Роалд Дал
Семейство Тъпашки (22)

Господин и госпожа Тъпашки отиват да си купят пушки

На следващата сутрин господин Тъпашки излезе с голямата си кошница, но не намери нито една птица — нито върху клетката с маймунките, нито на Голямото мъртво дърво. Всичките бяха накацали радостно по покрива на къщата на господин Тъпашки. Птицата Роли-Поли също беше сред тях и този път цялата компания заедно с Мъгъл-Уъмп и семейството му направо се превиваше от смях.

— Ще ви изтрия глупавите усмивки от човките! — изкрещя господин Тъпашки към птиците. — Следващия път ще ви хвана, проклети перушинковци такива! Ще ви извия вратлетата, на всичките! Да знаете, ще врите в тенджерата за птичия пай още преди денят да свърши!

— И как смяташ да го направиш? — Госпожа Тъпашка излезе, за да види за какво е тази врява. — Няма да ти позволя да намажеш с лепило целия покрив на къщата ни!

Господин Тъпашки се развълнува.

— Имам страхотна идея — извика той, без изобщо да се старае да говори тихо. Мислеше си, че маймунките не го разбират. — Ще отидем до града още сега и ще си купим по една пушка — продължи да кряска господин Тъпашки. — Какво ще кажеш, а?

— Великолепно! — съгласи се жена му, като се ухили и показа дългите си пожълтели зъби. Ще си купим от онези огромни пушки, дето стрелят с по петдесет сачми и повече наведнъж!

— Именно — заяви господин Тъпашки. — Ти заключи къщата, а аз ще отида да проверя клетката на маймуните, да не шават много-много.

След това господин Тъпашки се приближи до клетката им:

— Внимание! — излая той със страховит дресьорски глас. — Всички веднага с главата надолу! Скачайте една върху друга! Бързо! Поразмърдайте се, защото иначе ще играе бастунът на госпожата!

Горките маймунки безропотно се подчиниха, застанаха на главите си, а после се покатериха една върху друга, като Мъгъл-Уъмп застана най-отдолу, а най-малката маймунка — на върха на кулата.

— Така ще стоите, докато се върнем! — нареди господин Тъпашки. — Да не сте посмели да мръднете! И никакво губене на равновесие! Искам, когато се приберем след два-три часа, да ви намеря точно в същото положение, в каквото сте в момента! Ясно ли е?

След тези думи господин Тъпашки закрачи обратно към къщата. После двамата с госпожа Тъпашка тръгнаха към града. Маймунките останаха сами с птиците.