Никол Джордан
Страст (28)

Епилог

Част от дневник, 4 февруари 1814 г.

Сега виждам истината напълно ясно. Преди срещата с теб животът ми беше само съществуване в сянка. Държах реалността на разстояние, не си позволявах да живея истински.

Ти ме освободи от затвора. Само ти успя да проникнеш достатъчно дълбоко в мен, за да откриеш зърното на страстта ми. Само ти успя да погледнеш в сърцето ми и да ми покажеш колко дълбок е моят копнеж.

Ти ме научи на страст, а после и на любов…

Аурора спря да пише и погледна към вратата на салона, която водеше към съседната спалня. Никълъс. Моментално бе усетила присъствието му. Той беше част от нея.

Облегнат небрежно на вратата, той изглеждаше толкова красив, че сърцето й преля от любов. Ослепителната зимна светлина играеше в косата му, отново руса и на вълни.

Аурора се усмихна, замаяна от любов и желание.

— Откога стоиш там?

— Отскоро.

— Създал си си навика да ме наблюдаваш.

— Ами да. Обичам да гледам красивата си съпруга. — Никълъс отиде при нея и надникна над рамото й. — Пак ли пишеш за мен?

— За нас — поправи го сериозно тя.

Бе започнала да води дневник и му поверяваше най-интимните си мисли. Имаше желание да изследва дълбините на чувствата си към Никълъс.

Той беше единственият, получил разрешение да чете записките й. От него нямаше тайни. Той я бе повел по обърканите пътища на сърцето. Одисеята им продължаваше. Всеки ден носеше нови чудеса, всеки миг — ново щастие.

— Извини ме за нахлуването, скъпа — рече Ник и й подаде дебело писмо. — Това пристигна преди малко. От Люсиен е и ще те зарадва.

Аурора остави перото и отвори писмото. Като видя печата на английския принц-регент, нададе радостен вик.

— Помилвали са те!

— Да, на безсрамно висока цена. Два търговски кораба и една шхуна. Срещу това имам право да посещавам Англия, когато си поискам, без да се страхувам от дългата ръка на палача. А ти ще видиш отново родината си, любов моя.

Аурора беше безкрайно щастлива, главно заради него. Вече няма да живее в страх, че един ден ще го арестуват и ще й го отнемат.

— Щом войната свърши, ще подготвим плаване до Англия.

Аурора го погледна замислено. Англия и Америка все още бяха във война. Боеве се водеха в опасна близост до бреговете на Вирджиния. Прекосяването на океана в такъв момент криеше много опасности.

Тя се усмихна благодарно и поклати глава.

— Нямам особено желание да се върна в Англия, Никълъс — отговори нежно. — Моята родина е тук. Всички скъпи на сърцето ми хора са тук. Само Рейвън ми липсва… Уиклиф пише ли нещо за нея?

— Споменава я само накратко. Все още е най-желаната жена в Лондон. Годежът й с херцог Халфорд я е направил още по-търсена.

Лицето на Аурора помрачня.

— Загрижена съм за нея. Безпокоя се, че Халфорд ще я направи нещастна. Можеше да избере друг път…

— Аз също не съм особено щастлив от решението й, Аурора, но вече много пъти сме говорили за това и се съгласихме, че не бива да й забраняваме да се омъжи за Халфорд.

— Знам, но… Във всеки случай постъпи правилно, като й изпрати дневника. Дано да го прочете внимателно и да разбере какво пропуска, ако избере живот без страст и любов. Много искам Рейвън да се запита от какво се готви да се откаже, както и да проумее, че заради любовта си струва да понесеш болка и страдание.

— Имаш предвид прозренията на Дезире, нали?

— Да. — Ник вдигна вежди и Аурора се засмя. — Трябва да призная, че ти беше прав. В крайна сметка Дезире изгуби любимия си, но не съжали, че се е научила да обича. — Аурора въздъхна тежко. — Много ми се иска Рейвън да разбере, че ще бъде много по-щастлива, ако се омъжи по любов.

— Ние с теб също не се оженихме по любов, ако си спомняш. Ти изпита съчувствие към един осъден пират и в крайна сметка ми спести съдба, много по-страшна от смъртта: да не опозная любовта ти.

При мисълта за странните обрати на съдбата Аурора потрепери. Никълъс обаче се усмихна иронично.

— Колкото и да не ми се ще да го призная, ние с теб трябва да сме благодарни на Джеръд. Без него никога нямаше да се срещнем.

Аурора кимна неохотно. Тя бе намерила щастието си — имаше до себе си прекрасен съпруг, който всеки ден радваше сърцето й. Семейството му я прие сърдечно. Майка му и сестрите му я обичаха и уважаваха. Въпреки това се гневеше, когато си спомняше омразата на капитан Джеръд, който неумолимо преследваше Никълъс и желаеше смъртта му.

— Има ли още новини от Уиклиф? — попита тя, за да смени темата. — Напредва ли в избора на бъдеща съпруга?

— За това не се споменава нищо. — Никълъс я гледаше жадно. — Мога само да се надявам, че той ще е поне наполовина толкова щастлив колкото съм аз.

Аурора се засмя и прибра писмото.

— Смятам, че трябва да отпразнуваме помилването ти.

Той се наведе над нея и целуна ъгълчето на устните й.

— Мисля, че знам как ще го отпразнуваме — прошепна в ухото й. — Не мога да измисля нищо по-добро от това да прелъстя невероятната си съпруга.

— Посред бял ден? — възкликна тя с добре изигран ужас. — Колко скандално!

Чувствената усмивка на Никълъс развълнува кръвта й. Зърната на гърдите й се втвърдиха, жадни за милувките му. Той я вдигна на крака, привлече я към себе си и я целуна жадно. Силата и горещината на тялото му я замаяха. Вдигна ръце и ги уви около шията му.

Без да говори, Никълъс я отведе в спалнята и заключи вратата.

Двамата се разсъблякоха взаимно, без да бързат, наслаждаваха се на докосванията си, целуваха се с нарастваща страст. Той я положи гола върху леглото и в очите му пламна желание. Аурора плъзгаше поглед по великолепното му тяло и сърцето й преливаше от любов. Проследи с вълнение как той се наведе над нея и въздъхна доволно, когато го усети върху себе си.

Мускулестите му гърди се притиснаха върху бюста й, силните му бедра разтвориха краката й. Ала той все още не беше готов да се изгуби в нея. Искаше първо да я подложи на сладки мъчения.

Очите му се замъглиха от страст. Премести тежестта си, наведе се над нея и започна да обсипва тялото й с нежни, еротични целувки. Устните му раздразниха чувствителните зърна на гърдите й и продължиха надолу към слабините. Горещият и мокър език я отвори и тя се разтрепери под напора на страстта му. Тялото й пулсираше в очакване на сливането.

Накрая не понесе напрежението и дрезгаво зашепна името му.

— Никълъс, моля те…

Ерекцията му нетърпеливо се притисна в бедрата й. Той зарови ръце в косата й и я зацелува жадно, докато бавно потъваше в нея.

Горещата й плът го погълна и той простена дрезгаво. Аурора се надигна насреща му и го прие дълбоко в себе си. Беше готова да плаче от щастие. Всеки път, когато Никълъс я докосваше и се сливаше с нея, тя го приемаше като нещо безкрайно красиво…

Много скоро от дълбочината на утробата й се надигнаха горещи вълни и е повлякоха към екстаза. Очите й се напълниха със сълзи.

Двамата се движеха в пълно съзвучие и заедно стигнаха до върха. Сякаш една душа се бе разделила само за да се обедини отново и да се разтопи в неописуема сладост.

Без да бързат, двамата се върнаха от опиянението в действителността. Телата им все още се разтърсваха от тръпки, които удължаваха насладата. После дълго лежаха нежно прегърнати, напълно изтощени.

— Ти си моят живот — прошепна Никълъс до ухото й като ехо на нейните мисли. — Ти си моята душа.

Аурора въздъхна с дълбоко задоволство. Любовта бе поискала от нея да вземе съдбоносно решение и я бе дарила с неописуемо щастие. Двамата бяха предопределени един за друг и нищо нямаше да ги раздели.

Притисна лице върху топлото рамо на съпруга си и отново си припомни дневника на Дезире. Сърцето неизбежно разпознава единствения истински спътник.

Никълъс беше нейният спътник в живота, сега и във вечността. Той бе пробудил скритата страст на сърцето й и я даряваше с неизмерима радост. Той беше нейната истинска, голяма любов. Той осъществяваше всички желания на живота й.