Роалд Дал
Семейство Тъпашки (17)

Четири лепкави момченца

Един вторник, след като господин Тъпашки мина със стълбата и намаза клоните на дървото с лепилото „Няма-пускане“, четири малки момченца се промъкнаха в градината, за да погледат маймунките. Не ги интересуваха никакви магарешки бодили или коприва, не и когато имаше маймунки за гледане. След известно време, щом се измориха да ги наблюдават, те тръгнаха да проучват градината и откриха стълбата на господин Тъпашки, подпряна на Голямото мъртво дърво. Решиха да се покатерят просто така, за забавление.

В това няма нищо лошо.

На следващата сутрин, когато отиде да събере птиците, господин Тъпашки завари четири клети момченца да седят на дървото, залепнали на клоните за дъната на панталоните си. Птици нямаше, тъй като присъствието на момченцата ги беше изплашило.

Господин Тъпашки побесня.

— Щом като нямам птици за пая довечера — извика той, — значи ще трябва да сложа момченца вместо пилета!

И той започна да се катери по стълбата.

— Паят от момченца може да се окаже дори по-хубав от птичия! — продължаваше нагоре господин Тъпашки и се хилеше страховито. — Хем има повече месо, хем пък няма досадни дребни костички!

Момченцата се изплашиха ужасно.

— Кани се да ни изпече! — извика едното.

— Ще ни направи живи на яхния! — проплака второто.

— Ще ни сготви с моркови! — изхлипа третото.

Обаче четвъртото момченце, което беше по-разсъдливо от другите три, прошепна:

— Слушайте, хрумна ми нещо. Ние сме залепнали само за дъната на панталоните. Така че — бързо! Да се разкопчаем, да се изхлузим от тях и да скочим на земята!

Господин Тъпашки стигна до горния край на стълбата и тъкмо посягаше, за да докопа най-близкото момченце, когато и четирите най-неочаквано се изтърсиха от дървото и затичаха с всички сили към къщи, а задничетата им лъснаха срещу слънцето.