Иън Сомърс
Дарба за един милион долара (19)

Деветнадесета глава
Истинските дарби

Трябваше да прочета първия абзац няколко пъти, преди да вникна в смисъла. Роман беше прав по отношение на това, че тези страници ще отворят очите ми. Трудно ми бе да повярвам, че това наистина съществуваше. Прочетох първия абзац още веднъж, след което продължих нататък.

Съществуват двеста известни дарби. Наскоро те бяха изредени и описани е доклад на професор Уилям Дейвидсън от Научен център „Голдинг“ в Калифорния. Дарбите включват невероятни умения в различни сфери: математика, физически способности, художествен талант и др. Докладът не е бил предназначен за публикуване и единственото копие на хартиен носител се държи в трезора на библиотеката към Научен център „Голдинг“ в Питсбърг.

Служител съм на Научен консорциум „Голдинг“ и като такъв имах възможност да изучавам доклада на професор Дейвидсън. Реших да напиша свой собствен доклад по темата, съсредоточавайки се върху т.нар. „истински дарби“, които са само петнадесет на брой. Търсенето на още истински дарби продължава, но досега са били открити само петнадесет.

Съществуването на истинските дарби било доказано в лабораторни условия от Научен консорциум „Голдинг“. Някои от тези дарби са били описани още в древното минало. Тези източници не могат да бъдат доказани научно, но някои от тях се считат, за достоверни, защото са основани на правителствени архиви и исторически текстове, подложени на анализ от служители на Научен консорциум „Голдинг“.

По-нататък съм изброил достоверни източници, които споменават истински дарби през вековете. Възможно е да е имало и много други хора, които са криели дарбите си, по една или друга причина.

Някои твърдят, че съществува шестнадесета истинска дарба, но това още не е било доказано научно. Петнадесетте истински дарби са както следва:

 

Дарба 005. (Първи документиран случай: Месопотамия, 3245 г. пр.Хр.)

Пророк/ Ясновидец /Propheta

Индивид, който има видения за бъдещи събития. Съществуват хиляди документирани случаи, по-голяма част от който са непотвърдени. Повечето индивиди, притежаващи тази дарба, изпитват сериозни емоционални проблеми, причинени от виденията. Пророците умеят да предсказват единствено травмиращи събития. Това е свързано с вярването, че мощни изблици на чувства отекват във времето и могат да бъдат долавяни от тези хора (пророци).

Най-известен пророк: Мишел дьо Нострдам/ Нострадамус (1503–1566 г. сл.Хр.)

 

Дарба 044. (Първи документиран случай: Македония, 1574 е. пр.Хр.)

Психокинетик/ Телекинетик/ Pyrya Domina

Индивид, който може да мести предмети от разстояние с ума си.

Този феномен е бил документиран за първи път в Македония през 1574 е. пр.Хр. Според легендата субектът можел да мести грънци от разстояние, равно на повече от десет метра. Оттогава има шестдесет и един документирани случая.

В момента, в който пиша това, съществуват само два потвърдени случая: Маркус Роман и Сара Голдинг.

Най-известен психокинетик: Ала Куш, генерал в монголската армия.

 

Дарба 078. (Първи документиран случай: Китай, 1202 г. пр.Хр.)

Подпалвач/ Пирокинетик /Ignis Incipere

Индивид, който може да възпламенява запалими предмети без физически контакт. Досега са документирани над два хиляди случая на хора, притежаващи тази дарба. Тя е свързана със силни емоции и не е особено стабилна. Повечето подпалвачи умират, преди да достигнат пълнолетие, тъй като хормоналните промени в тялото, настъпващи в тийнейджърските години, водят до непредсказуеми промени в настроението. Повечето такива индивиди подпалват себе си и оттук произлиза легендата за спонтанното човешко самозапалване.

Най-известен подпалвач: Ли Чанг (1899–1915 г. сл.Хр.)

 

Дарба 083. (Първи документиран случай: Египет, 981 г. пр.Хр.)

Прекогнитик/ Futura Videre

Индивиди, притежаващи тази дарба, могат да предчувстват действията на други хора секунди преди тези хора да ги извършат. Вярва се, че хората излъчват емоции и мисли преди извършването на драматични физически действия и тези мисли и емоции са достатъчно силни, за да пътуват назад и напред във времето. Когато камък цопне в езеро, вълничките се разпространяват отвътре-навън (в миналото и бъдещето). Прекогнитиците са единствените човеци, които могат да долавят тези вълнички. Противно на популярното мнение, прекогнитиците не могат да предричат специфични събития като пророците. Те долавят единствено действия. Границата на тяхната дарба е не повече от две минути в миналото или бъдещето.

Най-известен прекогнитик: Питър Конъли (1677–1731 г. сл.Хр.)

 

Дарба 009. (Първи документиран случай: Гърция, 512 г. пр.Хр.)

Металист/ Lique Ferro

Една от най-редките истински дарби. Има само три документирани случая, първият, от които в Атина, Гърция. Този, който притежава дарбата, може да разтопи всеки метал. Дарбата приема различна форма в зависимост от индивида: първият човек, който я е притежавал, се е нуждаел от физически контакт, за да разтопи метала. Вторият е трябвало да е напълно потопен във вода. Третият е трябвало да види метала, за да го втечни. Няма документиран случай на метализъм от повече от двеста години.

Най-известен металист: Грегорий Антал (1743–1788 г. сл.Хр.)

 

Дарба 146. (Първи документиран случай: Испания 218 г. сл.Хр.)

Мастилен пророк/ Videns Verborum

Мастилените пророци са редки. Има само петдесет и седем документирани случая. Индивидът има способността да усвоява невероятни количества информация за кратки периоди от време. В повечето случаи индивидът докосва корицата на книга и след секунди знае всяка дума, написана вътре(без да се налага да разгръща книгата). В древността мастилените пророци са били високо ценени в много култури, но от няколко десетилетия няма документиран случай. Последният такъв е от 1967 г. (американецът Джон Брант, служител на ЦРУ, екзекутиран в Източна Германия по обвинение в шпионаж).

Най-известен мастилен пророк: Роберт Соренсон (1878–1931 г. сл.Хр.)

 

Дарба 154. (Първи документиран случай: Великобритания, 32 г. сл.Хр.)

Усуквач/ Усуквач на време/ Tempore Continere

Изключително рядка дарба, документирана за първи път от учен, пътуващ с римския легион в южна Англия. Един от местните бойци демонстрирал невероятна скорост в битката и убил много римски воини. Той бил заловен и впоследствие екзекутиран. Оттогава има само два документирани случая: германско момиче през седемнадесети век, изгорено на кладата като вещица, и тийнейджър, открит наскоро в Австралия, който демонстрирал невероятна способност да усуква времето. Аборигенското му име е „Барега“, което означава „Вятърът“.

Счита се, че тези индивиди умеят да манипулират тъканта на времето, която заобикаля телата им. В повечето случаи могат да забавят потока на времето, който се отразява физически върху тях, което им позволява да се движат по-бързо, отколкото заобикалящият ги свят.

Най-известен усуквач: Барега (1979 г.)

 

Дарба 157. (Първи документиран случай: Турция, 48 г. сл.Хр.)

Емотомазнитик/Медиум /Motus Legere

Най-често срещаната от истинските дарби. Има множество непотвърдени случаи на тази дарба през вековете, но най-ранният документиран такъв е от първи век. Оттогава е имало поне десет хиляди емотомагнитици.

Тези индивиди могат да долавят чувствата на другите, независимо от това колко добре са скрити те. След като индивидът долови дадена емоция, той може да я проследи до източника й: мислите, които са я вдъхновили. Няма дарба, която да се доближава толкова много до четенето на мисли.

Най-известен емотомагнитик: Линда Лукас (1942–1983 г. сл.Хр.)

 

Дарба 159. (Първи документиран случай: Монголия, 77 г. сл.Хр.)

Разкъсвач/ Магьосник /Magus

Една от най-редките дарби, но в същото време най-прочутата. Стотици хиляди хора са твърдели през вековете, че са магьосници, но най-вероятно само осем от тях наистина са били такива.

Тези индивиди имат способността да отварят пролуки в тъканта на Вселената. Всички хора виждат света в три измерения, но се смята, че съществува и четвърто измерение, което може да бъде използвано. Разкъсвачите са единствените човеци, които умеят това. Те разкъсват тъканта на Вселената и минават през дупката или с други думи изчезват, след което отново разкъсват тъканта на Вселената и се връщат в това, което ние наричаме „реалност“.

Най-известен разкъсвач: Цу Янг (1452–1498 г. сл.Хр.)

 

Дарба 167. (Първи документиран случай: Шотландия, 199 г. сл.Хр.)

Електромедиум/ Magister Electricitatis

Всички хора си взаимодействат с електричеството, но малцина могат да го контролират. Електромедиумите имат способността да контролират всички видове електричество с невероятна прецизност. Най-прочутото проявление на тази дарба е било документирано през 1666 г., когато англичанинът Томас Фаринор привлякъл няколко светкавици в тялото си, след което ги изстрелял в огромно кълбо, предизвикало мащабен пожар (това бил големият пожар в Лондон, истинската причина за който, била скрита от британското правителство).

Документирани са седемнадесет случая на тази дарба.

Най-известен електромедиум: Томас Фаринор (1621–1670 г. сл.Хр.)

 

Дарба 172. (Първи документиран случай: Сибир, 578 г. сл.Хр.)

Мавелетон/ Dominus Aqua

Съществуват само шест документирани случая на тази дарба. Индивидите, които я притежават, използват магнитни сили, за да контролират течности. Дарбата няма ограничения и хората, които я владеят, могат да спират течението на реки, да обръщат прилива, да вдигат езера във въздуха и да изпразват облаци. Като всички други истински дарби, мавелетонията може да бъде много опасна. Хората са съставени предимно от вода и един мавелетон може да използва дарбата си, за да пресуши течностите в човешкото тяло (в резултат на което настъпва смърт). В края на осемнадесети век, белгиецът Антон Лавераре убил над двеста души, използвайки дарбата си при всяко убийство. В момента няма документиран случай.

Най-известен мавелетон: Антон Ла Вераре (1749–1791 г. сл.Хр.)

 

Дарба 174. (Първи документиран случай: Судан, 661 г. сл.Хр.)

Акордьор на светлина/ Lux Mutante

Досева има двадесет и три документирани случая, повечето в Африка. Тези индивиди могат да контролират светлината по най-различни начини, но най-често чрез създаването на светлинни кълба, които могат да станат толкова ярки, че да заслепят всички наоколо, както и чрез „светлинно пречупване“, което прави индивида невидим за определен период от време. Светлинното пречупване се създава тогава, когато индивидът пречупва светлинните лъчи около тялото си. Това може да продължи най-много час, а ако обхваща повече от един индивид — много по-кратко.

Най-известен акордьор на светлина: Оладжиде Адебайо (1901–1942 г. сл.Хр.)

 

Дарба 179. (Първи документиран случай: Гърция, 750 г. пр.Хр.)

Сирена

Най-често се проявява при жени. Сирените, могат да променят звуковите вълни по различни начини, но най-често предизвикват хипноза с гласа си. Вярва се, че могат да достигнат серия от ноти, които на практика да изключат човешкия мозък, причинявайки кома. Освен това могат да заглушат напълно или да усилят всеки звук, докато стане оглушителен. През двадесети век е имало само три потвърдени случая на тази дарба.

Най-известна сирена: Лора Астън (1898–1917 г. сл.Хр.)

 

Дарба 183. (Първи документиран случай: Норвегия, 855 г. сл.Хр.)

Умоное/ Dominus Mentem

Може би най-интересната от всички истински дарби. Тези индивиди могат да прехвърлят умовете си в мозъците на други хора. Рядка дарба, която обикновено се предава по наследство. Тези, които я притежават, могат да прехвърлят мислите си и да контролират действията на други хора, но за сравнително кратък период от време — не повече от десетина минути. Освен това могат да прехвърлят умовете си в телата на животни и да ги контролират с часове, дори с дни. Умът на гостоприемника се изключва, докато трае замяната. Съзнанието и подсъзнанието изпадат в кома и когато гостоприемникът се събуди, той няма спомен за случилото се, докато е бил под контрол на умолога. Наблюдават се много интересни особености, свързани с размяната на умове — най-могъщите умолози могат да добавят или изваждат мисли от умовете на другите, влияейки на действията и мненията им. Един такъв случай е този с Мириам Томпкинс, която можела да премахва агресивни импулси в други хора. Джеймс Фанинг пък умеел да опитомява диви зверове.

Прехвърлянето на умове, като всички останали истински дарби, може да бъде много опасно. Умолозите могат да проникнат за кратко в ума на почти всеки. Още не е известно защо, но не могат да контролират умовете на хора, които притежават някоя от другите истински дарби.

През вековете е имало осемдесет и девет потвърдени случая, петнадесет през двадесети век.

Най-известен умолог: Франц Мател (1840–1880 г. сл.Хр.)

 

Дарба 198. (Първи документиран случай: Мексико, 1952 г. сл.Хр.)

Четец на време/ Vidente

Това е последната открита истинска дарба (октомври 1952 г.) Оттогава има седем документирани случая, всичките в Северна или Южна Америка. Тези индивиди могат да прехвърлят умовете си в бъдещето или миналото на определен предмет. Това е една непредсказуема дарба, защото, ако умът на индивида се пренесе твърде напред в бъдещето или твърде назад в миналото, той ще получи удар, който в повечето случаи е фатален. Дарбата се отнася единствено за неодушевени предмети.

Най-известен четец на време: Педро Санчес (1966–1982 г. сл.Хр.)

 

Има много случаи, в които един човек притежава повече от една дарба. Съществуват единадесет случая, в които индивид притежава три дарби. Има теория, според която, ако някой притежава четири истински дарби и ги използва едновременно, шестнадесетата истинска дарба ще се прояви в него. Документирани са само два досегашни случая: Бали, Индонезия през 1989 г. и Египет около 2100 г. пр. Хр. Те са непотвърдени. Счита се, че шестнадесетата дарба е най…

— По дяволите! — изсъсках. Последният абзац продължаваше на следващата страница, която Роман не ми беше дал. Зачудих се дали го бе направил нарочно, защото не иска да науча повече подробности за тази тайнствена шестнадесета дарба.

Отново прочетох обяснението на дарбата с прехвърлянето на умове, както ме бе посъветвал Роман. Не след дълго ми просветна. Двата кангала бяха контролирани от умолози, а тази дарба се предаваше по наследство. Осъзнах, че Кати и Джун използваха кучетата като свои шпиони. Това означаваше, че една от тях бе контролирала Пепе предишната нощ. Предположих, че беше Кати. Но защо тя бе решила да ме държи под око?

Спомних си думите на Роман от тази сутрин: „Някой те харесва или ти няма доверие.“

Сигурно бе решила, че ще ровя из вещите й, но част от мен се надяваше истинската причина да бе това, че ме харесваше. Нямах време да се увличам по момичета, но Кати беше толкова… интересна. Освен това притежаваше дарба, което я правеше още по-интересна. Исках да я опозная по-добре, въпреки омразата й към мен.

Прочетох страниците още веднъж, след което ги скрих под леглото и слязох долу. На стълбите се разминах с Кати, която прелетя покрай мен като хала.

— Няма ли да вечеряш? — попитах.

— Трябва да отида до града, за да купя някой неща.

— Чакай малко — извиках и тя спря на най-горното стъпало. Обърна се и ме погледна. — Извинявай, че те уцелих днес. Не съм искал да те нараня.

— Няма нищо — отвърна тя и сви рамене. — Не ме заболя толкова много. Извинявай, че те уцелих във врата.

— Изобщо не ме заболя — излъгах.

— Исках да те уцеля в ухото, но незнайно защо в последния момент се разколебах.

— Благодаря.

— До скоро, Рос — рече тя и тръгна надолу по коридора.

— До скоро, Пепе.

Тя се обърна.

— Какво каза?

Намигнах й и тръгнах към кухнята. Масата бе сложена, а Джун шеташе около печката.

Роман се бе облегнал на стената в отсрещния край и пушеше пура. Когато влязох, той ме изгледа въпросително. Кимнах му и попитах Джун дали има нужда от помощ.

— Както казах на Роман вече хиляда пъти, просто не ми се пречкай, докато готвя.

— ОК — отвърнах. — И без това не мога да готвя.

— Светът е голям, нали? — попита Роман, когато седнах на стола до него. Погледнах през прозореца към живописния провинциален имот.

— По-голям, отколкото някога съм си представял. Това е като криптозоологията — чувал съм за подобни фантастични неща, но никога не съм предполагал, че наистина съществуват.

— Всичко в този доклад е вярно и в повечето случаи много опасно.

— Защо опасно?

— Няма значение. Прочете ли за умолозите?

— Да. Кати и Джун контролират кучетата, нали?

— Бинго — отвърна Роман и се засмя. — Невероятно, нали?

— Изумително! Това, че някой може да завладее мозъка на друго същество, е просто… просто откачено… но и много яко!

— Ако се използва както трябва.

— Откъде знаеш всичко това, Роман?

— Ще говорим, докато вечеряме.

Седна срещу мен, а Джун зае мястото начело на масата. Реших, че това беше някаква традиция. Джун беше главата на семейството — това бе повече от очевидно. Храната на масата беше обилна и разнообразна: печено говеждо, печени картофи и пюре, салата от зеленчуци, йоркширски пудинг и шунка. Веднага се заех с това да опитам от всичко.

Докато се хранехме, Роман каза на Джун, че ми е дал няколко страници от доклада си за истинските дарби. Тя не вдигна очи от чинията си и не каза нищо. Сякаш знаеше, че разговорът, който предстоеше, щеше да бъде труден и предпочиташе да го избегне.

— Разгадал е вашия номер с Пепе и Бебе — каза Роман с притеснена усмивка.

— Нима? — Тя най-накрая вдигна глава и ми се усмихна.

— Двете с Кати използваме кучетата за охрана. Животът на тези, които притежават истински дарби, постоянно е изложен на опасност. Много хора търсят такива като нас, но не от добри чувства. Избрахме тази порода поради физическата им сила, пъргавост и ръст. Когато установим контрол върху телата им, можем да надвием всеки човек, който представлява заплаха за нас.

— Какво се случва с тялото ти, с истинското ти тяло, когато прехвърляш ума си?

— То става неподвижно, сякаш съм изпаднала в безсъзнание. Но частица от нас остава в собствените ни тела, на подсъзнателно ниво. Ако почувстваме, че истинските ни тела са застрашени, ние можем да прекратим връзката.

— Страхотно! — удивих се. — Как е възможно умът ти да бъде на две места едновременно?

— Всички умове са съставени от две части, Рос — добави Роман. — Има съзнание и подсъзнание. Повечето хора не могат да разделят тези две половини. Умолозите могат.

Кимнах, сякаш разбирах за какво говореше.

— Това не е съвсем вярно, Роман — намеси се Джун.

— Всъщност всички хора разделят ума си на две всяка нощ, когато сънуват. Съзнанието си взима почивка и подсъзнанието поема щафетата, а когато човек се събуди, става обратното. Повечето хора не разбират как става това и не могат да контролират този процес. При тях това е просто инстинкт. Умолозите умеят да боравят и с двете страни на ума си. Това им позволява да прехвърлят съзнанието си в друго тяло.

— Страхотна дарба — казах. — Но има едно нещо, което ме притеснява: защо надарените винаги са в опасност? Не трябва ли останалите хора да ни се възхищават?

— Възхищават ни се, поне тези, които ни познават. Но има много алчни хора на този свят, а надарените могат да изкарват огромни количества пари. Особено за хора като Голдинг.

— Това е другото нещо, което исках да попитам. В доклада пише, че в момента има само двама психокинетици — Роман и Сара Голдинг.

— Написах доклада преди двадесет години — оправда се французинът.

— Знам това, но… — Размахах ръце във въздуха. — Сара Голдинг е психокинетик, Пол Голдинг организира състезанието. Едва ли това е съвпадение. Все пак името Голдинг не се среща толкова често.

Роман погледна многозначително към Джун. Тя избута чинията си настрани и скръсти ръце.

— Предполагам, че трябва да знаеш причината за всичко това — рече тя. — Сара беше по-голямата сестра на Пол Голдинг. Тя беше невероятно могъщ психокинетик, а брат й беше умен и находчив бизнесмен. Заедно те натрупаха огромно богатство през седемдесетте и осемдесетте. Той правеше инвестиции в големи корпорации, а тя използваше дарбата си, за да премахва конкуренцията. Мога да ти дам пример: Голдинг основа авиолиния, а няколко месеца по-късно сестра му използва невероятната си дарба, за да откъсне крилото на самолет на основния му конкурент точно преди той да излети от пистата. Конкурентната авиолиния загуби голяма част от клиентите си, които се прехвърлиха при Голдинг. Това му донесе милиони долари. Има много такива примери. Голдинг притежава дялове в хиляди компании по целия свят. Цената на акциите на всяка компания, в която той инвестира, се покачват рязко. През 1983 г. двамата основаха Научен консорциум „Голдинг“, наеха около стотина именити учени и започнаха да издирват други хора със свръхчовешки заложби, с цел да ги наемат на работа в корпорацията.

— Професор Уилям Дейвидсън откри, че съществуват петнадесет истински дарби и документира свръхчовешките способности на няколко човека. Един от тях беше младеж от Франция на име Маркус Роман, който притежаваше две дарби. Голдинг беше алчен и ламтеше за още пари и власт. Но постепенно осъзна, че, за да използва надарените за своите цели, трябва първо да ги превърне в хора без морални задръжки — хора, които нямат нищо против да убиват за пари. Така че всеки път, когато откриваше надарени, които не бяха зли по природа, той се опитваше да ги направи зли по принуда.

— Как е могъл? — попитах. — Как можеш да промениш характера на човек?

— За съжаление не е толкова трудно — отвърна тъжно Роман. — Открил е начин.

— Как?

— Чрез убиването на роднина или любим човек на надарения индивид, което го превръща в жаден за мъст убиец с психологически проблеми.

Погледнах към Роман.

— Направил е това с теб?

— Да… но не обичам да говоря по този въпрос.

Джун стисна ръката на Роман.

— Няма да го обсъждаме. — Тя се обърна към мен. — Роман не се предаде, колкото и да се опитваха да го пречупят. Остана добър човек с чиста съвест. Но други нямаха такъв късмет.

— Разбира се, Сара си оставаше най-ценният служител на Голдинг, но тя имаше задръжки по отношение на това, което би направила за пари. Така че през 1993 г. той нареди да убият съпруга й. Тя беше в Лондон по това време и хората на Голдинг платиха на един младеж с криминално минало да извърши делото. Няколко дни по-късно Голдинг предостави на сестра си името и адреса на убиеца. Тя отишла право в апартамента му, възнамерявайки да го разкъса на парчета. Но така и не излязла оттам. Но момчето излязло.

— И той е имал дарба?

— Не. Единствено дарбата да убива. По някакъв начин надхитрил сестрата на Голдинг и я наръгал с нож в кухнята. Когато му казаха, Голдинг направо побесня, както можеш да си представиш, но също така се впечатли от уменията на младежа и го нае да бъде негов личен телохранител. Момчето се превърна в мъж и направи организацията на Голдинг още по-брутална и безскрупулна.

— Как е възможно някой да направи подобно нещо? — възмутих се. — Това е най-противното нещо, което някога съм чувал! Наел е човека, убил сестра му.

— Да — каза Роман. — Алчността на Голдинг беше много по-голяма, отколкото любовта към семейството му. Той осъзна, че младежът притежавате ИНСТИНКТ на убиец и реши да го използва за свои цели.

— Кой е бил този младеж?

— Казваше се Дерек Шоу.

— Същият…

— Съвсем същият — отвърна Роман. — Голдинг искаше аз да заема мястото на сестра му, но успях да избягам, с помощта на Джун и на покойния й съпруг, който беше талантлив електромедиум.

— Ние сме част от глобална мрежа от надарени хора — каза Джун. — Помагаме си един на друг и се опитваме да откриваме хора с истински дарби, преди Голдинг или някой по-лош от него да ги вербува.

— А Мариан Долоуей? Какво общо има тя с това? — зачудих се.

— Тя беше открита на осемгодишна възраст — обясни Роман, — през 1994 г. Скиташе сама по улиците на Бирмингам. Попаднахме на интересна история във вестника — група скинари били нападнати от дете, което убило трима от тях и сериозно наранило останалите. Никой не вярваше, че извършителят наистина бе дете, но Голдинг осъзна, че зад това най-вероятно стои надарен човек, и хората му я откриха преди полицаите, разследващи случая. Тогава още бях част от корпорацията и също така един от първите, които разговаряха с нея. Беше невероятно силна дори на такава крехка възраст, но използваше дарбата си доста безскрупулно…

— Какво имаш предвид?

— Можеше да прави неща, които бяха трудни дори за Сара. Решихме, че е била обучена от хора, които знаеха много повече за истинските дарби от нас. Мариан умееше да използва метализма си, за да разтапя куршуми в полет и дори бе започнала да си служи с емотомагнитизма си. Повечето надарени усвояват тази дарба в много по-късен етап от живота си. Но психокинезата беше най-развитият й талант — използваше го така, сякаш я бяха обучавали да се сражава на бойното поле.

— Но кой би могъл да я обучи по-добре от хората на Голдинг?

Роман и Джун се спогледаха, но не ми отговориха.

— Нямаме представа — каза накрая Джун. — Но тя бе всичко, от което се нуждаеше Голдинг.

— Което означаваше, че аз станах излишен — добави Роман. — Точно тогава избягах. Шоу и хората му ме погнаха като кучета, но Джун ме откри и спаси.

— Мариан се превърна в най-могъщия психокинетик, живял някога — каза Джун. — И имаше склонност към насилие. Това бе използвано срещу нея, когато стана на петнадесет и се влюби за първи път. Шоу уби приятеля й, момче на име Питър, и тя се превърна в оръжие от плът и кръв. За съжаление, емотомагнитичните й умения още не бяха напълно развити и тя така и не разбра, че Шоу беше истинският убиец. Двамата с Голдинг безвъзвратно отровиха младия й ум. Мариан мрази всички хора, които притежават дарби.

— Защо?

— Защото Шоу й предостави фалшиви доказателства, че Роман е убил приятеля й. Шоу е змия. Противно човешко същество. Каза й, че Роман е ревнувал Питър и затова го е убил. До този момент Роман беше неин наставник и единствен приятел. Това предателство окончателно разби психиката й и я превърна в чудовището, което е сега. След тази измама, тя започна да извършва ужасяващи престъпления: свали самолет, пълен с пътници, срути една сграда, потопи ферибот в Северно море и кой знае още какво. Превърна се в безмилостна машина за убиване.

— Наемен убиец! — промърморих.

— Най-добрият в историята — кимна Роман.

— Тя се превърна в това, от което имаше нужда Голдинг. Но напоследък се зарази от неговата болест — алчността. Започна да иска все повече и повече пари за услугите си. Това принуди Шоу и Голдинг да организират „Дарба за един милион долара“, за да открият неин заместник.

— Знаеш останалото — довърши Роман.

— Не съвсем — отвърнах.

— Така ли?

— Кажи ми за тази шестнадесета дарба.

— По-добре да не знаеш — каза Роман. Въпросът ми видимо го разстрои. Той си наля чаша вино и отпи голяма глътка. — Това е просто една легенда.

— Прочетох за нея в твоя доклад. Имало е някакъв инцидент през 1989 г.

— Вече имаш достатъчно храна за размисъл — намеси се Джун и започна да събира посудата. — Забрави тази история. Трябва да упражняваш дарбите си. Времената са опасни за нас. Трябва да се научиш да се защитаваш, ако се случи най-лошото.

— Има ли и други надарени хора, които работят за Голдинг? — зачудих се.

— Казахме ти достатъчно — отвърна Роман. — След време ще ти кажем още.

— След време… колко дълго трябва да остана тук?

— Поне до края на лятото. Все още пишат за теб по вестниците.

— Може ли да ви дам малко пари? — попитах. — Не искам да ми плащате всички разходи.

— Нямаш никакви пари — изсумтя Роман.

— Имам много пари, Роман.

— Но нямаш достъп до тях. Всички банкомати имат вградени камери и ако изтеглиш пари, ще издадеш местоположението ни на хората на Голдинг.

— Искаш да кажеш, че никога няма да мога да изтегля парите си?

— В момента нямаш нужда от пари. Когато медийният интерес стихне, ще ти помогна да изтеглиш парите си от банката.

— Знаеш ли, Роман, не направих това за парите. Просто исках да докажа нещо на себе си. Затова участвах в състезанието. Но нямаше да го направя, ако знаех в какво се забърквам.

— Знам, Рос. Когато свързахме дарбите си и придвижихме асансьора, умовете ни също се свързаха. Прочетох мислите ти. Знам, че не си зъл.

— Хитрец такъв.

— Трябваше да съм сигурен, преди да те доведа тук.

— Е? Сигурен ли си?

— Да, сигурен е — отговори Джун. — Всички се радваме, че си част от семейството ни, Рос.

Тази вечер умът ми препускаше и почти не мигнах. Въпреки постоянните уверения, че се намирам в опасност, се чувствах спокоен, сякаш бях открил истинския смисъл на живота си. Бях открил правилната пътека след толкова много години лутане. Бях готов да посрещна съдбата си.

Миналото вече не означаваше нищо за мен и дори тези, към които някога бях привързан, ми се струваха далечни и чужди. Не исках да се връщам към стария си живот. Новият живот, който бях открил, беше изпълнен с вълнуващи събития и разкрития и нищо не можеше да се сравни с него. Роман беше по-големият брат, когото никога не бях имал. Джун беше като моя нова майка. А Кати ми изглеждаше все по-интересна и привлекателна.

Как можех да се върна в Дълбрук? Как можех да обърна гръб на истинските дарби? Имаше толкова много неща, които трябваше да науча и преживея. Просто не можех да се откъсна от този нов свят, в който бях попаднал. Това беше животът за мен.

Но имаше едно нещо, което ме притесняваше: татко. Въпреки че бях успял да го успокоя, ако останех тук цяло лято, той щеше да се побърка от притеснение. Роман ми бе наредил да не се свързвам с никой близък човек. Но не можех да изоставя баща си по този начин. Трябваше да открия някакъв начин да се свържа с него и да го уверя, че съм добре.