Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (13) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

— По дяволите — извика Нина фон Шутц. — Изпуснала съм партито на годината!

Теса се усмихна. Приятелката й беше дошла в замъка този следобед, за да поговорят и да изпият по чаша кафе. Двете бяха седнали в библиотеката и се наслаждаваха на ароматното си кафе и прясно изпечения сладкиш. От високите прозорци се виждаше гората. Клоните на всички дървета бяха напълно голи.

— Когато видях, че Норман е организирал партито въпреки изричния ми отказ, бях почти шокирана. След това обаче бързо се опомних и използвах възможността да набера средства за болното от левкемия момиченце. Идеята ми дойде изведнъж, но се оказа много добра, събрахме голяма сума.

— Чудесна идея, браво!

— Трябваше да видиш лицето на Норман, когато видя как всички извадиха чековите си книжки и започнаха да пишат нулите в тях. На братовчед ми никак не му хареса как се разви партито.

— Защо? — учудено я погледна Нина. — Той сигурно е доволен от това, че си успяла да се представиш добре и да набереш средства.

— Ами как да ти кажа, май никак не беше доволен от това. Норман искаше да се изложа пред всички.

— Тоест партито е било капан, така ли? — въпросително я погледна Нина, отмествайки една от червените къдрици от лицето си. — Ако е така, това означава, че иска да те изгони оттук. Сигурно се страхува, че ще му отнемеш титлата и наследството.

— Не се интересувам от тях.

— Ти, да. Аз обаче съм убедена, че баща ти иска да те направи единствена своя наследница.

Теса я погледна замислено.

— Ясно защо Норман гледа на мен като на натрапница и заплаха за титлата и парите на татко. Аз обаче не ги искам. Всичко, за което мечтая, е семейство…

— Пътят към ада е постлан с добри намерения.

— Явно Максимилиан все пак е имал право да бъде песимистично настроен.

— Господин Фон Хартенщайн? Какво общо имаш с него?

— Татко го помоли да ме научи как да се държа в обществото.

— Внимавай с него. Много жени са се влюбвали в принца и са оставали разочаровани. Той няма сърце, а калкулатор.

Теса поклати глава.

— Не си права.

— Не съм ли? Не знаеш ли за плановете му за Птичия остров? Само бизнес, пари и печалби са му в главата.

Теса въздъхна. Може би Нина имаше право за някои от нещата, които каза. Младата художничка обаче беше видяла в Максимилиан нещо, което убягваше на другите — дълбоко в себе си той беше добър и състрадателен човек. Често, когато си легнеше вечер, тя мислеше за нежното му докосване в деня, когато посетиха острова и след това обядваха на кораба ресторант. Теса се улавяше, че принцът беше в мислите й твърде често.

— Внимавай с този човек — прекъсна мислите й Нина. — Не искам да те разочарова както всички други досега.

— Не, не си права — отново каза Теса.

— Като гледам блясъка в очите ти, не се учудвам, че мислиш така — усмихна се Нина. — Кога ще се видите отново?

— Довечера. Ще дойде, за да ми помогне да се усъвършенствам в танците.

— Пази сърцето си от него, Теса. На пръв поглед може да изглежда като принца от приказките, но повярвай ми, Максимилиан фон Хартенщайн не е нищо повече от пресметлив и безчувствен бизнесмен.

Теса кимна замислено.

 

 

Когато след няколко часа икономът дойде, за да я уведоми, че принцът е пристигнал, в ушите й все още звучеше предупреждението на приятелката й. Тръпнеща в очакване да го види отново, Теса отиде в балната зала, където принцът вече я очакваше. Максимилиан дори беше пуснал музика — залата беше огласена от приглушените тонове на румба.

— Готова? — попита той.

Лъснатите му до блясък обувки отразяваха светлината на кристалните полилеи. Черният му костюм беше безупречно изгладен.

— Готова — тихо отвърна тя.

Принцът се приближи до нея и с лек поклон попита:

— Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен?

— С удоволствие — отвърна Теса и хвана ръката му. Сърцето й щеше да изскочи от вълнение.

След няколко секунди двамата се носеха по паркета на осветената от разкошните кристални полилеи зала.

Принцът броеше стъпките тихо, но тя постоянно се спъваше. В един момент започна да танцува по-енергично, представяйки си наум следващите стъпки.

— Вече вие водите — каза принцът.

— Това лошо ли е?

— Не е лошо, но е против правилата.

— Имате нещо против силните жени ли?

— Не, но етикетът изисква мъжете да водят, поне на дансинга.

— Няма ли да е по-добре партньорите да са равноправни?

— Не и в танца. Някой трябва да води и традицията повелява това да е мъжът.

— Толкова ли са важни за вас традициите?

— Те са създадени, за да се спазват, нали?

Теса изведнъж спря да танцува.

— Това противоречи на възпитанието ми. Майка ми ме е учила да не се съобразявам с общоприетото, ако то не отговаря на личните ми убеждения или желания. Аз никога няма да се впиша във вашия свят.

— Това е чудесно. Вие можете да внесете свежа струя в закостенялото ни „висше“ общество — приятелски се усмихна той. — Не искам да чувам неща от сорта на това, че няма да се впишете, където и да било. Вие сте смела, умна и прекрасна жена. Не вие трябва да се нагаждате към околните, а те към вас.

— Ах… — тя преглътна и не знаеше как да продължи. В гласа му имаше толкова много чувство и нежност, че Теса усети как гърдите й изведнъж станаха тесни за сърцето й и то всеки момент заплашваше да изхвръкне от вълнение.

Теса видя, че очите на Максимилиан светеха по начин, който беше непознат за нея досега.

— Ти си една малка магьосница — каза той и приближи лицето си до нейното така, че тя можеше да усети дъха му. Устните им се приближиха и…

— Виждам, че двамата добре се забавлявате — чу се познат глас. Норман беше влязъл незабелязано в залата. — Защо не си вземете стая в някой хотел? Такива сцени направо ме разплакват.

Магията на мига изчезна толкова бързо, колкото беше дошла.

— Какво искаш? — смутено попита Теса, оправяйки косата си.

— Искам да знам каква игра играете вие двамата.

— Какво искаш да кажеш? — объркано го погледна тя.

— Ако се омъжиш за мъж от висшето общество, запазваш добри шансове един ден да станеш принцеса — отвърна Норман и погледна Максимилиан предизвикателно. — Вие знаете това не по-зле от мен нали, господин Фон Хартенщайн?

— Радвайте се, че времената, в които мъж може да предизвика друг мъж на дуел за подобна обида са отминали — през зъби отвърна принцът.

— О, не, колко романтично. Наистина ли бихте рискували живота си за тази селянка, която няма нито стил, нито класа? — презрително погледна към Теса той. — Тя не притежава нито едно от качествата, които една принцеса трябва да има.

— Грешите, господине. Теса притежава всички необходими качества не само за принцеса, но ако щете за кралица или императрица. Тя е достоен човек, за разлика от вас.

Норман сви ръцете си в юмруци.

— Какво значи това?

— Много добре знаете. Откакто Теса е дошла в замъка, вие правите всичко възможно, за да вгорчите живота й.

— Ами все някой трябва да отвори очите на баща й и да му покаже каква селянка е довел в замъка си.

Норман не успя да продължи, защото от вратата някой извика:

— Норман!

Принц Рудолф беше влязъл в залата и смаяно гледаше племенника си.

— Как може да говориш така за братовчедка си? Ти много ме разочарова и… — той не успя да довърши. Изведнъж лицето му загуби цвета си и той се хвана с две ръце за сърцето.

— Татко! — извика Теса.

Принц Рудолф намери сили да се усмихне, сякаш за да я успокои, че всичко е наред. В следващия момент обаче лицето му пребледня още повече.

— Сърцето ми… — изстена той и падна в безсъзнание.