Ясен Антов
Когато две и две правят пет (19)

Има и добри хора

Историята на световната криминалистика доказва, че и най-големите престъпници правят грешки. Даже тези, които природата е надарила със своеобразна гениалност, и те бъркат. И Бетховен да бъдеш, пак може да сгрешиш някоя нота. Замислиш се за миг, ядосаш се за нещо или пък много силно се зарадваш — и ето, диезът пропуснат. И мелодията излиза фалшива. Та така и с престъпниците — има такива, дето предвиждат ходовете си като шахматни гросмайстори. Ако аз направя така, ония ще направят иначе и, обратното — ако аз направя иначе, те ще направят така. Чели сме книги и сме гледали филми, в които работата се изпипва до такава степен, че полицията не може да каже нищо друго, освен да обяви, че от Марс са дошли някакви същества, направили са белята и веднага са си заминали. Да, но в един момент се появява инспекторът с лупата, разхожда се известно време замислен и казва, че това за марсианците, разбира се, е глупост, а на него да му дадат две здрави момчета, по възможност с револвери, и след двадесет минути той ще доведе разбойниците. И ги довежда — няма шега! Довежда ги живи и здрави и засрамени, че са допуснали такава малка грешка — просто колкото глава на карфичка — и именно тая глава на карфичка им е изяла главата. И викат: „Е, ашколсун, инспекторе, твоята глава е по-голяма и от нашите“. А инспекторът си пуши лулата и се прави на скромен.

А в случая бяха двама. Двама инспектори-любители. Работеха поотделно и по различни системи. Единият беше привърженик на дедуктивния метод, седеше, наблюдаваше, съпоставяше, мислеше и накрая направи заключението. Другият бе привърженик на активното следствие — препускаше, разпитваше, издирваше факти, имена и личности, мушеше се къде ли не и накрая и той направи същото заключение. Само че вторият закъсня с почти една година — поради това, че започна диренето една година по-късно.

Вие мислите, че първият веднага е разгласил заключението си, за да се облече в слава и името му да гръмне? — Нищо подобно. Той скромно си замълча, защото от мълчанието можеше да извлече много по-голяма изгода, отколкото от фалшивата и преходна слава. Както ни е известно от романите и филмите, има много недобросъвестни инспектори, които се замесват в какви ли не машинации.

Вторият — една година по-късно — щом разбра, как точно стоят нещата, започна да действува. Но резултата от действията му ще видим по-нататък, а сега нека кажем защо на сцената не се яви третият инспектор — този, дето за пет дни щеше да изясни бъркотията и да сложи край на всичко. Третият — чичо Стан — замина за чужбина. Отиде да организира в една далечна страна тотализатор, защото се оказа, че той е един от най-големите специалисти по тотализаторите. За всяко нещо, както е известно, са нужни специалисти.

И така Фердинанд Биолчев пръв откри тайната на братя Доганови.

Теофан Кокинов бе вторият — една година по-късно.

Фердинанд Биолчев не намери никаква грешка в комбинацията на Антон и Андрей. Той стигна до своето заключение по мисловен път. Да не забравяме, че преди доста години чехословакът Прохоубка му бе казал: „Фери, ти си стар лисиц…“ Впрочем, дали лисиците мислят, на нас лично не е известно. Но факт е, че Фердинанд доста си блъска главата над това, което наблюдава в продължение на две-три седмици. И като си поблъска главата, и като извади на бял свят цялата си опитност, познания и хитрост, той реши: не може един ден човек да бъде такъв, а на другия съвсем инакъв. Не може човек през ден да мени темперамента си, навиците си, израза на лицето си и начина, по който се усмихва или стиска зъби на ринга. И макар двамата братя да бяха като два буркана, две шишета или каквото друго щете — те бяха съвсем еднакви във всичко — Фери реши, че това са двама различни хора. Колкото и да му изглеждаше невероятно! И като реши, взе телефонния указател, намери номера на професор Константин Доганов и завъртя шайбата. Каза, че е чиновник от службата за жилищно настаняване и моли да му изброят имената на лицата, които обитават тяхното жилище, и възрастта им, защото станала някаква грешка. Виолета Доганова беше много любезна и бавно, с оглед служителят да може да си запише, продиктува: Константин Доганов — петдесет и две годишен. Виолета Доганова — хм… петдесет и една. Антон Доганов — деветнадесет. Андрей Доганов — деветнадесет. Лиляна Доганова — седемнадесет и половина. Можа ли другарят да си запише точно, за да се оправи грешката. Другарят от жилищното настаняване каза, че си е записал всичко съвсем точно и че грешката ще бъде оправена в най-скоро време. И й благодари, а Виолета Доганова каза на обед на мъжа си: „Днес се обади един служител от райсъвета. Не можеш да си представиш какъв мил човек!“ Професорът каза, че светът е пълен с мили и добри хора, само че не ги забелязваме навреме. Най-често ги откриваме, когато ги изпращаме на гробищата.

А Фердинанд Биолчев с основание направи хубаво впечатление на професоршата — бе говорил с най-употребявания от него глас, този на прелъстителя.

Но, както и да е, даже и един такъв опитен човек като Виолета Доганова може да бъде подведен. Ставаше дума за Биолчев. Той затвори телефона, изскочи навън и закрачи по улицата едновременно и доволен, и ядосан. Тези момчетии с жълто около устата да му правят на него — на Стария Лисиц! — такъв номер! Да ме будалкат като последен хайванин и щурак! Решил бил синът на професора да си смени начина на игра, европейският бокс вървял по не знам какви си пътища… — Ха! — На мене! Ще правят стария Фери на маймуна, ще му се плезят в лицето и ще си разиграват кончето! Малки сте още, дечица, Фери Биолчев е играл и в по-сложни игри. Фери е имал вземане-даване и с чистопробни мошеници, дето както те гледат, може да ти събуят панталона, че и обувките даже и да те пратят бос и гол да се прибираш. Фери е работил с различни хора, и добри, и лоши, и с лошите винаги се е оправял по-лесно, защото е бил нащрек. А на добрия довериш ли се, веднага ти скроява номер. Както сега с Тони — мек, елегантен, страхотно възпитан, като английски престолонаследник. И изведнъж — троп! — докарва си братчето и започва да ми се хили зад гърба. О-о-о-о! Ще видим, сладурчета, какво ще направим с вас… Чичо Фери няма да си остави магарето в калта…

И точно тогава — или може би малко по-късно, когато на спирка „Хиподрома“ чакаше трамвая за Княжево, една мисъл го удари като с чук по главата. Той подскочи и нададе онзи вик, който накара двамата пенсионери да решат, че другарят с карираното сако е облъчен от слънчевите изригвания. Той бе решил как ще използува за себе си лошата шега на братята. Лошата шегичка на двете близначета, които сигурно в една количка са возени от другаря професор и другарката професорша! Искате игра да ми играете — моля, заповядайте! Искате кончето да си препускате — че препускайте си го, дечица! Чичо Фери даже ще ви помогне да се качите на кончето — хоп! — ето ви отгоре.

И той се прибра у дома с такова настроение, че жена му си помисли: „Моят, ако не си е намерил млада любовница, да пукна!“

Това е първата мисъл на жените, когато мъжът им се прибереше у дома цветущ.

И така, братята продължиха редуването си на тренировките и вече никой не се стряскаше от начините, по които Тони Доганов се боксираше. Фердинанд Биолчев обясни на всички, че той одобрява опита на Антон да мине в един по-активен стил. И че по всяка вероятност това няма да е толкова лесно, но в края на краищата нали показва, че може да прави и едното, и другото — и да показва уроци по танц, но и да респектира противника с поразяващия си юмрук?

А на Геренски каза, че ще направи от Тони Доганов боксьора на века. Боксьорът, който може да играе срещу всеки и срещу всички с еднаква сила и така, както той си иска. Геренски му рече: „Де, де, не се изсилвай толкова!“ Но все пак намери начин да съобщи на ръководството, че заедно с Биолчев са попаднали на един изключителен младеж, който е най-перспективната ръкавица на страната. А ония от ръководството попитаха: „Шампион ще стане ли?“ Геренски каза: „Като нищо“.

И така, братята продължиха да се редуват на тренировките на отбора, тренираха вечер и в заличката на стадиона — чичо Стан бе уредил преди заминаването си с пазача да им даде ключ. Вдигаха гири и удряха чувала и у дома в ателието, бягаха кросове, плуваха и играеха футбол в университетския отбор.

Може би някой ще попита за изпитите им, за успеха им по време на сесиите. Молим, не приемайте всичко като преувеличение и старание да създадем образи на идеални хора. Но истината е, че изпитите приключваха добре, професорите бяха доволни от тях — защото боксът бе само една частица от живота им, а освен него имаше много други важни неща, като не пропускаме да сложим на едно от първите Ела и Марта.

Ще кажете: почти като в поучителните притчи за добрия син (блудният син или по-точно блудната дъщеря бе заминала да учи историята на изкуството). Като тези поучителни разкази с хепиенд, в които не можеш да видиш синьо небе, камо ли сиво или някакво друго. Само розово! Розово открай-докрай и по всяко време на денонощието. Така излиза.

Ваша работа — авторът ще претърпи скритата ви усмивка, но е склонен да спори при случай с всекиго, че действително свестни хора има колкото щеш, че „… светът е пълен с мили и добри хора, само че не ги забелязваме навреме. Най-често ги откриваме, когато ги изпращаме на гробищата.“ (проф. д-р К. Доганов, вж. по-горе).

И това продължи, докато един ден Фердинанд Биолчев си сложи бяла риза, върза си вратовръзка на райета и отиде да направи официална визита в дома на Догановите.