Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (1) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

Пронизващата болка разкъсваше като нож гърдите му. Принц Рудолф искаше да стане и да извика, но не можа. Сякаш невидима сила го притискаше към леглото му. Той се опита поне да каже нещо, но гласът му се подчиняваше също толкова малко, колкото и тялото му.

Лош сън ли беше всичко това? Никога през живота си досега не се беше чувствал толкова безпомощен. Съзнанието му се рееше безцелно и той не успяваше да събере мислите си. Какво му се случваше? Да не бяха го упоили?

Последното, което си спомняше, беше, че беше излязъл да поязди верния си жребец Зилберщурм. Когато стигнаха до плажа, конят изведнъж се стресна и спря. Звукът беше като от пушка — може би в близката гора ловци стреляха по дивеч. Зилберщурм се изправи на задните си крака, оглеждайки се и цвилейки уплашено. Принцът се опита да се задържи на седлото, но не успя и… после дойде болката.

Той опита да отвори очи, но виждаше като през мъгла и се отказа. До него се чуваха гласове… бяха на трима души — двама мъже и една жена. И тримата бяха всичко друго, но не и състрадателни в това, което казваха.

— Изглежда много зле.

— Сърцето. Нищо не може да се направи. Докторът каза, че му остават най-много две години.

— Толкова много? Боже, как ще обясня това на кредиторите си? Разчитам на наследството. То е единственото, което може да ме спаси.

— Норман, не говори така! Ами ако чичо ти те чува?

— Чува ме друг път. Погледни го само — лекарите така са го упоили, че и болницата да се срути, нищо няма да усети.

Принц Рудолф изстена без глас. До леглото му беше племенникът му със свои приятели. Явно беше в болница. Това обясняваше монотонното бипкане на някакви уреди и машини, което го изнервяше до болка. Кога беше дошъл тук? Не помнеше. Единственото, което си спомни, беше болката — пронизващата, смразяваща вените му болка. В момента се чувстваше така, сякаш беше стогодишен грохнал старец, а всъщност беше само на около петдесет — мъж в разцвета на силите си, както казваха всички.

Принцът чу, че посетителите му излязоха от стаята. От перваза на прозореца се чуваше шумът на удрящите се в него капки дъжд. Явно времето пак се беше развалило. Есента тази година беше ужасна — студена и дъждовна.

Мислите му постепенно го отведоха някъде, където беше ходил много отдавна, и той отново заспа.

Когато Рудолф фон Розенек се събуди отново, до леглото му стоеше медицинска сестра. Той направи усилие да отвори очи и я погледна — беше на около 40 години, едра и силна. Напомни му за гувернантките от детството му. Русата й коса беше оформена в кок. Тя провери системата до леглото му и доволно кимна, удовлетворена от видяното.

— Къде… — той трябваше да положи още усилия, за да успее да довърши това, което искаше да каже — … къде съм?

— В частната клиника на професор Хофер — уведоми го сестрата.

Той погледна табелката с името на ревера й — „сестра Ирмгард“. Принцът се огледа. Беше сам в стаята. Стените бяха снежнобели също както рафтовете и нощното шкафче. На стената срещу леглото му имаше телевизор, който обаче беше изключен. Принц Рудолф и бездруго не обичаше да гледа телевизия, предпочиташе да прекарва свободното си време, четейки хубав роман. Библиотеката в замъка му беше пълна с всякакви книги.

— Племенникът ви беше тук преди малко, но си тръгна точно преди да се събудите — каза сестрата.

В гласа й усети неизказано неодобрение спрямо племенника, но не я обвини за това. Това момче имаше невероятното умение да дразни и ядосва всички около себе си.

— Защо съм тук? Счупил ли съм си нещо?

— Не, но при падането от коня сте получили инфаркт на миокарда. Професорът е в операция, но веднага след като приключи, ще дойде и ще ви обясни всичко.

— Инфаркт значи — тихо каза принцът. — Имам късмет, че въобще съм жив.

— Може да се каже, да.

— Кога ще мога да се върна у дома?

— Трябва да останете тук още няколко дни. С това болно сърце не можем да ви пуснем. Нужно е да ви се направи операция, след която трябва да промените коренно начина си на живот. Напрежението и стресът са отрова за вас.

Принц Рудолф кимна. Добре разбираше какво искаше да му каже медицинската сестра. Ако не изпълняваше препоръките на лекарите стриктно, нямаше да доживее до следващата Коледа. Трябваше му време, за да свикне с тази мисъл. Имаше проблеми със сърцето от много време, но нямаше представа, че ситуацията е толкова лоша.

Какво беше постигнал в живота си? Какво значение имаха парите и успеха на козметичния концерн, който беше създал, след като животът му се крепеше на косъм?

Никой нямаше да пророни и една сълза за него, когато си отидеше от този свят.

Мисълта за това го пронизваше по-силно от болката в сърцето.

Той беше самотен. Бракът на принц Рудолф не се оказа успешен. С жена му нямаха деца и това беше една от причините да се отчуждят един от друг още в първите години на съвместния си живот. Стана така, че те реално живееха разделени, макар и под един покрив. Жена му прекарваше по-голямата част от времето си в пътувания по света, а той работеше. Постоянно работеше. Преди няколко години жена му се разболя и скоро след това почина. На Рудолф не му беше останало нищо. В живота му нямаше любов. Любов… той беше обичал веднъж в живота си преди много, много години.

Изведнъж лицето му сякаш се озари.

„Мариане“, помисли си той и съзнанието му го отведе в отдавна отминалите времена на младостта му. Тя беше първата му любов. Единствената. Рудолф обаче се подчини на волята на семейството си, което не му позволи да се ожени за момиче без благороднически произход. Баща му никога нямаше да разреши това. Никога. Щеше да го лиши от наследство, ако беше проявил подобно своеволие. И да се бяха оженили, семейството му никога нямаше да признае Мариане за негова съпруга и майка на наследниците на рода му. Рудолф не искаше да й причини разочарованието да бъде унижена от родителите му. Той я изостави и се ожени за момиче от благородническо семейство.

Принц Рудолф безброй пъти си беше задавал въпроса дали не беше платил твърде висока цена за титлата си. Заради нея и парите на семейството принцът беше продал щастието си. Висока цена. Прекалено висока.

През всичките тези години той не беше спирал да мисли за Мариане. Какво ли се беше случило с нея? Каква ли беше станала тя? Как би реагирала, ако се срещнат? Спомня ли си изобщо за него?

Принц Рудолф се замисли за замъка си, където го очакваха само пусти стаи. Изведнъж го осени идея.

По всичко изглеждаше, че му остават няколко години живот и той не искаше да ги прекара сам за нищо на света. Трябваше да намери нещо, за което да си струва да доживее живота си… или някой…

Принцът реши да потърси Мариане и да разбере дали тя все още имаше чувства към него.

Изпълнен с надежди, той се протегна и взе телефона от нощното шкафче. Имаше човек, който можеше да открие къде беше Мариане.