Роалд Дал
Семейство Тъпашки (9)

Странният бастун

Господин Тъпашки измъдри един наистина много хитроумен гаден номер, за да отмъсти на госпожа Тъпашка за червеите в спагетите си.

Една нощ, докато жена му спеше, той се измъкна от леглото и отнесе бастуна й долу в работилницата си. Там залепи малко кръгло парченце дърво (не по-дебело от монета) отдолу на бастуна.

Така той стана малко по-дълъг, но разликата беше толкова миниатюрна, че на следващата сутрин госпожа Тъпашка изобщо не я забеляза.

На следващата нощ господин Тъпашки добави още едно дървено парченце. Всяка нощ той се промъкваше долу и слагаше допълнителни пластинки в долния край на бастуна. Правеше го много умело, така че новите прибавки изглеждаха като част от старото дърво.

Постепенно, ама много постепенно, бастунът на госпожа Тъпашка ставаше все по-дълъг и по-дълъг.

Ако нещо расте страшно бавно, е почти невъзможно да забележиш разликата. Вие самите, например, ставате по-високи с всеки изминал ден, обаче никак не ви се вярва, нали? Случва се толкова бавно, че дори от едната седмица до другата не се забелязва.

Същото се случи и с бастуна на госпожа Тъпашка. Всичко беше толкова бавно и постепенно, че тя не го усещаше дори когато бастунът вече й стигаше почти до рамото.

— Този бастун е прекалено дълъг за теб — каза един ден господин Тъпашки.

— Ама наистина е прекалено дълъг! — установи госпожа Тъпашка, като се загледа в него. — Усещах аз, че нещо не е наред, обаче така и не ми хрумваше какво точно.

— При всички положения нещо не е наред — обяви господин Тъпашки, а вътрешно му беше много весело.

— Какво ли може да се е случило? — недоумяваше госпожа Тъпашка и продължаваше да оглежда стария си бастун. — Сигурно се е удължил.

— Не говори глупости! — пресече я господин Тъпашки. — Как може да се удължи един бастун? Нали е направен от мъртво дърво? Мъртвото дърво няма как да порасте.

— Тогава какво, за бога, се е случило? — извика госпожа Тъпашка.

— Работата не е в бастуна, а в теб! — рече господин Тъпашки и се ухили злокобно. — Ти се смаляваш! От известно време го забелязвам.

— Не е вярно! — възмути се госпожа Тъпашка.

— Смаляваш се, жено! — заяви господин Тъпашки.

— Невъзможно е!

— О, напротив, съвсем си е възможно — продължи господин Тъпашки. — Смаляваш се, при това бързо! Смаляваш се опасно бързо! Ето, последните дни си загубила поне трийсет сантиметра от височината си!

— Няма как! — извика госпожа Тъпашка.

— Точно така е станало! Погледни си бастуна, дърта коза такава, и виж колко си се смалила ти в сравнение с него! Заплашена си от смаляване, ето какво! Направо се смаляваш и още как!

Госпожа Тъпашка така се разтрепери, че й се наложи да седне.