Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (14) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

През следващите дни Теса не правеше нищо друго, освен да се грижи за баща си. Принцът беше получил сърдечна криза и трябваше да остане за известно време в болницата. Лекарите единодушно му препоръчаха да си вземе неколкоседмична почивка за някой балнеокурорт, но принцът не искаше и да чуе за това.

Теса знаеше, че той има основателна причина да не иска да замине за толкова дълго. Тази причина беше в началото на четирийсетте, имаше тъмна коса и се казваше Мариане.

Баща й не криеше колко много обичаше майка й и силно желаеше да бъде заедно с нея. Мариане обаче беше сдържана по отношение на чувствата си към него или поне що се отнасяше до изразяването им.

Теса беше започнала да се чувства много добре в замъка — почти като в родния си дом. Младата художничка обичаше да прекарва часове, взирайки се в морето и гледайки играта на вълните, които безмилостно се удряха в брега.

Понякога търсеше с поглед в далечината Птичия остров.

Съдбата му все още не беше ясна докрай. Строителните работи още не бяха започнали, но Теса беше сигурна, че Максимилиан няма да се откаже лесно от мечтите и плановете си. Хотелът щеше да бъде построен по един или друг начин.

Теса ходеше при баща си всеки ден и прекарваше часове с него. Докато беше в болницата, тя ходеше и в детското отделение и четеше приказки на децата там. Беше започнала да го прави още от първия ден, когато дойде при баща си.

Медицинските сестри нямаха нищо против присъствието й в отделението, а децата много се радваха. Нещо се беше преобърнало в нея след партито на братовчед й. Младата художничка беше решена да посвещава колкото може повече от времето и силите си, за да помага на другите.

Събирането на средства за болното от левкемия момиченце беше само началото. Теса искаше да събере играчки за тях, както и пари за осигуряване на подслон на бедни родители на болни деца, които се лекуваха в други градове.

Този следобед Максимилиан дойде до болницата, за да вземе Теса. Тя не беше сигурна дали той търсеше близостта й, или просто гледаше сериозно на задълженията си като неин учител. Младата художничка се чувстваше силно привлечена от него и много се надяваше той да отвърне на чувствата й.

Времето през деня беше лошо — валеше сняг и духаше силен вятър.

— Как е баща ти? — попита Максимилиан, опитвайки се да закопчае якето си.

— По-добре. Лекарите се надяват, че до края на седмицата ще могат да го изпишат. Препоръчват му почивка в балнеокурорт, но той не иска и да чуе.

— Разбирам го, не може да остави работата си.

— Не мисля, че причината е в работата му. Смятам, че иска да е тук заради майка ми. Татко се страхува, че ако замине, макар и за кратко, тя ще си тръгне и той ще я загуби завинаги.

— Мислиш ли? — повдигна вежди принцът.

Теса кимна.

— Не всички гледат на чувствата толкова скептично както ти.

— Не съм скептичен, просто имам доста голям опит, за да знам, че човек не трябва да се поддава на чувства.

Максимилиан поклати силно глава, сякаш искаше да се отърси от някакъв болезнен спомен, който беше нахлул в съзнанието му.

— Всичко е минало и не искам да се връщам към него. Извлякъл съм си нужните поуки.

Теса усети болката в гласа му.

— Какво се е случило?

— Тя се интересуваше само от титлата ми, буквално се опита да ме купи — отвърна принцът. — След това разбрах, че е обичала друг мъж. Добре че успях да разваля сватбата.

— О, боже — ужасена го погледна тя. — Каква тъжна история. Не се учудвам, че си спрял да вярваш в любовта. Не всички хора обаче са толкова пресметливи и лицемерни, не забравяй това. Никога.

— Теса — тихо каза Максимилиан, — аз не познавам много от добрите хора, за които говориш. Може би само… теб.

Тя погледна в очите му и видя колко искрен беше в този момент. Изведнъж Теса се почувства щастлива. Истински щастлива.

— Искаш ли да се разходим по брега? — предложи принцът.

— С удоволствие — отвърна Теса, закопча якето си догоре и оправи шапката си.

Брегът беше самотен и тих, чуваше се само шумът на вълните. Над тях кръжаха няколко чайки, които явно търсеха подслон в студеното време.

Теса забеляза в далечината една птица с тъмна окраска.

— Това не е ли корморан? — попита тя, гледайки към небето. — Мислех, че през зимата отлитат на юг.

— Обикновено отлитат и вече трябва да са стигнали. Този може да не е успял да настигне ятото и да е останал тук.

— Как ще оцелее в студа?

— Той е покрит с дебел слой пера и мазнина. Студът не му е чак такъв проблем, а по-скоро липсата на храна. Падне ли сняг, няма с какво да се храни.

— Бедничкият — тъжно каза Теса, гледайки към величествената птица.

— Теса… — Максимилиан я погледна и тя видя пламъка в очите му. — Досега не съм срещал толкова добра и състрадателна жена като теб. Мисля, че мога да те… — той млъкна, хвана нежно лицето й с двете си ръце и я целуна.

Теса се страхуваше, че това е сън и всеки момент ще се събуди… но сънят беше толкова прекрасен… Тя тихо изстена и се притисна в него. Да, сега вече беше сигурна — той искаше да бъде не само неин учител, а нещо много повече. Максимилиан беше отговорил на чувствата й и й го беше показал недвусмислено. Теса го прегърна още по-силно и сложи глава на рамото му.

— Какво правиш с мен, Теса… — чу го да казва Теса.

— Не знам, но ти правиш същото с мен — прошепна тя.

Двамата се притискаха силно един към друг, сякаш страхувайки се да не би силният вятър да ги отвее и раздели.

Нито Теса, нито Максимилиан предполагаха, че от замъка ги наблюдаваше някой, който кроеше коварен план.