Ясен Антов
Когато две и две правят пет (27)

Три последни разговора, с които историята завършва

Геренски—Биолчев:

— Взимаш веднага този лист, ето ти и химикалка, и написваш заявление за напускане на работа. По член двадесет и девети, виж там коя буква е най-подходяща. Математиката ти не успя, Биолчев, две и две направиха даже повече от пет, ама в твой минус. Подписвай заявлението и дим да те няма!

— За да стовариш всичко на мой гръб и да се измъкнеш сух…

— Да не навлизаме в подробности, Биолчев. Иначе ръководството ще те освободи по някоя друга буква, дето съвсем няма да ти хареса. А пък аз, да видиш, че съм ти приятел, вече говорих за едно чудесно място. Не е в София, ама ще изкараш година-две. А пък в провинцията, нали знаеш, даже повече дават. Търсят човек, който да им събере едно отборче…

„И по този начин аз ще си държа устата затворена — помисли си Биолчев. — Защото, ако я отворя…“

Теменуга Цачева—Ставрев:

— Незаменим е този Теофан! Друг на негово място би описал във вестника невероятната мистификация, би гръмнал „бомбата“, за да спечели популярност и слава, а той си замълча! Защото обича спорта, обича момчетата и направи всичко само за да им помогне. Кой друг би хукнал като него…

— Чист кариеризъм, Цачева. Тео устрои всичко това, за да направи впечатление на главния редактор. Тоест — вижте ме какъв съм, колко си разбирам от работата, как не ме мързи, как умея всичко да оправям… Впрочем, Цачева, аз разбирам твоя възторг — Теофан Кокинов е чаровен мъж, нали? И заслужава хубав подарък, като рече да се зажени за още по-очарователната Биби Ханджийска. Може би ти вече им шиеш ковьорче за стената?

„Неразгадаемо нещо е природата — помнели си тъжно Теменуга Цачева. — Защо наред с полезните животни е наспорила и толкова вредни?… А може би пък така се постига някакъв баланс?“

Виолета Доганова—Константин Доганов:

— Ти ми каза, че ги контролираш. Видя ли каква история забъркаха? II защо е станало всичко това?

— Може би и ти трябва да участвуват в отговора на въпроса.

— Защо аз? — Аз отидох да оправя Лиляна…

— И се върнахте трима. Честито!

— То не се знае още. А пък ти остана с момчетата и объркахте такава каша!

— Тази каша бе забъркана малко по-рано. Тогава, когато забранихме на Андрей това, което разрешихме на Антон…

„Колко е добър Коста! — помисли си Виолета Доганова и прегърна мъжа си. Нещо, което не бе правила отдавна. — Слага и себе си при виновните — забранихме!“

А на глас каза:

— Каквото било — било! Никога не е късно да научиш нещо. Но все пак този бокс не го одобрявам. И много се надявам, че след като аз не успях да отклоня децата от него, ще успеят други. Марта и Ела ми се виждат доста енергични момичета… А ти си смени ризата с чиста, че отиваш на изпити. Няма да се излагаш пред студентите.