Петър Лазаров
Кеч ес кеч, Дан Колов (14)

Глава 13
Паоли прави откритие

Още преди да напусне яхтата, може би бе някъде в Хавай, когато Дан Колов научи, че Джим Лондос е станал световен шампион. Това го зарадва, защото помежду си бяха уговорили мач, още в Канада. Сега българинът имаше възможност да се надява на световната титла всред професионалистите, дори му се струваше, че ще я постигне с по-малко психическо напрежение от успеха си в Япония. Станеше ли то, за няколко месеца щеше да е направил кариера и то каква!

Америка бе чула доста неща за пребиваването му в Азия и хората го бяха оценили. Някой от Щатите дори го посрещнаха като герой. На пристанището любопитна група търпеливо чакаше да види как изглежда човекът, развенчал Джики Хиген. Беше се създал клуб „Ние обичаме Дан Колов“. Членовете му размахваха приветствени надписи.

Появиха се вече и представители на печата. Заедно с тях и въпросите:

— Мисътр Колов, вашите планове за бъдещето?

— Защо не се отзовахте на поканата на Джим Лондос и защо не приехте борбата за световната титла?

От пресата Дончо научи за подобна покана.

— Кога са ми изпратили покана?

— Веднага след победата над Джики.

— Не съм я получил.

— Все пак, къде бяхте?

— В Хавай.

— Нарочно ли се скрихте там? Уплашихте ли се?

— Аз?!

— Да, защо не? Какво мислите да правите днес? Утре?

— Да победя Лондос, разбира се.

— Предлагате среща?

— И среща, и пари. Предлагам пари. Много долари на този, който ми организира среща с Джим Лондос.

Джими си оставаше добър приятел, но Колов гонеше нова сензация, като се надяваше, че малко шум е в интерес и на двамата. Освен това искаше да се наложи и над Америка с един удар, ако победеше. Това добре пасваше и на повишеното му самочувствие.

Оказа се обаче, че лесното е когато обещаваш. Като очакваше, че ще загуби, Джим Лондос забрави и дружбата, и уговорките. Никой не желае да бъде развенчан. Лондос също.

След като не получи задоволителен отговор в писмо или пресата, Колов потърси среща очи в очи с Лондос. По това време световният шампион се бореше пред препълнени зали и изобщо вършеше чудесен и сладък бизнес. Отидоха в ресторант, където можеха да говорят насаме. Неочаквано там Лондос започна да се държи надменно и, като нямаше друго за какво да се хване, взе позата на обиден от изявленията на съперника в пресата. И особено от наградата за организатора на двубоя им.

Когато загуби търпение, Колов го обвини в двуличие. След това Лондос още по-твърдо започна да отказва среща между двамата, и от своя страна укори Дончо, че с всичко това гони сензация.

— Хубаво ще ти е да ме провалиш с гръм и трясък, а? — запита Лондос.

— Толкова ли си сигурен, че ще загубиш? — гласеше възражението.

Кавгата не доведе до резултат. Гъркът се страхува от Дан Колов и толкова. Харесваше му да бъде световен шампион. Искаше да задържи титлата колкото може по-дълго. А строги правила още нямаше. В занаята им все още много зависеше от личното желание.

Скараха се така, че се разделиха със закани да се пребият един друг.

После започнаха гоненица, в която Колов търсеше на всяка цена мач с шампиона, а Лондос внимателно следеше спортната му форма и предлагаше борба винаги тогава, когато българинът излизаше в почивка и разтренираше. Гоненицата им донесе много загуби и никаква полза, световната титла грабна трети, наричаше се Ричард Шикат.

Колов победи Шикат в един сензационен мач от шест рунда, но пак не стана световен шампион, защото срещата нямаше официален характер. Шикат я прие, за да попълни касата си.

Гонитбата с Лондос имаше и една положителна последица, Дончо винаги беше във форма и се самоусъвършенстваше под заплахата да го издебнат и посрамят на ринга. Тренираше с Джим Стерлос, един борец, доста подобен по стил на Лондос. Сега дори от тренировките на Колов се интересуваха.

Освен Джим Стерлос на тренировките му редовно присъствуваше и Раул Паоли. Това беше един двуметров французин, който се оказа еднакво практичен, силен и наблюдателен. Французинът Паоли сякаш не изпускаше нищо. Често правеше верен извод от наглед съвсем незначителен факт.

Веднъж, в приятелски разговор, Стерлос разправяше как минал „зад гърба“ на Колов. Може би нататък разказът му щеше да завърши и с описание на победа с туш, защото всички свои срещи Стерлос печелеше именно така. Паоли веднага възрази:

— Не вярвам, Стерлос — каза Паоли. — Ти не можеш да минеш зад гърба на Колов.

Французинът бе забелязал нещо изумителното, а именно че Колов не търпи противник „отзад“. Когато Стерлос наистина не успя, оказа се, че това изненада и самия Дончо, подсъзнателната си омраза към противник зад гърба той откри след Паоли.

Същият този двуметров човек имаше желание да популяризира борбата във Франция. Раул внимателно следеше развитието на американския спорт и тамошните асове. Когато отправи забележката си към Стерлос, той предварително знаеше още, че последният ще кипне от яд.

— Да се обзаложим! — извика Стерлос.

— О, кей!

След час и половина Стерлос беше само потен и уморен.

— Взели го дяволите, Паоли — съжалявайки за облога каза той. — Загубих.

Паоли му опрости сумата.

— Къде има ангажименти той сега? — запита французинът и кимна към Колов.

— Дявол го знае. В Китай — отговори спаринг-партньорът Стерлос.

Паоли приглади без нужда черните си, грижливо сресани коси. След няколко месеца той прочете във вестниците, че Колов са връща от Южна Америка и Китай непобеден. Въпреки че имал тежки борби в Шанхай, Кантон, Нанкин, Пекин. Паоли знаеше, че китайците имат свой оригинален стил на борба, различен дори от тоя на близка Япония.

В Щатите Колов седя само няколко месеца. Прие покана за турне в Африка и отново се върна непобеден. Така, без световна титла, той беше обогатен, събрал световния опит от борбата и спечелил реноме на най-търсения извън Щатите борец от Щатите. Но и същевременно се чувстваше уморен. Отново се чуваше от устата му, че ще се отказва от борбата. Но Паоли добре знаеше, че няма да го направи. Тази реакция на преумората преминава бързо, щом отмине и предизвикалата я причина. Започнал да общува с Колов, Паоли скоро откри, че страшният на вид и труден противник на ринга Дан Колов е приятен, чувствителен, добър човек.

Паоли беше един от първите гости на Колов в новата му къща в Канада. Там, където борецът смяташе да се оттегли от света. Когато говореха за бъдещето си, за себе си французинът не скриваше, че иска да стане организатор.

— Тогава най-после ще имам менажер приятел — шегуваше се Колов. — Колко късно!

На свой ред Паоли изразяваше съмнение в способността му да живее като обикновен човек.

— Ако започнете с Джери Маринов вашата търговия ще трябва да цепите стотинката на две — казваше французинът. — Инак не върви. Да купувате по-евтино в Китай, за да продавате по-скъпо в Америка.

— Ще я цепя! — решително отговаряше Дончо.

На това Паоли възразяваше, че светът още помни Дан Колов. Наистина продължителното отсъствие на Колов от ринга бе дало повод за много догадки, тъй като бе извършено без никакви официални изявления.

По време на един подобен разговор с Раул Поаоли Дончо получи написана с молив бележка.

„Ти си толкова прочут, че се страхувам да те видя.

Брунир“

Това беше един от борците, които Колов победи в началото на кариерата си. Бяха заедно и при Харисон, тогава Брунир посрещна с неприязън младия Колов. Заболял по-късно, той сега с труд свързваше двата края, поне това се чуваше за него.

Дончо нареди на прислужника да го доведе и се замисли: би ли могъл да бъде на мястото на Брунир? Към него, Дан Колов, живота се показа щедър. Но докога? Той потръпна при мисълта, какво би станало с него, ако не беше постигнал сегашното си положение с толкова усилия. Къде е сега Стоил, къде е Пазванта? Колцина от стотиците емигранти, които познаваше, са вече богати?

Колов гледаше измършавелия Брунир и не можеше да си представи, че някога се е борил с него. Бившият му противник беше така слаб, че той се страхуваше дори да се ръкува здраво с него.

На бившия си противник Дончо даде толкова пари, с колкото можеше да се преживее цяла година човек като пришълец.

Умът на дошлия за дребна милостиня Брунир дълго отказваше да асимилира този факт. Накрая в очите му се появи влага.

— Не зная защо ми даде толкова пари, Дан Колов — каза той. — Когато бях здрав и борец, разбрах едно: Америка има много велики борци и ти беше един от тях. Когато се разболях, научих още едно: всред великите борци има само един велик човек и този човек си ти. Ще те помня, докато съм жив! И винаги ще казвам: ти си най-голямото сърце, което съм срещал в Америка. Моля, запомнете думите на болния Брунир. Ще останат имената на Збишко и Левис, ще останат и други. Но теб ще те помнят по-различно. Колко ли велика трябва да е душата на този, който може да обича хора, след като те не са го обичали!

Паоли остана силно впечатлен от видяното.

Самият Дончо в тези дни се намираше на кръстопът. Заобиколен от листчета той пресмяташе цени на банани и китайски стоки, като добавяше и разходи за транспорт. Беше отвратително. Изглеждаше дребнаво. Борбата беше удоволствие и живот, но тя не е вечност. Наистина, как ли се печелеха пари в Америка?