Никол Джордан
Страст (18)

17

Ръцете му ме държаха здраво, меките му устни изсушиха сълзите ми…

Измъчван от угризения на съвестта, Ник лежеше в полутъмната си хотелска стая и се взираше в тавана. Не можеше да си прости, че бе постъпил по такъв начин с Аурора.

Не биваше да допуска спречкването им да се изостри дотолкова, че да прерасне в неудържима жажда за сливане. Гневът й го раздразни до крайност, а когато я целуна, изгуби самообладание. Всеки път, когато я докосваше, жаждата му по нея ставаше неудържима.

Ник затвори очи и отново видя пред себе си ужасеното лице на Аурора, зачервените й бузи, когато вълната на страстта я понесе. Взе я изправен, притисна я към стената, нахвърли се върху нея безогледно, без предварителна любовна игра, без да помисли, че някой може да влезе. Взе я като уличница. А тя го остави да постъпи, както желае, и реагира на страстта му с целия огън, който гореше в нея.

Не съжаляваше, че я е довел дотам да загуби самообладанието си. Но го мъчеше съзнанието, че тя страда. Седмици наред я ухажваше с цялата нежност и деликатност, на които бе способен. Изгаряше от желание да я има и накрая се нахвърли върху нея, ослепял от страст. Сам погуби крехкото цветенце на доверието, което бе покълнало помежду им.

Ник въздъхна и гневно зарови пръсти в гъстата си коса. Как да възстанови разрушената им връзка?

Все още не можеше да си обясни силата на чувствата си към тази жена.

Дяволите да го вземат! Никога досега не беше желал някоя така горещо и толкова продължително. Слабостта му го потресе. Един поглед на Аурора беше достатъчен да развълнува кръвта му и да налее слабините му с желание, копнееше по нея като болен от любов хлапак…

Изруга сърдито. Може би трябва да си замине, преди окончателно да се е направил на глупак. След случилото се този следобед Аурора никога няма да го признае за свой съпруг. След тази безогледна атака ще му е още по-трудно да взриви ледената обвивка около сърцето й.

Някой почука колебливо на вратата. Никълъс се изправи и се огледа стъписано. Наближаваше десет. Кой би могъл да дойде при него по това време? Преди повече от час бе отклонил любезната покана на Клюни да обиколят заведенията и да си пийнат здравата.

Отново се почука, този път настойчиво. Никълъс отиде до вратата и отвори.

Сърцето му направи скок. Късната посетителка бе забулена и носеше широка наметка, но той би познал Аурора, както и да е облечена.

Появата й го уплаши. Тя бе дошла в хотела му без придружител и рискуваше да се забърка в скандал съвсем скоро, след като се бе заклела да не го види никога вече? Сигурно имаше сериозна причина да го стори.

— Какво се е случило? — попита загрижено Ник.

— Хари… — подхвана с треперещ глас Аурора. — Хари го няма.

— Как така го няма?

— Избягал е. Моля те, Никълъс, помогни ми да го намеря!

Ник стисна зъби и бързо я въведе в стаята.

— Откога го няма? — попита той, докато затваряше вратата.

— Нямам представа. От няколко часа. — Аурора свали воала си. Сините й очи бяха изпълнени с молба. — Когато не се яви на вечеря, отидох в стаята му и намерих това на възглавницата — подаде му смачкано листче.

„Рори, отивам си. Ще потърся късмета си в морето. Моля те, не се тревожи за мен!“

Никълъс се намръщи.

— Имаш ли идея къде би могъл да отиде?

— Никаква. Слугите ми претърсиха къщата и градината. Моля те, помогни ми!

— Нима се съмняваш, че ще го сторя? — попита обидено той и свали ризата си.

— Какво правиш?

— Преобличам се. Един изискано облечен господин със сигурност ще направи неприятно впечатление на местата, където вероятно е отишъл Хари. Седни. Няма да се бавя.

Докато той ровеше в шкафа, Аурора се огледа нерешително. Твърде развълнувана, за да седне, тя закрачи нервно напред-назад.

— Аз съм виновна. Аз прогоних Хари от дома си. Ако не бях изгубила търпение, момчето нямаше да постъпи така неразумно.

Никълъс поклати глава. Облече старо кафяво палто и застана пред нея.

— В нищо не си виновна. Хари просто си търсеше причина да се хвърли в някое приключение. Учудвам се, че не го направи по-рано.

Когато Аурора замълча, в сърцето му се надигна нежност, съчетана със закрилнически инстинкт.

— Не се отчайвай, Аурора, ще го намеря.

Тя пое дълбоко дъх и изпъна рамене.

— Къде ще го търсиш?

— По доковете. Вероятно ще се опита да се качи на някой кораб. Отдавна иска да отиде във Франция.

Никълъс замени блестящите си ботуши за езда с чифт груби работнически ботуши и нахлупи върху къдравата си глава стар каскет. Когато мушна в колана си два пистолета и сложи в ботуша си нож, очите на Аурора се разшириха от ужас. Мъжът пред нея й заприлича на опасния пират, от когото се боеше с цялото си сърце. Въпреки това не протестира, само проследи с внимание приготовленията му. Страхът и за Хари беше твърде силен.

Този път Никълъс прояви разбиране. Често я бе обвинявал в страхливост, но в този случай страхът й беше напълно оправдан. Закриляно дете от аристократично семейство като Хари беше лесна плячка за джебчиите и лондонската паплач. Никълъс побърза да прогони от ума си мисълта за опасностите, на които се излагаше малкият му приятел.

С мрачно лице пъхна в джоба си месингов пръстен, с който нанасяше силни удари, и посегна към бастуна със скрита в дръжката сабя. Трябваше да е подготвен за всяка неприятна среща. Хвана Аурора за лакътя и я поведе към изхода.

— Как дойде при мен?

— Денби ме чака с каретата.

— Искам да видя как ще те заведе вкъщи.

Тя спря и го погледна умолително.

— Нека да дойда с теб!

— Не, ангеле. Не мога да се страхувам едновременно за теб и за Хари.

Аурора безпомощно стисна ръце в юмруци. Никълъс я хвана за раменете и нежно я целуна по челото.

— Прибери се вкъщи, Аурора. Аз ще намеря Хари и ще ти го доведа. Обещавам ти.

Тя продължи да се колебае и той я помилва по бузата.

— Аз обичам да спасявам хора в беда, не помниш ли? Имай ми малко доверие.

Тя го дари с трепереща усмивка.

— Вярвам ти, Никълъс.

Смелата й усмивка предизвика у него нови угризения на съвестта.

Докато слизаха по стълбата, Никълъс се помоли горещо да изпълни обещанието си. Ако с момчето се случи нещо лошо, никога няма да успее да отнеме на Аурора страха от загубата на любим човек.

 

 

Никълъс отиде първо на своя кораб, който бе хвърлил котва на един от доковете. Част от екипажа бе останала на шхуната, ако се наложи да тръгнат много бързо.

Ник избра трима силни моряци да претърсят пристанището и да разпитат навсякъде за избягалото момче.

В пристанищния квартал беше пълно със скитници, моряци и уличници. Джебчии и всякаква паплач се мотаеха пред многобройните кръчми и в тъмните улички. От заведенията и бордеите се чуваха песни, груби смехове и шумни разговори. Темза бе забулена в мъгла, миришеше на катран и риба. Мачтите на корабите почти не се виждаха.

Мъглата затрудняваше търсенето. Натрупаните по кейовете сандъци и бъчви се различаваха трудно. Въпреки това мъглата беше най-малката грижа на Ник. Той познаваше достатъчно добре лондонския подземен свят, за да знае, че трябва да е много бдителен. Разбойническите гнезда, бордеите и дюкянчетата за опиум около пристанището бяха и място на опасна престъпност. Никълъс умееше да говори на грубия моряшки диалект и се представяше за моряк, тръгнал да търси избягалия юнга на капитана си. Даже предлагаше възнаграждение на онзи, който му помогне да стигне до хлапака. Ала навсякъде му казваха, че не са виждали русо момче.

Нощта му се стори безкрайна. Тревогата му растеше с всяка минута. Може би Хари отдавна се намираше на борда на някой кораб, където щяха да го принудят да върши най-тежката работа. Или някой джебчия го беше заловил, за да го обучава за свой помощник. Или са го продали за няколко сребърни монети на коминочистач, който ще го принуждава да слиза в тесни комини. Или са го прибрали в бордей, чиито клиенти предпочитат малки момчета… В най-лошия случай детето лежеше с разпорено гърло сред купчина боклуци в някоя тъмна уличка.

Възможно беше обаче Хари да е побягнал в друга посока и в момента да върви сам-самичък по някой тъмен селски път. Никълъс разчиташе единствено на инстинкта си, който го бе посъветвал да потърси момчето първо на пристанището. Досега инстинктите никога не го бяха мамили. Ако този път се е излъгал, Хари не го очаква нищо добро…

Продължи да претърсва всяка уличка и всяко заведение. Няма да се яви пред очите на Аурора без момчето.

В най-тъмния час на нощта срещна двама свои моряци, които излизаха от мръсна кръчма.

— Нямаме късмет, сър — съобщи единият. — Няма и следа от избягалото хлапе.

— Не спирайте да търсите — нареди Ник. — Стигнете ли до края на кейовете, започнете да разпитвате по корабите. Спирайте всеки моряк, когото срещнете. Трябва да го намерим.

Ник се обърна в другата посока и в този миг чу тих вик, от който косата му настръхна:

— Девърил…

Дрезгавият вик дойде иззад куп сандъци. Господи, дано да е момчето!

Ник извика на хората си да почакат и с мъка си проби път през натрупаните сандъци. Откри на паважа безформен вързоп и сърцето му изстина.

— Хари? — повика тихо Никълъс и коленичи.

Момчето вдигна глава и простена. Русата му коса блесна в мрака.

Полугол, обгърнал коленете си с ръце, Хари трепереше неудържимо във влажната и студена нощ. Беше само по бельо и миришеше на урина.

— Къде те боли? — попита Никълъс и започна да опипва лицето и крайниците му.

— Коремът ми… набиха ме…

Никълъс не намери отворена рана, но гръдният кош на момчето беше подут и чувствителен на болка. Докато го опипваше, Хари се присвиваше и охкаше. Дано ребрата да са само натъртени, а не счупени, помоли се Ник.

— Важното е, че си жив — рече задавено той. — Какво се случи?

Хари разказа със запъване как малко преди да падне нощта, го прогонили с ритници от борда на кораба, на който се бил промъкнал. После попаднал на банда малки джебчии, които го пребили от бой.

— Едва не умрях от страх — призна засрамено момчето и гласът му се изгуби в шепот.

Никълъс потисна прилива на съчувствие.

— Имал си всички основания да се страхуваш. Истинско щастие е, че само са те набили. Можеха да ти разпорят корема и да те оставят да умреш от загуба на кръв.

— Молех се да дойдете.

— Да знаеш, че ми се иска да ти извия врата. Лейди Аурора е уплашена до смърт.

— Аз… съжалявам. Ще й кажете ли?

— Ти сам ще й кажеш, но по-късно. Първо ще те окъпя.

Никълъс вдигна момчето на ръце.

— Ще отидем на кораба ми. В това състояние не може да се явиш пред лейди Аурора.

 

 

Докато носеше Хари към своя „Толън“, Никълъс изготви план. Момчето беше изтощено, цялото в синини и натъртвания и спешно се нуждаеше от сън. Още по-спешно обаче се нуждаеше от добър урок. Никълъс сметна за разумно да му покаже какъв е реалният живот — още един полезен урок освен онзи, който вече бе получил.

Когато момчето се изкъпа, облече чисти дрехи и заспа в койката на лоцмана, Никълъс отиде в каютата си и написа писмо на Аурора. Накратко й съобщи, че Хари е леко ранен, но иначе му няма нищо и в момента двамата се намират на борда на неговия кораб. Съобщи й също за намерението си да го задържи известно време при себе си, за да му даде урок за сериозността на живота.

Ник се надяваше, че като получи тази вест, Аурора незабавно ще дойде при него. Възнамеряваше да поговори с нея на четири очи, а домът й не беше подходящото място за такъв разговор. Нареди посланието му да бъде отнесено от трима матроси, които да придружат Аурора по пътя й към кораба му и да й осигурят необходимата закрила. Планът му сработи. Още преди разсъмване чу тропот на копита и тракане на колела по настилката на кея.

Застана до релинга на носа и зачака. Аурора скочи от каретата и се изкачи бързо по въжената стълбичка. Сърцето му заби лудо от увереността, че следващият час ще промени живота му завинаги.

Отиде до стълбичката, хвана я за лакътя и я изтегли на палубата.

— Какво си направил с Хари? — попита дрезгаво тя още преди да е стъпила на кораба му. — Да не си му причинил зло?

— Не, разбира се, че не. Той спи.

Аурора се отдръпна от него и погледна изпитателно лицето му под светлината на газената лампа. Чертите й изразяваха страх и гняв.

— Какво означават думите ти, че искаш да му дадеш урок? — В гласа й прозвуча нетърпение. — Защо просто не го доведе при мен?

— Момчето е в безопасност, Аурора.

— Защо искаш да го задържиш на кораба си?

— Хайде да не се караме — помоли Никълъс и посочи с глава моряците, които се качваха на палубата.

Аурора положи усилие да потисне гнева си. Ник откачи лампата и поведе гостенката си към кабината на лоцмана. Отвори тихо вратата и я пропусна да влезе.

Хари лежеше на койката, свит на кълбо, и спеше дълбоко. Аурора се приближи на пръсти. Лампата освети лицето му и тя едва сподави уплашения си вик. Лявото му око беше подуто и синьо, по долната устна лепнеше засъхнала кръв.

Аурора притисна ръка върху устата си и изхълца тихо. Какви бяха чудовищата, пребили от бой едно малко момче? В гърдите й се надигна безпомощен гняв. Но най-важното беше, че Хари е жив.

Наведе се над него и нежно го помилва по бузата. Хари се раздвижи, но не се събуди.

— Остави го — прошепна Никълъс. — Ще се наспи и ще забрави преживения ужас.

Аурора нежно приглади назад русите къдрици и се изправи. След страха, който бе преживяла през последните часове, внезапно се почувства празна и изцедена.

Не обърна внимание къде я води Никълъс. Озова се в малка, добре обзаведена кабина. Позволи му да я насочи към койката и се подчини на мекия натиск, с който той я накара да седне.

Никълъс наля малко коняк в тумбеста чаша и й я подаде.

— Изпий това — помоли тихо и поднесе чашата към устните й.

Силният алкохол опари гърлото й като огън. Аурора се потърси и отстрани чашата. После закри очите си с две ръце.

— Успокой се. Хари ще го преживее — промълви нежно Ник.

Раменете й се разтресоха.

— Знам. Но толкова ме беше страх за него…

— Наистина ли си мислеше, че ще го набия или накажа?

Аурора безмълвно поклати глава. Знаеше, че Никълъс не би направил нищо лошо на Хари, но беше убедена, че той упражнява лошо влияние върху момчето.

— Ти ми писа, че искаш да му дадеш урок — обясни уморено тя.

— Точно така. Когато отново се изправи на крака, ще му заповядам да изтърка палубата и да навива въжета.

— Защо, за бога?

— За да разбере колко трудно е да си моряк.

Аурора вдигна глава.

— Хари не бива да става моряк, Никълъс, твърде е опасно! Ако го задържиш на кораба си, само ще подхраниш честолюбието му.

— Със забрани не се постига нищо. — Ник остави чашата и седна до нея на койката. — Момчето живее в нереален свят, Аурора. В сърцето му гори огън. Изпитва копнеж по далечни земи и ти не си в състояние да го изличиш. Повярвай ми. Мога да ти разказвам надълго и нашироко как се чувствах аз, когато бях на неговите години. Разбирам, че ти е трудно да вникнеш в душата на момчето, защото никога не си изпитвала жажда за приключения, но ако Хари не се събуди навреме, много скоро ще осъществи мечтата си да отплава надалеч. Ако непрестанно го пазиш от суровата действителност, няма да го излекуваш от желанието да излезе в морето. Той ще се ядоса и ще те намрази, както мрази майка си. Ще се разбунтува още повече, както аз се разбунтувах срещу баща си.

— Но аз нося отговорност за него!

— Да, затова искаш да го опазиш. Той обаче се нуждае от мъж до себе си. Аз мога да му помогна.

— Ти си възможно най-лошият избор. Ти ще го научиш да прилага насилие. Аз се отвращавам от насилието, Никълъс. Преживях толкова грозни скандали при баща си, видях толкова побои, че…

— Аз не уча Хари да прибягва до насилие, скъпа — обясни търпеливо Ник. — Показвам му как да се защитава при нужда. — Когато не получи отговор, той продължи: — Ти не можеш да го опаковаш в памук, Аурора. Не можеш да го затвориш в своя малък, ограничен свят.

Гърлото й се сви от болка и тя отвърна поглед.

— Но… Хари е още малко момче. Не бих понесла да му се случи нещо.

— Дай ми възможност да проверя колко голямо е желанието му да стане моряк.

Аурора не каза нищо и Никълъс обърна лицето й към своето.

— Нали каза, че ми вярваш?

Тя срещна погледа му и отново се почувства безпомощна. Очите му светеха нежно, но и неумолимо.

Аурора преглътна тежко.

— Вярвам ти — прошепна едва чуто.

Чертите му се смекчиха. Палецът му нежно очерта устните й. Тя затвори очи и по бузата й се търкулна сълза. Аурора я изтри сърдито с опакото на ръката. Сълзите не носеха решение и не облекчаваха болката.

Въпреки това тя не бе в състояние да ги спре. От гърлото й се изтръгна ридание и тя не можа да се удържи. Никълъс я прегърна нежно, тя скри лице на гърдите му и заплака горчиво. Напрежението, което цял ден бе трупала в гърдите си, се надигна и с него избликнаха страховете, тъгата и болката от цялата последна година. Ридания разтърсваха тялото й. Никълъс я държеше здраво и я люлееше като бебе.

Когато сълзите й най-после свършиха, Аурора осъзна, че двамата лежат на койката. Главата й почиваше в свивката на шията му. Той я милваше нежно по косата, а тя се бе вкопчила в него.

— Съжалявам — прошепна тя и въздъхна дълбоко.

— Не съжалявай.

Устните му докоснаха слепоочието й. Той изтри сълзите й с кърпичка.

Аурора не възрази. Нямаше сили да се движи.

— Прав си — промърмори тя. — Аз съм страхливка.

— Не си — възрази тихо Ник. — Просто твърде дълго си позволявала на страха да те владее.

Устните му помилваха клепачите й. Аурора се чувстваше закриляна и утешена в обятията му.

Нежната прегръдка оказа на Никълъс съвсем друго въздействие. Когато Аурора се сгуши в него, той се напрегна и сърцето му заби лудо. Близостта й го възбуди силно, връхлетя го вълна от копнеж, който му отне дъха.

Искаше да я утешава, да гони страховете й, да разсейва тъгата й, да изличи завинаги следите от мъка по лицето й. Искаше да е винаги до нея. Желаеше я по-силно от всичко друго.

Започна да целува горещото й лице и вкусът на кадифената кожа го замая. Желанието набъбваше в слабините му и заплашваше напълно да надделее над разума. Никълъс отчаяно се бореше да запази самообладание.

Въпреки това устата му завладя нейната в жадна целувка. Аурора се възпротиви съвсем слабо на внезапното любовно опиянение. Той не й позволи да протестира и изпита горещ триумф, когато устните й се поддадоха на натиска му.

После обаче тя притисна длани върху гърдите му и го отблъсна. Погледна го с големи, уплашени очи и издиша шумно. Въпреки това Никълъс беше сигурен, че и тя го желае.

— Искам да те любя, Аурора — прошепна дрезгаво той. — Ако желаеш да престана, кажи ми сега.

Легна до нея и остана неподвижен, опънат като струна на лък. Слабините му пулсираха болезнено, сърцето удряше като чук в гърдите му. Този път решението трябваше да бъде нейно.

Аурора се уплаши, че ще се удави в дълбините на пламтящите му очи. Отбраняваше се срещу страстта му, но беше безпомощна пред нежността и сладкото блаженство на целувките му.

Мълчаливо поклати глава. В сърцето й гореше отчаян копнеж да го докосва, да го усети дълбоко в себе си.

— Не искам да престанеш — прошепна тя едва чуто и зарови пръсти в косата му. — Моля те, Никълъс, вземи ме…