Роалд Дал
Семейство Тъпашки (6)

Стъкленото око

Ако човек има стъклено око, той погажда какви ли не номера с него, защото може да го вади и слага обратно на мястото му, когато си поиска. Бъдете сигурни, че госпожа Тъпашка знаеше всички възможни номера.

Една сутрин тя извади стъкленото си око и го пусна в халбата с бира на господин Тъпашки, докато той не гледаше.

Седеше си господин Тъпашки и кротко си пиеше бирата. Пяната бе образувала бял ръб по космите около устата му. Той избърса бялата пяна с ръкава си, а после избърса ръкава в панталоните си.

— Замисляш нещо, май — каза госпожа Тъпашка, обърната с гръб към него, за да не я види, че си е извадила стъкленото око. — Всеки път щом се умълчиш така, аз си знам, че нещо си намислил.

Госпожа Тъпашка беше права. Господин Тъпашки замисляше какво ли не, та чак главата му пушеше от замисли. Опитваше се да скрои наистина много гаден номер на жена си днес.

— По-добре внимавай — предупреди го госпожа Тъпашка, — защото щом подуша, че нещо си замислил, не те изпускам от очи.

— О, я млъквай, стара вещице! — сряза я господин Тъпашки. После продължи да си пие бирата, а злосторният му ум не спираше да се напряга и да обмисля поредния отвратителен номер, който да погоди на старицата.

Изведнъж, след като изля последната глътка бира в гърлото си, господин Тъпашки зърна най-неочаквано противното стъклено око на госпожа Тъпашка да го гледа от дъното на халбата му. Това го накара да подскочи.

— Казах ти, че не те изпускам от очи — изкудкудяка старицата. — Очите ми са навсякъде, така че най-добре внимавай!