Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ясен Антов
Заглавие: Когато две и две правят пет
Издание: първо
Издател: Държавно издателство „Медицина и физкултура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1973
Тип: повест
Националност: българска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — Пловдив
Излязла от печат: 30. IX. 1973 г.
Редактор: Максим Наимович
Художествен редактор: Мария Табакова
Технически редактор: Мария Белова
Художник: Александър Хачатурян
Художник на илюстрациите: Александър Хачатурян
Коректор: Мария Боева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8326
История
- — Добавяне
Втората част на играта
Ела вървеше по тротоара край реката и подритваше празна кибритена кутия. Кутията издаваше неприятен звук — хррррт-хррррт. Изглежда обаче, че на Ела й харесваше. И то много — просто любим звук, хррррт-хррррт! Ето, закара я в краката на възрастния човек, седнал на пейката. И без да му се извини, без да обръща внимание на нищо, я изрита към бордюра. И на Антон не обръщаше внимание.
Ела беше сърдита.
— Разбери, че не мога…
Хрррт-хррт.
— В осем часа е невъзможно, тренировката започва в седем! Какво да кажа: отивам на рожден ден? И всички ще ревнат: „Да, разбира се, веднага хуквай, че рожденият ден без тебе не може!“ Кой ти обръща внимание на един рожден ден…
— Аз обръщам внимание на един рожден ден — каза Ела. „Един“ беше натъртено. — Защото този един (пак натъртено) е моят. В осем часа всички гости ще бъдат у дома и аз мисля, че е редно сред тях да бъде и Антон Доганов. Ако обаче Антон Доганов смята, че от тренировката му няма нищо по-важно на този свят, какво мога да направя?
И пак хррт-хрррт.
— Добре де, аз ще свърша към девет и половина и оттам направо…
— Принцесите от приказките винаги идват по средата на бала, но за принцове това не се отнася. Ако обаче Антон Доганов (тя продължаваше да говори в обидното трето лице!) смята, че той може да дойде в десет часа, аз нищо не мога да направя.
Кибритената кутийка най-после падна в канала.
— Разбери, че…
— Няма какво да разбирам — всичко е ясно! Всеки ден можеш да ходиш на тренировки, а всеки ден не ми е рожден ден! Отивай си при твоя Биолчев!
Антон я хвана за ръката.
— Ело, моля ти се…
— Пусни ме! — тя се дръпна. Жената срещу тях се спря и загледа.
— Ело…
— Няма я Ела! Довиждане, Доганов! Чао, шампионе!
И хукна през тревата, пресече улицата, а Антон не знаеше да тича ли подир нея или да я остави да върви където ще. Той й обяснява като на човек, че тази вечер Биолчев е назначил специална тренировка, в която ще проверява трима боксьори от една категория… Биолчев е строг…
— Изтичайте подир нея — каза жената и си отмина, сякаш не бе казала нищо.
Къде да тича? Ела е такава — като каже нещо, край! И пък той спокойно може да отиде у тях в десет часа. Даже преди десет, защото ще вземе мотопеда. От залата ще стигне до дома на Ела за петнадесет минути. Значи, в десет без четвърт ще се яви… И подарък й беше взел.
Като не иска да разбере…
Андрей лежеше на кревата с вдигнати на етажерката крака. Много, наистина много се отразяваше отсъствието на Виолета Доганова от дома! Книга се чете седнал на стол, а не с крака на етажерката.
— Ще ходим ли? — запита той.
— Къде?
— Как къде? У Елини. Марта ще отиде там в осем, а аз обещах да идем с тебе. Марта ще й занесе цветя.
Антон се тръшна на своя креват.
— Вървете. Аз няма никъде да вървя.
Андрей свали бавно краката си от етажерката. Изправи се и загледа брат си — какво става с тоя човек?
— Скарахме се. Аз й казвам, че имам тренировка от седем часа и че в осем е изключено да бъда у тях, а тя иска да зарежа тренировката и въобще… въобще… Аз й обяснявам като на човек, а тя избяга. Като бяга, да върви където ще. Аз й говоря като на…
— Като на човек — ясно! — рече Андрей. — А ти непременно ли трябва да бъдеш на тренировка?
— Как няма да бъда? — онзи скочи и се завъртя побеснял из стаята. — Биолчев тази вечер ще ни изкара тримата — мене, Асен и Тошко — този новият, дето тренира с нас от две-три седмици. Първо, аз ще играя с Тошко, след това с Асен, а после ще се бият Тошко и Асен. Как мога да не отида?
Андрей се почеса по врата. Той се почесваше по врата също като баща си.
— Хм…
— Няма „хм“! Не мога да отсъствувам! Аз й казах като човек…
Телефонът иззвъня. Антон грабна слушалката и изрева: „Ало!“
— Добър вечер — каза любезен женски глас. — Може ли да говоря с другаря Антон Доганов?
— Антон Доганов е на телефона!
— А пък тук е неговата позната Ела. Ще може ли малко да си поговорим, другарю Доганов?
Антон потърси къде да седне. Избра масичката.
— Може… кажи какво има.
— Тони! — изкрещя Ела така, че той подскочи. — Признай, че си по-глупав от мене! Ти си шестнайсет пъти по-глупав от мене! Признай си!
Веднъж Антон бе казал на брат си, че някога Ела ще го побърка. „Просто ще полудея някой път — бе казал той, — от нейните щуротии!“ Сега обаче запази спокойствие. И й каза много изискано:
— По-скоро ти си шестнайсет пъти по-умна от мен. Какво има?
— Имам идея! — изкрещя Ела още по-силно. — Идея за два милиона лева! Слушай! Ти ще дойдеш у дома в осем часа…
Андрей стоеше прав до брат си и напразно се опитваше да разбере какво става. Той познаваше добре Ела с неочакваните й хрумвания, променливото й настроение, с внезапните скарвания и светкавични сдобрявания. Но познаваше добре и брат си, знаеше кога е малко сърдит и кога много. Сега беше много сърдит.
— Какво казва? — попита той шепнешком.
Антон запуши с ръка мембраната.
— Тя е луда! — и продължи да слуша.
— Ти си луда! — каза той след малко, като си беше махнал ръката… — Но ти и мене ще подлудиш. Сега ще ти дам Андрей. Говори с него.
След малко, когато Андрей остави слушалката, потвърди: „Тя е абсолютно луда“.
На Ела бе хрумнала следната идея…
Тук ще трябва и ние да седнем и да си поемем дъх, защото Ела бе казала следното:
„Ти трябва да бъдеш у дома в осем часа и няма две мнения, че ще бъдеш. А в същото време ще бъдеш и на тренировка. Това ще стане така. Качвате се двамата с Андрей на мотопеда и отивате в залата. Андрей се скрива някъде отзад, ти излизаш и започваш да се биеш. Като набиеш първия, отиваш уж до тоалета, а вместо теб влиза Андрей. Преди това ти си сложил дрехите си в торбата — панталонът може малко да се измачка, но не е фатално. Виждала съм и други гости със смачкан панталон. След това ти долиташ с мотопеда, а Андрей изкарва втория бой и идва и той у дома. Аз ще му запазя сандвичи, ще ги скрия от Марта. Подаръка може да ми поднесеш и утре, защото няма как да го разкарваш насам-натам с мотопеда. Хубав ли е?“
Наистина лудо момиче. Дано като завърши образованието си, не й поверят някое голямо ведомство.
Антон и Андрей седяха един срещу друг и се гледаха в очите.
— Аз ти казах, че ще ме побърка! — рече най-после Антон.
— И Марта е същата — въздъхна Андрей. — Оня ден ми каза, че щом аз съм се боксирал тайно, тя пък щяла тайно да язди кон, била си намерила вече треньор. И тя искала да си има тайна. Но всъщност, Тони…
Антон знаеше много добре какво ще стане, като отиде късно у Елини. Щеше да я завари да танцува с цигуларя. Щеше да танцува с него до края на вечерта, така, както вече го е правила. Цигуларят, горкият, се чуди как да се отърве от нея, но тя не го пуска. Напук на Антон, който седи в ъгъла и чака да му дойде ред. А тази вечер може да хване и Васко от Художествената. Той никак не се чуди, даже му е приятно. По-рано май че те са имали нещо помежду си…
— А всъщност, Тони — поде пак Андрей, — ти знаещ ли, че… това е една наистина луда работа, но пък мислиш ли, че… Тони! Никой няма да разбере! Аз ще изляза вместо тебе и ще се бия с Асен! Нали това ще бъде само няколко минути!
Брат му го гледаше като треснат.
— Тони! — извика Андрей и го сграбчи за ризата, — Ела е луда, ама това може да стане! Пусни ме веднъж да изляза вместо тебе! Баща ни и майка ни не ни различават, та Биолчев и другите ли…
— Андро — каза брат му бавно. — Ти чуваш ли се какво говориш?
— Ти ще напъхаш всичките си дрехи в голямата торба! Всичко — риза, панталон, обувки! Аз ще вляза, след като ти си на ринга, ще се промъкна през страничния вход и ще се съблека. Ще оставя вратата към коридора отворена и като видя, че влизаш в тоалетната, ще изляза в залата. Тогава ти ще вземеш торбата — и пак през страничния вход право навън. Навличаш анцуга и бягаш у Ела! Там ще се измиеш и ще се преоблечеш! Тони…
— Андро — рече брат му още по-бавно. — Ти наистина чу-ваш-ли-се какво говориш?
А Андро бе казал съвсем ясно: ти излизаш срещу други противници на ринга, а аз никога няма да изляза! Дай ми тази възможност поне веднъж! Поне веднъж!
— Тони — каза той тихо. — Тони, моля ти се…
Така започна втората част на играта.