Никол Джордан
Страст (19)

18

Той ми обеща блаженствата на рая, стига да имам смелост да посегна към тях…

Никълъс я съблече с наслада, но я желаеше с такава сила, че целият трепереше. Тя все още беше плаха и старанието да бъде мек и внимателен го измъчваше силно.

Когато Аурора остана гола пред него, той извади фуркетите от косата й и я разпусна. Светлите къдрици нападаха по гърдите й, зърната им щръкнаха насреща му, алабастровата кожа заблещука златна под трепкащата светлина на лампата.

Аурора явно не знаеше колко е красива. Никълъс се възхити на еротичното й излъчване, което тя не съзнаваше. В чертите на лицето й се отразяваха неговото желание и копнеж. Сините очи потъмняха.

— Аурора — прошепна дрезгаво Ник и завладя устата й. Езикът му раздели устните й, нахлу в горещата устна кухина и започна да изследва сладките й тайни. Радост се надигна в гърдите му, когато тя се разтрепери. Искаше я гореща и необуздана, изпълнена с желание да се любят, но успя да потисне порива си. Искаше да се наслади на всяка секунда с нея и да я дари с любовен акт, който да остане незабравим за нея.

Никълъс отдели устни от нейните и отстъпи крачка назад, за да се съблече.

Аурора се взираше замаяно в мускулестото му тяло, а великолепната му възбуда я възхити. В безупречната си голота той приличаше на статуята на гръцки бог. В погледа му гореше животинска жажда. Приближи се към нея и пръстите му се плъзнаха нежно по голите рамене, слязоха към гърдите, спряха за малко върху тънката талия и се спуснаха към закръглените бедра. Привлече я към себе си и горещата пулсираща мъжественост се притисна към слабините й.

— Виждаш ли какво правиш с мен? — попита тихо Ник. — Усещаш ли как те искам?

Без да чака отговор, той се наведе и започна да целува гърдите й. Обхвана с уста едното зърно и езикът му закръжи около него.

Аурора се разтрепери, а когато той засмука зърното, пръстите й се вкопчиха в раменете му.

Тихо скимтене засили възбудата му. Вчера я бе нападнал като дивак, днес обаче съумяваше да обуздава желанието си и изпитваше дълбока нежност.

Падна пред нея на колене и брадясалите му бузи се отъркаха в нежната кожа на бедрата й. Вдъхна жадно интимния й аромат и Аурора се скова.

Без да обръща внимание на тихия й протест, той мушна лице между бедрата й, целуна нежната плът, езикът му потърси и намери перлата на удоволствието.

Аурора усети как коленете й омекнаха и се вкопчи в косата му, но Никълъс не спря да я милва. Ръцете му държаха здраво хълбоците й, докато езикът му изследваше тайните на женствеността й. Той проникваше все по-навътре в утробата й, милваше я и засилваше желанието й.

Аурора простена и разтвори крака, за да улесни достъпа на езика му, който й причиняваше това сладостно мъчение.

— Никълъс… моля…

Той засмука сладката й плът, езикът му проникна още по-навътре. В тялото й лумнаха пламъци, бедрата й затрепериха от възбуда. Дрезгавият му шепот стигна до нея някъде много отдалеч:

— О, да, искам да гориш от желание…

Връхлетя я могъща вълна на наслада и се затвори над главата й. Тялото й се разтърси от силни тръпки, тя извика гърлено и цялата се разтопи. Безсилните й крака поддадоха и Никълъс притисна силно треперещото й тяло.

— Престани, моля те… — шепнеше безпомощно Аурора.

Никълъс се изправи. В очите му светеше необуздано желание.

— Не, ангеле. Едва сега започваме — прошепна дрезгаво той.

Целуна я безкрайно нежно по устата, вдигна я и я положи върху койката си.

Аурора все още бе пленница във вихрушката на чувствените усещания, когато той коленичи до нея и продължи да я милва. Топлата му уста обходи цялата й кожа, намери всяко кътче от тялото й. Аурора се отдаде изцяло на сладостните усещания от ласките му. Никога преди това не я беше изпълвала толкова дълбока, едва ли не болезнена нежност.

Никълъс беше толкова силен и същевременно безкрайно нежен. Милувките му я възбудиха много бързо. Той се държеше като собственик и в същото време изразяваше уважението си към нея. Нежностите му бяха кротки и възбуждащи, утешителни и мъчителни.

Аурора се извиваше и стенеше. Желанието заплашваше да я удави. Тя скимтеше, молеше за освобождение, но мина цяла вечност, преди той да чуе молбата й.

Без да откъсва поглед от нея, той легна отгоре й. Аурора вдигна ръце, за да го привлече към себе си. Искаше да усети твърдостта му, тежестта на коравото му тяло върху своята мекота, силната му мъжественост в себе си.

Той обаче се опря на ръце и застина неподвижен, впил поглед в лицето й.

— Знаеш ли колко пъти съм си представял тази сцена? — попита гърлено. — Да те държа в обятията си, да те преживея в цялата ти красота и страст?

Очите му пареха от желание.

— И аз си те представях — отвърна с треперещ глас Аурора.

Никълъс бе очаквал да чуе тъкмо този отговор. Надигна се и бавно се плъзна в горещата тясна утроба. Аурора въздъхна доволно и го прие в себе си, щастлива, че най-сетне са се съединили.

Той спря. Остави й време да свикне с тръпнещата му мъжественост. Отдръпна се внимателно и стените на влагалището й запулсираха от желание.

С нежна усмивка мушна ръце под нея и я повдигна леко, за да се забие още по-дълбоко в утробата й. Аурора въздъхна блажено. Двамата вече бяха едно.

Тя отпусна глава на възглавницата и престана да мисли. Желанието течеше във вените й като гореща лава.

Никълъс се задвижи в равномерен ритъм. Треперещите й ръце се плъзгаха по мускулестото му тяло, докато тласъците му ставаха по-силни и по-бързи. Блаженството се разтегли до непоносимост.

Обзет от първичната сила на желанието, Никълъс се движеше все по-бързо, докато напълно забрави доброто си намерение да е нежен и внимателен. Пороят ги заля по едно и също време и двамата се понесоха по течението. Аурора извика задавено и се разтрепери неудържимо. Никълъс също нададе вик и с няколко могъщи тръпки се изля дълбоко в нея.

Когато най-сетне рухна изтощено, беше препълнен от болезнена нежност. Мина много време, докато намери сили да се претърколи настрана. Взе я със себе си и я настани удобно върху гърдите си.

Ник лежеше, окъпан в пот, неспособен да се помръдне, изцеден до последно. Мислите му бяха в хаос. Властната нежност, която разкъсваше сърцето му, си имаше име. Тя се наричаше любов. Той обичаше Аурора. Мили боже…

Прозрението го разтърси до дън душа. Досега любовта не беше играла роля в нито една от връзките му. Всеки път се сбогуваше с любовницата си без съжаление, без да страда. Никога не се излагаше на опасност да се поддаде на опасностите на любовта. Вярваше, че е неуязвим за дълбоките чувства, от които беше страдал баща му.

Но това беше преди срещата му с Аурора. Красотата й го омая още при първата им среща, но привлекателната й сила беше много повече от красота и еротично излъчване. Още от първия момент беше усетил добротата й, тихата й сила, закрилническия й инстинкт. Възхищението му от нея растеше с всеки ден заедно с желанието му. Тя му бе позволила да надникне дълбоко в същността й и това беше прекрасно. Той бе видял една възхитителна, страстна жена, която грижливо крие от света истината за себе си. Тази необикновена жена бе възпламенила сърцето му.

— Добре ли си? — попита след малко той.

Аурора отговори с доволна въздишка.

Никълъс посегна към одеялото и зави потните им тела. Целуна копринената й коса и я привлече към себе си. Целият бе изпълнен с тази прекрасна и същевременно опасна мисъл, която отекваше в него: Аз я обичам. Обичам я…

Много скоро към нея се присъедини и друга мисъл. И каква полза ще имам от това? Как да убедя Аурора да остане с мен завинаги, ако тя продължи да се съпротивлява?

Една нощ беше твърде кратко време, за да утоли глада на душата. Той искаше Аурора да е изцяло негова. Бракът им се бе осъществил по някакъв странен каприз на съдбата, но той беше твърдо решен да изпълни брачните си клетви.

Щеше да настоява на правото си да живее с нея. Искаше всяка нощ да се губи в горещите й дълбини и всяка сутрин да се буди в прегръдките й. Искаше да изгради бъдеще с нея и двамата да имат деца…

По дяволите! Два пъти се бяха любили, без да се пазят. Ако е заченала дете от него, Аурора няма да има избор, освен да признае брака им. Не би рискувала скандал и опозоряване — това щеше да я унищожи.

Възможността Аурора да му роди дете го изпълни със страхопочитание. В същото време съзнаваше, че тя трябва да вземе решението. Копнееше двамата да живеят като мъж и жена, но искаше тя да дойде при него доброволно. Да остане с него, защото го обича, а не защото е принудена. Следващия път ще вземе предпазни мерки, няма да забрави. Но ще има ли следващ път? Той знаеше какво иска, но какво искаше Аурора?

Беше почти сигурен, че тя не отговаря на чувствата му. Той беше пълната противоположност на идеалния съпруг, какъвто си го представяше тя. Аурора все още обичаше покойния си годеник. С времето сигурно ще се привърже към него, но той нямаше никакво време.

Искаше да остане сам с нея, за да сломи съпротивата й и да я убеди да даде шанс на брака им. Искаше да й покаже, че взаимното желание е основа на трайна връзка. Надяваше се да разпали страстта й и тя да престане да отрича чувствата си към него.

Единствената възможност да бъде близо до нея беше физическата интимност. Всеки път, щом се докоснеха, съпротивата й отслабваше и тя показваше, че го желае.

Страстта може да се превърне в любов, помисли си Никълъс. Младата французойка бе описала този процес в дневника си. Защо същото да не се случи и с Аурора? Аз трябва да направя така, че тя да ме обикне, заповяда си той.

Ще продължи да я ухажва и ще стори всичко по силите си, за да я спечели. Баща му се бе отказал от голямата любов, но синът отказваше да тъгува цял живот по обичаната жена.

Помилва нежно бузата й и попита тихичко:

— Будна ли си?

Аурора вдигна лице към неговото.

— Да…

Очите й все още бяха замъглени от преживяната страст. Никълъс приглади влажните й къдрици и целуна розовото й носле. Тя беше омайно красива… В тялото му отново се надигна желание… не, не само в тялото. Копнежът му многократно надминаваше чисто физическата жажда.

Ала не посмя да я стресне с любовно признание. Аурора сигурно няма да му повярва, след като той самият толкова трудно бе осъзнал, че я обича. Тази нерешителност го направи странно раним.

Все още не можеше да й каже. По-добре да изчака и да й докаже колко дълбоки са чувствата му към нея. Само думите не биха могли да я убедят.

— Искам да обсъдим нещо — подхвана той, стараейки се гласът му да звучи делово. — Обмислям да напусна Лондон.

Аурора се напрегна цялата.

— Искаш да заминеш?

— Смятам, че е добре да се оттегля за известно време в провинцията. Разбрах, че ти си права. Срещнах доста хора, които ме познават, и рискът стана твърде голям. Клюни ми предложи къщата си в Бъркшир. — Никълъс направи пауза и пое дълбоко дъх. — Бих желал да ме придружиш.

Тя се изправи бавно и дръпна одеялото върху голите си гърди.

— Искаш да те придружа? — повтори с пресекващ глас.

— Да. Искам да сме заедно.

Аурора го гледаше невярващо.

— Но нали сега сме заедно…

— Не е това, което искам. Чувствам се като крадец. Не мога да се промъквам нощем в къщата ти, за да те любя. Искам да милвам и целувам жена си, без да се излагам на опасността от скандал. Искам да те държа в обятията си и да те любя, искам да заспивам в ръцете ти и да се будя от целувките ти.

— Но, Никълъс… нали вече обсъдихме този въпрос? Не искам да съм твоя съпруга.

Той я гледаше втренчено.

— Не можеш да отречеш, че ме желаеш. Не и след страстта, която ни сля току-що.

В очите й се появи болка.

— Това не променя нищо. Ние с теб просто не си подхождаме.

— Защо си толкова сигурна? Никога не сме били по-дълго време заедно. Не сме дали шанс на брака си. Аз искам да имам този шанс, Аурора. Ти ми го дължиш. Дължиш го и на себе си.

Тя остана безмълвна и той продължи настойчиво:

— Нямаме много време. Знаеш, че не мога да остана вечно в Англия. Преди да си замина, искам да знам подхождаме ли си, или не.

— Какво… какво предлагаш?

— Ела с мен в Бъркшир като моя съпруга. — Помилва голото й рамо и продължи: — Подари ми четиринайсет дни, за да те убедя, че си принадлежим. Ако след две седмици пожелаеш да анулираш брака ни, ще се съглася. Ще напусна Англия и завинаги ще изчезна от живота ти.

Тя го погледна дълбоко в очите.

— Завинаги?

— Да. Ще се върна в Америка. Няма да ме видиш никога повече. Ще продължиш да живееш в Англия като вдовица. Ще водиш живота, който искаш.

Аурора трескаво попипа челото си.

— Не мога да напусна Лондон. Трябва да се грижа за Хари и за Рейвън.

Аурора притежаваше силно изразено чувство за дълг и Никълъс беше длъжен да го зачита. Това беше едно от нещата, които обичаше у нея.

— Рейвън е достатъчно разумна, за да се справя известно време без теб — възрази внимателно той. — А за Хари ще се погрижа аз. След случилото се днес момчето няма да предприеме нищо на своя глава. Ще му покажа, че моряците не преживяват само романтични приключения, а трябва и да работят здраво. Няма да се учудя, ако скоро пожелае да се върне при майка си.

— Не мога да го оставя сам, Никълъс.

— Обещавам ти, че няма да се наложи. Имаш ли и други възражения?

Разбира се, че имаше. Най-голямото беше самият Никълъс. Той застрашаваше сигурността й, разума й, той будеше у нея чувства, които дълбоко я плашеха и я изваждаха от равновесие…

Какво ще стане, ако откаже да го придружи? Ще продължи да живее със страховете си. Ще му докаже, че наистина е страхливка, за каквато я смяташе. Не, тя не искаше животът и да се определя от страха.

Ако Ник остане в Лондон, някой неизбежно ще го познае и ще го арестуват, а може и да го обесят. Тя няма да понесе този ужас. В провинцията обаче ще са в безопасност, поне временно…

Да посмее ли да приеме предложението му? Има ли друг избор?

Аурора не беше в състояние да се изтръгне от магията на пронизващия му поглед. Две седмици сама с Никълъс. Като любовна двойка. Рай. Адско мъчение.

Ще успее ли да му устои? Две седмици са цяла вечност. А после ще си кажат сбогом и тя ще умре от мъка.

Ако след две седмици му каже, че не го иска като съпруг, дали той ще си замине и никога няма да се върне в Англия? Аурора преглътна тежко. В гърлото й заседна буца. Нали това беше най-силното й желание? Да живее свободно, без Никълъс и изгарящата му страст…

Да, тя искаше той да си отиде, преди да е завладял окончателно сърцето й…

— Ще ми дадеш ли този единствен шанс, скъпа? — Гласът му беше мек като кадифе. — Ще дойдеш ли с мен?

— Да — отговори решително Аурора. — Ще дойда с теб.

В очите му блесна пламък, който я изгори. Аурора затвори очи и пламенно се помоли да не е допуснала грешка, за която горчиво ще съжалява.