Никол Джордан
Страст (6)

5

Той ме взе с учудваща нежност и внимание. Прие невинността ми като скъпоценен подарък.

Венчавката се състоя в параклиса на крепостта в присъствието на Джейн, Пърси и коменданта Мадсън. Докато вървеше към жениха, Аурора усещаше как краката й се подкосяват. Никълъс беше прясно изкъпан и избръснат и красотата му й замая главата.

Младоженецът носеше тъмнозелен жакет и снежнобяла вратовръзка, която подчертаваше бронзовия му тен. Изглеждаше като благородник, не като осъден на смърт затворник. Тъмнорусата коса бе грижливо сресана назад.

Само чистата превръзка на главата и затвореното лице издаваха колко сериозно е положението му. Сключването на брак би трябвало да е повод за радост, но малката сватбена компания съвсем не изглеждаше весела.

Аурора беше като упоена. Краткият ритуал по нищо не приличаше на момичешките й мечти, в които се виждаше като сияеща булка. Широката златна халка, която получи от Никълъс — собственият му пръстен с гравюра на морски капитан, — беше твърде голяма за безименния й пръст. Когато устните му нежно докоснаха нейните, за да подпечатат брачната клетва, те бяха студени, а горчивината в очите му засили болката в сърцето й.

Последва сватбена вечеря, за която комендантът предостави частните си помещения в крепостта. Атмосферата беше напрегната. Никой не забравяше какво ще донесе следващият ден.

Никой не вдигна тост за щастието на новобрачните и за дълъг съвместен живот. Полковникът обаче не спести критиката си към началниците. Възмущаваше се, че го принуждават да извърши тази екзекуция. Малко след десерта пожела да се оттегли. Прие благодарностите на Аурора за сърдечното гостоприемство с кратко кимване и пожела на малката компания приятна вечер.

Пърси и Джейн се сбогуваха с Аурора със сърдечни прегръдки. Джейн пожела да повика камериерката, за да помогне на Аурора да се приготви за лягане, но Никълъс я спря с уверението, че сам ще се погрижи.

Не се притесни нито от неодобрителното смръщване на Джейн, нито от въпросителния поглед на съпругата си. Накрая Аурора остана сама с мъжа, чието име носеше от около час.

— Надявам се да ми простите желанието да остана насаме с вас — прошепна той и дръпна резето на вратата.

— Да — отговори безпомощно Аурора. Нямаше представа как да се държи.

— Позволявате ли да ви предложа чаша вино?

Тя бе готова да откаже, но се съгласи с надеждата алкохолът да отслаби напрежението й.

— Да, с удоволствие.

Частната квартира на коменданта не беше много луксозна, но Аурора въпреки това остана изненадана, че полковникът им предостави собствената си спалня за сватбената нощ. Очевидно съпругът й притежаваше известно влияние, нищо, че беше осъден на смърт престъпник.

Никълъс отиде да налее вино, докато Аурора разсеяно въртеше на пръста си големия брачен пръстен.

— Не е нужно да го носите — рече той, загледан в ръцете й.

— Боя се да не го загубя. Най-добре е да го сваля и да го прибера на сигурно място.

— Чудесна идея.

Аурора прибра пръстена в дамската си чантичка и скръсти ръце, за да скрие страха си.

Никълъс си наля коняк и й подаде чаша шери, която тя прие с усмивка. Той вдигна чашата си и отпи голяма глътка.

Избягвайки погледа му, Аурора отпи от кехлибарената течност. Когато съпругът й посочи с широк жест вратата към съседната стая, сърцето й направи огромен скок.

— Да се оттеглим ли, милейди?

Аурора го последва колебливо в сумрачната спалня, осветена само от лампата на нощното шкафче и от слабия огън в камината. Погледът й неволно се насочи към тясното легло, върху което беше разпростряна нощницата й. Устата й изведнъж пресъхна.

Усети изучаващия му поглед. Без да каже нищо, Никълъс разбърка жаравата в камината и добави още дърва.

— Боя се, че пак забравих добрите маниери — подхвана той с привидна небрежност. — Още не съм ви благодарил, че приехте предложението ми.

— Стори ми се разумно да го приема — отвърна тя с подчертано делови тон.

— Винаги ли сте разумна?

— Всъщност да, мистър Сабрийн.

— Няма ли да ме наричате Никълъс? Все пак сме мъж и жена.

Аурора потръпна. Той се обърна към нея и потърси погледа й.

— Сценичната треска е нещо нормално при младите булки.

— Щом така смятате…

— Вече ви казах, Аурора, няма причини да се страхувате от мен. Гледате ме така, сякаш ви водят към ешафода.

Аурора пое дълбоко дъх и се укори за страха си. Тя бе казала „да“ и щеше да удържи на обещанието си. Все някак ще преживее тази нощ.

— Знаете ли какво ще се случи между нас? — попита той и тя смело вирна глава.

— Джейн ми обясни всичко. Готова съм да ви се отдам.

В очите му светна разбиране.

— Не искам да ми се отдадете, Аурора. Желанието ми е да изпитате от интимността ни същата радост като мен. Надявам се любовният акт да ви достави удоволствие.

— Джейн също каза, че е възможно да изпитам удоволствие, но…

По лицето му пробяга усмивка.

— Ще се постарая да не разочаровам доверието на братовчедка ви.

Когато Аурора остана неподвижна, Никълъс леко вдигна вежди.

— Седнете до мен пред огъня, скъпа. Няма да се нахвърля върху вас като звяр, обещавам ви.

Аурора го погледна изпитателно и очевидно се успокои от нежността, която светеше в зениците му.

Пред камината бяха поставени две кресла, между тях кръгла масичка. Аурора седна, но Никълъс остана пред камината, вдигнал единия си крак върху решетката. Когато отново заговори, гласът му прозвуча замислено:

— Не сте ли си помислили поне за миг, че този брак може да ме плаши не по-малко, отколкото вас?

— Да ви плаши?

— Да, разбира се. — Устните му се изкривиха подигравателно. — Това е първата ми брачна нощ. Ходил съм на лов за тигри в Индия и тогава изобщо не ме беше страх, но сега…

Аурора го погледна смаяно. Не можеше да си представи, че този силен мъж изобщо е в състояние да изпита страх. Възхити се на енергичната брадичка, на красиво извитите вежди, на пламтящите очи под гъстите тъмни мигли.

В този миг осъзна, че в действителност не се страхува от него — макар че би трябвало, при неговото минало. Единственото обезпокояващо беше, че той й въздействаше твърде силно.

От гъвкавата му фигура се излъчваше трудно удържана енергия, чувствена сила, която я смущаваше. Той нахлуваше във всичките й сетива, събуждаше женските й желания, жаждата й да се слее с мъж. Животинската му чувственост я замайваше. Това беше страшното у него.

— Мисля, че трябва да обсъдим правната страна на брака ни — подхвана след малко той. — Проведох дълъг разговор с двама адвокати и се постарах да отстраня всички проблеми, които биха могли да се изпречат пред вас. Финансовата страна е уредена.

— Благодаря — прошепна тя, предполагайки, че той е подхванал темата само за да отклони вниманието й.

— Рейвън също може да ви създаде трудности — продължи сериозно Никълъс. — Вероятно няма да се съгласи да ви приеме за своя настойница, преди да ви е опознала. Сигурно ще й е трудно да се подчинява на строгите правила на английското общество. А и първо трябва да свикне с английските си роднини. Каза ми, че е твърдо решена да изпълнява всички изисквания, за да я признаят за равна, но момичето има вродено отвращение към забраните. Боя се, че скъпата ми сестричка е роден бунтовник. В това отношение си приличаме.

Усмивката му целеше да успокои Аурора, но постигна точно обратното. Кожата й пламна.

— Убедена съм, че ще намерим начин да се разберем — отговори тя.

— Радвам се, че мислите така. Написах писмо на Рейвън, в което обяснявам обстоятелствата около нашия брак и я умолявам да бъде разумна. Възможно е обаче да се наложи още убеждаване от ваша страна, затова ви моля да бъдете дипломатична. Накарайте я да разбере, че вие сте на нейна страна и ще й помагате във всичко. Като узнае какво сте направили за мен, тя ще разбере, сигурен съм.

Ник се поколеба малко и продължи:

— Разчитам на вас, Аурора. Вземете сестра ми за ръка и я въведете в обществото. Тя ще е съвсем сама в Англия и може да се уповава само на вас. Има още нещо, за което досега не сме говорили. Наследството на майката на Рейвън съдържа една много рядка книга, подарък от баща ми. Преди смъртта си той ми каза за книгата, но не знаеше нищо за съдбата й. Много искаше да разбере дали Елизабет Кендрик я е съхранявала грижливо през всичките тези години. От своя страна, тя изрази пред мен желанието дъщеря й да получи книгата едва когато стане пълнолетна или когато се омъжи. Сега вие сте настойница на Рейвън и само от вас зависи кога ще й дадете книгата. Предавам ви и тази отговорност.

— Да, разбира се — отговори тихо Аурора, учудена, че една книга може да е заобиколена от толкова тайни.

Никълъс се обърна с профил към нея и се загледа в огъня. Сенките на пламъците танцуваха по красивите контури на лицето му.

— Имам още една молба към вас, Аурора. Ще ми обещаете ли нещо?

— Какво?

— Искам утре да заминете за остров Монсерат.

— Утре? — Аурора го погледна намръщено. — Защо още утре?

— Ще бъда щастлив да знам, че сте при Рейвън.

В сърцето й пропълзя студенина. Утре Никълъс ще умре. Как да отхвърли молбата му?

— Обещавате ли ми?

— Да — отговори дрезгаво тя.

Ник кимна доволно.

— В пристанището на Монсерат чака кораб, готов да замине за Англия. Братовчед ви ще ви придружи до Монсерат и ще ви качи на кораба. Съжалявам, че трябва да заминете толкова скоро, но се боя, че съществуват сериозни причини за това бързане. Междувременно Рейвън е узнала какво се е случило с мен и много ме е страх да не извърши някоя глупост. Тя е в състояние да се въоръжи и да тръгне да ме спасява.

— Разбирам — прошепна Аурора и продължи колебливо: — Всъщност не ми създавате особени проблеми. Багажът ми е готов. Преди да… преди да се запозная с вас, се готвех да тръгна обратно за Англия през следващите дни.

— Искахте да кажете, преди да объркам живота ви напълно, нали? — усмихна се иронично той.

Аурора се смути ужасно. В действителност се радваше, че той е объркал живота й. Бракът с него я предпазваше от обвързване с мъж, който я отвращаваше. Сега обаче не беше моментът да говори за чувствата си.

Профилът му се открои на фона на червеникавите пламъци в камината. Никълъс бавно отпи глътка коняк.

— Спокойно. — Гласът му прозвуча учудващо ведро за човек, осъден на смърт. — Утре всичко това ще е минало.

Аурора потрепери от внезапен студ. Не искаше да си спомня за участта му.

Никълъс се наведе и отново разбърка жарта. Една тъмноруса къдрица падна на челото му. Той вдигна ръка да я приглади и Аурора забеляза яркочервено петно на превръзката му.

— Но вие кървите! — извика тя и скочи.

Ник предпазливо опипа превръзката.

— Наистина — промърмори равнодушно и избърса окървавените си пръсти. — Раната май се е отворила.

— Ще позволите ли да видя?

Аурора започна да развързва превръзката. Ник не се възпротиви.

— Моля ви, елате на светло, за да виждам по-добре.

Аурора взе чашата от ръцете му, остави я на масичката и увеличи пламъчето на лампата. Никълъс приседна на края на леглото и зачака търпеливо тя да свали превръзката му.

— Със сигурност сте си представяли другояче първата си брачна нощ — отбеляза тихо той. — Съжалявам.

Ако Джефри беше още жив, първата й брачна нощ щеше да е съвсем различна. Нямаше да бъде принудена да се отдаде на непознат мъж, близостта на Джефри нямаше да я смущава толкова силно. Нямаше да се чувства толкова… възбудена.

Аурора се укори за мислите си. Не бива да си спомня за Джефри и да го сравнява с Никълъс Сабрийн. Джефри бе мъртъв. Утре и съпругът й щеше да бъде екзекутиран.

Ник явно усети тъгата й, защото попита тихо:

— Годеникът ви… много ли го обичахте?

Аурора се изчерви и отговори смутено:

— Да…

Постара се да прогони мрачните мисли, взе една кърпа, потопи крайчето й във вода и се върна при леглото.

— Раната кърви, но не силно. Ще изтрия кръвта, за да не залепне за косата.

— Направете го, моля.

— Може да ви заболи.

— Болката не ме плаши.

Аурора започна да почиства раната.

— Казахте, че малко приличам на годеника ви — поде отново Ник.

— Само на пръв поглед. Косата му имаше същия цвят. Иначе нямате нищо общо.

— Защо?

— Джефри беше…

— Истински джентълмен?

— Исках да кажа добродушен и обичлив.

— Значи се съмнявате, че аз мога да обичам? — попита сериозно той.

— Надявам се, че не очаквате отговор на такъв въпрос — отвърна уплашено тя, с мъка запазвайки самообладание.

— Честно казано, никога не съм мислил за брак.

— Не сте ли помисляли, че един ден трябва да се ожените?

— Е, да, имах смътна представа, че ще се наложи да си взема съпруга и да създам наследници. Ала бях твърде зает да търся приключения и да се наслаждавам на живота и изобщо не мислех за трайно обвързване.

Лицето му отново се озари от усмивка, която го правеше неустоим. Вдигна рамене и заключи:

— Е, вече е твърде късно да се питам дали не съм пропуснал нещо…

— Съжалявам, че сключихте брак по принуда — рече задавено Аурора.

Никълъс улови ръката й и я накара да го погледне в очите.

— Няма да прекарам последната си нощ в мисли за миналото. — Тъмните очи я държаха в плен. — Искате ли да се споразумеем? Тази нощ ще забравим цялото си минало.

— Много искам да забравя.

— Аз също. — Гласът му премина в тъмен шепот: — Това е нашата нощ. Ще живеем само за мига.

— Да — отвърна едва чуто тя.

Ник сложи ръка на тила й и привлече лицето й към своето. Сърцето й ускори ритъма си.

Устата му се усещаше безкрайно мека и нежна, но въпреки това събуди в тялото й буря от желание. Тя искаше да избяга, но когато той отдели устни от нейните и неразгадаемият му поглед потъна в очите й, се почувства като окована във вериги.

Никълъс взе кърпата от ръцете й и я хвърли на пода. Обгърна кръста й и я привлече между краката си. Бюстът й се опря в гърдите му.

Аурора сложи ръце на раменете му и по тялото й премина тръпка. Пламтящите му очи й показаха, че той няма да се задоволи с целувка.

— Раната ви…

— Ще го преживея. Но ако най-сетне не ми позволиш да те целуна, ще умра.

Без да я изпуска от ръцете си, той се отпусна назад и я притегли към себе си. Лъхна я горещина, заля я цялата и се събра на топка в средата на тялото й. Тя се отпусна върху него и усети мускулестото му тяло под женствените си форми.

— Отвори уста за мен, прекрасна Аурора — помоли той и се надигна срещу нея.

Езикът му се плъзна едновременно бавно и жадно в устата й. Напрегната, Аурора се опита да разбере какво й причинява чуждото проникване. Той пиеше от нея, вкусваше сладостта на нежността й. Езикът му я милваше и й причиняваше чувствени мъчения.

Много скоро сковаността й се разсея. Дъхът й се ускори. Желанието нарасна. Ала той не искаше покорството й.

— Целуни ме, ангеле — прошепна дрезгаво и отново завладя устата й.

Без да съзнава какво прави, Аурора затърси с език неговия. Докосна го и бе възнаградена с гърлен стон.

Натискът върху устата й се засили. Сладък копнеж нахлу в средата на тялото й, докато той я учеше как да се целува с устни и език. Пръстите му се плъзнаха по гърба й, обхванаха бедрата й и я притиснаха към слабините му.

Дълго лежаха в тази поза, вкусваха се един друг в блажено мълчание. Аурора загуби чувство за време. Наслаждаваше се на опияняващите му целувки, на животинската му мъжественост.

Скоро милувките му станаха по-настойчиви, езикът му проникна още по-дълбоко в устата й. Заля я сладка топлина. Зарови пръсти в гъстата му коса. Устата му беше като пламък, който й отнемаше дъха.

Безпомощна, тя се притисна с все сила към него. Копнееше за нещо, което не беше в състояние да назове. Чувстваше се безтегловна, възпламенена. Пътуваше към нещо непознато.

Никълъс я обърна внимателно и я положи върху завивката. Ресниците й затрепкаха. Погледна го със замъглени от страст очи. Трепереше, бузите й бяха зачервени, зениците й тъмнееха.

Без да я изпуска от поглед, Никълъс плъзна ръка по корсажа на официалната й рокля. На Аурора й се струваше, че ще се удави в сенчестите дълбини на очите му. Когато пръстите му намериха гърдите й, тя отново се скова. Ник се наведе над нея. Горещият му дъх помилва устните й.

— Не се страхувай от чувствата си, ангеле. Тази нощ имаш право да забравиш повелите на разума. Остави се на желанието. То ще те води.

Аурора не се възпротиви, когато той пъхна ръка в деколтето й и разголи гърдите й. Хладният нощен въздух погали голата й кожа. Пръстите му заиграха със зърното на едната й гърда и то моментално се втвърди. По тялото й премина гореща тръпка.

— Никой ли не те е докосвал така? — попита дрезгаво той, навел глава към ухото й.

— Никой… — отвърна задъхана тя, докато палецът му бавно описваше кръгове около зърното.

Аурора затвори очи и се отдаде на прекрасните усещания от милувките му. Топлата, настойчива уста отново завладя нейната, докато ръцете му милваха гърдите й, опияняваха я и превръщаха цялото й тяло в пламтящ огън.

Не усети кога ръката му се плъзна под полите й и започна да милва краката. Внезапно топлите му пръсти се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата, намериха влажната, набъбнала плът между тях и спряха.

Аурора се вцепени. Опита се да стисне колене, но ръката му се мушна още по-дълбоко между бедрата й. Отвори очи и потръпна от пламъка в зениците му. Той помоли с дрезгав глас:

— Отвори краката си за мен, сирено, и ми позволи да те докосна.

Като в транс Аурора разтвори крака и той зарови пръсти в къдравите косъмчета, покриващи женствеността й. Дълбоко в нея сякаш се изля горещ поток, изпълни я с копнеж и я разтопи. Тя простена тихо и се надигна насреща му. Искаше да преживее нещо, което не познаваше.

Той знаеше съвсем точно какво иска тя, за какво копнее. Пръстът му се мушна като на игра между срамните й устни и проникна в нея.

Аурора отново простена. Пръстите му продължиха да си играят с нея, изследваха тайните й дълбини, наслаждаваха се на пулсиращата й женственост, намериха влажната перла на възбудата й.

Аурора се вкопчи в раменете му и извика. Нямаше да понесе това сладко мъчение. Ала той продължи да я възбужда. Проникваше навътре и изведнъж се оттегляше, милваше я, дразнеше я. Играта на пръстите му я подлуди. Бедрата й сами се задвижиха в ритъма, зададен от него. Опиянена от тези нови усещания, Аурора стенеше и се извиваше, за да усеща отново и отново ласките на опитната му ръка. Напрежението в нея нарасна до непоносимост. Тялото й периодично се разтърсваше от силни тръпки и изгаряше в пламъци. Накрая огънят избухна. Пръснаха искри.

Нарастващ водовъртеж от усещания я повлече със себе си, докато цялата се превърна в поток от гореща лава и се пръсна като фойерверк от пламтящи искри. Заливаха я вълни на невероятен екстаз.

Замаяна, Аурора усети как ръката му се отдръпна. Нежни целувки по шията й успокоиха забързания пулс и охладиха парещата й кожа.

Мина доста време, докато опиянението отшуми. Тогава се почувства изцедена, тежка като олово и смаяна от екстаза, който я бе разтърсил цялата.

Отвори очи и се огледа. Никълъс бе полегнал до нея, и я наблюдаваше внимателно, опрян на лакът. Тя лежеше с разтворени крака, единият висеше към пода. Полите й бяха вдигнати към корема, голите гърди дръзко стърчаха от отворения корсаж. Интимните й части бяха разголени, но копринените чорапи и ластиците, които ги стягаха, си бяха на мястото. Пламтящият му поглед обходи тялото й с ясно доловима жажда и спря първо върху розовите гърди, а после и върху пулсиращия венерин хълм.

Аурора се изчерви от срам и се опита да спусне полите си, ала Никълъс задържа ръката й.

— Не бива да се срамуваме един от друг, ангеле.

Тя избегна погледа му.

— Държах се като… Никога не съм била такава… без задръжки.

— Защото никой не е запалил огъня ти. В теб има една невероятна страст, която си пазила като тайна.

Понеже тя не смееше да го погледне, той обърна лицето й към своето.

— Възбудената жена е силно желана за мъжа.

Лицето й пламна още по-силно.

— Никога не съм си представяла…

— Какво блаженство е любовният акт?

— Да.

Ник се усмихна нежно.

— Това беше само прелюдията, скъпа. Ще научиш още много за любовната страст. С твое съгласие тази нощ ще те посветя в тайните й.

Аурора впи поглед в очите му. Искаше Никълъс да я запознае със света на страстта, искаше отново да усети онзи опияняващ огън. Тази нощ й предлагаше единствена възможност да се наслади на физическата любов. Сигурно никога вече нямаше да се люби с мъж. Никога повече нямаше да усети какво е да си жена. Ала тази игра криеше и опасности…

— Джейн каза, че от този акт може да се роди дете…

Ник я погледна сериозно.

— Джейн явно е практично мислеща дама.

— Да. Предупреди ме за възможните последствия.

— Съществуват методи за предотвратяване на зачеването. Ще бъде ли моето дете твърде нежелано за теб?

Сърцето й се изпълни със странен копнеж.

— Не. — Хубаво би било да зачене неговото дете. Така част от него ще остане при нея. — Не би било нежелано.

Лицето му се отпусна.

— Тогава няма причини да се тревожиш.

Тревожа се единствено от възможността да изгубя сърцето си…

За нейно учудване Никълъс се изправи.

— Крайно време е да се съблечем.

Започна да я съблича и тя не се възпротиви, но лицето й пламна от срам.

— Угаси светлината — помоли тя тихо и се опита да прикрие голите си гърди.

Никълъс се поколеба за миг, после угаси лампата и стаята остана осветена само от трепкащото сияние на огъня в камината.

— По-добре ли се чувстваш така?

— Да, благодаря.

Той вдигна ръката й към шията си.

— Ще ми окажеш ли честта да ме съблечеш?

— Искаш да те съблека?

Усмивката му беше неустоима.

— Според мен това е добро начало, за да преодолееш задръжките си. Плаха си, защото още не си свикнала с мен. Скоро ще разбереш, че всичко, което става между нас, е естествено и прекрасно.

Пламенният му поглед я омагьосваше, дрезгавият глас очароваше сетивата й.

— Ти ще поемеш водачеството. Ще определяш какво да се случва. Няма да те принудя да извършиш нещо, което не ти харесва. Ще се покоря на волята ти.

Думите му я накараха да се почувства сигурна. Колебливо развърза вратовръзката му, помогна му да свали жакета, жилетката и ризата. Никълъс сам свали ботушите и чорапите си. Когато тя се поколеба, той се освободи от панталона и бельото.

Застана пред нея висок, строен, съвсем гол, и тя впи поглед в прекрасното му тяло.

— Аз съм твоят мъж, Аурора. — Гласът му бе мек като кадифе. — Не бива да се страхуваш от мен. Аз съм просто човек от плът и кръв, като теб.

Аурора огледа скептично голата, загоряла от слънцето плът и силните мускули. Широкият гръден кош се стесняваше към кръста. Бедрата му изглеждаха невероятно силни. Приличаше на гръцките статуи, каквито бе видяла в музеите. Набъбналият му член ускори ритъма на сърцето й. Не й вдъхна страх, но я накара да се почувства неловко.

— Сега е мой ред — прошепна той. Усети неловкостта й и се усмихна. — Позволяваш ли да изпълня ролята на камериерка?

— Да…

— За мен ще е удоволствие.

Първо махна всички фуркети от косата й и русите къдрици се разпиляха по раменете.

— Имаш прекрасна коса — въздъхна Ник и зарови пръсти в копринения водопад. — Като нишки злато.

Сръчните му пръсти бързо разкопчаха копченцата на гърба. Аурора стоеше неподвижна, макар да умираше от срам. Позволи му да я освободи от роклята, бельото и чорапите. Накрая и копринената долна риза падна на пода и тя остана съвсем гола. Хладният нощен въздух помилва кожата й и тя настръхна.

— Тялото ти е невероятно красиво — прошепна дрезгаво Ник и я обърна към себе си. — Ти си родена за любов. Ще ти покажа как да изпиташ блаженство.

Аурора понечи да прикрие голотата си, но той внимателно спря ръцете й.

— Между нас не бива да има плахост, изкусителна сирено. — Пръстът му остави следа от шията към зърното на гърдата. — Какво лошо има, ако се възхищавам на прелестите ти? Твоите тайни са на сигурно място при мен, повярвай.

Сърцето й натежа от болка. Утре той ще си отиде завинаги. Всичко, с което го дари, ще отиде с него в гроба. Само тази нощ имаше значение. Тази нощ той беше нейният съпруг, нейният любовник. Имаше пълното право да му се отдаде без срам и страх. Имаше пълното право да отхвърли плахостта и задръжките.

Приближи се към него и нежно плъзна пръсти по чувствената му уста.

— Ти каза да забравя всичко — напомни му с усмивка тя.

— Преди и след тази нощ не съществува нищо, нали?

— Да, точно така.

В очите му светна нежна топлина. Имаше прекрасни очи. Очи, които завладяваха без остатък.

Ник направи крачка към нея. Горещината на тялото му я стопли.

Аурора потръпна от върховна наслада. Зърната на гърдите й се отъркаха в кожата му. Коравата пулсираща мъжественост се притисна към долната част на тялото й.

— Представяла ли си си някога какво е да се любиш с мъж? Да усещаш мъжествеността му дълбоко в себе си?

Никълъс започна да целува лицето й.

О, да, беше си представяла. В най-тайното ъгълче на сърцето си виждаше безименен любовник, който събуждаше страстта й…

— Знаех си, че няма да си признаеш — засмя се тихо той.

Аурора също се усмихна.

— Разбира се, че няма. Добре възпитаните дами не говорят за тези неща.

— Правилно. Но ако все пак си мечтала за любов… настъпи моментът да удовлетворя любопитството ти. — Взе треперещата й ръка и я поведе към пулсиращия си член. — Докосни ме, скъпа. Усети плътта ми.

Аурора извика тихо, щом обхвана най-мъжката му част. Не очакваше, че мъжкият член е толкова голям. Остави се Ник да я води и изпита истинска наслада от докосването до гладката, кадифеномека кожа, от твърдостта на пениса и от фината закръгленост на главичката. Зарови пръсти в копринените косъмчета, опипа тежките, набъбнали тестиси. Ник вече не й вдъхваше страх. Даже смело си призна, че разликата между мъжкото и женското тяло е крайно възбуждаща. Животинската му мъжественост събуди женските й инстинкти.

Ник простена тихо и обхвана гърдите й. Аурора въздъхна и затвори очи. Съпругът й явно знаеше как да й доставя удоволствие. Връхчетата на пръстите му се плъзгаха по копринената й кожа и я възбуждаха с нежни ласки по гърдите.

— Ти си магьосница.

О, не, магията се излъчваше от него! Аурора се чувстваше неспособна да се освободи от желанието, което се разпространяваше в тялото й. Той я държеше в плен на еротичното си излъчване.

Тя се притисна до гърдите му и отвори уста за целувка. Ник простена дрезгаво. Целуна я пламенно и много нежно, вдигна я на ръце и я положи върху леглото.

Очите му бяха замъглени от страст. Продължи да милва гърдите й. Много скоро зърната им щръкнаха и се втвърдиха. Аурора имаше чувството, че стрели от наслада пронизват тялото й.

Тя престана да мисли и се отдаде изцяло на любовната игра. Чувстваше се като в приказка, толкова прекрасно беше да лежи в прегръдките му, да вдъхна топлия му мъжки аромат, да се наслаждава на ласките му. Той се наведе над нея и обхвана с устни зърното на гърдата й. Езикът му закръжи около набъбналата плът и Аурора простена безпомощно.

Надигна се трескаво към него и поиска да изживее още и още. Копнееше за огъня между мъжа и жената, разпален от него. Устните му засмукаха зърното и тя се изпъна като струна. Пръстите й се заровиха в косата му.

Силната мъжественост на Ник се притискаше към долната част на тялото й. Пръстите му отново се плъзнаха между влажните й бедра.

— Господи, ти си влажна и готова за мен — прошепна дрезгаво той. — Копнея да вкуся медената ти сладост.

Слабините й горяха и се разтапяха. Аурора копнееше да го усети в себе си. Прошепна задавено името му, когато пръстите му намериха влажната перла на желанието. Забрави всички задръжки и се отдаде изцяло на невероятната любовна игра.

Усети като в треска как устата му се отдели от гърдите й. Ник се надигна, намести се между разтворените й бедра и я целуна страстно. Пулсиращият му член потърси входа към женствеността й. Аурора застина. Ник задълбочи целувката, езикът му проникна в устата й и започна да напредва заедно с напредването на члена му. Силните му бедра разтвориха краката й, без да допускат съпротива. Бавно и без да спира, той проникваше в тялото й.

Аурора дишаше тежко. Беше уверена, че не е достатъчно широка, за да приеме в себе си толкова голямо чуждо тяло. Въпреки това се отвори. Утробата й се разшири болезнено и му позволи да навлезе навътре.

Тя затвори очи и се опита да диша равномерно.

Ник спря.

— Погледни ме, ангеле.

Аурора отвори очи и видя в погледа му дълбока нежност. Лежеше, без да смее да се помръдне. Чувстваше се вътрешно разкъсана от чуждото тяло.

— Аз… боли ме.

Ник я целуна по челото.

— Защото ти е за първи път. Болката ще отшуми бързо и тогава ще изпиташ удоволствие. — Впи поглед в очите й и помоли: — Вярвай ми.

Напрежението й отслабна. Той лежеше неподвижен върху нея и чакаше тялото й да привикне с големината му и да започне да й се наслаждава. Разкъсващата болка лека-полека изчезна.

Ник приглади влажните й къдрици, нападали по челото.

— По-добре ли си вече?

— Да…

Усещането вече не беше непоносимо. Паренето намаля. Аурора раздвижи бедра, колебливо, внимателно. Не изпита болка. Ник я целуна леко по устата, оттегли се предпазливо, после отново потъна в нея. В тялото й лумна огън. Той се задвижи в бавен ритъм и Аурора изпита чувството, че пенисът му я милва. В утробата и се надигна див копнеж и тя усети с цялата му сила чувствения глад между жената и мъжа, стар като човешкия род.

Проплака, заби нокти в раменете му и инстинктивно се нагоди към ритъма му. Ник присви очи, дишането му се ускори. Продължи да се движи внимателно в нея, да се трие във влажната й плът.

Когато желанието й нарасна до непоносимост, той мушна ръка между телата им и започна да разтрива с два пръста клитора й. Аурора се надигна насреща му и извика. Тялото й избухна във внезапен, неизразим екстаз.

Ник потисна гърлените й викове с целувка и не спря да се движи в нея. Искаше да удължи екстаза й, който се разнасяше на вълни по цялото й тяло. Всяко мускулче по тялото му беше напрегнато, за да не загуби самообладание.

Дойде обаче мигът, когато и той се самозабрави. Могъща тръпка разтърси тялото му. Заби се дълбоко в нея и избухна на свой ред. Най-сетне удовлетвори желанието, което го мъчеше от първата им среща. Простена дрезгаво и семето му се изля в нея.

Рухна върху влажното й тяло, изтощен до смърт. Когато усети треперенето й под него, сърцето му се изпълни с дълбока нежност.

След малко Ник се отдели от Аурора, зави я грижливо и я прегърна. Тялото му я стопли и й вдъхна спокойствие.

Дълго лежаха прегърнати, изтощени от невероятния любовен акт. По някое време Ник вдигна глава.

В сиянието на догарящия огън Аурора изглеждаше като ангел на сладострастието. Разрошени руси къдрици обкръжаваха алабастровото лице, нежните й устни бяха подути и влажни от целувките му.

Ник остана смаян от въздействието, което тази жена упражняваше върху него. Тя беше абсолютно неопитна и невинна, но първото им любене предизвика у него буря от чувства. Вероятно бракът им беше повече от делова уговорка. Тази нощ бе създала между тях връзка, каквато не биваше да се създава.

Неговата съпруга. Понятие, което му беше чуждо, но днес събуди в сърцето му див копнеж и желание за домашен уют. Запита се дали ще остави наследник. Възможно ли е двамата да са създали дете? Син или дъщеря — все едно. Тази мисъл го натъжи.

Сякаш усетила какви мисли го тревожат, жената в ръцете му се раздвижи. Обърна се към него и ясносините очи започнаха да изследват лицето му. Отново го връхлетя желание, горещо и настойчиво. Ала обузда страстта си. Бе длъжен да се съобрази с нея, все пак току-що й бе отнел невинността.

— Как се чувстваш? — попита шепнешком и я целуна по челото.

Аурора въздъхна тихо.

— Беше… прекрасно.

В гърдите му се надигна вълна от нежност.

— Радвам се да го чуя.

— Това беше ли… аз бях ли разочарование за теб?

Ник учудено вдигна вежди.

— Напротив, ангеле. Никога не съм преживявал толкова прекрасен любовен акт. Ти си невероятна.

Аурора го погледна скептично и той се засмя тихо.

— Не те лъжа. Вероятно си твърде неопитна, за да усетиш как се опитвах да се сдържам, за да не се нахвърля върху теб като диво животно. — Наведе се и я целуна по връхчето на носа. — Бих могъл да те любя цяла нощ, но се боя, че съм длъжен да се съобразявам с невинността ти, затова ще те оставя да поспиш.

Аурора се усмихна тъжно. Вдигна ръка и плъзна пръсти по устните му.

— Не искам да спя. Ако това е единствената ми нощ с теб, искам да й се насладя докрай.

Ник я погледна дълбоко в очите и отчаяно си пожела да прогони тъмните сенки. Знаеше, че тя мисли за утрешния ден. Полегна върху нея и приближи устни към нейните.

— И аз искам същото, ангеле — прошепна дрезгаво. — И аз искам същото.