Роалд Дал
Семейство Тъпашки (10)

Госпожа Тъпашка се смалява

Още щом госпожа Тъпашка седна на стола, господин Тъпашки я посочи с пръст и извика:

— Ето, виждаш ли! Седиш на стария си стол, но си се смалила толкова, че дори краката ти не стигат пода.

Госпожа Тъпашка погледна надолу към краката си и — леле, майчице! — мъжът й се оказа прав. Краката й не достигаха пода.

Господин Тъпашки, нали разбирате, беше постъпил със стола също толкова хитроумно, колкото и с бастуна. Всяка нощ, когато слизаше и залепяше по една пластинка към бастуна на госпожа Тъпашка, той задължително правеше същото и с четирите крака на стола й.

— Само се погледни как седиш в собствения си стар стол — извика господин Тъпашки, — а си се смалила толкова, че краката ти висят във въздуха!

Госпожа Тъпашка побеля от страх.

— Получила си смаляване! — продължи мъжът й, насочил пръста си към нея като пистолет. — При това в много страшна разновидност! Ти си най-ужасният случай на смаляване, който съм виждал през целия си живот!

Госпожа Тъпашка беше толкова уплашена, че започна да се тресе. Но господин Тъпашки, който все още си спомняше за червеите в спагетите, изобщо не я съжали.

— Предполагам, че знаеш какво става, когато човек получи смаляване? — попита той.

— Какво? — простена госпожа Тъпашка. — Какво става?

— Главата ти ПОТЪВА във врата…

После вратът ти ПОТЪВА в тялото…

После тялото ти ПОТЪВА в краката…

После краката ти ПОТЪВАТ в стъпалата.

И най-накрая от теб не остава нищо, освен чифт обувки и купчина стари дрехи.

— Не мога да го понеса! — изпищя госпожа Тъпашка.

— Това е ужасна болест — обясни господин Тъпашки. — Най-лошата на света.

— Колко време ми остава? — проплака госпожа Тъпашка. — Колко още, преди да свърша като купчина стари дрехи и чифт обувки?

Господин Тъпашки придаде на лицето си тържествена физиономия:

— Със скоростта, с която се развива — започна той, като клатеше тъжно глава, — бих казал, че ти остават не повече от десет или единайсет дни.

— Но не може ли да се направи нещо? — простена госпожа Тъпашка.

— Има само едно средство срещу смаляване — отвърна господин Тъпашки.

— Кажи ми! — извика жена му. — О, казвай по-бързо!

— Трябва да побързаме! — обяви господин Тъпашки.

— Готова съм! Ще побързам! Ще направя всичко, което кажеш! — продължи госпожа Тъпашка.

— Няма да изкараш още дълго, ако не ме послушаш — добави мъжът й и направи още една мрачна гримаса.

— Какво трябва да направя? — хлипаше госпожа Тъпашка и притискаше бузите си с ръце.

— Трябва да те разтегнем — заяви господин Тъпашки.