Никол Джордан
Страст (7)

6

В обятията му опознах чудесата и ужасите на желанието…

Аурора отвори очи. Първо се почувства объркана. Усещаше тялото си необикновено чувствително, устните и гърдите й бяха подути, а между бедрата й пулсираше лека болка. Примигна срещу слънчевите лъчи, които влизаха в стаята през процепите на кепенците, и се опита да проумее къде се намира. Лежеше в чужда, спартански обзаведена спалня. А още по-объркващ беше фактът, че се е сгушила до силно мъжко тяло, при това напълно голо…

Внезапно споменът я връхлетя с цялата си сила. Сватбата й. Съпругът й. Никълъс Сабрийн.

За момент остана да лежи в прегръдката му, отдадена на спомените. Бузата й почиваше върху рамото му, крайниците им бяха преплетени. През цялата нощ той я бе любил с безкрайна нежност и страст. Вместо кратко и формално усилие за консумиране на брака се бе породила прекрасна любовна нощ. Никълъс събуди желанието й и я отведе в небесните селения на екстаза, които я разтърсиха до дън душа.

А тя му се отдаде без задръжки. Остави го да прави с нея каквото иска. Жестоката съдба, която го очакваше, придаде на единствената им любовна нощ отчаяна сила.

Аурора прехапа устни. През нощта, благодарение на Никълъс, бе забравила болката от предстоящата загуба. Ала страшното утро настъпи. Днес той щеше да умре.

Аурора присви очи. Не биваше да си позволява чувства към него. Той беше осъден на смърт.

Ала вече беше твърде късно. Тя бе дълбоко свързана със съпруга си. Мисълта за предстоящата му смърт беше непоносимо болезнена.

Сълзите, които досега смело беше сдържала, потекоха по бузите й и закапаха по голото му рамо. Никълъс се скова и тя разбра, че и той е буден. Задиша равномерно, опитвайки се да спре горещите сълзи.

— Не искам да плачеш за мен — промълви тихо Ник.

— Аз… не мога другояче.

— Моля те. Не понасям да гледам плачеща жена. По-добре да се сражавам сам срещу бригада британски ездачи. — Помилва нежно мократа й буза. — Сълзите ти са най-страшното мъчение за мен.

— Аз… съжалявам.

Аурора затвори очи и го остави да изтрие сълзите й. Не понасяше да гледа безпомощна как той отива на смърт.

— Това не бива да се случи. — В гласа й звънна отчаяна решителност. — Няма да го допусна. Ще отида при губернатора и ще го принудя да отмени смъртната присъда. Мили боже, защо по-рано не се сетих за това?

Ник седна, но остана с гръб към нея.

— Ще позволиш ли да ти напомня, че ми обеща да се погрижиш за сестра ми? — попита тихо. — Братовчед ти ще те отведе в Монсерат още днес следобед.

— Няма да отида. Не и докато съществува възможност да спася живота ти.

Никълъс зарови пръсти в разрошената си коса. Точно тази реакция беше очаквал. Тя не искаше да го предостави на съдбата му, не и след такава нощ. Страстта, пламнала между двамата, бе разтърсила и него. Между тях вече съществуваше връзка, която трудно можеше да бъде премахната.

От очите й отново потекоха сълзи и Никълъс изруга вътрешно. Безкрайно го болеше да я гледа как плаче, ала нямаше право да постави своите интереси над тези на сестра си. Не биваше да рискува. По някакъв начин трябваше да разкъса връзката помежду им.

Аурора вдигна глава към него. Очите й блестяха наситено сини, косата я загръщаше като златна паяжина, розовите й устни бяха набъбнали от целувките му. Никога не беше срещал толкова красива жена… и толкова беззащитно създание.

Вдигна ръката й към устните си и нежно целуна връхчетата на пръстите.

— Безкрайно съм ти благодарен, че направи последната ми нощ толкова приятна, съкровище, но всичко свърши. Нашият брак е консумиран. Вече не е нужно да се преструваме, че сме привързани един към друг. Вече не е нужно да играем на влюбени.

Цветът се отдръпна от лицето на Аурора и Никълъс се прокле за грубите думи. Стисна здраво зъби, защото съзнаваше, че е омърсил пламтящата помежду им страст, че се е подиграл с нежността й. Ала не искаше да се поддава на чувствата си.

Принуди се да срещне неразбиращия й поглед. Аурора издърпа ръка от неговата и побърза да прикрие голите си гърди със завивката.

С каменно изражение Ник отиде до масата за миене и почисти от тялото си следите на нощната страст. Усещаше погледа й в гърба си, но когато се обърна към нея, тя извърна лице.

— Спомни си, че ние с теб сключихме споразумение — заговори хладно той, докато се обличаше. — Твоята финансова независимост в замяна на грижите ти за сестра ми. Надявам се да спазиш договора.

Дълбоко наранена в гордостта си, Аурора вирна брадичка.

— Винаги спазвам дадената дума.

Никълъс се зарадва да чуе гневния звън в гласа й. Гневът се понасяше по-лесно от сълзите. Облече панталона си и седна да обуе ботушите.

— Братовчед ти Пърси получи всички документи, от които се нуждаеш. У него е и писмото ми до Рейвън, което те моля да й предадеш в Монсерат. Покажи й пръстена ми като доказателство за сключения брак. Ще го познае по гравюрата.

Шумно чукане по вратата на съседната стая стресна Аурора. Ник спря насред движението.

Отново се почука, този път нетърпеливо.

— Имаме заповед да ви отведем обратно в килията ви, сър — извика груб войнишки глас.

— Почакайте малко — отговори Ник. — Тъкмо се обличам.

Обу и втория ботуш и облече ризата. Без бързане завърза шалчето на шията си, облече жилетката и жакета. Аурора седеше в леглото, напълно объркана и вцепенена от внезапната му студенина.

— Това е сбогуването — промълви той и се обърна към нея.

— Това е — отвърна беззвучно тя и с болка потърси по лицето му следи от страстния, нежен любовник от изминалата нощ. Намери само празнота. Гледаше в затвореното, студено лице на непознат човек.

— Разчитам на обещанието ти да се погрижиш за сестра ми — повтори Ник.

— Имаш думата ми.

— Ще заминеш за Монсерат още днес, нали?

— Да.

— Тогава мога да си отида в мир.

Внезапно ръката й се стрелна към устата, за да потисне напиращото ридание. Никълъс направи крачка към нея, но спря. На бузата му затрепка мускулче.

Гледа я дълго, после се обърна и без да каже дума, излезе от спалнята. Вратата тихо се затвори зад него.

 

 

Аурора се взираше в затворената врата, ослепяла от сълзи. Все още не можеше да повярва в студеното му равнодушие след тази безкрайно нежна нощ. Отчаяно се питаше как ще понесе болката и ужаса, които я бяха завладели така внезапно и заплашваха да разкъсат сърцето й.

Но може би все още имаше време да го спаси.

Тъкмо когато скочи от леглото, някой почука на вратата на спалнята. Сърцето й спря да бие. Първата й мисъл беше, че Никълъс се е върнал. В следващия миг обаче чу тихия глас на камериерката.

— Аз съм, милейди, Нел… Джентълменът, вашият съпруг, ме помоли да видя как сте.

— Влез, Нел — покани я Аурора, скри разочарованието си и отиде до масата за миене.

Като видя иначе толкова добродетелната си господарка, застанала чисто гола насред спалнята, Нел примигна смаяно.

— Аз… донесла съм ви костюма за езда, милейди, и съм поръчала гореща вана.

— Не. — Аурора решително тръсна глава. Нямаше време за благотворна баня. — Благодаря ти, Нел, но бързам. Помогни ми да се облека. Ще отида да говоря с губернатора. Нямам време за губене.

Ще опита да спаси Никълъс, дори ако това означава да се противопостави на желанието му и да наруши обещанието си.

 

 

Аурора намери губернатора лорд Хиъм в плантацията му. Помоли го да пощади живота на съпруга й, като вложи в думите си гореща пламенност и изкуството си да убеждава. Постара се да му обясни, че произнесената смъртна присъда ще има огромни политически последици. Губернаторът я изслуша благосклонно и обеща да обсъди случая със своя вицегубернатор.

Аурора тръгна да търси Пърси и изгуби скъпоценно време. Когато най-сетне го откри в кантората му, бяха минали три часа от сбогуването й с Никълъс в брачната спалня. Небето потъмняваше, от юг наближаваха черни, буреносни облаци.

Пърси излезе от кабинета си със затворено, мрачно лице, поздрави я кратко и каза, че щял да я потърси в къщата си. А когато тя го уведоми, че губернаторът вероятно ще се съгласи да отмени присъдата, Пърси тъжно поклати глава.

— Боя се, че е твърде късно.

— Твърде късно? Какво говориш?

— Само преди няколко минути получих вест от Мадсен. Вече се е случило. Никълъс не е между живите.

Аурора пребледня като смъртник.

— Не… невъзможно.

— Съжалявам.

— Не може да е мъртъв… — прошепна дрезгаво тя и притисна ръка върху устата си, за да потисне отчаяния вик. Болката прониза сърцето й като добре наточена кама.

Пърси стисна ръката й.

— Аурора, Никълъс не искаше да тъгуваш за него. Искаше да го забравиш и да продължиш живота си. Обещах му още днес да те отведа в Монсерат при сестра му. А и времето не ми харесва. Надига се буря. Яхтата ми е в пристанището.

— Искам да го видя.

Пърси се намръщи неодобрително.

— Казах ти, че вече не е жив.

— Искам да видя тялото му. Моля те, Пърси… не мога да тръгна, без да се сбогувам с него.

Братовчед й въздъхна примирено.

— Опасявах се, че няма да се успокоиш, докато не се убедиш в смъртта му. Е, добре. Ще те отведа на гроба му, щом толкова настояваш. Вече е погребан.

 

 

Аурора застана пред прясно натрупаната надгробна могила. По бузите й се стичаха сълзи и тя не беше в състояние да ги спре. Атмосферата беше мрачна и буреносна като небето над главата й. Нямаше камък, нито кръст — само малката купчина пръст показваше, че мъжът, който бе нахлул в живота й и го бе преобърнал с главата надолу, е мъртъв.

Аурора сведе глава и се опита да потисне напиращото ридание. Сърцето й беше студено и празно. Освен солта на сълзите си вкусваше и горчивината на своята вина, че не е предприела нищо, за да го спаси.

Ужасно съжалявам, Никълъс. Прости ми.

— Да вървим — помоли я глухо Пърси. — Трябва да изпълниш обещанието си.

Аурора кимна безмълвно. Нямаше сили да говори.

Пърси бе проявил разбиране към необходимостта да дойдат тук. Само прясно изкопаният гроб можеше да я убеди, че Никълъс вече го няма.

Едва сега тя беше в състояние да приеме, че не може да промени съдбата.

 

 

За плаването до Монсерат Аурора облече траур — пътнически костюм от черна коприна, останал от годината, през която носеше траур за загиналия си годеник. Почти веднага след като Аурора и Пърси се качиха на борда, небето отвори шлюзовете си. Наложи се да изчакат цял час, докато дъждът отслабна и моряците успяха да вдигнат платната.

Аурора почти се радваше на бурята. Плачещото небе и плющящият вятър отговаряха на душевното й състояние. Стоеше в капитанската каюта и се взираше като замаяна в оловносивото, развълнувано море.

Бурята стовари най-голямата си сила южно от курса на яхтата, въпреки това високото вълнение направи плаването доста неприятно. Когато влязоха в малкото пристанище на Монсерат, тъмните облаци вече се бяха разнесли, небето се проясняваше и слънцето се показваше между разкъсаните облаци.

Меките зелени възвишения и многото ирландци, населяващи Монсерат, бяха донесли на това красиво кътче земя името Зеления остров на Карибието. След бурята островът блестеше под слънцето като смарагд. Яхтата хвърли котва в залива. Пърси и Аурора стигнаха до сушата с лодка. Пърси нае файтон и двамата пътуваха дълго между плантации със захарна тръстика и буйни тропически гори. При всеки завой се разкриваше чудна гледка към синьото море, ала Аурора не беше в състояние да й се наслаждава. Беше благодарна на Пърси за мълчанието му. Предпочиташе да остане сама с тъмните си, тъжни мисли.

Най-сетне файтонът спря пред вила, заобиколена от бугенвилии и хибискуси. Красива веранда с колони и изкусно иззидани балкони във въздушния стил на Западноиндийските острови й придаваха особено очарование. Въпреки това се виждаше, че къщата отдавна не е била ремонтирана. Бялата мазилка на фасадата се лющеше, дъждовете бяха отмили зелената боя на прозорците.

Не се появи слуга да ги посрещне. Двамата изкачиха каменните стъпала и Пърси почука силно с месинговото чукче. Мина доста време, докато обитателите на дома се раздвижиха.

Отвори им девойка, облечена в проста памучна рокля, с пистолет в ръка. Аурора примигна смаяно. Дулото на оръжието бе насочено право в сърцето й. Пърси изруга тихо и доста грубо я блъсна настрана, за да я отдалечи от линията на стрелба. Момичето отпусна пистолета и промърмори някакво извинение.

— Съжалявам, очаквах други хора… В последно време имахме проблеми и…

— Какви проблеми? — попита Аурора, бързо преодоляла уплахата си.

— Досадни посещения на офицери от британския военен флот — обясни девойката и презрително изкриви уста. После попита учтиво: — Какво мога да направя за вас?

— Дошли сме при мис Рейвън Кендрик — отговори Аурора, макар да знаеше, че пред нея е самата Рейвън. Никълъс я бе описал като красавица с буен нрав. С гарвановочерната си коса, прозрачния тен, яркосините очи и смъртоносния пистолет в ръката това момиче отговаряше напълно на описанието му.

— Аз съм мис Кендрик — отговори Рейвън. — А вие кои сте?

— Лейди Аурора… Деминг. А това е братовчед ми, сър Пърси Осбърн. Идваме по поръка на брат ви.

По лицето на момичето пробяга страх.

— Какво знаете за Ник?

Аурора говореше с мъка, сърцето й биеше в гърлото. Усети как Пърси стисна лакътя й.

— Аз знам само, че са го заловили — обясни Рейвън. — Добре ли е? — Когато очите на Аурора се напълниха със сълзи, момичето пребледня. — Мъртъв ли е?

— Аз… боя се, че да.

Рейвън им обърна гръб, сведе глава и задиша дълбоко, за да запази самообладание. След малко отново се обърна към гостите.

— Какво се случи? Трябва да знам!

— Историята е доста… объркана — отговори овладяно Аурора. — Ще позволите ли да влезем?

— Да, да, разбира се.

Рейвън Кендрик изпъна крехките си рамене, отстъпи настрана и ги покани в дома си.

 

 

След три дни Аурора стоеше на палубата на двумачтов бриг с новата си подопечна и се взираше в зелените хълмове на Монсерат, които бавно се отдалечаваха. Накрая малкото парче земя изчезна зад хоризонта. Сбогуването с Джейн и Пърси беше много трудно за нея. Сърцето й тежеше в гърдите като студен камък, бъдещето й изглеждаше мрачно и сиво.

Слава богу, през последните три дни имаше достатъчно работа и не й оставаше време да тъгува и да размишлява. Трябваше да помогне на Рейвън да събере багажа си и да се приготви за преместването в Англия. Събраха вещите на момичето в куфари и сандъци, заключиха къщата, разплатиха се с прислугата и продадоха малкото добитък. Рейвън се раздели с мъка с любимата си кобила. Очевидно и тя беше луда по конете като Аурора.

Рейвън изглеждаше изцяло съсредоточена върху неотложните задачи и почти не говореше за Никълъс. Въпреки това Аурора остана с впечатлението, че момичето страда дълбоко за смъртта на несъщия си брат, когото е познавала само няколко години, но е обичала истински. Както се оказа, Пърси с право бе настоявал да отидат веднага в Монсерат, защото Рейвън наистина е имала намерение да тръгне да търси изчезналия си брат.

Момичето прие с изненада вестта, че сега има друга настойница. Ала след като прочете писмото на Никълъс, се подчини на съдбата си, без да мърмори. Даже заяви, че е убедена в ползата от новата роля на лейди Аурора, и й изказа благодарност, че ще замине за Англия с придружителка, а не сама. Перспективата била много утешителна.

Аурора остана много учудена от смелостта на Рейвън и от спокойствието, с което момичето приемаше промените в живота си. Съзнаваше, че за Рейвън никак не е лесно да обиколи половината свят, за да заживее в чужда страна, при роднини, които никога досега не е виждала, придружавана само от камериерката си и от верен ирландски коняр на име О‘Мали, които очевидно се бе самопровъзгласил за нейна лична охрана.

Сега девойката стоеше до Аурора на палубата и следеше без видимо вълнение как родината й изчезва зад хоризонта.

— Сигурно сте прекарали целия си живот на острова? — започна разговор Аурора, за да отклони младото момиче от тъжните му мисли.

— Да, целия си живот…

— Вероятно ви е трудно да се сбогувате завинаги?

Брадичката на Рейвън потрепери и за миг момичето заприлича на беззащитно дете. Ала се овладя бързо.

— Не е чак толкова трудно. С тази стъпка изпълнявам най-голямото желание на мама. — Тя пое дълбоко дъх, обърна се и се загледа към носа на кораба. — На Монсерат нямам нито един близък човек.

— Сега имате мен — напомни й нежно Аурора.

— Това е голямо облекчение. — Рейвън се усмихна колебливо. — Много се радвам, че Никълъс е избрал именно вас.

Остра болка прониза сърцето на Аурора. Обърна се решително и също погледна напред.

— В Англия ще започнем нов живот, Рейвън. И вие, и аз.

— Права сте. — Рейвън изпъна рамене и сложи ръка върху тази на Аурора.

Окуражена от смелостта на младото момиче, Аурора устреми поглед в безкрайния простор на океана. И тя щеше да остави миналото зад гърба си и да гледа с доверие в бъдещето. Бъдеще без Никълъс.

— Двете заедно ще започнем нов живот — повтори тя с тържествена сериозност.

 

 

Не можейки да заспи, Аурора лежеше по гръб в корабната си койка и наблюдаваше розовата утринна зора. Бригът беше собственост на граф Уиклиф. Кабината, която тя споделяше с камериерката си, бе обзаведена с всичко необходимо и сравнително просторна.

Нямаше нужда да става рано. Плаването до Англия щеше да продължи седем до осем седмици, разбира се, ако времето останеше добро. Това беше първата сутрин в открито море. С изключение на двама прислужници, Аурора и Рейвън бяха единствените пътници.

В кабината беше тихо, само вълните се удряха в корпуса на кораба, а камериерката дишаше равномерно във втората койка. Нещастното момиче страдаше от морска болест и заспа едва на разсъмване.

След бъркотията от последните дни сега Аурора се измъчваше от тишината и самотата в открито море. Докато се приготвяше за плаването, все някак й се удаваше да прогони собствените си грижи и мислите за Никълъс. Ала в тишината преди разсъмване болката я връхлетя с жестока сила.

Затворила очи, тя посегна към пръстена му, който носеше на златна верижка на шията си. Златният пръстен се усещаше топъл и болезнено й напомняше за Никълъс и пламтящата му страст през единствената им любовна нощ.

Неспособна да понася по-дълго самотата и мрачните мисли, Аурора отметна завивката и стана. Облече се бързо, без да събужда Нел. Макар че корабът се люлееше доста силно, тя реши да се качи на палубата и да поговори с капитана или с някой от офицерите.

Когато извади от куфара си шал, погледът й падна върху пакет, увит в копринена хартия. Плъзна пръсти по написаното с трепереща ръка посвещение: „За Никълъс Сабрийн“. Майката на Рейвън му бе оставила пакета заедно с още няколко вещи за спомен.

Аурора отвори пакета, налагайки си да не мисли за болката си. Намери вътре книга, но не каква да е книга. При вида на скъпоценния том тя се задъха.

Кожената подвързия бе покрита с листенца от злато, а в четирите ъгъла украсена с полускъпоценни камъни. Заглавието също беше златно. Аурора прочете с изненада: Une passion du Coeur — par une dame anonyme. „Страст“ — от анонимна авторка.

Любопитна да види какво съдържа книгата, Аурора отвори скъпоценния том. Оказа се дневник, написан преди сто години и отпечатан доста по-късно.

Първата записка, също на френски, носеше датата 3 септември 1727 година.

Минаха седем месеца, откакто ме отвлякоха турски корсари и ме продадоха в Константинопол. Оттогава живея като робиня в харема на принца. Минаха седем месеца, през които отчаянието ми постепенно се превърна в плътска жажда и безволна любов.

Едва днес ми връчиха пергамент, мастило и перо, за да запиша преживяното по време на пленничеството ми.

Живо си спомням деня, когато ме отведоха пред него като нова наложница. Тогава бях момиче от добро семейство, невинно и напълно неподготвено за тайните на страстта, които ме очакваха при новия ми господар. Дори не подозирах колко дълбоко ще ми влезе под кожата той, какви копнежи и какво желание ще събуди у мен.

В първия миг го възприех като безкрайно опасен, даже като варварин. Въпреки това в очите му светеше нещо, което ме омая…

Аурора затвори очи и си спомни с мъчителна яснота мига, когато за първи път видя Никълъс на борда на военната фрегата. Тогава той беше окован във вериги, но тя го възприе като опасен и същевременно безкрайно привлекателен — като ориенталския принц от дневника.

Продължи да прелиства изтритите от четене страници. Никълъс бе споменал, че баща му е подарил дневника на любимата си. Очевидно майката на Рейвън го е чела често. Някои пасажи бяха подчертани. Аурора продължи да чете.

Ръката му върху гърдите ми беше успокояваща и възбуждаща едновременно. Той помилва втвърденото зърно с опитни пръсти и предизвика сладко мъчение в тялото ми.

Докато четеше откровените признания на авторката, Аурора се изчерви от срам. Бе обещала да прочете дневника, за да прецени дали е редно да го покаже на Рейвън. Само след няколко изречения вече знаеше отговора.

Очевидно Никълъс не е знаел какво съдържа книгата и никога не е чел подобни похотливи текстове. Еротичните описания на младата французойка бяха поетични и чувствени, замайващи и същевременно шокиращи.

Погледът на Аурора спря върху друг подчертан пасаж: Дръзкото докосване възпламени невинните ми сетива, достави ми още по-голяма наслада и разпали у мен истински пожар.

Никълъс, о, Никълъс! Аурора затвори книгата. Не би могла да понесе още подобни сцени, които събуждаха в сърцето й мъчителни спомени.

Загърна се с шала, за да се предпази от утринния хлад, и след известно колебание излезе от кабината с книгата в ръка.

На палубата цареше оживление. Моряци се катереха по такелажа, за да вдигнат платната. За да не пречи, Аурора отиде на носа и застана до релинга.

Ярката светлина на изгряващото слънце я ослепи. А може би в очите й пареха и сълзи, които замъгляваха погледа й към безкрайния океан. Синьо-зелените води на Карибието бяха отстъпили пред оловното сиво на Атлантика. Силният вятър люлееше кораба и платната над главата й плющяха застрашително.

Аурора се разтрепери. Обгърна се с ръце и вдигна лице срещу вятъра.

Дълго стоя до релинга, потънала в болезнени мисли за Никълъс. Той искреше от живот, изглеждаше толкова неуязвим в мъжката си сила. За бога, престани да мислиш за него!

По някакъв начин трябваше да прогони Никълъс от спомените си. Тази кратка глава от живота й бе приключена. В Англия я очакваше ново начало. Щеше да си изгради нов живот, свободен от бурни чувства. Щеше да живее като самостоятелна жена, без тираничен баща, без властен съпруг.

Би трябвало да бъде благодарна за този неочакван обрат в живота си, вместо да тъгува за мъж, когото почти не познаваше. Би трябвало да се радва, че бракът им не е продължил дълго. С Никълъс не би могла да бъде щастлива. Неговата страст, неговата сила не биха я оставили на спокойствие…

Ако между тях е имало връзка, тя е била само плътска, не и сърдечна. Бракът им беше делово споразумение, нищо повече. Затова тя беше длъжна възможно най-бързо да погребе спомена за него.

Аурора се опита да преглътне болезнената буца в гърлото си и решително си заповяда да се посвети на дневника в ръцете си. Значи младата жена е била отвлечена от езичници и продадена като робиня. Тогава е познала страстта в ръцете на един непознат. Как продължава историята й? Как ще свърши?

Аурора седна на една бъчва, отвори скъпоценната книга и започна да чете. Сърцето й биеше лудо.

В първия миг го възприех като безкрайно опасен, даже като варварин. Въпреки това в очите му светеше нещо, което ме омая…