Никол Джордан
Страст (10)

9

Ръцете му върху тялото ми ме омагьосваха. Те ме милваха и същевременно изискваха, будеха дълбоко в мен неутолимо желание за любов…

Дано никога не се събуди от този сън, който й доставяше такава наслада… Силното тяло на Никълъс се притискаше в гърба й, задничето й се бе сгушило блажено в извивката на бедрата му. Горещината на възбудения му член пулсираше през тънката батиста на нощницата й. Ръката му се плъзна в деколтето й, заигра се с голите й гърди, докато зърната им щръкнаха и се устремиха към милващите му пръсти.

Аурора простена сладостно, възбудена от играта на топлите пръсти, които нежно масажираха набъбналата й плът и дразнеха коравите зърна. Гърдите й сами се вдигнаха към него и се сгушиха в топлите му длани. Пръстите му притискаха чувствителните зърна и й причиняваха сладко мъчение, което се изля в бурен поток от еротично желание, насочи се право към средата на тялото й и се разпростря като пламтяща лава по вътрешната страна на бедрата й. Тръпките дълбоко в утробата й се разрастваха. Никълъс продължаваше да дразни гърдите й. Хълбоците й се задвижиха сами и започнаха да се трият в неговите. Тялото й копнееше за освобождаване от сладкото мъчение.

Той явно знаеше за какво жадува тя, защото плъзна ръка надолу и започна да милва корема й. Аурора усещаше горещия му дъх по бузата си, чу го да шепне страстни думички в ухото й. Той вдигна нощницата й и топлата му ръка се плъзна по голото й бедро.

Когато пръстите му се заровиха в светлите косъмчета между краката й, от гърлото й се изтръгна гърлен вик. Умелата му ръка раздели крехките листенца на женствеността й. Отворът й веднага овлажня. Пръстите му намериха перлата на удоволствието, подразниха я нежно и затанцуваха около нея. Аурора закопня отчаяно за освобождаване от непоносимото сладко мъчение. Хълбоците й се притиснаха с все сила към слабините му и продължиха да се трият в кожата му.

В ухото й прозвуча дрезгав шепот:

— Да, любов моя… отпусни се… отдай се на страстта…

Играта на пръстите му я подлуди и тя се понесе неудържимо към селенията на екстаза. Когато два пръста внимателно се потопиха в горещата й утроба, вътрешните й мускули моментално ги обхванаха. Ритъмът на ласките му се ускори. Заливаха я тръпки, великолепни сладки пламъци лумнаха във вътрешността й и я разтопиха. Нададе дрезгав вик и експлодира в силен, тръпнещ оргазъм.

Аурора се събуди от собствения си вик на върховна наслада. Лежеше като упоена, дишаше ускорено, с усилие. В продължение на един дълъг, объркващ миг тя не знаеше къде се намира. После разбра, че е в собствената си спалня, а през отворения прозорец прониква първата светлина на деня. Топлината в гърба й се усещаше толкова истинска, толкова мъжка. Топли устни милваха тила й…

Никълъс. Аурора се вцепени. Силната му ръка лежеше на кръста й, другата се намираше между влажните й бедра, пулсиращата му мъжественост се триеше в седалището й.

Мили боже, значи не бе сънувала! Той бе в леглото й, сякаш двамата прекарваха всяка нощ заедно. Тайно се бе промъкнал в стаята й и бе успял да я възбуди и да я доведе до оргазъм, докато тя спеше. Бузите й пламнаха от срам. Отдръпна се от него и се обърна възмутена.

Никълъс лежеше до нея. Не бе свалил кожения си панталон, но горната част на тялото му беше гола. Дрехите и сабята бяха оставени върху един стол. Черната коса бе разрошена, по бузите му се виждаше набола брада. Погледът му моментално се устреми към набъбналите й гърди, подали се от отворената нощница.

С треперещи пръсти Аурора затвори копчетата на нощницата. Изпитваше ужас — не само от дързостта, която си бе позволил Никълъс, а и от собствената си животинска похот.

— Как влезе?

Не знаеше на кого се ядосва повече — на него и коварството му или на собствената си слабост и податливост. Бе решила следващия път да го посрещне хладно и дистанцирано, да обуздава чувствата си. А той почти веднага бе успял отново да я извади от равновесие.

Никълъс се опря на лакти и посочи с брадичка отворения прозорец.

— Още като малко момче се катерех по такелажа на бащините си кораби. За мен не представлява трудност да се изкатеря по което и да е дърво.

Аурора сърдито поклати глава.

— Хайде тогава, върни се обратно по пътя, по който си дошъл.

Когато Никълъс не се помръдна, тя грабна халата си, облече го и го закопча до шията.

— Не понасям подобно безсрамие! Да се промъкнеш в спалнята ми и да…

Не посмя да завърши изречението, защото не искаше да си спомня как той бе успял да я доведе до оргазъм в съня й. Подло беше от негова страна да се възползва от беззащитността й. А тя мразеше да е беззащитна.

Аурора вирна брадичка, изпъна рамене и се постара да си възвърне самообладанието.

— Ти придоби отвратителния навик да ме плашиш до смърт, като внезапно и неканен изникваш от нищото — изсъска вбесено тя.

Никълъс седна в леглото, мушна една възглавница зад гърба си и се облегна на таблата.

— Когато избяга от каретата, забрави маската си и аз реших да ти я донеса. Представих си, че е златната обувчица на Пепеляшка.

Аурора го гледаше като омагьосана — бронзовата кожа, голите, мускулести рамене — и стискаше устни, ядосана от въздействието му върху нея. Знаещият му поглед я вбеси още повече — той очевидно разбираше как се чувства тя и се наслаждаваше на безпомощността й.

Все пак се постара да говори хладно.

— Това не извинява нахалството ти да се промъкнеш като крадец в стаята ми. Очевидно си решен да предизвикаш скандал.

— Исках само да поговоря с теб, ангеле. Снощи не успяхме да приключим разговора си за общото ни бъдеще.

— Моята спалня не е подходящо място за такъв разговор!

— Боя се, че трябва да ти възразя. — В гласа му звънна нежна ирония. — Не бих могъл да си представя по-приятно място.

— Никълъс, трябва да си вървиш! Сега, веднага! Преди да те изхвърля.

Лицето му изрази тревога.

— Честно казано, очаквах по-сърдечно посрещане от съпругата си. През първата ни брачна нощ ти се държа доста по-мило с мен.

— През първата ни брачна нощ и двамата вярвахме, че ти ще умреш.

— Не бива да отричаш, че през онази нощ между нас пламна огън…

— Напротив, ще отричам! — Аурора пое дълбоко дъх. — Ако тогава сме изпитвали нещо един към друг, то е било само илюзия, родена от отчаяното ни положение.

— Не си права — възрази сериозно Никълъс. — То беше истинско, скъпа моя. Убеден съм, че не е било плод на фантазията ми. Ти живееш в спомените ми като невероятно чувствена жена. Знам го с абсолютна сигурност.

При мисълта как бе реагирала на интимните му милувки Аурора отново поруменя от срам. Понечи да реагира възмутено, но точно в този момент някой почука на вратата и тя се вцепени. Изпълнена с ужас, видя как някой натисна бравата, за да влезе. Само с три дълги крачки се озова до вратата и заключи.

— Аз съм, милейди, нося ви сутрешния шоколад — обади се женски глас от коридора.

— Един момент — отвърна трескаво Аурора. Ако прислужницата открие Никълъс в постелята й, край с доброто й име.

Върна се до леглото, спусна завесите на балдахина и скри Никълъс зад стена от брокат в цвят на слонова кост. Чу тихия му смях, когато отново се запъти към вратата, и това неуместно веселие я ядоса още повече. Как смееше да я поставя в тази компрометираща ситуация и на всичкото отгоре да й се подиграва!

Пропусна момичето да влезе. Сърцето й биеше лудо. Избягваше да поглежда към леглото. Посочи на прислужницата да остави сребърната табла на масичката и й кимна.

— Благодаря, Моли, можеш да си вървиш.

— Да, милейди.

Момичето направи реверанс и излезе от спалнята. Аурора побърза да заключи вратата.

— Чисто ли е вече? — осведоми се развеселено Ник.

— Не викай! — изфуча Аурора. — Слугите ще те чуят.

Дръпна завесите. Той се бе разположил преспокойно в леглото й, в тъмните му очи танцуваха весели искри. Наглостта му беше вбесяваща!

— Нямаш причини за паника, Аурора.

— Лесно ти е да говориш. Ако намерят чужд мъж в леглото ти, това няма да навреди на доброто ти име.

— Ако ме открият в леглото с мъж, реномето ми ще бъде сериозно засегнато, уверявам те. Такава опасност обаче не съществува, защото се чувствам привлечен по-скоро от жени.

— Това изобщо не е смешно, Никълъс!

— Според мен е. Изглеждаш невероятно красива, когато си гневна.

Аурора въздъхна тежко. Беше на края на търпението си.

— Моля те да се облечеш бързо и да си отидеш.

— Къде да ида?

Тя го погледна въпросително.

— Нима не си отседнал някъде?

— И ако не съм, какво? Ще се съжалиш ли над мен? Ще ме приемеш ли при теб?

— Не — отсече тя. — Ще помоля иконома си да ти намери квартира.

— Няма защо да се тревожиш за мен, скъпа.

— Да говорим сериозно. Къде живееш?

— Все още съм на кораба си, но това е само временно. Пристанището е извън града. Смятам да си потърся хотел. Щях да отседна при Уиклиф, но той отсъства.

— Лудост е да останеш в Лондон. Ще те убият.

Никълъс не обърна внимание на предупреждението й. Погледът му обходи стаята.

— Хубава спалня. Цялата ти къща е хубава. Каза, че си я купила с парите, които ти оставих…

— Да. — Аурора го изгледа подозрително. — Май обмисляш да се отметнеш от дадената дума и да обявиш уговорката ни за невалидна?

— В никакъв случай. Ти си я спечели честно, особено като се има предвид какво направи за сестра ми.

— Обаче ти имаш намерение да разрушиш всичко постигнато дотук и на всичкото отгоре да ми причиниш страдание.

— Не, съкровище. Искам само да говоря с теб как ще разрешим брачния си проблем. Дреболия, нали? — Потупа леглото до себе си. — Ела, седни при мен.

Аурора отново го погледна подозрително.

— Нима очакваш да ти се доверя след дръзкото ти нощно нападение?

— Нали не искаш слугите ти да ни чуят? Но щом се налага да крещя като луд, за да говоря с теб…

Развеселеният му смях й даде да разбере, че му е напълно безразлично дали ще го открият. По-добре да не подлага на изпитание нахалството му. Макар и неохотно, седна на разстояние от него и скръсти ръце на гърдите си.

— Добре, слушам те.

Той я огледа замислено.

— Ти явно не искаш да приемеш, че имаш съпруг…

— Не очаквах подобни усложнения, но това е разбираемо, нали?

— Да. Напълно те разбирам.

— Аз изпълних своята част от уговорката, Никълъс. Много добре знаеш, че никога не сме говорили за съвместен живот. Нашият договор беше само за една нощ.

— Правилно.

— С теб сключихме брак по целесъобразност, нищо повече.

— И ти не се интересуваш повече от този брак по целесъобразност, така ли?

— Ти също не си заинтересован да го продължим. Никога не си ме искал за жена.

— Промених мнението си. Затова съм тук, при теб.

Аурора го погледна уплашено.

— Ние с теб нямахме възможност да се опознаем — продължи спокойно Никълъс. — Все още не знаем подхождаме ли си, или не.

— Знаеш, че не си подхождаме. Ти никога няма да бъдеш щастлив с мен, както и аз с теб. Аз не се вписвам в твоя свят на авантюристи и пирати. Представяш ли си ме на борда на военен кораб? Подобен живот ще ме направи дълбоко нещастна.

— Възнамерявам след войната да се установя за постоянно.

— В Америка, нали?

— Да. Във Вирджиния, където живеят мама и сестрите ми.

— Нима ми предлагаш да се откажа от живота си тук и да те последвам във Вирджиния?

— Боя се, че това е неизбежно. Не мога да остана в Англия.

Аурора го гледаше стъписано.

— Англия е моята родина, Никълъс. Не искам да живея в чужда страна, сред чужди хора. Войната между нашите страни може да продължи години и никой не знае кога ще мога да се върна в Англия, за да видя приятелите и роднините си.

— Останах с впечатлението, че не си много близка със семейството си.

— Не става дума само за семейството ми. Онова, от което истински ме е страх, е твоят авантюризъм. Ти постоянно се излагаш на опасности. Не бих понесла да те чакам безкрайно, докато се завърнеш от непълно непозната и вероятно нецивилизована далечна страна. Няма да живея в постоянна тревога за теб и да се питам жив ли си, или мъртъв. С идването си в Англия ти се изложи на смъртна опасност. Не забравяй, че си осъден на смърт! — Аурора тръсна глава. — Веднъж вече повярвах, че си мъртъв, и тъгувах за теб. Няма да го изживея още веднъж.

Никълъс мълчеше. Тъмните му очи търсеха нейните.

— Трябва да има друго решение — продължи тя. — Решение, което не ни принуждава да живеем като мъж и жена.

— Има само един начин да го осъществим и това означава развод.

Аурора пребледня. Развод не само се даваше много трудно, а и щеше да унищожи завинаги доброто й име в обществото.

— За мен разводът означава катастрофа. Обществото ще ме презре, ще бъда отхвърлена завинаги. Няма да мога да се покажа пред хората.

— Бих могъл да опитам да анулирам брака ни чрез американски съд — предложи той. — Вероятно имам шансове за успех, понеже бракът ни бе сключен при обстоятелства, които вече не са валидни.

— Не може ли просто да се направим, че никога не си се връщал? — попита с надежда тя. — Защо да не живеем разделени?

Никълъс я погледна изпитателно.

— Ясно ли ти е, че не можем да сключим друг брак?

— Нямам никакво желание да се омъжа повторно. Онова, което преживях с теб, ми е напълно достатъчно. — При тези думи Никълъс вдигна вежди и Аурора прехапа устни. — Съжалявам, не исках да те засегна. Разбери, аз страдах много от твоята привидна смърт и се заклех да оставя миналото зад гърба си и да започна нов живот. Доволна съм от живота, който водя сега.

— Имам един въпрос — поде бавно Никълъс. — Да приемем, че ще запазим брака си. Какво ще стане, ако някой от двама ни се влюби? Тогава съществуващият брак ще бъде пречка за теб или за мен.

— Нямам намерение да се влюбя пак. Обичах Джефри още от детските ни години и не вярвам, че мога да се влюбя истински в друг мъж. Освен това съм твърдо решена да не дарявам повече сърцето си. Болезнено е да изгубиш обичан човек.

За миг Никълъс се скова, после на устните му заигра тънка усмивка.

— Опитай се да погледнеш на нещата от моя страна. Какво ще стане, ако се влюбя в друга жена?

Прониза я внезапна болка, но разумът й бързо взе връх. Авантюрист като Никълъс Сабрийн не беше в състояние да дари сърцето си на жена.

— Съмнявам се. Но ти обещавам, че ако се влюбиш истински в друга жена, ще те освободя. Веднага ще се съглася да анулираме брака си или да се разведем.

— А дотогава ще живеем, сякаш не сме се познавали, така ли?

— Да — отговори тя, зарадвана, че той е склонен да се съгласи. — На публично място не се познаваме…

— Но аз съм братовчед на покойния ти съпруг — прекъсна я с леко раздразнение той. — Ако поне не си говорим, хората ще почнат да подозират, че нещо не е наред.

— Прав си. Добре, на публични места ще си говорим.

— А частно?

— Нямаме причини да поддържаме лични контакти — погледна го строго тя. — Никакви частни контакти! Не разбирам защо изобщо е нужно да оставаш по-дълго в Англия. Най-добре е да си заминеш веднага. Ако останеш, излагаш живота си на опасност. Няма да го понеса, Никълъс.

— Благодаря за съчувствието, съкровище, но знай, че нямам намерение да умра, поне в близко време.

— Както нямаше намерение да бъдеш заловен и осъден на смърт.

Никълъс наклони глава и дълго я гледа.

— Има още един аспект, който би трябвало да обмислим. Имам предвид интимната ни връзка. Ако доведа в леглото си друга жена, ще наруша брачните клетви. Същото важи и за теб.

Аурора отново пламна от срам. Нима той искаше да си вземе любовница? Но тя не би трябвало да се обижда от подобно намерение. Мъж като Никълъс явно не беше в състояние да се лиши от плътските радости, а тя нямаше право да изисква вярност от него, след като му бе заявила, че не желае да живеят като мъж и жена.

Насили се да се усмихне и заговори като светска дама:

— Много женени мъже изневеряват на съпругите си. Нямам нищо против да ходиш при други жени или да си вземеш метреса.

— А какво ще кажеш за себе си? — Настойчивият му поглед я преследваше.

— Не се притеснявай за мен. Няма да си взема любовник.

— Ти си още млада. Чакат те дълги години живот. Не можеш да ги прекараш във въздържание. Ти си страстна жена.

Аурора скочи. Разговорът бе взел опасен обрат.

— Знаеш ли… Запазила съм нещо за теб…

Извади от чекмеджето на тоалетната си масичка скъпоценната книга, грижливо увита в намаслена хартия, и му я подаде.

— Майката на Рейвън ти е завещала тази книга. Подарък от баща ти.

Никълъс отвори любопитно дневника на французойката.

— Скъпоценен подарък…

— Да. Книгата е доста стара.

— Какво представлява?

— Дневникът на млада французойка, продадена като робиня в харема на турски султан.

Никълъс прелисти книгата, после я погледна изпитателно.

— Прочете ли я?

— Да — призна тя и отново се изчерви. — Исках да проверя дали Рейвън може да я прочете. Смятам, че е неподходяща за младо момиче.

— Май си права — кимна той и се усмихна иронично. — Твоето възпитание също не те е подготвило за еротична литература, нали?

— Разбира се, че не — отвърна остро Аурора. Откровеността, с която младата дама говореше за еротичните си преживявания, я бе шокирала и възхитила едновременно. Буквално бе погълнала любовната история между французойката и господаря й, история, изпълнена с дива страст, а после прочете книгата още няколко пъти. Вече знаеше някои пасажи наизуст, но никога нямаше да го признае пред Никълъс.

— Мисля, че най-добре е ти да съхраняваш книгата и да я дадеш на Рейвън, когато сметнеш, че е достатъчно узряла, за да я прочете.

— Горя от нетърпение да я прочета. Но докъде бяхме стигнали?

— Разговорът ни е приключен.

— Не съвсем — възрази меко Никълъс. — Преди да смениш темата, аз споменах твоята страстна природа. Това е важно и не бива да го забравяме. Казах ти, че не бих могъл да си представя как ще прекараш остатъка от живота си в самота и въздържание.

Аурора отново се почувства неловко и в сърцето й се надигна гняв. Беше крайно неприлично от страна на Никълъс да й говори по този начин, но той явно се смяташе в правото си да задава интимни въпроси.

Измери го с хладен поглед.

— Това е само и единствено моя работа, Никълъс. Аз спазих обещанието си спрямо теб. Днес обсъдихме всичко относно бъдещето ни. Крайно време е да си отидеш.

— Още не.

Аурора се скова.

— Какво означава „още не“?

— Преди да започнеш живот на монахиня, би трябвало да разбереш от какво се отказваш. Ела при мен, Аурора.

Тя го изгледа подозрително.

— Защо?

— За да те целуна.

— Ти се шегуваш!

— В никакъв случай. Постъпих зле, като те обвиних, че не се държиш като тъгуваща вдовица. Сега искам да се поправя.

Разтревожена, Аурора отстъпи крачка назад.

— Нямаш причини да се разкайваш. Искам да си отидеш, Никълъс, и то веднага. Нямаш право да си тук.

— Аз съм твой съпруг. Законът дава право на съпруга да споделя леглото на жена си.

— Ти не си ми съпруг. В очите на света аз съм вдовица от четири месеца.

— Нужно ли е да ти напомням с какво любопитство ще реагират слугите ти, ако ме намерят в стаята ти? — Наглата му усмивка я вбеси дори повече от едва прикритата забележка. — Просто ще заговоря малко по-високо и всички ще се струпат пред вратата да подслушват.

— Само да посмееш! Нали рискуваш да се разбере кой си!

Никълъс вдигна вежди, сякаш се питаше дали тя ще му позволи да покаже смелостта си. Аурора опря ръце на кръста си и го изгледа войнствено.

— Току-що ми хрумна прекрасна мисъл. Какво ли ще стане, ако те издам на полицията? Знаеш ли как ще се зарадват онези от военния флот, ако предам в ръцете им един избягал затворник?

В тъмните очи блесна опасна искра.

— Няма да ме издадеш, защото не искаш да видиш как се люлея на бесилката.

Надменната му усмивка я разгневи. Каква подлост — да използва загрижеността й като средство за натиск, за да наложи волята си!

Разбира се, че няма да го издаде! Не искаше да предизвика скандал, освен това не би понесла Никълъс да отиде в затвора по нейна вина. Стисна юмруци в пристъп на безпомощен гняв.

— Отлично знаеш, че не съм доносница — прошепна тя. — Няма да натоваря съвестта си с твоята смърт.

— Да, защото си изпълнена със съчувствие.

— Мислех си, че си джентълмен, но явно съм се лъгала.

— О, да, аз съм джентълмен.

— Не си. Един джентълмен щеше да сдържи даденото обещание.

— Какво обещание? — попита Никълъс с ленива усмивка. — Обещанието, дадено преди четири месеца пред олтара? Тогава обещах да те обичам и почитам до края на живота си.

— Това обещание беше само за първата брачна нощ.

— Една нощ не е достатъчна — възрази с усмивка той.

— Ще се наложи да се примириш. Няма да има друга. Нямам намерение да се впускам в похотливи игрички с теб.

Никълъс протегна ръка към нея.

— Ела и ме целуни, Аурора. Иначе ще вдигна шум.

Та го погледна втренчено.

— Това е шантаж!

— Правилно.

— Ти си отвратителен!

— А ти си още по-красива, отколкото в спомените ми, защото в очите ти няма тъга, както беше през онази нощ. Ела при мен. Няма да настоявам на съпружеските си права. Искам само една целувка.

Кадифеномекият глас не можа да прогони подозренията й. Но се боеше, че ако не изпълни желанието му, той наистина ще предизвика скандал.

— Обещаваш ли, че ако те целуна, ще си отидеш?

— Щом настояваш.

— Заклеваш ли се?

— Заклевам се в честта си.

Треперейки от напрежение, тя се приближи към него. Застана пред леглото, но той не се изправи, за да я целуне, а улови ръката й. Вдигна глава към нея, поднесе ръката и към лицето си, сложи средния пръст в устата си и го засмука.

В слабините й нахлу предателска топлина и Аурора с мъка потисна сладостния си стон.

— Нали искаше само една целувка — изсъска тя през здраво стиснати зъби.

— Няма да отречеш, че това ти харесва — прошепна дрезгаво той. — Пулсът ти се ускори.

— Искаш ли целувка, или не?

— Колко си нетърпелива — засмя се той, притегли я към себе си, положи я нежно по гръб и полегна върху нея. Аурора усети силните му бедра върху своите и потръпна от допира на твърдия, плосък корем.

Никълъс остана дълго в тази поза, загледан в очите й. Пръстите му леко се плъзгаха по бузата й.

— Е? — попита задъхано Аурора и се опита да устои на изкушението, излъчващо се от красиво извитите му устни.

— Прибери ноктите си, тигърче. Искам само да ти покажа от какво ще се лишиш… Преживей още веднъж блаженство в обятията ми — прошепна той и устните му завладяха нейните.