Зигмунд Фройд
Въведение в психоанализата (9)

Лекция VІІІ
Детски сънища

Дами и господа! Останахме с впечатлението, че твърде много сме избързали. Нека се върнем малко назад. Преди последния ни опит да преодолеем чрез нашата техника трудностите, свързани със съновното изопачение, казахме, че би било най-добре, ако заобиколим тези трудности, като се придържаме към сънища, при които изопачението липсва или е съвсем незначително, стига да има такива. Така обаче се отклоняваме от историческото развитие на нашето познание, защото в действителност съществуването на неизопачени сънища беше забелязано едва след последователното прилагане на тълковната техника и анализирането на изопачените.

Сънищата, които търсим, се срещат при децата. Те са кратки, ясни, свързани, лесноразбираеми, недвусмислени и все пак несъмнено са сънища. Но не мислете, че всички детски сънища са такива. Изопачаването започва в твърде ранна детска възраст, отбелязани са сънища на пет- до осемгодишни деца, които притежават вече всички типични черти на по-късните. Но ако се ограничите с възрастта от началото на забележимата душевна дейност до четвъртата или петата година, ще откриете редица сънища, чийто характер може да се определи като инфантилен; в по-късните детски години също могат да се срещат отделни такива сънища. Дори при възрастни хора в определени условия се наблюдават типично инфантилни сънища.

От тези детски сънища ние с голяма лекота и сигурност можем да направим изводи за природата на съня и искаме да се надяваме, че те ще се окажат решаващи и общовалидни.

1. За разбирането на тези сънища не са нужни нито анализ, нито техника. Не е необходимо да се разпитва детето. Но трябват малко сведения от живота му. Винаги има някакво преживяване от предния ден, което обяснява съня. Той е душевната реакция на това преживяване.

Нека чуем няколко примера, на които да се опрем в разсъжденията си:

а) Момченце на 22 месеца трябва да поднесе някому като подарък кошница череши. То го прави с очевидно нежелание, макар да са му обещали, че ще дадат малко и на него. На другата сутрин разказва като свой сън: Хе(р)ман ял сички челеши.

б) Момиченце на 3¼ години за първи път се вози по езеро с лодка. На слизане то не иска да напусне лодката и жално плаче. Разходката му се е видяла прекалено кратка. На другата сутрин разказва: Тази нощ плувах по езерото. Навярно можем да допълним, че този път разходката е продължила по-дълго.

в) Завеждат едно 5¼-годишно момче на излет до Ешернтал край Халщат. То било чувало, че Халщат е разположен в подножието на Дахщайн. Към тази планина момчето изпитвало голям интерес. От жилището им в Аусзее тя се виждала добре, а с далекоглед можело да се различи и хижата „Симони“. Детето многократно се опитвало да я види през далекогледа; доколко е успяло, не се знае. Излетът започнал в настроение на весело очакване. Щом на хоризонта се покажело някакво възвишение, детето питало: „Това ли е Дахщайн?“. С всеки отрицателен отговор то все повече се умърлушвало, по-късно съвсем се умълчало и не пожелало да участва в едно малко изкачване до водопада. Решили, че е преуморено, но на следващата сутрин то с щастлив вид разказало: „Нощес сънувах, че сме на хижата Симони“. Явно, че е тръгнало на излета с това очакване. Подробностите от съня били само такива, които знаело отпреди; че дотам водят стъпала, които се изкачват за шест часа.

Тези три съня са достатъчни да ни дадат всички желани сведения.

2. Виждаме, че разказаните детски сънища не са безсмислени; те са разбираеми, пълноправни душевни актове. Спомнете си медицинското становище за съня, което ви изложих, сравнението с необучените пръсти, които чукат по клавишите на пианото. Сигурно не ще ви убегне колко рязко се противопоставят на такова гледище детските сънища. Но би било много странно тъкмо детето да осъществява пълноценни душевни функции в спящо състояние, а възрастният да се задоволява в същата ситуация с откъслечни реакции. Имаме всички основания да смятаме, че детето спи по-добре и по-дълбоко.

3. В тези сънища липсва изопачаване, затова те не се нуждаят и от тълкуване. Тук манифестираният и латентният сън съвпадат. Следователно изопачаването не спада към същината на съня. Предполагам, че с това свалих камък от сърцето ви. Но като поразмислим, ще трябва да признаем, че и тук има мъничко изопачаване, известна разлика между манифестираното съдържание на съня и латентните му мисли.

4. Детският сън е реакция на нещо преживяно през деня, което е оставило съжаление, копнеж, незадоволено желание. Сънят носи непосредствено, неприкрито осъществяване на желанието. Спомнете си какво казахме за ролята на външните и вътрешните телесни дразнители като смутители на спането и подбудители на сънищата. Запознахме се с редица надеждни данни за това, но много малко сънища можахме да си обясним по такъв начин. В описаните детски сънища нищо не говори за въздействието на подобни соматични дразнители. По този въпрос не можем да грешим, тъй като сънищата са напълно разбираеми и лесно обозрими. Но това не значи, че трябва да отречем подобна етнология на съня. Можем само да се запитаме защо забравихме, че освен от телесни спането може да се смути и от душевни дразнители? Знаем, че тъкмо тези възбуди най-често смущават заспиването при възрастния, като му пречат да си създаде съответната душевна настройка, да отвърне вниманието си от външния свят. Той предпочита да не прекъсва живота, да продължи работата си върху нещата, които го занимават, и поради това не заспива. За детето такъв смущаващ спането душевен дразнител е неосъщественото желание и то реагира на него чрез съня.

5. Оттук по най-краткия път ще си изясним функцията на съня. Като реакция на психичния дразнител сънят трябва да го отстрани, за да може спането да продължи. Още не знаем как се осъществява динамично това премахване на дразнителя, но вече установихме, че сънят не е смутител на спането, за какъвто го смятат, а негов пазител, отстраняващ смущаващите го дразнители. На нас ни се струва, че сме щели да спим по-добре, ако не е бил сънят, ала това е заблуждение; в действителност без него изобщо нямаше да спим. Негова заслуга е, че сме спали що-годе добре. Той не е можел да не ни обезпокои малко, тъй както на нощния пазач често се налага да вдигне малко шум, докато прогонва смутителите на нашия покой.

6. Че сънят се причинява от някакво желание, че неговото съдържание е осъществяването на желанието, това е едната от основните му характеристики. Другата, също така постоянна негова черта е, че той не просто изразява мисъл, а изобразява реализацията на желанието като халюцинаторно преживяване. Искам да се разхождам с лодка по езерото, гласи желанието, подбудило съня; самият сън обаче има за съдържание: Разхождам се с лодка по езерото. Следователно и при простите детски сънища се запазва една разлика между латентния и манифестирания сън, едно изопачаване на латентната мисъл — превръщането й в преживяване. При тълкуването на съня трябва преди всичко да се отстрани тази малка промяна. Ако това се окаже всеобща черта на сънищата, то разгледаният по-горе съновен фрагмент „виждам брат си в сандък“ трябва да се преведе не като „брат ми се ограничава“, а като „искам брат ми да се ограничава, брат ми трябва да се ограничи“. От двете отбелязани тук общи черти на съня втората има очевидно по-големи изгледи да бъде приета без възражения. Ще ни трябват обширни проучвания, за да установим със сигурност, че сънят винаги се подбужда от желание, а не също и от грижа, намерение или упрек, но това не засяга втората характеристика — че сънят не просто възпроизвежда дразнителя, а чрез своеобразно преживяване го отстранява, премахва, ликвидира.

7. Във връзка с тези характеристики на съня можем отново да се върнем към сравнението между него и грешката. При грешката разграничихме смущаваща и смущавана тенденция, а самата тя представляваше компромис между двете. В същата схема се вмества и сънят. Смутената тенденция при него не може да бъде друга, освен желанието за спане. Смущаващата заместваме с психичния дразнител, нека кажем — с желанието, напиращо към осъществяване, тъй като досега не открихме друг смущаващ спането дразнител. И тук сънят е резултат от компромис. Човек спи, но преживява задоволяването на свое желание; задоволява желание, но продължава да спи. И двете неща биват наполовина осъществени и наполовина изоставени.

8. Спомнете си, че по-рано разчитахме да разберем проблемите на съня, като изхождахме от факта, че някои съвсем разбираеми продукти на фантазията са наречени „сънища наяве“. Те действително представляват осъществяване на желания, на честолюбиви и еротични желания, които са ни добре известни, но това осъществяване е мислено, макар да си го представяме много живо, ние не го изживяваме халюцинаторно. Тоест от двете основни характеристики на сънищата тук се запазва установената с по-малка сигурност, докато другата отпада като зависима от спането и неосъществима в будно състояние. Следователно в говоримия език се съдържа догадката, че осъществяването на желанията е основна характеристика на съня. Между другото, ако преживяването насън е фантазиране, преобразено от условията на спящото състояние, тоест „нощно сънуване наяве“, то тогава е разбираемо, че сънообразуването отстранява нощния дразнител и донася удовлетворение, защото и сънищата наяве са свързани с удовлетворяването на потребности, което е единствената им цел.

Но има и други случаи, в които езикът ни дава указание в този смисъл. Известни са поговорките „гладна кокошка просо сънува“, „свинята сънува жълъди, гъската — царевица“. Поговорките отиват дори по-далеч от нас — от детето към животното — в твърдението, че съдържанието на сънищата е задоволяването на някаква потребност. Толкова много изрази загатват за същото: „прекрасно като сън“, „не съм и сънувал това“, „не съм си го представял и в най-смелите си сънища“. Очевидно тук е налице пристрастие — от страна на езика. Защото има и страховити сънища, и сънища с неприятно или индиферентно съдържание, но от тях не са се родили сравнения и поговорки. Вярно, говори се за „лоши“ сънища, но, общо взето, за езика сънят е блаженото осъществяване на желанията. Няма поговорка, която да ни уверява, че свинята или гъската сънуват как ги колят.

Естествено немислимо е изследователите на съня да не са забелязали неговата способност да осъществява желания. Напротив, много от тях са я забелязали, но никому не е дошло наум да я приеме за общовалидна и за изходна точка при обясняването на сънищата. Ние се досещаме за причините, които са им попречили да направят това, и по-нататък ще се спрем на тях.

Вижте обаче колко много неща си изяснихме чрез детските сънища, и то почти без усилия! Функцията на съня като пазител на спането, възникването му от две конкуриращи се тенденции (от които едната, желанието за спане, остава постоянна, а другата се стреми да задоволи някакъв психичен дразнител), доказателство, че сънят е смислен психичен акт, двете му основни характеристики — осъществяването на желания и халюцинаторното изживяване. И при това почти забравихме, че се занимаваме с психоанализа. Освен връзката с грешките работата ни нямаше друга специфика. Всеки психолог, без да знае нещо за психоаналитичните постановки, би могъл да намери обяснение на детските сънища. Защо никой не го е направил?

Ако всички сънища бяха като инфантилните, проблемът би бил решен, задачата ни — изпълнена, при това, без да разпитваме сънувалите, без да прибягваме до несъзнаваното и до свободните асоциации. Но очевидно оттук е продължението на работата ни. Неведнъж вече ни се случи черти, които бяхме смятали за общовалидни, да се потвърдят само за определен вид и брой сънища. Затова сега въпросът е дали изследваните от детските сънища общи черти имат по-широка валидност, дали важат и за онези сънища, които не са така прозрачни, в чието манифестирано съдържание не се открива връзка с някакво незадоволено през деня желание. Според нас тези сънища са претърпели значително изопачаване и затова не могат непосредствено да бъдат предадени. Догаждаме се също, че за разкриването на това изопачаване ще ни е нужна психоаналитичната техника, без която можахме да минем при току-що достигнатото разбиране на детските сънища.

Във всеки случай има още една група сънища, които не са изопачени и подобно на детските лесно се разкриват като осъществявания на желания. Онези, които през целия живот се предизвикват от властните нужди на тялото — глада, жаждата, сексуалната потребност, с една дума, реакциите на вътрешни телесни дразнители. Записал съм си например съня на едно 19-месечно момиченце, състоящ се от меню, към което е прибавено име (Ана Ф… ягоди, малини, к/р/ем, ам). Този сън е реакция на еднодневно гладуване заради разстройство, предизвикано тъкмо от явяващите се в съня горски плодове. В същото време и бабата, чиято възраст, прибавена към тази на внучката, прави точно 70 години, трябвало да гладува един ден, понеже я безпокоял плаващият й бъбрек. Същата нощ тя сънувала, че е поканена на гости и й се поднасят най-отбрани ястия. Наблюдения над пленници, оставени да гладуват, и над лица, принудени да понасят лишения по време на пътешествия и експедиции, показват, че при такива условия редовно се сънува задоволяването на тези потребности. Например Ото Нурденшолд пише в книгата си „Антарктика“ (1904) за презимувалите заедно с него хора (т. I, с. 336): „Много показателни за насоката на нашите най-съкровени мисли бяха сънищата ни, ярки и многобройни като никога. Дори онези от другарите ни, които иначе много рядко сънуваха, сега всяка сутрин, когато си споделяхме преживяното в този въображаем свят, имаха да разказват дълги истории. Всичките се отнасяха до така далечния сега външен свят, но често бяха приспособени към сегашното ни положение… Най-често сънищата ни се въртяха около яденето и пиенето. Един от нас, който нощем присъстваше на пищни обеди, изпитваше голяма наслада, когато сутрин можеше да ни разкаже, че са му поднесли три ястия; друг сънуваше цели планини тютюн; трети пък кораб, който се приближава към нас с надути платна. И още един сън заслужава да се спомене: пощальонът носи пощата и надълго обяснява защо се е забавил, как я предал на погрешно място и с голяма мъка си я взел обратно. Разбира се, занимавахме се в сънищата си и с още по-невъзможни неща, но липсата на въображение във всички сънища, които сам сънувах или които ми разказваха беше очебийна. Сигурно би представлявало голям интерес за психологията да се запишат тези сънища. Но всеки може лесно да си представи с какво нетърпение очаквахме съня, предлагащ ни всичко онова, което най-страстно желаехме“. Ще цитирам още и Дю Прел^[1]: „Мунго Парк по време на едно пътуване из Африка, когато бил близо до гладната смърт, непрекъснато сънувал богатите на вода долини и тучните ливади на родния си край. Също и Тренк, измъчван от глад в Магдебург, насън се виждал заобиколен от изобилни ястия, а Джордж Бек, участник в първата експедиция на Франклин, когато почти умирал от глад, сънувал непрестанно богати трапези“.

Онзи, който си причини нощна жажда като консумира силно подправени ястия на вечеря, често сънува, че пие. Разбира се, не е възможно да се задоволи по-остра потребност от храна или вода чрез съня; от такива сънища човек се събужда жаден и трябва да пийне истинска вода. В този случай работата на съня има малко практическо значение, но независимо от това е ясно, че неговата цел е да предпази спящия от дразнителя, който го подтиква към събуждане и действие. А при по-слаба интензивност на потребностите задоволяващите ги сънища често помагат.

По същия начин сънят осигурява задоволяване и при въздействието на сексуални дразнители, но при тях има някои заслужаващи внимание особености. Поради свойството на сексуалния нагон да бъде малко по-независим от своя обект, отколкото гладът и жаждата, задоволяването в придружения от полюция сън може да бъде реално, а по причина на някои трудности в отношението към обекта, на които ще се спрем по-късно, се случва особено често реалното задоволяване да се съчетае с неясен или изопачен сън. Както отбелязва О. Ранк, това своеобразие на полюционните сънища ги прави подходящ обект за изучаване на съновното изопачение. Впрочем всички свързани с потребности сънища при възрастните хора, освен задоволяването обикновено имат и друго съдържание, произхождащо от чисто психични дразнители, за чието разбиране е необходимо тълкуване.

Всъщност ние не твърдим, че задоволяващите желания сънища при възрастните, които са формирани по модела на инфантилните, се срещат само като реакция на споменатите властни потребности. Има също кратки и ясни сънища от този вид, възникнали под влияние на доминиращи ситуации с несъмнено психичен източник. Например сънищата, породени от нетърпение, когато някой е завършил всички приготовления за пътуване, за важно представление, за лекция или визита и сънува преждевременното осъществяване на своите очаквания, тоест през нощта се вижда пристигнал до целта си, в театъра, в разговор с домакините. Или с право наречените така сънища на сънливите, когато някой, който обича да си поспи по-дълго, сънува, че е станал, че се мие или вече е на училище, докато в действителност продължава да спи, тоест — предпочита да стане насън вместо наистина. Желанието за спане, което, както видяхме, закономерно участва във формирането на сънищата, тук изпъква ясно и се проявява като главния фактор за съня. Потребността от спане с право се нарежда до другите важни телесни потребности.

На репродукцията от картина на Швинд, намираща се в галерия Шак в Мюнхен, ще ви покажа колко вярно художникът е изобразил възникването на съня от една доминираща ситуация. Това е „Сънят на затворника“, който не може да съдържа друго, освен неговото освобождение. Много сполучливо решение е, че то става през прозореца, защото оттам идва светлинният дразнител, който ще събуди затворника. Стоящите едно върху друго джуджета вероятно представят последователните пози, които той би трябвало да заеме, изкачвайки се към прозореца; и ако не греша, ако не приписвам на художника прекалено много умисъл, то най-горното джудже, което прерязва решетката, тоест върши това, което би искал самият затворник, има чертите на неговото лице.

Но, както казахме, при всички други сънища, освен детските и тези от инфантилен тип на пътя ни се изпречва изопачаването. Засега не можем да решим дали и те служат за осъществяването на желания, както предполагаме; манифестираното им съдържание не подсказва какъв психичен дразнител ги е породил и е трудно да докажем, че също са насочени към отстраняването или ликвидирането на такъв дразнител. Те трябва да бъдат изтълкувани, тоест преведени, освободени от изопачаването, трябва манифестираното им съдържание да се замести с латентното, за да можем да кажем дали установеното при инфантилните сънища е валидно за всички сънища.