Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (18) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

През следващите дни Теса се опита да забрави за Максимилиан и да изкорени от сърцето си чувствата си към него. За да се разсее и да не мисли за принца, тя почти всяка вечер ходеше на балове и партита. Теса не беше от най-общителните жени, но въпреки сдържаността си установи, че навсякъде се появяваха почитатели и обожатели, които правеха всичко възможно, за да получат вниманието й. Теса обаче отхвърляше всяко предложение, прекалено прясна беше раната, която Максимилиан й беше нанесъл.

След безбройните безсънни нощи, в които не можеше да спре сълзите си, Теса осъзна колко й липсваше старият й живот. Тя се улови, че постоянно мислеше за къщата на село и за спокойния живот, който водеха с майка й. Преди да дойде в замъка, Теса беше доволна от живота си, той беше прост и подреден. Сега беше наследница на титла и богатство и водеше живот, за който всички момичета на нейната възраст можеха само да мечтаят. Теса обаче беше нещастна — мъжът, когото обичаше, я беше предал.

Да бъде далеч от Макс й причиняваше болка. Ужасна, непреодолима болка.

Статията провали връзката й с младия принц. Теса усещаше презрение и съжаление в погледите на хората, с които се срещаше. Теса се страхуваше, че беше разочаровала принц Рудолф. Неговото име попадаше все по-често по страниците на жълтите вестници само заради историята с Максимилиан.

Младата художничка се чувстваше унизена и обидена.

— Не си направила нищо лошо, дете мое — каза й баща й. — Ти си дала сърцето си на Макс, няма нищо по-красиво и благородно от любовта. Той трябва да се срамува, че е наранил чувствата ти. Мисля да отида при него и да му кажа какво мисля за цялата тази абсурдна ситуация.

— Недей, татко — отвърна Теса. — Нищо няма да промениш, само ще се ядосаш. Това не е добре за здравето ти. Съжалявам, че развалих приятелството ви, татко.

— Глупости. Нищо не си развалила. Ти нямаш вина.

— Не искам да съм принцеса, татко. Иска ми се с мама да се върнем отново у дома на село. Тук всички ме наблюдават, вестниците пишат за мен… напрежението е твърде голямо. Имам чувството, че журналистите следят всяка моя стъпка. Това не е моят свят.

— О, Теса — въздъхна принц Рудолф. — Мислиш ли, че ако се върнеш в провинцията, ще промениш нещо от това, което вече се е случило?

— Да. Всичко ще е както преди.

— За съжаление не си права, детето ми. Журналистите вече те познават. Ще те последват и открият, където и да отидеш.

— Значи никъде няма да намеря спокойствие, така ли?

— Страхувам се, че няма. Имаш само един избор: да приемеш новия си живот и да вземеш най-доброто от него. Ти си принцесата на Розенек. И да избягаш, вече не можеш да го промениш.

Той беше прав. Теса не си беше представяла така новия си живот като дъщеря на принц.

Младата художничка облече палтото си и излезе, за да се разходи. Баща й предложи да я придружи, но тя отказа. Теса искаше да премисли всичко случило се през последните седмици сама и на спокойствие да реши какво да прави отсега нататък.

Теса излезе и тръгна по крайбрежната улица. Единственото, което чуваше, беше хрущенето на снега под краката й и чайките, които се рееха в небето над нея. Тя се замисли за Макс. Ами ако той се оженеше за своята тайна любов? Как трябваше да реагира Теса? Да стои безучастно или…

Унесена в мислите си, младата жена продължи по улицата покрай плажа. Изведнъж зад нея се чу женски глас.

— Теса?

Теса се обърна и видя зад себе си Нина фон Шутц.

— Какво правиш тук? — с ледено изражение попита младата принцеса.

— Надявах се да поговорим. Имам толкова неща да ти кажа.

— Няма какво да си кажем. Ти получи интервюто си, а аз — урок, че трябва много да внимавам кого наричам свой приятел.

— Не е това, което си мислиш, Теса.

— Не е ли?

— Не. Аз не съм писала статията.

— Не вярвам. Името ти стоеше под заглавието й. Освен това в нея имаше подробности, които само ти можеш да знаеш.

— Само аз или човек, който е много близо до теб — въздъхна Нина. — От дни мисля кой може да е написал статията и това не ми дава мира. Шефът не ми каза, колкото и да го молех. Наложи се да го замеря с една чаша за кафе, след като му вдигнах най-големия скандал, който редакцията помни. За съжаление не го уцелих.

— По-скоро за щастие. Ако го беше ударила, щеше да имаш големи неприятности.

— Все ми е тая. Напуснах.

— Сериозно ли?

— Да. Трябваше да го направя. Или според теб беше по-добре да гледам как омърсяват името ми? Ще заведа дело срещу бившия си шеф. Не може да се отнасят така с мен, а още по-малко с теб.

Теса я гледаше смаяно.

— Значи не ти си написала статията за Макс и мен…

— Разбира се, че не. Аз ти бях обещала да не пиша нищо за теб, защото сме приятелки.

— Но кой я е написал тогава?

— Само ако знаех — през зъби каза Нина. — Как са нещата между теб и Макс?

— Никак. С майка ми ще си тръгнем от замъка и няма да го видя никога повече.

— Не можеш да направиш това!

— Трябва да го направя. Прочела си статията, Максимилиан си има друга.

Нина сложи ръка на рамото й.

— Никакъв шанс ли няма да се получат нещата между вас?

— Не — каза Теса, след което прегърна приятелката си и заплака.