Никол Джордан
Страст (13)

12

Съпротивата ми изглеждаше безнадеждна. Как да се отбранявам срещу бездънния копнеж, който той бе събудил у мен?

През следващите дни недоволството на Аурора непрекъснато растеше. Никълъс Сабрийн разрушаваше душевния й мир. Нощем я преследваше в сънищата й. А дните си прекарваше в постоянна тревога от новата им среща.

Срещнеше ли го, било при сутрешната си езда в парка, било на улицата, всеки път я разтърсваше силна тръпка — както някога, когато го видя за първи път на кея в Сейнт Китс. А когато срещаше погледа му, пламъкът в тъмните очи я пареше. Посланието, което той й изпращаше, беше недвусмислено.

За съжаление го срещаше по няколко пъти на ден. Очевидно Никълъс бе успял да направи Рейвън своя съюзница и тя го снабдяваше с информация как настойницата й прекарва дните си. Срещите им изглеждаха случайни и безобидни, но Аурора беше сигурна, че той ги планира грижливо.

Тя не знаеше как да се отбранява срещу стратегията му. Никога преди това не се беше излагала на такова целенасочено преследване. Никълъс беше като развихрила се буря, която помиташе всичко по пътя си. Той знаеше как да я изважда от равновесие. Колкото и да се стараеше да остане хладна и овладяна, безчувствена спрямо чара му, тя не успяваше. Той беше безсрамен, дързък, провокиращ… неустоим.

Аурора сериозно се замисли дали пък да не напусне Лондон за известно време. Само преди ден бе получила писмо от лейди Марч, майката на Джефри, която я молеше да я посети. Джефри имаше малък брат, Хари, и лейди Марч съвсем сериозно твърдеше, че единствено Аурора е в състояние да укроти лудия хлапак.

За съжаление в момента не биваше да напуска столицата. Първо, не желаеше да се покаже като страхливка и второ, нямаше право да занемари задълженията си към Рейвън само за да избяга от Никълъс. Освен това баща й пребиваваше в Съсекс и тя в никакъв случай не искаше да се среща с него, а понеже именията на семействата Евърсли и Марч имаха обща граница, една такава среща беше твърде вероятна.

Аурора вярваше, че знае какво го кара да я преследва. Да, той я ухажваше, но в действителност тя беше за него просто поредното предизвикателство. За Никълъс спечелването й беше игра и той беше обзет от ловна треска.

По някое време Аурора се запита дали съпротивата й е правилната тактика. Ако се предаде и той повярва, че е победил, може би ще загуби интерес към нея и ще я остави на мира. Но как можеше с цялата си наглост да твърди, че я познавал по-добре, отколкото тя познава себе си? Сравняваше я с французойката от книгата, но дори между двете да съществуваха прилики, в нейния живот нямаше място за пламтяща страст, защото тя щеше да й причини само болка и страдание.

Трябваше бързо да измисли нов план за общуването си с Никълъс, за да си възвърне душевния мир.

На всичкото отгоре живееше в постоянен страх, че някой ще го познае. Лорд Клюни очевидно го бе взел под крилото си и го развеждаше из лондонските мъжки клубове и игрални салони. Един ден за малко да бъде разпознат, и то от френска емигрантка.

Никълъс придружи Рейвън и Аурора до ателието на една шапкарка на Оксфорд Стрийт. Като го видя, жената буквално изпищя.

— Мили боже!

Без да се стресне, той свали цилиндъра и шапкарката остана силно объркана от тъмната му коса. Тя пристъпи по-близо, за да поздрави клиентите, а докато Рейвън пробваше модните шапки, отиде при Никълъс и впи поглед в лицето му.

— Много ви моля да ме извините, мосю, че ви зяпам така — заговори най-сетне французойката, — но имате смайваща прилика с господин, когото някога познавах.

Аурора се напрегна вътрешно, ала Никълъс остана напълно спокоен и се усмихна учтиво.

— Разбирам, мадам. Вероятно ме помислихте за братовчед ми. Това се случва често.

— Вашият братовчед сигурно е американец и се казва Никълъс Сабрийн?

— Точно така.

Французойката сърдечно стисна ръката му.

— О, мосю, вашият братовчед е истински герой! Спаси живота на моето семейство и на още половин дузина французи. Всички сме му много задължени.

Шапкарката беше жена на средна възраст, със сиви кичури в тъмната коса, но все още много красива, с аристократично излъчване, с фино изрязано лице и порцеланов тен.

— Братовчед ми сигурно е щастлив, че красива жена като вас пази добър спомен за него — отвърна галантно Ник.

Французойката се изчерви поласкано и пусна ръката му. Когато Рейвън си избра три шапки, собственичката на ателието категорично отказа да приеме пари.

След като тримата излязоха от ателието, Рейвън зададе въпроса, който пареше на устните на Аурора.

— Какво искаше да каже с думите, че си спасил живота на семейството й и на още много хора? Според мен ти си твърде млад, за да имаш нещо общо с кръвопролитията по време на френската революция…

— Права си, скъпа — засмя се Ник. — Бях във Франция доста по-късно, когато се провеждаха жестоки акции по прочистване на страната…

— И тогава случайно си спасил половин дузина семейства от гилотината, така ли? — намеси се остро Аурора.

Ник вдигна рамене.

— Всъщност бяха само четири семейства. Предпазих ги от участта да бъдат ликвидирани от батальона за екзекуции.

Рейвън се ухили, доволна от сухия му сарказъм, ала Аурора го дари с укорителен поглед.

— Сигурно ти е харесало да си поиграеш на герой и да рискуваш живота си?

Никълъс поклати глава.

— Не се впускам нарочно в опасни дела. По-скоро имам чувството, че неволно попадам в спасителни акции.

— Във всеки случай хората твърдят, че лекомислено се хвърляш в опасни приключения, а и славата ти е скандална — възрази Аурора, мъчейки се да запази самообладание. — Един ден ще те заловят и тогава съдбата ти е подпечатана.

— Твърде малко хора знаят за моите „опасни приключения“.

— Щом те позна жена, с която си се срещнал преди толкова години, възможно е да те познаят и други.

— Тогава ще дам същото обяснение като днес — обясни търпеливо той. — Не се притеснявай за мен, скъпа, защото ще ти побелее косата.

Аурора му хвърли зъл поглед и закрачи енергично към каретата, оставяйки го сам със сестра му.

— Не бива да я дразниш, Никълъс — укори го Рейвън. — Тя се тревожи за теб.

— Дразня ли я? — учуди се той.

— Ако знаеше колко е изстрадала Аурора, щеше да се държиш по-мило с нея.

Ник вдигна вежди.

— Какво е изстрадала?

— Баща й е превърнал живота й в ад. Не можеш да си представиш как е живяла под властта на онзи стар тиран, как е понасяла пристъпите му на ярост…

— Надявам се да ми обясниш за какво става дума.

Рейвън се обърна към каретата. Аурора вече седеше вътре и я чакаше.

— Сега нямаме време. Хайде да се срещнем днес следобед в книжарницата на Тобли.

 

 

Никълъс отиде много рано в книжарницата и нетърпеливо зачака Рейвън. Когато тя най-сетне се появи, придружена от камериерката си, той я последва към задната част на голямото помещение. Двамата се уединиха в един ъгъл с книга в ръка и Рейвън започна да разказва с приглушен глас за стария херцог Евърсли.

— Херцогът е дяволски избухлив. Скоро след пристигането ни станах свидетелка на ужасна сцена. Вече живеех при леля Дейлримпъл, но Аурора прекара първите дни в градския дом на баща си. Знаех, че му е писала за брака си с теб, но не можех да повярвам, че баща й ще прибегне до насилие. Херцогът незабавно пристигна в Лондон, бесен от гняв, и обвини дъщеря си, че е омърсила семейното име, като се е омъжила за осъден на смърт престъпник. Станах свидетелка на първата им среща.

Рейвън видимо се вълнуваше.

— Икономът ме покани в салона, за да изчакам Аурора — бяхме се уговорили да се разходим из града. Веднага след това чух гръмовит мъжки глас. Намерих Аурора и баща й в салона. Херцогът стоеше пред нея със стиснати юмруци и ревеше като разярен бик. Лицето му пламтеше. Аурора се опита да го успокои, но той грабна една тежка кристална ваза и я метна по нея. Слава богу, тя успя да се наведе и да избегне удара, но беше на косъм, казвам ти! Вазата се удари в стената и се разби на хиляди парчета. Той можеше да я убие!

Никълъс слушаше с нарастващо отвращение.

— С чувство за вина трябва да призная, че останах на мястото си като парализирана — продължи с треперещ глас Рейвън. — Икономът се опита да се намеси. Въпреки че е стар и няма сили, застана пред Аурора, за да я защити. Евърсли го блъсна и бедният човек се строполи на пода. Херцогът се хвърли с вдигнати юмруци към Аурора и сигурно щеше да я удари, но в този миг ме забеляза и спря. Очевидно не посмя да набие дъщеря си пред чужд човек, който би могъл да го изложи пред обществото.

— Какво стана после? — попита глухо Ник.

— Имах чувството, че херцогът всеки момент ще получи удар. Очите му изпъкнаха, лицето му се разкриви в злобна муцуна. Изрева на Аурора да се маха от очите му. Да напусне къщата му, защото вече не била негова дъщеря. После излезе от салона и затръшна вратата.

Рейвън пое дълбоко дъх.

— Аурора трепереше с цялото си тяло, но изглеждаше загрижена повече за стария Денби, който си бе ударил главата в крака на масата. Едва когато превърза раната му, ми призна, че избухванията на баща й не са рядкост. Според мен тя изпитваше облекчение, че ще се раздели окончателно с него. Никога вече не ми спомена за херцога. Добрият О‘Мали разпита прислугата в дома на Евърсли и научи страшни неща. Разказите на прислужниците потвърдиха видяното от мен. Херцогът е грозен тиран.

— „Тиран“ е омаловажаване на истината — отбеляза горчиво Ник.

Рейвън кимна.

— Години наред Аурора се е опитвала да предпазва прислугата от гневните изблици на баща си. Той многократно е заплашвал да я пребие от бой.

Ник се намръщи още повече.

— Евърсли е удрял собствената си дъщеря?

— Да. Отвратителен тип! Но слугите са страдали много повече. Веднъж ударил коняря си с камшик през лицето и бедният човек за малко да ослепее.

Ник стисна ръце в юмруци. Изпитваше дълбоко отвращение от представата, че един мъж може да излива гнева си върху безпомощни, зависими хора. А мисълта, че Аурора е била напълно зависима от ужасния си баща, му причини гадене.

— Всички слуги казаха, че Аурора полагала отчаяни усилия да ги пази от яростта на баща си — продължи тихо Рейвън. — Многократно се хвърляла между херцога и човека, когото той удрял като побеснял. А когато изхвърлял прислужниците си на улицата, без да им даде свидетелство, тя им намирала работа в добро домакинство. Те й били благодарни и не я забравили, тя също. Когато създаде свое собствено домакинство, събра в дома си хората, които са пострадали най-много от тиранията на баща й. Някои от тях живееха в мизерия и са й безкрайно благодарни, че ги е приела. Не е чудно, че хората я смятат за светица.

— Наистина не е чудно — потвърди горчиво Ник. Когато помоли Аурора да се омъжи за него, тя спомена, че баща й няма да одобри тази женитба, ала той изобщо не си помисли за опасност от насилие.

— За какво мислиш? — попита Рейвън, впила поглед в мрачното му лице.

Ник се усмихна студено.

— Ще се наложи да си поговоря малко с херцога.

— Разбирам те — кимна сериозно Рейвън. — Онзи човек би трябвало да разбере какво означава да зависиш от произвола на по-силен от теб. Но според мен не бива да предприемаш нищо. Длъжен си да пазиш прикритието си.

Никълъс съзнаваше, че не е в състояние да предприеме нищо. Но като Брандън Девърил той можеше да се движи свободно и да поиска от херцог Евърсли сметка за онова, което бе причинил на дъщеря си.

— За какво мислиш? — попита загрижено Рейвън.

— Ще дойде денят, когато херцогът ще си плати за жестокостта — отвърна студено Ник.

Рейвън остави книгата, която уж четеше, и продължи замислено:

— Според мен баща й е главната причина Аурора да спазва така грижливо правилата на приличието и поведението в обществото. Баща й заплаши да я нашиба с камшик, сякаш е оборски ратай, и да я прати в манастир, ако отново предизвика скандал. Затова тя се старае да се държи като тъгуваща вдовица и рядко се показва в обществото. Не иска да дава на баща си основания да я критикува, защото знае на какво е способен.

Рейвън се приближи към брат си и вдигна лице към неговото.

— Надявам се да разбереш, че тревогата й за безопасността ти е напълно искрена. Това й е станало втора природа. Непрекъснато се грижи за другите, старае се да ги предпазва.

Никълъс кимна замислено. Това обясняваше много неща: защо Аурора толкова държеше да има спокоен, мирен живот, защо се страхуваше от страстта, защо е обичала слаб, отдаден на книгите мъж като Марч. През целия си живот е била изложена на яростта на баща си и изпитваше отвращение към всички силни чувства.

Сега си обясни и защо тя се бе държала като лъвица майка, защитаваща малкото си, когато пазачите му се нахвърлиха да го бият на пристанището. И защо се бе омъжила за него, макар да беше пират, обвинен в убийство и държавна измяна. Той е бил единствената й възможност да се отърве от жестокия си баща.

Вдовството беше сигурно пристанище и тя копнееше да остане в него. В действителност обаче живееше в затвор, в който чувствата, желанието и страстта нямаха място.

Ник се взираше с празен поглед в кожените подвързии на книгите пред него. Добре, че беше Рейвън, за да може той да проумее на какво се дължи сдържаността на Аурора. Тя беше много по-сложна личност, отколкото си представяше. Слава богу, сега поне знаеше какво му предстои и защо тя се съпротивлява така ожесточено. Той се стремеше да промени живота й, нарушаваше душевния й мир.

Задачата да спечели доверието на Аурора, за да може тя да се отвори към него, се оказа по-трудна, отколкото беше предполагал. Но той щеше да намери начин да я освободи от безрадостния затвор, в който се бе затворила сама.