Зигмунд Фройд
Въведение в психоанализата (8)

Лекция VII
Манифестирано съдържание и латентни мисли на съня

Дами и господа! Виждате, че изучаването на грешките не беше без полза. Благодарение на тези усилия придобихме — при познатите ви предпоставки — две неща: схващане за съновния елемент и техника за тълкуване на сънищата. Схващането за съновния елемент се свежда до това, че той не е съществен, а замества нещо друго, неизвестно на сънувалия го, също както тенденцията към грешките замества нещо, за което човек знае, но това знание му е недостъпно. Надяваме се, че ще можем да разпрострем този възглед върху целия сън, който се състои от такива елементи. Нашата техника се състои в това чрез свободни асоциации към елементите да се предизвикат други заместители, от които да се отгатне неизвестното.

Сега ви предлагам да направим една промяна в нашата номенклатура, която ще ни позволи повече гъвкавост. Вместо скрито, недостъпно, чуждо, нека кажем — и това е правилното определение — недостъпно за съзнанието на сънувалия или несъзнавано. Имаме предвид не нещо друго, а това, което е характерно за забравената дума или за смущаващата тенденция при грешките — несъзнавано в момента. В противоположност естествено можем да наречем самите съновни елементи и асоциираните заместващи представи съзнавани. Тези наименования още не са свързани с някаква теоретична постройка. Но думата „несъзнавано“ е безупречно точно и лесноразбираемо определение.

Ако пренесем нашето разбиране от отделния елемент върху целия сън, излиза, че сънят като цяло е изопачен заместител на нещо друго, несъзнавано и че задачата на сънотълкуването е да открие това несъзнавано. Оттук обаче веднага произтичат три важни правила, които трябва да съблюдаваме при работата си по сънотълкуването:

1. Да не обръщаме внимание на онова, което сънят привидно ни говори, все едно дали е разбираемо или абсурдно, ясно или смътно, защото то в никакъв случай не е търсеното от нас несъзнавано (по-късно ще се наложи една лесноразбираема уговорка за това нравило).

2. Да се ограничи работата до това към всеки съновен елемент да се събудят заместителни представи, без да се обмислят, без да се търси в тях нещо подходящо и без да ни е грижа до каква степен се отклоняват от елемента.

3. Да изчакаме, докато скритото, търсено несъзнавано изникне от само себе си също както забравената дума Монако в описания случай.

Сега виждаме също колко безразлично е дали човек си спомня съня добре, лошо, уверено или неуверено. Нали този спомен не е същественото, а негов изопачен заместител, който трябва да ни помогне чрез извикването на други заместители да се доближим до същественото, да направим несъзнаваното в съня съзнавано. Ако споменът ни е неточен, той просто е извършил още едно изопачаване на заместителя, което впрочем също не е без причина.

Може да се извършва сънотълкуване като на собствени сънища, така и на чужди. Чрез собствените се научава дори повече, процесът е по-убедителен. При тези опити човек скоро забелязва, че нещо се съпротивлява на работата му. Идеи му идват, но той не всички приема. Подлага ги на преценка и подбор. За едно хрумване си казва: „Не, не подхожда, не му е тук мястото“; за друго: „Прекалено е нелепо“; за трето: „Това е съвсем маловажно“. И може да се види как с подобни възражения хрумванията се задушават и прогонват още преди да са се изяснили напълно. Тоест, от една страна човек прекалено се придържа към изходната представа, към самия елемент на съня, а от друга страна, чрез подбирането разваля резултата от свободното асоцииране. Ако не е сам при тълкуването, ако сънят му се тълкува от друг, много ясно се забелязва още един мотив за този непозволен подбор. Понякога той казва: „Не, това хрумване е твърде неприятно, не искам или не мога да го споделя“.

Тези възражения явно застрашават успеха на работата ни. Трябва да се пазим от тях и при себе си ние го правим, като вземаме твърдо решение да не им се поддаваме, а когато тълкуваме съня на другите — като му поставяме задължителното условие да ни съобщава всяко свое хрумване дори ако срещу него възникне някое от четирите възражения: че е маловажно, нелепо, няма връзка с въпроса или е неудобно за споделяне. Той обещава да спазва правилото, ала често ни кара да се ядосваме, тъй като много лошо изпълнява обещанието си. Отначало сме склонни да си го обясняваме с това, че въпреки авторитетните уверения той не е схванал значението на свободните асоциации, и може би ще решим да го спечелим за работата най-напред теоретично, като му дадем да чете книги по въпроса или го пратим на лекции, така че да се превърне в привърженик на нашите възгледи за свободното асоцииране. Но от подобни погрешни стъпки ни предпазва наблюдението, че и у нас самите, макар да сме сигурни в убежденията си, се появяват същите възражения срещу някои хрумвания, които отстраняваме допълнително, тъй да се каже, във втора инстанция.

Вместо да се ядосваме от непослушанието на сънувалия, можем да използваме тези наблюдения, за да научим нещо ново, особено важно, тъй като не сме подготвени за него. Разбираме, че работата по сънотълкуването изисква преодоляване на някаква съпротива, която й се противопоставя и израз на която са горните критични съображения. Тази съпротива не зависи от теоретичните възгледи на сънувалия. Научаваме дори още нещо. Забелязваме, че критичните възражения никога не са основателни. Напротив, хрумванията, които искаме да потиснем по този начин, без изключение се оказват най-важните, решаващите за откриването на несъзнаваното. Тъй че когато едно хрумване се съпровожда от подобни възражения, това го прави особено значимо.

Тази съпротива е нещо съвсем ново, явление, на което се натъкнахме въз основа на нашите предпоставки, без то да се е съдържало в тях. Не сме особено приятно изненадани от този нов фактор в сметките ни. Вече усещаме, че той няма да направи работата ни по-лесна. Може да ни изкуши да се откажем изобщо от усилията за разбиране на сънищата. Такова маловажно нещо като съня и толкова трудности вместо една гладка техника! Но, от друга страна, тъкмо тези трудности биха могли да ни привлекат и да ни накарат да предполагаме, че работата ще си заслужава усилията. Натъкваме се системно на препятствия, когато се опитваме да стигнем от заместителя, какъвто е съновният елемент, до скритото му несъзнавано значение. Значи има основание да смятаме, че зад този заместител се крие нещо важно. Защо иначе ще са тези трудности, целящи то да остане скрито? Когато детето не иска да разтвори свития си юмрук, за да покаже какво държи, то сигурно държи нещо непозволено.

Щом въвеждаме в нашата работа динамичната представа за някаква съпротива, трябва да имаме предвид, че този фактор варира по количество. Има силна и слаба съпротива и ние сме подготвени за такива различия в нашата работа. С това бихме могли да свържем и друго наблюдение при работата върху сънотълкуването. Понякога има нужда само от едно или няколко хрумвания, за да се стигне до несъзнаваното, а друг път са необходими дълги вериги от асоциации и преодоляване на много критични съображения. Може да се помисли, че тези различия са свързани с различната сила на съпротивата и това навярно е така. Когато съпротивата е малка, заместителят не е много далеч от несъзнаваното; силната съпротива обаче предизвиква по-значителни изопачавания на това несъзнавано и по-голямо отдалечаване на заместителя от него.

Може би вече е време да вземем един сън и да изпробваме нашата техника върху него, за да видим дали свързаните с нея очаквания ще се потвърдят. Да, но какъв сън да изберем? Нямате представа колко труден е този избор, а аз все още не мога да ви обясня в какво се състоят трудностите. Очевидно има сънища, при които изопачаването е малко и най-добре би било да се започне с тях. Но кои са най-малко изопачените сънища? Дали най-ясните и най-смислените, за каквито вече ви дадох два примера? Тук много бихме сгрешили. Изследванията показват, че тези сънища са претърпели много голямо изопачаване. Но ако взема кой да е сън, без някакъв критерий за избора, навярно силно ще ви разочаровам. Възможно е да се натъкнем на такова изобилие от асоциации към отделните съновни елементи, че работата да стане много трудно обозрима. Ако си запишем съня, а отделно отбележим всички явяващи се асоциации, списъкът ни може да се окаже многократно по-дълъг от текста на съня. Най-целесъобразно би било да се подберат за анализ няколко кратки сънища, всеки от които да ни каже или потвърди поне едно нещо. Такова решение и ще вземем, освен ако опитът не ни подскаже как да намерим най-малко изопачените сънища.

Но аз знам едно улеснение, при това съвсем достъпно. Вместо да се заемаме с тълкуването на цели сънища, ще се ограничим до отделни техни елементи и ще проследим в поредица от примери какво обяснение намират те посредством нашата техника, а) Като дете една жена често сънувала, че господ има на главата си островърха книжна шапка. Как бихте изтълкували това без нейна помощ? Изглежда съвсем нелепо. Но престава да бъде такова след разказа на жената, че като дете са й слагали такава шапка на трапезата, задето непрекъснато поглеждала в чиниите на братята и сестрите си, за да види дали не са им сипали повече, отколкото на нея. Шапката служила за нещо като наочник. Сведение от типа на историческите, дадено без никаква трудност. Тълкуването на този елемент и заедно с това на целия кратък сън идва съвсем лесно с помощта на друго хрумване на жената: „Тъй като ми бяха казвали, че господ е всезнаещ и всевиждащ, то сънят може да означава само, че и аз знам и виждам всичко като него дори когато се опитват да ми попречат“. Този пример е може би прекалено елементарен.

б) Една скептично отнасяща се към лечението пациентка сънува дълъг сън, в който наред с другото някакви хора й разказват за моята книга „Вицът“ и много я хвалят. После се споменава нещо за някакъв „канал“, може би друга някаква книга… тя не знае… съвсем неясно е.

Сигурно предполагате, че елементът „канал“ ще се изплъзне от тълкуването като прекалено неясен. Имате основание да предвиждате тук трудност, но тя не е в това, че елементът е неясен, той е неясен по друга причина и тъкмо тя затруднява тълкуването. На пациентката не й идва наум нищо във връзка с канал, на мене, разбира се, също. След известно време, всъщност на другия ден, тя казва, че й е хрумнало нещо, което може би има връзка. Виц, който била чула. На параход, пътуващ между Дувър и Кале, известен писател разговаря с един англичанин, който по някакъв повод цитира мисълта: От възвишеното до смешното има само една крачка. Писателят отговаря: Да, през Ламанша^[1] — с което иска да каже, че намира Франция възвишена, а Англия смешна. Но Ламаншът е канал. Дали смятам, че хрумването има нещо общо със съня? Несъмнено то разкрива смисъла на неговия загадъчен елемент. Съмнявате ли се, че този виц още преди съня е бил несъзнаваното в елемента „канал“, допускате ли, че може да се е прибавил допълнително? Той разкрива скептичното отношение към терапията, което пациентката крие зад принудителното възхищение, а съпротивата е причина както за колебливата почва на хрумването, така и за неяснотата на съответния елемент от съня. Вижте какво е тук отношението между този елемент и несъзнаваното. Той е като частица от това несъзнавано, като загатване за него; изолирането му го е направило съвсем неразбираем.

в) Един пациент сънува като част от по-дълъг сън следното. Около маса с особена форма са насядали няколко души от семейството му… За масата се сеща, че е виждал подобна при посещението си у друго семейство. После му идва наум, че в това семейство имало по-особено отношение между бащата и сина, и скоро добавя, че всъщност и неговите отношения с баща му са същите. Следователно масата участва в съня, за да означи тази аналогия.

Този пациент беше добре запознат с изискванията на сънотълкуването. Друг навярно би възразил срещу това да се занимаваме с такъв дребен детайл като формата на масата. Наистина в съня ние не смятаме нищо за случайно или незначително и очакваме важни изводи тъкмо от изясняването на такива дребни, демотивирани детайли. Може би ще се учудите, че сънят е избрал тъкмо масата, за да изрази чрез нея мисълта „и при нас е същото като при тях“. Но и това ще ви стане ясно, след като чуете, че въпросното семейство се нарича Тишлер^[2]. Като разполага близките си около тази маса, пациентът иска да каже, че и те са като Тишлер. Впрочем обърнете внимание колко недискретен става човек по необходимост, когато разказва такива сънотълкувания. Това е една от споменатите трудности при избора на примери. Лесно можех да заменя този пример с друг, но вероятно щях да избегна едната недискретност с цената на друга.

Мисля, че е време да въведем два термина, които отдавна вече можехме да използваме. Това, което сънят разказва, ще наречем манифестирано съдържание на съня, а скритото съдържание, до което достигаме чрез проследяване на асоциациите — латентни мисли на съня. Сега нека видим какви отношения между манифестираното съдържание и латентните мисли се разкриват в дадените примери. Тези отношения могат да бъдат много различни. В примерите (а) и (б) манифестираният елемент се съдържа в латентните мисли, но само като малка частица от тях. Частица от голямото, сложно психично образуване в несъзнаваните мисли на съня прониква в манифестирания сън като фрагмент или в други случаи като загатване, като ключова дума или съкращение в телеграфен стил. Тълкуването трябва да възстанови цялото от този отломък или намек, както ни се удаде особено добре в пример (б). И така единият вид на изопачаването, в което се състои работата на съня, е заместване чрез частица или намек. А във (в) наблюдаваме друг вид отношение, което се разкрива още по-чисто и по-ясно в следващите примери.

г) Сънувалият измъква една позната му дама иззад леглото. Той сам открива смисъла на този елемент от съня още с първото си хрумване: отдава предпочитание на тази дама.^[3]

д) Друг сънува, че брат му се е скрил в сандък. Първото хрумване замества сандъка с шкаф, а второто донася тълкуването му: братът се ограничава.^[4]

е) Сънуващият изкачва една планина, от върха на която се открива много широк изглед. Това звучи съвсем разумно и може би няма какво да се тълкува в него, а трябва просто да се разбере от какъв спомен произлиза сънят и какъв мотив е пробудил този спомен. Но тук се заблуждаваме; оказва се, че сънят се нуждае от тълкуване точно толкова, колкото и един безсмислен сън. Защото сънувалият го не си спомня нищо за собствени планински походи, а се сеща, че негов познат издава вестник със заглавие „Обзор“, който пише за връзките на нашата страна с най-отдалечените кътчета на земята. Значи латентната мисъл на съня тук е идентификацията на сънувалия го с този „обозрител“.

Тук виждате нов тип отношение между латентните и манифестираните елементи на съня. Манифестираното е не толкова изопачаване на латентното, а негово изображение, пластично, конкретно онагледяване, което се опира на сходството в звученето на думите. Но с това то отново става изопачение, защото ние отдавна сме забравили от какъв конкретен образ произхожда думата и не я разпознаваме по заместващата я картина. Като имате предвид, че манифестираният сън се състои предимно от зрителни образи и по-рядко от мисли и думи, можете да се досетите, че този вид отношение има особено значение за сънообразуването. Виждате също, че по този начин е възможно да се намерят заместващи образи за много абстрактни мисли, които всъщност имат за цел да прикрият тези мисли. Това е техниката на нашите картинки загадки. Откъде идва хуморът в тези изображения, това е специален въпрос, на който тук можем да не се спираме.

Един четвърти вид отношение между манифестирани и латентни елементи засега ще трябва да премълча, докато в техниката не стане дума за него. И с него не се изчерпват всички възможни отношения, но за нашите цели това е достатъчно.

Имате ли вече кураж да се заемем с тълкуването на цял сън? Нека видим дали сме готови за тази задача. Няма, разбира се, да избера най-неясния, но все пак ще взема такъв, в който са изразени добре свойствата на съня.

И така една млада, но от доста години омъжена жена сънува: На театър е с мъжа си. Партерът е наполовина празен. Мъжът й разказва, че Елиза Л. и годеникът й също са искали да дойдат, но им предложили лоши места, три билета за 1 флорин и 50 крони. Те, разбира се, не можели да ги приемат. Тя отвръща, че това не е беда.

Първото, което ни съобщава жената, е, че поводът за съня се засяга в манифестираното му съдържание. Мъжът й наистина разказал, че Елиза Л., една позната, приблизително нейна връстничка, се е сгодила. Сънят е реакция на това известие. Вече знаем, че за много сънища лесно се намира повод от предния ден, че сънувалият често го посочва без всякакви трудности. Подобни сведения жената ни дава и за другите елементи на манифестирания сън. Какво означава детайлът, че половината партер е незает? Това е намек за реална случка от предишната седмица. Тя била решила твърдо да отиде на едно представление и затова си купила билети отрано, толкова рано, че трябвало да плати такса за предварителна продажба. Когато отишли в театъра, станало ясно колко излишни са били притесненията й, защото едната половина на партера била почти празна. Можела да купи билетите и в деня на представлението. Мъжът й не пропуснал да й се присмее за тази прибързаност. А откъде идват 1 флорин и 50 крони? От съвсем друг повод, който няма нищо общо с първия, но също се отнася до известие от предния ден. Снаха й получила 150 флорина като подарък от мъжа си и първата й работа била, гъската глупава, да хукне при бижутера и да си купи за всичките пари едно бижу. А откъде идва числото 3? За това тя не може да каже нищо, освен ако приемем за съществено хрумването, че годеницата Елиза Л. е само с три месеца по-млада от нея, омъжената близо десет години жена. А тази безсмислица да се купят три билета за двама души? За това не казва нищо, отказва изобщо да съобщава по-нататъшни хрумвания и сведения.

Тя обаче ни даде толкова материал със своите няколко хрумвания, че той позволява да се отгатнат латентните мисли на съня. Прави впечатление, че в коментарите й към него на много места се явяват определения за време, свързващи различни части на материала. Купила е билетите за театъра прекалено рано, преждевременно, тъй че трябвало да плати повече за тях; по същия начин снахата побързала да си купи бижуто, сякаш за да не пропусне. Ако прибавим към така подчертаното „по-рано“, „прибързано“, поводът за съня, новината, че само три месеца по-младата приятелка все пак си е намерила добър мъж, и упрекът към роднината, че е глупаво да се бърза толкова, спонтанно се оформя следната конструкция на латентните мисли, на които манифестираният сън е силно изопачен ерзац:

„Глупост беше от моя страна да избързвам толкова с женитбата. От примера на Елиза виждам, че и по-късно щях да си намеря мъж.“ (Привързването е изобразено чрез покупката на билетите и на бижуто от роднината. Женитбата е заместена от посещението в театъра. Това е основната мисъл; бихме могли навярно да продължим, макар и с по-малка сигурност, защото тук анализът не бива да се извършва без коментара на сънувалата; „И щях да намеря сто пъти по-добър за тези пари!“ (150 флорина са сто пъти повече от 1,50.) Ако заместим парите със зестрата, това ще рече, че мъжът се купува със зестрата; както бижуто, така и лошите билети заместват мъжа. Още по-желателно би било елементът „три билета“ да има нещо общо с мъж. Но за това още нямаме сведения. Отгатнахме само, че сънят изразява нейното пренебрежение към мъжа й и съжалението й, че се е омъжила така рано.

Според мене резултатът от това първо сънотълкуване по-скоро ще ни изненада и обърка, отколкото удовлетвори. Прекалено много ни се струпа наведнъж, повече, отколкото в момента можем да осмислим. Вече виждаме, че не ще изчерпим поуките от това тълкуване. Нека побързаме да отбележим онова, което със сигурност представлява ново познание.

Първо. Забележително е, че в латентните мисли акцентът пада върху елемента „прибързаност“, докато в манифестирания сън не се открива нищо от него. Без анализа нямаше и да подозираме, че този момент играе някаква роля. Излиза, че е възможно тъкмо главното, централното в несъзнаваните мисли да не се появи изобщо в съня. Така впечатлението от целия сън се променя основно. Второ. В съня се среща една нелепа комбинация — три за 1,5 флорина. В съновните мисли отгатваме: беше глупост (да се омъжа толкова рано). Можем ли да отхвърлим допускането, че мисълта „беше глупост“ се изобразява тъкмо чрез включването на такъв абсурден елемент в съня? Трето. Една съпоставка показва, че връзката между манифестирани и латентни елементи не е проста, че съвсем невинаги един манифестиран елемент замества един латентен. По-скоро трябва да се предположат множествени отношения между двата лагера, при което един манифестиран елемент представлява няколко латентни или един латентен — няколко манифестирани.

Относно смисъла на съня и отношението на сънувалата го към него също могат да се кажат много изненадващи неща. Тя приема тълкуването, но му се учудва. Не знаела, че изпитва такова пренебрежение към мъжа си, не вижда и причини за това. Следователно тук има още много неизяснени неща. Наистина мисля, че засега не сме готови за сънотълкуване, че още има да се учим и подготвяме.