Никол Джордан
Страст (24)

23

Мисълта, че никога вече няма да потъна в прегръдката му и да се наслаждавам на нежността и страстта му ме измъчва повече, отколкото мога да понеса.

Потънала в мрачни мисли, Аурора влезе в спалнята си, осветена само от една газена лампа. Това беше твърде необичайно. Никълъс. Тя спря рязко и сърцето й направи огромен скок. Веднага бе усетила присъствието му.

— Тук е много тъмно, милейди — обади се камериерката зад нея.

— Няма нищо, Нел. Не ми трябва светлина. Ще поседя малко до прозореца. По-късно ще си легна.

— Както желаете, милейди. Искате ли да запаля още една лампа?

— Не, благодаря ти. Легни си. Тази вечер не се нуждая повече от теб.

Камериерката направи реверанс и излезе. Аурора зарези вратата, обърна се и претърси сумрачната стая със страхлив поглед. Никълъс седеше в дълбоката сянка на далечния ъгъл и я наблюдаваше.

Аурора притисна ръка към устата си. За хиляден път се запита как да му съобщи решението си.

— Значи си говорила с него — подхвана той в напрегнатата тишина.

Тя кимна и се опита да се пребори с натиска в гърдите си.

— Да. Джефри все още иска да се ожени за мен.

Никълъс я следеше с горящите си тъмни очи, но не реагира на тези думи.

— Не мога да го изоставя, Никълъс. Той е преживял страшни неща.

— Значи искаш да анулираме брака си — прозвуча безизразно гласът му.

— Нямам друг избор. Не искам да му причиня още по-голямо страдание. Той е изгубил ръката си, Никълъс! Представяш ли си такава жестока съдба? Джефри се нуждае от мен. Длъжна съм да бъда до него.

Секундите се точеха безкрайно бавно.

— А какво ще кажеш за собствените си потребности, Аурора? — попита след малко Ник. — И за моите?

Аурора поклати глава.

— Сега не мога да мисля за себе си. А що се отнася до теб… ти си много по-силен от Джефри.

Никълъс се изсмя горчиво.

— Познавам Джефри от дете — продължи умолително тя, опитвайки се да го накара да разбере. — Той е част от моето минало… част от мен.

— Ти го обичаш.

Аурора сведе поглед.

— Не мога да го изоставя. Няма ли да ме разбереш?

— Виждам само, че се опитваш да го закриляш. Ти си обзета от манията да закриляш всички… само не и себе си.

Тонът му внезапно бе станал остър, обвинителен и Аурора притисна ръце върху гърдите си, за да се запази от укорите му.

Никълъс млъкна, обърна глава и попита делово:

— Какво ще правим оттук нататък? Какво искаш от мен?

— Аз… искам да анулираш брака ни.

Той остана неподвижен. Аурора направи няколко крачки към него, за да види по-добре лицето му в сянката. Ник се обърна и отново я погледна. Изражението му отразяваше собствените й мъчения.

— Добре, щом така искаш — прошепна той. — Ще се помъча да издействам анулиране.

— Наистина ли?

— Да, ще поискам анулиране. Така ще си свободна да се омъжиш за човека, когото истински обичаш.

Аурора беше очаквала яростна съпротива, а не този доброволен отказ, това примирение. Очевидно Никълъс не я обичаше толкова силно, колкото твърдеше. В сърцето й пропълзя студено отчаяние.

— Ти ще ме забравиш, Никълъс — рече измъчено тя. — Ще намериш жена, която ще те направи щастлив.

— Така ли мислиш?

Никълъс скочи. С три дълги крачки се озова пред нея и сложи ръце на раменете й.

— Сериозно ли смяташ, че някога бих могъл да те забравя, любов моя? Как ще забравя онова, което преживяхме?

— Това беше само страст…

— Не! Беше много повече — очите му искряха от любов. — Аз те обичам, Аурора. Разбери го най-сетне. Усети любовта ми, вдишай любовта ми…

Целуна я силно, настойчиво, насилствено, сякаш искаше да я накаже. Тя се задъха, но не се възпротиви.

Никълъс се отдръпна от нея и тя видя тъмния огън в очите му, който я плашеше и в същото време я привличаше като с магия.

Разгада намерението му, преди той да я грабне и да я хвърли на леглото. Опита се да се изправи, но той легна отгоре й и силното му тяло й отряза пътя за бягство.

— Не, Никълъс… не бива да го правиш…

— Разбира се, че ще го направя — отговори решително той. — Искам да помниш от какво си се отказала.

Опря се на лакът и я погледна. В очите му лумна пламък.

— Сигурно твоят прекрасен Джефри събужда у теб същите усещания? — попита гневно той и нетърпеливо вдигна полата й. Ръката му се плъзна по голите й бедра. — И той ли затопля кръвта ти с едно-единствено докосване? Така ли щръкват зърната на гърдите ти, щом те помилва? Жадуваш ли за него? Овлажняваш ли се за него… както сега?

Намери центъра на желанието й, горещ и пулсиращ. Потопи пръст в нея и тя въздъхна шумно.

Това беше поканата, която Никълъс очакваше. В очите му пламтеше дива жажда, докато разкопчаваше панталона си.

— Никълъс…

Той задуши протеста й с целувка. Искаше тя да усети неутолимото му желание, могъщата му страст.

Не можеше да подозира каква експлозия на страстта се отприщи внезапно у нея. Тя зарови ръце в косата му, привлече го към себе си, езикът й се втурна в устата му.

Жадно изпи страстната му целувка, докато той вдигна полите й до кръста и коленичи между бедрата й. Нахлу в утробата й с мощен тласък, навлезе дълбоко, за да я завладее цялата. Тя го посрещна гореща и влажна.

Никълъс изпита чувството, че е попаднал в пожар. Аурора се извиваше страстно под него, издаваше гърлени стонове, хапеше устата му… И двамата никога нямаше да забравят това уникално сливане.

Треперещ, той проникна още по-дълбоко в нея, опиянен от огъня й. Тя стигна бързо до върха, нададе вик и примря в ръцете му. Той се заби в нея и експлодира с последен мощен тласък, безпомощен да се удържи. Аурора безсилно изхълца името му.

Без да се отделят един от друг, двамата се отпуснаха върху завивката. В стаята се чуваше единствено задъханото им дишане. Никълъс се питаше дали Аурора усеща отчаянието, което го залива. Скри лице на рамото й, готов да заплаче като дете.

След малко вдигна глава.

— Не го прави, Аурора — прошепна задавено.

Тя отвори очи и го погледна с огромна мъка.

— Нямам друг изход…

Ник видя болката в очите й. Тя наистина вярваше, че постъпва правилно. И може би беше права.

Гледаше я измъчено и усещаше как в гърдите му зейва огромна празнота. Бе загубил. Затвори очи, за да се спаси от болката. Никога не се беше чувствал толкова безпомощен. Не можеше да я принуди да го обича. Нямаше сили да се бори, щом сърцето й бе решило друго.

Мълчаливо стана и оправи дрехите си. Не смееше да говори от страх, че гласът ще го издаде.

Аурора остана да лежи като парализирана. Болката и безпомощността на Никълъс бяха много по-мъчителни от гнева му. Страданието му извика сълзи в очите й.

Тя се надигна бавно и прикри голите си крака с полата. Трепереше с цялото си тяло.

— Съжалявам, Никълъс — прошепна безпомощно.

Тъмните му очи срещнаха погледа й.

— Знам — отговори глухо той.

Взе лицето й между двете си ръце, гледа я дълго и се наведе над нея. Устните му помилваха нейните невероятно нежно. След тази последна целувка той се изправи, пое дъх и се постара да запази самообладание.

— Утре вечер, щом започне отливът, ще вдигна котва. Ако все пак промениш решението си, знаеш къде да ме намериш.

Обърна се и тръгна към прозореца, само след миг нощта го погълна. Той бе изчезнал, но жестоката тишина остана.

Аурора притисна юмрук върху устата си и захапа кокалчетата на пръстите си. Болката я прониза като остра кама.

Той си отиде завинаги. Тя го прогони.

Скри лице в ръцете си и заплака горчиво.