Зигмунд Фройд
Въведение в психоанализата (10)

Лекция IX
Цензурата в съня

Дами и господа! От изучаването на детските сънища се запознахме с възникването, същината и функциите на съня. Сънищата служат за отстраняване на смущаващи спането (психични) дразнители по пътя на халюцинаторното удовлетворение. От сънищата на възрастните обаче успяхме да изясним само една група, онези, които нарекохме сънища от инфантилен тип. Как стои въпросът с другите, още не знаем, освен това не ги разбираме. Засега имаме един резултат, чието значение не бива да подценяваме. Всеки път, когато сънят ни се стори разбираем, той се оказва халюцинаторно осъществяване на някакво желание. Такова съвпадение не може да бъде случайно и маловажно.

За друг вид сънища приемаме въз основа на различни съображения и по аналогия със схващането ни за грешките, че представляват заместители на неизвестно съдържание, до което трябва да се достигне по обратен път. Изследването, разбирането на това изопачаване в съня е задачата, която сега ни предстои.

Изопачаването прави съня да изглежда странен и неразбираем. За него искаме да научим няколко неща: първо, какво го поражда, неговата динамика; второ, какво извършва; и трето, как го извършва. Можем да кажем също, че съновното изопачаване е продукт от работата на съня. Тази работа на съня искаме да опишем и да открием действащите в нея сили.

А сега чуйте следния сън. Записан е от наша колежка^[1] и по нейно сведение е сънуван от уважавана и образована възрастна дама. Анализ на съня не е извършван. Според колежката за психоаналитиците той не се нуждае от тълкуване. Самата сънувала го дама също не го е тълкувала, но му е дала такава осъдителна преценка като че ли е разбрала смисъла му. Защото се изказала за него така: „Как може една 50-годишна жена, която денем и нощем няма друга мисъл, освен грижата за детето си, да сънува такива отвратителни, глупави неща!“^[2].

А ето и самия сън за „любовните услуги“. Тя отива в гарнизонна болница №1 и казва на дежурния на портала, че трябва да говори с главния лекар… (назовава непознато й име), защото иска да постъпи на служба в болницата. При това така набляга на думата „служба“, та подофицерът веднага разбира, че става дума за „любовна“ служба. Понеже е възрастна жена, той след известно колебание я пуска да влезе. Но вместо при главния лекар тя се озовава в голяма мрачна стая, където множество офицери и военни лекари седят или стоят около дълга маса. Тя се обръща с предложението си към един щабен лекар, който бързо я разбира. Думите й в съня са: „Аз и много други виенски жени и момичета сме готови да… (тук в съня следва неясно мърморене) на войниците, офицерите и служещите без разлика“. Отчасти смутените, отчасти цинични погледи на офицерите й показват, че всички присъстващи са я разбрали правилно. Тя продължава: „Знам, че решението ни звучи странно, но то е напълно сериозно. На бойното поле войника също не го питат дали иска да умре, или не“. Следват няколко минути неловко мълчание. Щабният лекар я хваща през кръста и казва: „Уважаема госпожо, представете си, че наистина се стигне до това…“ (мърморене). Тя се освобождава от ръката му с мисълта „Всичките са еднакви“ и отговаря: „Боже мой, аз съм стара жена и до мен може би няма да се стигне. Впрочем едно условие би трябвало да се спазва — да се държи сметка за възрастта, а не някоя възрастна жена със съвсем младо момче… (мърморене); това би било ужасно“. Щабният лекар: „Разбирам ви напълно“. Няколко офицери, между тях един, който на млади години я бил ухажвал, се изсмиват гръмко, а тя поисква да я заведат при познатия й главен лекар, за да се уточнят всички подробности. При това осъзнава за голямо свое удивление, че не знае името му. Въпреки това щабният лекар много любезно и почтително я упътва да се качи на втория етаж по тясна желязна вита стълба, която направо от стаята води към горните етажи. Изкачвайки се, тя чува един офицер да казва: „Това е изумително решение, все едно дали млада или стара; моите уважения!“.

С чувство, че просто изпълнява дълга си, тя се изкачва по безкрайната стълба.

В рамките на няколко седмици този сън се повтаря още два пъти, според дамата — със съвсем незначителни и твърде безсмислени промени.

По протичането си сънят наподобява фантазия в будно състояние — прекъсванията са малко, а някои подробности биха могли да се изяснят с разпитване, но това, както вече знаете, не е направено. Забележителното и интересното за нас обаче е, че в съня има няколко празнини, не в спомена, а в съдържанието. На три места то е сякаш изтрито; думите се прекъсват от мърморене. Строго погледнато, нямаме право да се изказваме за смисъла на този сън, понеже не сме провели анализ. Има обаче загатвания, позволяващи някои заключения, например думата „любовни услуги“, а най-вече онези части от речта, които непосредствено предхождат мърморенето, могат съвсем недвусмислено да бъдат допълнени. Ако го направим, се получава следната фантазия: сънуващата е готова в изпълнение на своя патриотичен дълг да удовлетворява любовните потребности на офицерите и останалите военнослужещи. Това, разбира се, е крайно скандализиращо, образец на дръзка либидна фантазия, но… в съня то изобщо не се явява. Тъкмо на местата, където трябва да дойде това признание, в манифестирания сън има неясно мърморене, нещо е изгубено или потиснато.

Разбирате, надявам се, че тъкмо скандалният характер на тези места е бил мотивът за потискането им. Къде можем да открием нещо подобно? В наши дни не е необходимо да търсите дълго. Вземете който и да е политически вестник и ще видите, че на много места текстът липсва и вместо него се белее празно място. Знаете, че това е работа на цензурата. На тези места е било написано нещо, което не се е харесало на височайшите й чиновници и те са го отстранили. И вие си казвате: „Жалко, това трябва да е било най-интересното, най-“силното" място".

В други случаи цензурата не е пипала напечатания текст. Авторът е предвидил срещу кои места тя би възразила и предварително ги е смекчил, леко изменил или се е задоволил само да загатне онова, което всъщност е искало да напише перото му. В този случай във вестника няма празни места, но по известни усуквания и мъглявости в израза може да се отгатне съобразяването с цензурата.

Нека използваме тази аналогия. Според нас изпуснатите, забулени с мърморене части от речта в съня също са станали жертва на цензура. Ние говорим направо за съновна цензура, която има определен дял в изопачаването при съня. Всички празнини в манифестирания сън се дължат на нея. Трябва да отидем още по-далеч и да виждаме проява на цензурата навсякъде, където някой елемент от съня е по-слаб, по-неопределен и по-несигурен от останалите. Но рядко цензурата се проявява така неприкрито, бих казал наивно, както в съня за „любовните услуги“. Много по-често ефектите й са от втория тип — смекчаване, наподобяване, загатване на същинското.

За един трети начин на действие на съновната цензура не мога да намеря аналог из дейността на вестникарската, но тъкмо нея мога да демонстрирам чрез единствения анализиран досега сън. Сигурно си спомняте съня за „трите лоши театрални билета, струващи 1 флорин и 50 крони“. В латентните мисли на този сън на преден план изпъкваше елементът „прибързано, преждевременно“ — „беше глупост да се омъжа толкова рано“, „глупаво беше да купя толкова рано билетите“, „смешно беше от страна на моята близка да избърза толкова с купуването на бижуто“. Нищо от този централен елемент на съновните мисли не е преминало в манифестирания сън; централно място в него заемат отиването на театър и купуването на билетите. С това изместване на акцента, с това прегрупиране на елементите манифестираният сън става толкова различен от латентните мисли, че никой не може и да предположи какви са те. Изместването на акцента е едно от главните средства за изопачаване, то придава на съня онази чудноватост, заради която сънувалият го сам не може да го разпознае като свое творение.

И така ефектите на съновната цензура и средствата за изопачаване са изпускането, видоизменянето, прегрупирането на материала. Самата цензура е причинителят или един от причинителите на изопачаването, с чието изследване сега се занимаваме. Видоизменянето и прегрупирането сме свикнали да обединяваме в понятието „изместване“.

След тези бележки върху действието на цензурата в съня нека се обърнем към нейната динамика. Надявам се, че не схващате израза прекалено антропоморфно и не си представяте съновния цензор като малко строго човече или като дух, който живее в една мозъчна килийка и оттам изпълнява своята служба; надявам се също, че не го схващате прекалено локализаторски и не си представяте „мозъчен център“, който упражнява тази цензура и с чието увреждане или отстраняване тя би се прекратила. На първо време това не е нищо повече от удобен термин за едно динамично отношение. Тази дума не ни пречи да поставим въпроса, от какви тенденции се осъществява въздействието и върху какви; няма да се изненадаме също, ако се окаже, че вече сме се срещали с цензурата на съня, може би, без да я разпознаем.

Това наистина е така. Спомнете си, че когато започнахме да прилагаме нашата техника на свободните асоциации, забелязахме нещо изненадващо. Почувствахме, че усилията ни да се доберем от съновния елемент до несъзнавания, на който той е заместител, срещнаха една съпротива. Казахме, че тази съпротива може да бъде с различна сила, понякога огромна, понякога незначителна. Във втория случай нашето тълкуване преминава през съвсем малко междинни звена; при силна съпротива обаче се налага да извървим дълга асоциативна верига, отдалечаваме се много от първоначалния елемент и трябва да преодолеем по пътя си всички трудности, явяващи се под формата на критично отношение към хрумванията. Именно тази съпротива, на която се натъква тълкуването, при работата на съня трябва да определим като цензура. Съпротивата срещу тълкуването е обективиране на съновната цензура. Тази съпротива доказва също, че силата на цензурата не се изчерпва с изопачаването на съня, след което да угасне, а че цензурата продължава да съществува като постоянна институция, поддържаща изопачението. Впрочем както съпротивата при тълкуването е различно силна за всеки елемент, така и предизвиканото от цензурата изопачение е различно голямо при отделните елементи на един и същи сън. При сравняване на манифестирания и латентния сън се вижда, че отделни латентни елементи са изцяло елиминирани, други са повече или по-малко модифицирани, а трети са влезли в манифестираното съдържание непроменени, може би дори подсилени.

Но ние искахме да видим какви тенденции упражняват цензурата и срещу какви. На този основен за разбирането на съня, а може би дори и на човешкия живот въпрос може лесно да се отговори, ако разгледаме поредицата от разтълкувани досега сънища. Упражняващите цензурата тенденции са такива, които в будно състояние човек приема, с които е съгласен. Бъдете уверени, че ако отричате едно проведено по всички правила тълкуване на ваш сън, го правите по същите мотиви, поради които се упражнява съновната цензура, осъществява се изопачаването и става нужно тълкуването. Спомнете си съня на 50-годишната жена. Без да го е тълкувала, тя го намира отвратителен и щеше да е още по-възмутена, ако госпожа д-р фон Хуг й беше съобщила нещо от очевидния му смисъл. Тъкмо поради това нейно осъдително отношение неприличните моменти в съня й са заменени с мърморене.

А тенденциите, срещу които е насочена цензурата на съня, трябва да се опишат най-напред от нейна гледна точка. В такъв случай може само да се каже, че те са изцяло осъдителни, скандални в етично, естетично и социално отношение, неща, за които човек не смее да помисли или мисли с отвращение. Преди всичко тези цензурирани и добиращи се до съня в изопачена форма желания са израз на безграничен и безогледен егоизъм. Собственото „Аз“ се явява във всеки сън и винаги играе главната роля, макар че добре умее да се прикрива в манифестираното съдържание. Този „sacro egoismo“^[3] на съня сигурно не е без връзка с настройката преди заспиване, при която, както казахме, се обръща гръб на целия външен свят.

Освободеното от всякакви етични окови „Аз“ е съгласно и с всички искания на сексуалното влечение, с такива, които отдавна са осъдени от естетическото възпитание, и с такива, които противоречат на всички нравствени ограничения. Жаждата за удоволствие — либидото, както я наричаме — избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Не само жената на ближния, но преди всичко инцестни, по традиция свещени обекти като майката и сестрата при мъжа, бащата и брата при жената. (Инцестен е и сънят на нашата 50-годишна дама, неговото либидо несъмнено е насочено към сина й.) Страсти, които мислим за чужди на човешката природа, се оказват достатъчно силни да предизвикат сънища. Омразата също бушува на воля. Желания за отмъщение и смърт на най-близки, най-обичани в живота хора — родители, братя и сестри, съпрузи, собствени деца — съвсем не са нещо необичайно. Тези цензурирани желания излизат сякаш от самия ад; след като ги изтълкуваме в будно състояние, никаква цензура не ни се вижда достатъчно строга за тях.

Но недейте да упреквате самия сън заради ужасното му съдържание. Нали не сте забравили, че той има невинната, дори полезна функция да предпазва спането ни от смущения. Тази лошотия не е в природата му. Знаете също, че има сънища, които задоволяват основателни желания и остри потребности на тялото. При тях обаче няма изопачаване; те не се и нуждаят от него, защото могат да изпълнят функциите си, без да оскърбят етичните и естетичните тенденции на нашето „Аз“. Забележете също, че изопачаването в сънищата е пропорционално на два фактора. От една страна, то е толкова по-силно, колкото по-грозно е цензурираното желание, но, от друга страна, също и колкото по-строги са изискванията на цензурата в дадения момент. Едно младо, строго възпитано и целомъдрено девойче ще изопачава с неумолима цензура пориви, които за нас, лекарите, например са позволени, безобидни либидни желания и които самото девойче след десет години ще преценява по същия начин.

Впрочем ние още не сме отишли толкова далеч, че да имаме основание да негодуваме срещу този резултат на тълкувателната ни работа. Мисля, че още не го разбираме истински; преди всичко обаче трябва да го подсигурим срещу някои възможни нападки. Никак не е трудно да му се намерят недостатъци. Нашите тълкувания се основават на направените преди това допускания, че сънят има изобщо някакъв смисъл, че съществуването на временно несъзнавани душевни процеси може да се пренесе от хипнотичния върху нормалния сън и че всички асоциации са детерминирани. Ако въз основа на тези допускания бяхме стигнали до лесно приемливи резултати, можехме с право да заключим, че допусканията ни са били верни. Но ако резултатите са такива, каквито ги описах току-що? Не е ли близко до ума да се каже: това са невъзможни, нелепи, най-малкото крайно невероятни резултати, значи нещо в допусканията е било погрешно. Или сънят все пак не е психичен феномен, или няма нищо несъзнавано в нормално състояние, или техниката ни някъде куца. Не е ли по-просто и по-задоволително да се приеме това, отколкото всички тези гадости, които уж разкрихме въз основа на нашите допускания?

И двете! И по-просто, и по-задоволително. Но това не значи, че е и по-правилно. Нека поизчакаме, въпросът още не е достатъчно узрял. Преди всичко можем да засилим критиката срещу нашето тълкуване. Може би не е чак толкова важно, че резултатите му са така нерадостни и трудни за преглъщане. Още по-сериозен аргумент е, че сънувалите го хора, на които приписваме подобни желания с тълкуванията си, най-решително и с пълно основание ги отхвърлят. „Какво? — казва единият. — Искате да кажете, че ми е жал за парите, които похарчих за задомяването на сестра си или за образованието на брат си? Това не може да бъде; аз работя само за тях двамата, нямам други интереси в живота, освен да изпълнявам дълга си към тях като най-възрастен, както обещах на покойната ни майка.“ Или друга пациентка: „Искала съм била мъжът ми да умре! Това са възмутителни глупости! Не само че бракът ни е щастлив — това сигурно няма да ми повярвате, — но смъртта му ще ме лиши от всичко, което имам на този свят“. А трети ще ни отговори: „Имал съм плътски желания към сестра си? Това е смехотворно; тя ми е напълно безразлична, не сме в добри отношения и от години не съм разменил нито дума с нея“.

Навярно би било по-лесно, ако тези хора само отказваха да потвърдят или отричаха приписаните им тенденции; тогава бихме могли да кажем, че просто не знаят за тях. Но че те усещат у себе си тъкмо противоположното желание и ни го доказват чрез начина си на живот — това най-сетне трябва да ни озадачи. Не е ли време да изоставим цялата работа по сънотълкуването, тъй като започва да стига до абсурд.

Не, все още не. И този по-силен аргумент ще отпадне, когато го разгледаме критично. Това, че в душевния живот има несъзнавани тенденции съвсем не означава, че в съзнателния живот не могат да преобладават обратните на тях. Може би в душата има място за противоположни тенденции, за противоречия, които съществуват съвместно; а може би тъкмо доминирането на един мотив е причина да не се осъзнава противоположният му. Така останаха само предишните възражения — че резултатите от сънотълкуването не са прости и са твърде нерадостни. На първото трябва да се отговори, че ако мечтаете за простота, няма да решите нито един проблем на съня; ще трябва да се примирите, че тук нещата са по-сложни. А на второто — че сте очевидно не прави, когато използвате харесването или нехаресването на нещо като мотив за научна преценка. Какво от това, че резултатите на сънотълкуването ви се виждат нерадостни, дори срамни и отблъскващи? Ҫa n’empêche pas de’exister^[4] — чух веднъж да казва в подобен случай моят учител Шарко, когато бях млад лекар. Ако желаем да научим реалностите в този свят, трябва да се смиряваме, деликатно да потискаме симпатиите и антипатиите си. Ако един физик ви убеждава, че органичният живот на земята в най-скоро време ще загине напълно, ще си позволите ли да му отвърнете: „Не е възможно, това са прекалено нерадостни изгледи“. Мисля, че ще замълчите, докато дойде друг физик и докаже на първия, че е допуснал грешка в изходните предпоставки или в изчисленията си. Отхвърляйки онова, което ви е неприятно, вие по-скоро повтаряте механизма на сънообразуването, вместо да го разберете и преодолеете.

Сега може би ще обещаете, че няма да възразявате срещу отблъскващия характер на цензурираните в съня желания, и ще се задоволите с аргумента, че все пак е невероятно злото да има толкова голям дял в човешката природа. Но дали вашият собствен опит ви дава основание да го твърдите? Не говоря за това какви сте самите вие в собствените си очи, но наистина ли сте срещали толкова много доброжелателност у висшестоящите и конкурентите си, толкова рицарство у враговете си и толкова малко завист във вашите кръгове, че се смятате задължени да оспорвате егоистичната злина на човека? Или не ви е известно колко необуздани и ненадеждни са повечето хора в сексуалния си живот? Не знаете ли, че всички сънувани от нас прегрешения и изстъпления всекидневно се извършват от хора в будно състояние? Нима психоанализата не е просто потвърждение на древната максима на Платон, че са добри хората, задоволяващи се да сънуват онова, което другите, лошите, действително вършат?

А сега преместете поглед от индивидуалното към голямата война, която все още опустошава Европа, помислете колко бруталност, жестокост и коварство се развихрят сега в цивилизования свят. Наистина ли мислите, че шепа безсъвестни честолюбци и измамници биха успели да освободят всички тези зли духове, ако милионите им последователи не бяха съучастници в това? Ще се наемете ли и при тези условия да защитавате идеята, че злото няма дял в душевното устройство на човека?

Ще ме упрекнете, че гледам на войната едностранчиво, че тя е извадила на показ и най-красивото, най-благородното у хората — геройството, саможертвата, социалното чувство. Безспорно, ала недейте да вършите и вие тази несправедливост, която така често се върши спрямо психоанализата — да я упрекват, че отрича нещо само защото изтъква нещо друго. Нямаме намерение да отричаме благородните пориви в човешката природа, нито пък някога сме ги подценявали. Напротив, аз ви разкрих не само лошите цензурирани желания, а и цензурата, която ги потиска и прави неузнаваеми. Ние наблягаме повече на злото у човека само поради това, че другите го отричат, нещо, от което човешката душа не става по-добра, а само непонятна. Ако се откажем от едностранчивата етическа преценка, несъмнено ще открием вярната формула за съотношението между доброто и злото в човешката природа.

Значи всичко остава, както беше. Не се отказваме от резултатите на работата си по сънотълкуването, макар да изглеждат странни. Може би по-късно ще се доближим до тяхното разбиране по друг път. На първо време нека запомним: изопачаването на съня е резултат от цензура, упражнявана от одобрявани тенденции на Аза срещу желания, които се събуждат у нас нощем в спящо състояние и по някаква причина са неприемливи. Вярно, защо тези осъдителни желания се явяват тъкмо нощем и откъде произлизат — по този въпрос са нужни още много проучвания.

Ще бъде обаче несправедливо, ако пропуснем да изтъкнем друг резултат от нашите изследвания. Желанията, които ни смущават, докато спим, са неизвестни за нас, научаваме за тях едва от сънотълкуването; тоест преди това те могат да се нарекат несъзнавани в споменатия смисъл. Но трябва да кажем, че са нещо повече от несъзнавани в момента. Както видяхме от много примери, сънувалият ги отрича, след като са му станали известни чрез тълкуването. Повтаря се случаят, който най-напред срещнахме при тълкуването на грешката „да се оригнем за здравето на шефа“, когато ораторът възмутено ни уверяваше, че нито в момента, нито когато и да било преди не е изпитвал неуважение към шефа си. Още тогава се усъмнихме в стойността на такова уверение и вместо това приехме, че ораторът никога не е знаел за това свое чувство. Същото се повтаря при всяко тълкуване на силно изопачен сън и това го прави важно за нашите разбирания. Сега вече сме готови да приемем, че в душевния живот има процеси, тенденции, за които човек изобщо не знае продължително време, а може би и постоянно. Така несъзнаваното придобива за нас нов смисъл; определенията „в момента“ или „временно“ отпадат от неговата същност, то може да бъде и трайно несъзнавано, не само „латентно в момента“. Разбира се и затова по-нататък що кажем повече.