Никол Джордан
Страст (25)

24

Оказа се истина: чувствената страст може да прерасне в страст на сърцето. Аз съм живото доказателство…

Аурора седеше и се взираше със замъглен поглед в поканата на лейди Марч. Графинята я молеше да дойде на малка семейна вечеря, въпреки че това беше нарушение на строгите правила на траура й. Ако дойдеш, ще окажеш голяма услуга на Джефри и ще му помогнеш да се почувства отново у дома, завършваше лейди Марч.

Джефри и майка му вероятно искаха да покажат, че подкрепят Аурора в тази тежка криза и ще бъдат до нея, докато тя изличи позора от брака си. Очевидно графинята не се беше отказала от намерението си да я направи своя снаха.

Замаяна, Аурора остави поканата настрана и хвърли поглед към часовника на камината. Седем. Вечерята беше определена за осем. Беше крайно време да се преоблече. Ала не знаеше дали ще го понесе. Как ще седне срещу Джефри и майка му? Ще успее ли да изглежда ведра и мила, след като сърцето й се къса от болка? Само след няколко часа Никълъс щеше да напусне Англия… без нея.

Заля я нова вълна на безутешност. Чувстваше се празна.

Без да съзнава какво прави, посегна към дневника и отвори на една страница — записките за смъртта на принца.

Сълзите ми мокрят бледото ти лице, докато животът бавно си отива от силното ти тяло. Отчаяно целувам восъчнобледите ти устни, искам да те върна към живота. Ала усилията ми остават напразни. Изпълва ме безнадеждност.

Ти отваряш очи. Тъмният ти поглед е изпълнен с болка и нежност „Не плачи — шепнеш дрезгаво. — Сълзите ти ме измъчват“

Как иначе да се преборя с мъката си? Имам чувството, че изтръгват сърцето от тялото ми. Милостиви боже, няма да го понеса!

Вдигаш треперещата си, безкрайно слаба ръка и милваш бузата ми. „Вече си свободна, моя прекрасна Дезире.“

С последното си дихание ми даряваш свободата, за която толкова копнеех. Милостиви боже, защо трябваше да платя толкова висока цена?

В очите на Аурора запариха сълзи и тя ги изтри сърдито. Дезире бе осъзнала твърде късно, че без любов свободата е празна, незначителна дума.

Тихо почукване на вратата я изтръгна от мрачните мисли.

— Мис Кендрик желае да говори с вас, милейди — съобщи Денби, без да влезе.

— Кажете й, моля, че не се чувствам добре — отговори Аурора и затвори дневника. В този момент не беше в състояние да застане срещу Рейвън.

След известно време чукането се повтори, този път нетърпеливо и шумно.

— Аурора, трябва да говоря с теб! — извика Рейвън.

Младата жена въздъхна и я покани да влезе. Нямаше сили да я отпрати.

Рейвън влезе, затвори внимателно вратата и остана на прага. Аурора седеше пред камината и трепереше от студ, сякаш беше посред зима, въпреки че юлската вечер беше приятно топла.

— Наистина ли не се чувстваш добре, или просто не искаш да ме видиш, защото знаеш какво имам да ти кажа? — попита остро Рейвън.

— Боли ме главата — отвърна Аурора и се усмихна измъчено. — Бих предпочела да не водя този разговор.

Без да се притеснява, Рейвън прекоси стаята и застана пред нея.

— Тази нощ Никълъс ще напусне Англия, това ясно ли ти е?

— Да, знам.

— Нима ще го оставиш да си отиде?

— Това е най-доброто решение, Рейвън. Англия е моята родина. Мястото ми е тук. Трябва да остана заради Джефри.

— Ник ми каза, че искаш да анулирате брака си и да се омъжиш за лорд Марч. Вярно ли е?

— Да.

В сините очи на момичето блесна тъга.

— Правиш съдбоносна грешка, Аурора. Трябва да вървиш с Никълъс. Той те обича.

— Аз… не съм сигурна, че онова, което Никълъс изпитва към мен, е любов.

— Аз пък съм сигурна. — Рейвън извади от чантичката си смачкан лист хартия. — Помоли ме да ти дам това.

Аурора отвори писмото и зачете бързо.

Аурора, знам, че се чувстваш длъжна да изпълниш дадената дума и да станеш жена на Марч, но аз не мога да си замина, без отново да те уверя, че те обичам истински. Снощи ми каза, че ще те забравя. Лъжеш се.

Странно е, но аз така и не разбрах баща си. Не проумявах как е възможно един мъж да е дотолкова обсебен от жена, че да си изгуби ума. Бях убеден, че с мен няма да се случи подобно нещо. Не исках да опозная такава любов, тази всепоглъщаща страст на сърцето. Не исках любов, която да ме завладее без остатък и да ме лиши от разум. Но нямах друг избор. Не и след като срещнах теб.

Днес знам колко прав е бил баща ми. Щом намериш истинския си спътник в живота, няма друг изход.

Ти си моят живот, Аурора. Сега и за вечни времена.

Сърцето й заби лудо. Вече не се съмняваше, че Никълъс я обича истински. Мъж като него никога не би направил това нежно, интимно признание само за да завладее поредната красавица.

— Никълъс те обича, Аурора — повтори настойчиво Рейвън. — Рискува живота си, за да е до теб. Какви доказателства искаш още?

Рейвън беше права. Никълъс бе рискувал да го арестуват и да го екзекутират, за да е близо до нея.

Аурора притисна ръце върху сърцето си и се опита да разсъждава разумно.

— Не мога да напусна Джефри, Рейвън. Той има нужда от подкрепата ми. Наранен е твърде дълбоко, за да се справи сам с новия си живот.

— Джефри не е сам. Има семейство, приятели, богатство, титла — всичко. За бога, Аурора, кога най-сетне ще престанеш да се грижиш за всички хора, само не и за себе си! — Рейвън я погледна заклинателно. — Не мога да повярвам, че захвърляш с лека ръка възможността да живееш с човек, който те обича толкова силно.

Аурора не бе в състояние да понесе обвинителните думи.

— Ти непрекъснато повтаряш, че не вярваш в любовта…

— Вярвам, разбира се, но не искам да се влюбвам. При теб и Никълъс е друго. Вие сте предопределени един за друг. Веднага го разбрах.

— Джефри не е единствената причина да остана в Англия. Имам и други задължения, например към теб. Обещах да те закрилям, докато…

— Ти направи всичко по силите си — прекъсна я енергично Рейвън. Настани се на стола пред камината и продължи: — За мен няма какво повече да се притесняваш, Аурора. Не исках да ти казвам днес, но… получих примамливо предложение за женитба.

Аурора я погледна смаяно.

— От кого?

— От херцог Халфорд. Възнамерявам да приема.

— Не говориш сериозно!

— Знам, че няма да се съгласиш, но това е мое решение. Аз ще живея с последствията.

Аурора се разтрепери.

— Моля те, Рейвън, не се омъжвай за Халфорд! Той е тираничен, властен, студен…

— Не е чак толкова лош, колкото го описваш. Ти не го познаваш, както го познавам аз. Признавам, че е сдържан и обича да се налага, освен това е арогантен като всички аристократи. Аз обаче ще се оправя с него.

Аурора се наведе и взе ръката й.

— Виж, Рейвън, разбирам, че искаш да се омъжиш за аристократ, за да изпълниш последното желание на майка си, но те моля да помислиш още малко. Убедена съм, че ще бъдеш много по-щастлива, ако се омъжиш по любов.

Рейвън я погледна втренчено.

— А ти обичаш ли лорд Марч?

— Да, естествено. Обичам го от детството си.

— Обичаш ли Никълъс?

Аурора отмести поглед. Не беше в състояние да даде отговор на този въпрос. С Джефри я свързваше нежна привързаност, не този мъчителен копнеж, какъвто изпитваше към Никълъс. Чувствата й към Никълъс бяха толкова многопластови, толкова обезпокояващи, толкова болезнени…

— Аз нямам опит в любовта — заяви твърдо Рейвън, — но просто не искам да повярвам, че брат ми не означава нищо за теб. Забелязах как го гледаш. Ако това не е любов, какво е тогава?

Страст, понечи да отговори Аурора, но си спомни дневника на Дезире. Чувствената страст може да прерасне в страст на сърцето. Аз съм живото доказателство…

Страстта може да се превърне в любов, призна отчаяно Аурора. С Дезире беше станало точно така. Същото се случваше сега с нея.

Беше й трудно да говори, гърлото й бе пресъхнало.

— Каквото и да изпитвам към Никълъс, в момента то няма значение.

Рейвън стана и нетърпеливо се заразхожда напред-назад.

— Какво казва лорд Марч за положението ти? Този човек няма ли сърце? Как може да изисква такава жертва от теб?

— Той не знае нищо за връзката ми с Никълъс. Вчера му казах само, че според слуховете съпругът ми е още жив.

Рейвън се обърна смаяно.

— Той не знае, че Ник е в Англия?

— Аз… не можах да му кажа. Не исках да го шокирам. Освен това ме е страх да издам, че Никълъс живее тук под фалшива самоличност. Сметнах за по-разумно да изчакам, докато той си замине.

— Прости ми за откровеността, Аурора, но нима не помисли, че граф Марч може би не желае да се ожени за жена, която е анулирала брака си? Ами ако не посмее да опетни честта на семейството си с такава женитба?

— Джефри не е такъв. Той мисли единствено как да ме предпази от скандал. Предложи да ми помогне да анулирам брака. Предложи ми закрилата на името си веднага щом всичко приключи.

— Не бива така! Трябва веднага да му кажеш какво чувстваш! Трябва да му обясниш, че Никълъс не е престъпник!

Аурора се опита да се пребори с надигналия се в сърцето й ужас. Не можеше да признае на Джефри, че обича друг мъж. Това означаваше да му нанесе смъртоносна обида. Щом я искаше за жена, тя трябваше да изпълни желанието му. Беше длъжна да му докаже верността си.

— Нима няма да му дадеш възможност сам да вземе решение? — попита остро Рейвън. — Длъжна си да му кажеш истината, Аурора. Той трябва да знае каква е връзката ти с Никълъс. Непочтено е да мълчиш.

— Не мога да му кажа сега — прошепна измъчено Аурора. — Не и преди Никълъс да е в безопасност.

— Тогава ще е много късно! Аурора, нима не разбираш…

Прекъсна ги ново чукане по вратата. Денби отвори и застана на прага с мрачно лице.

— Някакъв господин желае да говори с вас, милейди. Капитан Ричард Джеръд. Каза, че спешно трябва да ви съобщи нещо за съпруга ви.

Аурора пребледня като смъртник. Джеръд беше офицерът от британския военен флот, който бе арестувал Никълъс на Карибите. Сигурно междувременно е разбрал, че някогашният му пленник е оживял! Знаеше ли, че Никълъс пребивава в Англия? По каква друга причина би могъл да настоява за този разговор?

Тъй като Аурора явно не беше в състояние да говори, Рейвън взе нещата в свои ръце.

— Моля, кажете на капитана, че милейди ще го приеме след няколко минути. Да бъде така добър да почака.

— Както желаете.

Икономът се поклони учтиво и се оттегли.

Аурора се обърна с ужас към младата си приятелка, която също бе пребледняла.

— Ще трябва да говориш с него, Аурора. Сигурно ще ти каже, че съпругът ти е още жив. Направи се на силно изненадана.

— Откъде знаеш кой е Джеръд? — попита объркано Аурора.

— Тази сутрин на сбогуване Никълъс ме предупреди, че Джеръд е в града.

— Нима Никълъс го е срещнал?

— Не, но знае, че Джеръд е тук и го търси. Как мислиш, защо бърза да отплава още тази нощ?

Аурора притисна слепоочията си с длани. Снощи, когато бе дошъл в стаята й да я люби за последен път, той е знаел за страшната опасност, а дори не й намекна! Дяволите да го вземат…

— Ник не ми каза нито дума — прошепна обвинително тя, разкъсвана между страха и гнева.

— За да не те тревожи — обясни бързо Рейвън. — Предполагам, че е искал ти да вземеш решението си, без да се чувстваш принуждавана.

Страхът за Ник надви гнева и Аурора скочи.

— Трябва веднага да го предупредя!

— Не! — спря я решително Рейвън. — Нали ти казах, той вече знае, че Джеръд го търси. Ако искаш да го защитиш, по-добре се опитай да отклониш капитана от следите на Ник. Хайде да измислим някакъв план!

Аурора пое дълбоко дъх и се опита да преодолее паниката. Рейвън, разбира се, беше права. Ако искаше да помогне на Никълъс, трябваше да убеди Ричард Джеръд, че не знае нищо за съдбата на съпруга си. Помоли Рейвън да остане в спалнята й и слезе в салона с треперещи колене и леденостудени ръце.

— Капитане — поздрави хладно и остана на прага. — Учудвам се, че след всичко, което направихте, имате нахалството да се появите в дома ми. Има ли специална причина за появата ви?

Офицерът я оглеждаше изпитателно.

— Търся съпруга ви, милейди.

— Моят съпруг е мъртъв, сър — отвърна ледено Аурора, — и вие знаете това. Вие лично го предадохте на палача.

— О, нима не сте чули новините? — попита скептично Джеръд.

— Какви новини?

— Никълъс Сабрийн е жив.

Аурора пребледня и умело изобрази пълно смайване. В следващия миг смръщи чело.

— Позволихте си крайно безвкусна шега.

— Не се шегувам, милейди. По време на плаването към Барбадос Морския дявол успял да избяга.

— Наистина ли мислите, че ще повярвам в тази моряшка небивалица? Още повече от устата на човека, който лично арестува съпруга ми и го осъди на смърт!

— Не помислих, че ще имате нужда от доказателство, милейди — защити се сковано капитанът. — Бях сигурен, че Сабрийн отдавна ви е посетил.

— Лъжете се.

Лицето на Джеръд потъмня още повече.

— Имам сериозни основания да смятам, че Морския дявол пребивава в Лондон под името на братовчед си Брандън Девърил. Хората говорят, че вие излизате с него…

— Не оспорвам, че познавам мистър Девърил, но ви уверявам, че познавам добре съпруга си и никога не бих го сбъркала с братовчед му — отвърна саркастично Аурора.

— Той има начини да ви заблуди.

— А защо не помислихте, че някой се опитва да заблуди вас, капитане?

Джеръд стисна устни. Гневът и разочарованието му бяха очевидни и Аурора реши да го умилостиви малко.

— Дори съпругът ми да е възкръснал, в което не вярвам, как ви хрумна, че би могъл да дойде в Англия? Неговата родина е… по-точно беше Вирджиния.

— Ако аз имах красива жена, щях да я потърся.

— Е, трябва да ви разочаровам.

— Абсолютно сигурна ли сте? — попита подозрително Джеръд и я прониза с недоверчив поглед.

— Стига, капитане. — Аурора отчаяно затърси убедително обяснение. — Аз съм сгодена за граф Марч, но годежът ни може да бъде обявен официално едва след като изтече траурът ми. Наистина ли мислите, че бих се сгодила за друг, ако бях все още омъжена?

За първи път в погледа на капитана блесна съмнение. След малко обаче поклати глава.

— Вие просто искате да защитите съпруга си, милейди.

Аурора вдигна вежди.

— А вие сте измислили тази фантастична история от жажда за отмъщение.

— Ако човекът, когото търся, е Девърил, а не Сабрийн, няма да му сторя нищо — увери я студено Джеръд.

Аурора се престори, че размишлява.

— Вижте, не съм много сигурна, но според мен мистър Девърил напусна Лондон преди седмици, каза ми, че ще отиде в Съмърсет… или беше в Бъркшир? Защо не го потърсите там?

Леденият му поглед я държеше в плен.

— Знам, че много ви се иска да ме заблудите, милейди, но няма да стане. Със сигурност знаете къде е Сабрийн.

— Нима ме обвинявате в лъжа, капитан Джеръд? — Аурора високомерно вирна брадичка. — Обиждате ме, сър. Моля да напуснете дома ми.

— Добре, отивам си — процеди през зъби капитанът. — Но няма да се откажа. Ще намеря Никълъс Сабрийн и ще го предам за справедливо наказание.

Гневно наложи шапката си, удари токове и излезе от салона. Енергичните му стъпки отекнаха по мраморните плочки в преддверието. Аурора си отдъхна едва когато чу затръшването на входната врата. Пламенно се надяваше да го е убедила с лъжите си, но се съмняваше.

Закрачи нервно напред-назад. Трябваше да намери начин да предпази Никълъс. Не понасяше мисълта, че ще остане бездейна, докато той е изложен на опасност. Мразеше да се чувства безпомощна.

Милостиви боже, защо не успя да измисли по-убедителна лъжа? Дали постъпи умно, като спомена годежа си с лорд Марч? Трябва да убеди Джефри да потвърди историята й, ако Джеръд отиде да го разпитва…

Джефри! Аурора се удари по челото. Та той нямаше представа, че Никълъс е в Англия! Много скоро ще научи и тогава ще му стане ясно, че тя го е излъгала. Ще се почувства предаден и измамен…

По-добре да научи от нея, и то веднага. Дължеше му поне това.

Аурора дръпна шнура на звънеца, за да повика Денби. Нареди му да приготви каретата, за да отиде на вечеря у семейство Марч, но изобщо не мислеше за Джефри.

Моля те, Никълъс! Сърцето й изпращаше безмълвни молитви към небето. Моля те, отплавай по-скоро! Искам да знам, че си в безопасност. Ако Никълъс умре, ще умре и част от нея.