Никол Джордан
Страст (2)

1

Още при първия поглед разбрах, че той е невероятно опасен, същински варварин. Въпреки това в очите му имаше нещо, което ме привлече…

Западноиндийските острови, февруари 1813 г.

Езическа гледка. Полугол мъж, окован във вериги, загорял от карибското слънце. Силует пред високите корабни мачти. Упорит, непобедим.

Лейди Аурора Деминг усети как сърцето й ускори ритъма си, ала не беше в състояние да откъсне поглед от силуета на фрегатата.

Мъжът изглеждаше като статуя на гръцки герой. Високо, стройно тяло със стоманени мускули. Мъж мечта. Слънцето позлатяваше загорялата кожа и русата коса.

Тъкмо тази тъмноруса коса бе събудила у Аурора болезнения спомен за друг мъж, изгубен завинаги. Този великан обаче й беше чужд; животинската му мъжественост по нищо не приличаше на мъртвия й годеник.

Мъжът бе облечен само с панталон до коленете и въпреки веригите около китките и глезените му изглеждаше горд и непокорен. Погледът му бе устремен някъде в далечината, високо над кея. Макар и от далечно разстояние, Аурора повярва, че е видяла в очите му опасен блясък, израз на трудно овладяван гняв.

Сякаш усетил интереса й, той я потърси с поглед, взря се дълбоко в очите й и тя се вцепени. Шумът и оживлението на пристанището заглъхнаха. За кратък миг времето спря, останаха само той и тя.

Пронизващият му поглед я държеше в плен. Аурора се разтрепери, сърцето й изведнъж заби лудо и се заблъска болезнено в ребрата.

— Аурора?

Младата жена се стресна. Настойчивият глас на братовчед й Пърси я върна в настоящето. Тя се намираше на кея в пристанището на Басетер, Сейнт Китс, пред кантората на корабна компания; обляна от парещото карибско слънце. Въздухът миришеше на сол, риба и катран. В синьото небе кръжаха крещящи чайки. Зад кея се простираше синьо-зеленото море, а в далечината се издигаха гористите хълмове на остров Невис.

Пърси проследи погледа й към затворника, вързан за релинга на фрегатата.

— Защо си го зяпнала така?

— Знаеш ли… — прошепна замаяно Аурора, — … за миг ми напомни за Джефри.

Пърси присви очи.

— Как забеляза прилика от това разстояние? — Опита се да огледа по-внимателно затворника и смръщи чело. — Да, косата му е горе-долу същата, но остатъкът е плод на въображението ти. Аз не мога да си представя покойния граф Марч като затворник, а ти?

— Не, разбира се, че не.

Въпреки това младата жена не беше в състояние да отдели поглед от русия великан. Той явно също. Продължи да я гледа и когато се запъти към стълбичката, охраняван от двама въоръжени британски моряци. Не им обръщаше внимание, докато единият не дръпна грубо веригата, с която бяха стегнати китките му.

От болка — или от гняв? — затворникът стисна ръце в юмруци, ала не се възпротиви, когато пазачите го заблъскаха с готовите за стрелба мускети към изхода.

Аурора отново чу името си, този път още по-настойчиво. Пърси съчувствено стисна ръката й.

— Джефри е мъртъв, скъпа. Трябва да го забравиш. Мъката ти е пречка за бъдещ изгоден брак. Едва ли някой мъж ще е съгласен младата му съпруга да тъгува по друг. Научи се да овладяваш чувствата си.

В действителност тя не мислеше за загубата си, призна си засрамено Аурора, нито за нежелания си бъдещ съпруг, натрапен от баща й. Въпреки това кимна на Пърси. Как е възможно да се почувства привлечена от един полугол чужденец, на всичкото отгоре затворник? Мъж, който очевидно е извършил тежко престъпление — иначе нямаше да го оковат във вериги.

Аурора си заповяда да отвърне поглед. Гледката наистина не беше подходяща за дъщеря на херцог. Никога преди не беше виждала толкова гола мъжка плът. Никога преди вида на мъж не я беше разтърсвал с такава сила, както в момента, когато погледите им се срещнаха.

Измъчвана от чувство за вина, тя позволи на братовчед си да я настани в откритата двуколка. Двамата с Пърси бяха дошли на пристанището да се осведомят кога ще отплава кораб за Англия. Поради военните сблъсъци с Америка и опасността от пирати твърде малко кораби напускаха Западноиндийските острови. Следващият пътнически кораб щеше да отплава след три дни, но не и преди да пристигне британска военна фрегата, която да го придружава.

Аурора не искаше да се връща в Англия. Дори само мисълта за родината я изпълваше с ужас. Удължи пребиваването си с няколко месеца, изтъквайки като претекст, че се страхува да предприеме дългото плаване, когато в света бушува война. Накрая обаче баща й недвусмислено й заповяда да се прибере вкъщи и да се омъжи за избрания от него аристократ. В последното си писмо заплаши лично да я отведе в Англия, ако продължава да се противопоставя на договора, подписан от нейно име.

Аурора вече бе стъпила на първото стъпало, когато с ъгълчето на окото забеляза, че нещо става на пристанището. Затворникът трябваше да се покачи в очакващата го каручка, но веригите му пречеха.

Пазачите му явно го сметнаха за твърде несръчен и го блъснаха грубо. Затворникът загуби равновесие, ала успя да се хване за напречната дъска на каручката. Изправи се с мъка и удостои войниците с презрителен поглед.

Дързостта му вбеси двамата пазачи. Единият го удари с мускета в ребрата и мъжът се сгърчи от болка.

Аурора нададе протестиращ вик, но изведнъж замлъкна. Непознатият мъж вдигна окованите си ръце и стовари веригата върху ударилия го пазач, за да се защити. Ала веригата бе твърде къса, за да причини сериозна вреда. Съпротивата му обаче достави на войниците претекста, който търсеха. Като ругаеха яростно, двамата го заудряха с приклади и го проснаха на земята.

— Псе проклето! Мръсна измет!

При вида на това жестоко насилие Аурора се разтрепери неудържимо.

— За бога! — извика задавено тя. — Спри ги, Пърси!

— Това е работа на военните — отвърна мрачно братовчед й. Явно си бе спомнил, че е вицегубернатор на Сейнт Китс. — Нямам право да се намесвам.

— Мили боже! Те ще го убият! — изпищя Аурора, вдигна полите си и хукна към кея.

— Аурора!

Младата жена чу братовчед си да ругае, но не забави крачка и изобщо не помисли на каква опасност се излага, като се намеси в сблъсъка.

Нямаше нито оръжие, нито ясен план, само потребността да помогне на затворника. Щом стигна до войниците, които продължаваха да налагат нещастника, замахна с чадърчето си и улучи единия в лицето.

— Какво, по дяволите…?

Смаяният войник се обърна към неочакваната нападателка. Без да губи време, Аурора застана между падналия на паважа затворник и мъчителите му, отпусна се на колене и защити изпадналия в безсъзнание с тялото си. В никакъв случай нямаше да допусне войниците да продължат да го бият.

Единият пазач изруга грубо.

Обзета от студен гняв, Аурора вирна брадичка и безстрашно погледна изверга в лицето, готова да посрещне следващия удар.

— Това изобщо не ви засяга, мадам — изхриптя войникът, скърцайки със зъби. — Този мъж е опасен пират.

— Обръщайте се към мен с „милейди“ — отвърна тя. Винаги мекият й глас придоби властно звучене. Знаеше какво означава титлата й. — Баща ми е херцог Евърсли. Принц-регентът и главнокомандващият британската флота са му приятели.

Войникът я измери с подозрителен поглед. Наметката от сива коприна и следобедната рокля издаваха, че е в траур. Единствено реверите на късото жакетче бяха лилави и разведряваха строгия тоалет.

— А този господин — продължи Аурора, забелязала тичащия към нея Пърси, — е братовчед ми, сър Пърси Осбърн, вицегубернатор на Невис и Сейнт Китс. На ваше място бих си помислила два пъти, преди да го предизвикам.

Пърси пристигна смръщен и промърмори неодобрително:

— Постъпваш неприлично, Аурора. Не бива така.

— Много по-непочтено е да стоя бездейна и да гледам как двама негодници пребиват от бой човек, който не е в състояние да се защити.

Аурора сведе поглед към ранения затворник. Очите му бяха затворени, чертите на лицето му — разкривени от болка, но очевидно се бе върнал в съзнание. Наистина изглеждаше като дивак. Кожата му блестеше от пот, набола брада покриваше бузите му. От раната на челото бликаше прясна кръв. Русата коса също беше окървавена.

Аурора плъзна поглед по тялото му и сърцето й заби лудо. Животинската мъжественост, която я бе възхитила отдалеч, отново я омагьоса. Загорелите от слънцето гърди и рамене бяха силни и мускулести, могъщите бедра опъваха тесния панталон.

Мъжът отвори очи и впи поглед в лицето й. Ирисите му бяха кафяви като силно кафе, напръскани с кехлибарени точици. Настойчивият поглед я обърка и събуди в сърцето й чувството, че е сама с него.

Също толкова странно беше желанието й да се погрижи за него, да излекува раните му. Аурора неволно вдигна ръка да изтрие кръвта от челото му.

Издрънчаха вериги. Мъжът хвана ръката й.

— Не ме докосвайте — изграчи той мъчително. — Стойте далеч от мен… Вредите на доброто си име.

На мястото, където я бяха докоснали пръстите му, кожата й запари като огън. Аурора се опита да пренебрегне това усещане, да не чува молбата му. В момента изобщо не я интересуваше дали ще навреди на доброто си име. Най-важното беше да спаси живота му.

— Нима очаквате да седя и да гледам как умирате под ритниците им?

На устните му заигра измъчена усмивка. Пусна китката й и се опита да се изправи, ала не успя. Срина се долу и отново затвори очи.

— Нужен ви е лекар! — почти извика Аурора.

— Не. Главата ми е твърда.

— Според мен не чак толкова.

Аурора бе забравила, че двамата не са сами. Братовчед й се наведе към ранения и изведнъж извика смаяно:

— Божичко! Сабрийн!

— Познаваш ли този човек? — изненада се Аурора.

— Как да не го познавам! Собственик е на половината търговски кораби в Карибието. Американец. Какво се е случило, Никълъс?

Пребитият направи болезнена гримаса.

— Нещастен сблъсък с британския военен флот. Боя се, че това е краят.

Аурора установи, че непознатият говори по-меко и провлечено в сравнение с нея и братовчед й. Пърси се обърна към двамата войници и поиска обяснение.

— Какво означава това? Защо сте го оковали?

Войниците се спогледаха. В този миг се появи командващият им офицер и ги освободи от необходимостта да отговорят. Аурора си спомни, че преди няколко седмици се бе запознала с капитан Ричард Джеръд на официален прием в резиденцията на губернатора.

— Аз ще отговоря на въпроса ви, ваше превъзходителство — прозвуча хладният глас на офицера. — Този човек е осъден на смърт чрез обесване за пиратство и убийство.

— Убийство ли, капитане? Това е абсурдно! Сигурен съм, че името Никълъс Сабрийн ви е известно — възрази гневно Пърси. — Той е герой, а не убиец. Вероятно е станало недоразумение.

— Уверявам ви, ваше превъзходителство, няма никакво недоразумение. Един от моите офицери го е видял в Монсерат, където бил при жена, въпреки войната. Този човек е скандално известният пиратски капитан Морския дявол. От началото на войната е завладял два британски търговски кораба и сякаш това не е достатъчно, ами миналия месец е потопил кораба на негово кралско величество „Бъртън“.

— Доколкото съм информиран — възрази хладно Пърси, — екипажът на „Бъртън“ е бил спасен от удавяне и свален на самотен остров. По заповед на същия този пиратски капитан.

— Прав сте. Ала по време на битката поне десетина са били ранени, а един моряк е бил убит. Вчера Сабрийн за малко да убие един от хората ми, докато се съпротивляваше на залавянето си. Този човек е обвинен за военни престъпления, за които се полага смъртно наказание.

Пърси се обърна към падналия.

— Вярно ли е, Сабрийн? Наистина ли сте пират?

Сабрийн му отговори със студена усмивка.

— Ние, американците, предпочитаме израза „свободен моряк“. Освен това настояваме на правото си да защитаваме своите кораби. „Бъртън“ си позволи да обстрелва един от моите търговски кораби. Що се отнася до завладяването на английските съдове, за мен това е справедливо възмездие за загубата на два от моите.

Дълбоко в себе си Аурора го разбираше напълно. Всеки почтен търговец има право да защитава собствеността си. По време на война обаче Великобритания гледаше на американските търговски кораби като на вражески цели. Следователно Сабрийн не е действал неправомерно. Ако е бил в морето с мирна цел и англичаните са го нападнали, е имал пълното право да ги отблъсне с оръжие. Братовчед й беше на същото мнение, макар че от политическа гледна точка това бе проява на нелоялност към короната. Пърси винаги твърдеше, че тази война е грешка на англичаните, че не е трябвало изобщо да я започват. Единственото, което я безпокоеше в момента, бе обвинението в убийство…

— Няма никакво значение дали този човек е пират, или не — обърна се Пърси към капитана с решителен тон. — Арестуването му ще има сериозни последствия. Сигурно не ви е известно, но мистър Сабрийн има добри връзки с короната. Познава повечето губернатори на островите и командващият карибската флота.

Лицето на капитана помрачня.

— Тъкмо тези връзки ме възпряха да го обеся веднага след арестуването му. Съмнявам се обаче, че ще са му от полза. Като прочете списъка с престъпленията му, адмирал Фоули със сигурност ще даде заповед да го екзекутират. — Обърна се към Аурора и помоли: — Отдалечете се от този човек, милейди. Той е много опасен.

Аурора ни най-малко не се съмняваше, че американецът е опасен, ала това не оправдаваше бруталността на пазачите му.

— О, така ли? — попита саркастично тя, изправи се и измери капитана с хладен поглед. — Толкова ли е опасен, та се наложи вашите матроси да го пребият до смърт? Нима не виждат, че е окован във вериги и не е в състояние да се брани? Да знаете, че се страхувам за живота си!

Джеръд се намръщи гневно, лицето му пребледня. Пърси побърза да се намеси.

— Какво ще правите с него, капитане?

— Ще го предам на коменданта на Сейнт Китс. Вероятно ще го затворят в крепостта до екзекуцията.

При мисълта, че този мъж в разцвета на силите си ще изгуби живота си, сърцето на Аурора се сви от болка.

— Пърси… — помоли тихичко.

— Ще ви бъда благодарен, ваше превъзходителство — заяви мрачно Джеръд, — ако повече не ме възпрепятствате в изпълнението на дълга ми. Ставай, пирате.

Сабрийн стисна устни, в тъмните очи блесна неукротима омраза. Въпреки това се овладя и положи усилия да се изправи.

Аурора му помогна да стане и го подкрепи, когато той се олюля. За момент силното му тяло се докосна до нейното и пулсът й се ускори. Въпреки че беше мръсен и целият в кръв, той продължаваше да й въздейства със своята мъжественост.

Пърси, силно засегнат от неприличното й поведение, я дръпна за ръкава.

— Да си вървим, скъпа.

Сабрийн се изкатери с много мъка в затворническата каручка. Като видя кървавите следи по гърба му, Аурора отново се разтрепери. Единият матрос го сграбчи грубо за рамото и го блъсна.

Аурора прехапа долната си устна, за да не извика. Никога не се беше чувствала толкова безпомощна.

Капитан Джеръд я наблюдаваше строго. Докато войниците заемаха местата си в каруцата, той се обърна към Пърси:

— Всъщност аз нямах намерение да придружа затворника до крепостта. В момента фрегатата ми се подготвя за поредното плаване към американския бряг, където се налага да подсилим морската блокада. Налага се обаче лично да се погрижа заповедите ми да бъдат изпълнени както трябва.

— Аз също ще отида в крепостта — намеси се Аурора — и лично ще се убедя дали ще предоставите на затворника достойни условия в затвора. Ако вашите хора отново се осмелят да го бият, ще се погрижа да им потърсят сметка.

Пърси стисна ръката й още по-силно. Пръстите му буквално се забиха в плътта й. Аурора положи усилие да не го отблъсне грубо.

Капитанът се поклони сковано, настани се на дъската до чернокожия колар и му заповяда да кара към крепостта. Аурора и Пърси дълго гледаха след покритата каруца.

— Не се меси повече в този случай, Аурора — нареди полугласно Пърси. В гласа му звучеше трудно прикриван гняв.

Тя се освободи от хватката му и тръсна глава.

— Нима одобряваш жестокостта на войниците? Ако мистър Сабрийн беше британски военнопленник, сигурно щеше да настояваш за човечно отношение.

— Естествено.

— Какво ще стане с него? — Гласът й потрепери издайнически.

Пърси предпочете да не отговори. Това потвърди най-лошите й опасения.

— Защо не го изправят пред редовен съд? — възмути се Аурора. — Той е видна личност по тези ширини, нали? Не могат просто да го обесят!

— Дано не се стигне дотам — отвърна мрачно Пърси. — Възможно е адмиралът да го помилва.

— А ако не го направи? Не можеш ли да се намесиш?

— Имам пълномощията да отменя заповед на адмирала, но това с голяма вероятност ще означава край на политическата ми кариера. И без това гледат с лошо око на критичното ми отношение към тази война. Ако допусна осъден престъпник да бъде освободен, нищо чудно да ме обвинят в държавна измяна. Пиратството и убийството са тежки престъпления, скъпа моя.

Аурора го погледна угрижено.

— Поне изпрати лекар да се погрижи за раните му.

— Това да. Ще говоря лично с местния командващ и ще се погрижа Сабрийн да получи медицински грижи.

Аурора прочете в очите му загриженост — и въпрос, който той не облече в думи.

Какъв смисъл има да лекуват раните на Никълъс Сабрийн, след като много скоро ще увисне на бесилката?

 

 

Като видя изцапаната с кръв рокля на Аурора, Джейн, съпругата на Пърси, изпищя. Ала когато узна причината, я подкрепи.

— Не знам дали щях да имам смелост да се намеся — усмихна се измъчено тя.

Пърси остави братовчедка си в своята къща, разположена сред просторна плантация, и отиде в крепостта, за да поговори с директора на затвора за условията, при които ще бъде настанен осъденият американец. Камериерката помогна на Аурора да се преоблече и отнесе окървавената рокля за пране. Лейди Осбърн помоли младата жена да й разкаже подробно за случилото се на пристанището.

— Според мен не се изисква особена смелост да се намесиш, когато бият човек до смърт — възрази Аурора, все още възмутена от жестокостта на матросите. — Впрочем намесата ми не постигна нищо. Съдбата на мистър Сабрийн изглежда решена.

— Мистър Сабрийн има влиятелни роднини в Англия — отвърна уверено Джейн. — Граф Уиклиф му е втори братовчед. Той е безмерно богат, член е на Горната камара и има важни приятели. Би могъл да се застъпи за братовчед си.

— По-вероятно е да го обесят, преди новината за арестуването му да стигне до Англия — промърмори мрачно Аурора.

— Ти да не би да си хвърлила око на Сабрийн?

Бузите на младата жена пламнаха.

— Какво говориш! Видях го само бегло. Дори не са ни представили официално.

— Да, да, добре. Честно казано, не го смятам за джентълмен, въпреки връзките му. Боя се, че е много опасен.

— Опасен ли?

— За жените, имам предвид. Той е авантюрист и женкар, освен това е американец.

— Пърси го нарече герой!

— Да, сигурно е и герой. Преди няколко години, когато на остров Санта Лусия избухна въстание на робите, Сабрийн спаси живота на много плантатори. Все пак това не го превръща автоматично в джентълмен. Смятат го за черната овца в семейството. Непрестанно се впуска в приключения, обикаля по чужди страни и влага пари във всевъзможни рисковани начинания. Едва след смъртта на баща си заживя по-нормално — принудително, защото наследи голямо състояние и се налага да се грижи за семейното имущество.

— Според мен не е много по-лош от повечето синове на богати аристократи в Англия.

— О, не, скъпа, той е много по-страшен, повярвай ми. Иначе нямаше да го приемат в скандално известния „Дяволски клуб“, дори ако братовчед му лорд Уиклиф го бе препоръчал.

Аурора знаеше „Дяволския клуб“ и й беше известно, че членовете му се славят с изстъпления от всякакъв род. Ако Сабрийн наистина принадлежеше към онези необуздани светски лъвове значи беше лош човек.

— Освен това не забравяй, че той е осъден пират — напомни й настойчиво Джейн. — Ръцете му са изцапани с кръв.

Аурора сведе поглед. Джейн беше най-добрата й приятелка. Цивилизована жена с остър ум, идеалната съпруга за политик. Пърси я обожаваше, а Джейн го обичаше с цялото си сърце.

— Знаеш ли, скъпа — подхвана след малко Джейн, — имам чувството, че си взела присърце участта на един непознат, за да забравиш поне за малко собствените си грижи. За да не мислиш за своето страдание, се застъпваш за напълно чужд човек.

Аурора стисна ръце в юмруци. Джейн май беше права. Симпатията й към Сабрийн беше толкова силна, защото се поставяше в неговото положение. Знаеше какво означава да си безсилен, да си принуден да предоставиш на другите да вземат решения за собственото ти бъдеще. Той беше безпомощен пред произвола на пазачите си, както тя бе принудена да се подчини на баща си и да се омъжи за нежелан мъж.

Джейн очевидно разбра за какво мисли младата жена, защото лицето й омекна.

— Ти си имаш по-важни грижи от съдбата на един пират. Най-добре забрави тази ужасна случка. — Изправи се и полите й зашумоляха. — Да слезем в трапезарията. Време е за обяд. Като се нахраниш, ще се почувстваш по-добре.

Аурора не яде почти нищо и настроението й не се подобри. С нетърпение чакаше завръщането на Пърси.

Най-сетне пристигна човек от кантората му в Басетер. С кратко писъмце Пърси й съобщаваше, че директорът на затвора му е обещал раненият да бъде прегледан от лекар.

Аурора прочете писъмцето на Джейн и обеща да не мисли повече за случилото се. После се извини и се оттегли под претекст, че трябва да се подготви за предстоящото завръщане в родината. Прибра се в стаята си, седна на леглото и се загледа право пред себе си. Не бе в състояние да прогони от паметта си спомена за две тъмнокафяви очи, които я пронизваха, а тя цялата трепереше.

Не мисли за него, за бога! — укори се тя.

Джейн беше права. Трябва да избие от главата си скандалния пират. След няколко дни ще обърне гръб на Сейнт Китс. Имаше си предостатъчно грижи. Предстоеше й да се омъжи за властен аристократ, двайсет години по-стар от нея. Надменността, избухливостта и ужасното му пуританство я вбесяваха. Годежът им щеше да бъде обявен непосредствено след пристигането й в Англия.

Мисълта за предстоящата женитба я плашеше. Бракът щеше да я превърна в марионетка, напълно лишена от правото да мисли самостоятелно. През последните месеци с мъка успяваше да се отърве от тревогата.

За да отклони вниманието си, тя взе томче стихове и се опита да чете. Ала постоянно й се натрапваше окървавеното лице на Никълъс Сабрийн, паднал безпомощен на земята, полугол, окован във вериги. Не бе в състояние да прогони тази картина от съзнанието си.

Видя го да лежи в затворническа килия, ранен, измъчван от болки, близо до смъртта. Дали са му дали поне одеяло да покрие голотата си? В подземията сигурно не прониква слънчев лъч, килиите са влажни и студени. А резливият вятър от Атлантика прави зимните месеци още по-неприятни. Крепостта Бримстън Хил, където го бяха отвели, се издигаше на висока крайбрежна скала и бе изложена на бурите.

Много по-тревожно обаче беше, че затворникът можеше да изчезне завинаги в лабиринта на подземията. Могъщата цитадела бе оградена с дебели стени от черен вулканичен камък, строени десетки години.

Веднъж бе придружила Пърси и Джейн на прием в крепостта. Дори официалните помещения на офицерите я отблъснаха. Мисълта за подземния затвор бе направо смразяваща.

Не намери утеха в мисълта, че е направила всичко по силите си, за да помогне на ранен човек. Напразно си внушаваше да бъде разумна. Винаги беше помагала на хора в нужда, щеше да го направи и сега.

Животът й щеше да е много по-лек, ако не се вслушваше в гласа на съвестта си, ако не се подчиняваше на инстинкта си да закриля безпомощните. Но не беше в състояние да извърне глава, когато баща й изливаше гнева си върху треперещите си подчинени. Не беше в състояние да крие чувствата си.

И сега не можеше да мисли за нищо друго, освен за Никълъс Сабрийн, обкръжен от цяла тълпа жестоки мъчители.

Ще отиде при него, за да се увери, че е бил прегледан от лекар и раните му са превързани. Така ще успокои съвестта си и постепенно ще го забрави.

За първи път след случката на пристанището Аурора се почувства спокойна и уверена. Остави книгата, стана и повика камериерката си. Мисълта за нова среща с американеца я развълнува силно.

Съзнаваше, че нарушава драстично правилата на приличието. Ако обществото научи, че е посетила в затвора осъден пират, ще избухне скандал. От друга страна обаче, това вероятно беше едно от последните й самостоятелни решения.