Роалд Дал
Семейство Тъпашки (13)

Госпожа Тъпашка се спуска надолу

Госпожа Тъпашка може и да беше грозна, може и да беше отблъскваща, но съвсем не беше глупава.

Докато се носеше високо в небето, й хрумна блестяща идея.

— Ако се отърва от част от балоните — каза си тя, — ще спра да се издигам и ще започна да се спускам.

Тогава старицата започна да прегризва канапите, които привързваха балоните към китките, ръцете, врата и косата й. С всяко следващо прегризване се освобождаваше по един балон. Така постепенно силата, която дърпаше госпожа Тъпашка нагоре, намаляваше и издигането ставаше все по-бавно.

Госпожа Тъпашка вече беше прегризала двайсет върви, когато съвсем спря да се движи нагоре. Остана да виси неподвижно във въздуха.

Тя прегриза още една връв.

И тогава много, много бавно започна да се спуска.

Денят беше спокоен. Не духаше никакъв вятър. По тази причина старицата се беше издигала право нагоре. Сега тя започна да се спуска право надолу.

Докато леко-леко се движеше надолу, фустата й се изду като парашут и под нея се показаха дългите й кюлоти. Това беше величествена гледка сред прекрасния слънчев ден и хиляди птици започнаха да долитат от километри разстояние, за да наблюдават тази необикновена старица в небето.