Роалд Дал
Семейство Тъпашки (28)

Семейство Тъпашки са обърнати с главата надолу

— Какво става? — зяпна господин Тъпашки, щом влязоха в дневната.

— Какво се е случило? — недоумяваше госпожа Тъпашка.

Двамата се спряха насред стаята и се загледаха нагоре. Всички мебели — голямата маса, столовете, диванът, лампите, малките масички, бюфетът с бутилките бира вътре, украшенията, електрическата печка, килимът — всичко бе залепено за тавана с краката нагоре. Картините също бяха поставени по стените наопаки.

А подът, върху който стъпваха, бе съвсем гол. Още повече че беше боядисан в бяло, за да прилича на таван.

— Погледни! — изкряска госпожа Тъпашка. — Това там е подът! Подът е горе! А това тук е таванът! Стъпили сме на тавана!

— Ние сме С ГЛАВАТА НАДОЛУ! — ахна господин Тъпашки. — Трябва да сме с главата надолу! Застанали сме на тавана и гледаме надолу към пода!

— Помощ! — не млъкваше госпожа Тъпашка. — Помощ, помощ, помощ! Завива ми се свят!

— На мен също! На мен също! — извика мъжът й. — Не ми понася тая работа.

— С главата надолу сме и цялата ми кръв се събира в мозъка! — продължи да пищи старицата. — Ако не направим нещо бързо, със сигурност ще умра, знам си!

— Измислих! — възкликна господин Тъпашки. — Сетих се какво ще направим! Ще застанем на главите си и тогава ще бъдем в правилната посока!

И ето, двамата застанаха на главите си. Естествено, главите им залепнаха за пода още в мига, в който го докоснаха. Лепилото, с което гарваните ги намазаха преди няколко минути, си свърши работата. Така двамата залепнаха. Останаха като заковани, циментирани, вкаменени, побити в дъските на пода.

Маймунките ги наблюдаваха през една пролука във вратата. Те бяха изскочили от клетката си веднага щом Тъпашки влязоха в къщата. Птицата Роли-Поли също следеше какво се случва. И останалите птици започнаха да влитат и излитат, за да не изпуснат невероятната гледка.