Рос Макдоналд
Подвижна мишена (23)

23

Слънцето се беше вдигнало над планините, когато пристигнах в Санта Тереза. Камъните, листата и връхчетата на тревата се къпеха в лъчите му. Видяна откъм каньона, къщата на Сампсън приличаше на детска къщичка, построена от захарни кубчета. Когато я приближих, можах да усетя властното спокойствие, което обгръщаше мястото. Спрях колата и разединих жичките, за да угася двигателя.

Почуках на служебния вход и Феликс отвори вратата.

— Мистър Арчър, вие ли сте?

— Има ли нещо, което ви кара да се съмнявате?

— Изглежда сте имали неприятности, мистър Арчър?

— Така изглежда. Дали чантата ми е все още в килера?

Там имах дрехи за смяна и втора връзка с ключове за колата.

— Разбира се, господине. Лицето ви е наранено, мистър Арчър. Да се обадя ли за лекар?

— Не се притеснявайте. Ще се оправя и с един душ, ако има такъв наблизо.

— Да, господине. Разполагам с такъв в апартамента ми над гаража.

Той ме заведе до владенията си и донесе чантата ми. Банята беше чиста и спретната. Взех душ, избръснах се и смених втвърдените от морската сол дрехи. През цялото време ме изкушаваше желанието да се пъхна в неоправеното легло на кокетната малка стаичка и за известно време да зарежа случая.

Когато пак влязох в кухнята, той приготвяше поднос със сребърни прибори за закуска.

— Желаете ли да хапнете нещо, господине?

— Да, ако може бекон с яйца. Той кимна с топчестата си глава.

— Веднага, щом приключа с това, господине.

— За кого е подносът?

— За мис Сампсън, господине.

— Толкова рано!

— Тя поиска да закуси в стаята си.

— Добре ли е тя?

— Не знам, господине. Тази нощ спа твърде малко. Когато се прибра, минаваше полунощ.

— Откъде се прибра?

— Не знам, господине. Излезе веднага след вас и мистър Грейвс.

— Сама ли шофираше?

— Да, господине.

— Каква беше колата?

— Спортен „Пакард“.

— Да не е онази бежовата?

— Не, господине. Яркочервената. Пропътувала е над сто мили.

— Вие май доста отблизо наблюдавате живота в семейството.

Той любезно се усмихна:

— Едно от задълженията ми е да проверявам дали в колите има достатъчно бензин и масло, откакто в къщата няма постоянен шофьор.

— Но, изглежда, не обичате много мис Сампсън?

— Аз съм й предан, господине.

Непроницаемите тъмни очи скриваха успешно всичките му мисли.

— Да не се отнасят зле с вас, Феликс?

— Не, господине. В родината ми моето семейство е известно. Пристигнах в Щатите, за да следвам в Калифорнийския политехнически колеж, когато събера нужните средства. Затова не ми е приятно предупреждението на мистър Грейвс, който ме включва сред заподозрените заради цвета на кожата ми. Градинарите не го обичат поради същата причина.

— Той говори ли с вас за събитията през миналата вечер?

— Да, господине.

— Не смятам, че е целял да ви накара да се чувствате така.

Той отново се усмихна любезно.

— Мистър Грейвс в къщата ли е?

— Не, господине. Мисля, че отиде при шерифа. Ще ме извините ли? — Той намести подноса върху рамото си.

— Да знаете случайно телефона на шерифа? И още, трябва ли да казвате „господине“ на всяка дума?

— Не, господине — отговори той с лека ирония и добави: 23665.

Набрах номера от апарата в килера и попитах за Грейвс. Един сънен глас го извика.

— На телефона е Грейвс — гласът му беше дрезгав и уморен.

— Арчър е.

— Къде се беше запилял, за Бога!

— Ще ти разкажа по-късно. Някакви следи от Сампсън?

— Още не, но понапреднахме малко. Успях да се добера до главния архив на ФБР. Изпратихме по телекс отпечатъците на убития във Вашингтон и преди час получихме отговор. Регистриран е при тях от доста отдавна. Името му е Еди Ласитър.

— Ще хапна нещо и идвам веднага. В къщата на Сампсън съм.

— По-добре недей! — Той заговори по-тихо: — Шерифът ти е сърдит за снощната история. Аз ще дойда при тебе. — Той затвори, а аз отворих вратата към кухнята.

Беконът в тигана издаваше приятни звуци. Феликс го изсипа в една затоплена чиния, зареди тостера с филийка хляб, счупи яйцата над димящата мазнина и ми сипа чаша кафе от изпускащия пара кафеник.

Настаних се на кухненската маса и засърбах горещото кафе.

— Телефоните в къщата на една линия ли са свързани?

— Не, господине. Тези в предната част на къщата са на различна линия от тези, които използва прислугата. По-препържени ли предпочитате яйцата, мистър Арчър?

— Не, дайте ги така! Кои от тях са свързани с апарата в килера?

— Този в дрешника и този в къщата за гости, където живее мистър Тагърт.

Попитах го между две преглъщания:

— Мистър Тагърт вкъщи ли е?

— Не знам, господине. Мисля, че го чух да излиза с колата през нощта.

— Бихте ли отишли да проверите?

— Да, господине. — Той излезе през задната врата. Минута по-късно се чу шум от кола и влезе Грейвс.

Беше загубил част от енергичността си, но все още се държеше. Очите му бяха зачервени.

— Сякаш си бил в ада, Лу.

— Точно оттам се връщам. Донесе ли сведенията за Ласитър?

— Да.

Той извади от вътрешния си джоб фин лист хартия и ми го подаде. Погледът ми се плъзна надолу по напечатаните редове.

Изправен пред съда за малолетни, Ню Йорк, 29 март 1923 г., по оплакване на бащата за извършени кражби. Предаден за надзор в католическия приют на Ню Йорк на 4 април 1923 г. Освободен на 5 август 1925 г. Съдът в Бруклин, 9 януари 1928 г., обвинен 8 кражба на велосипед. Получил условна присъда и пуснат под наблюдение. Освободен от наблюдение на 12 ноември 1929 г. Арестуван на 17 май 1932 г. и обвинен в притежание на откраднат чек. Делото отложено поради липса на доказателства и по решение на щатския прокурор… Арестуван на 5 октомври 1935 г. за кражба на кола, затворен за три години в Синг Синг… Арестуван със сестра си. Бети Ласитър, от агентите на Американската агенция за борба с наркотиците на 23 април 1943 г. Обвинен в продажбата на една унция кокаин, на 2 май 1943 г. осъден на една година и един ден в затвора Ливънуорт… Арестуван на 3 август 1944 г. за участие в обира на Централното управление по електричеството. Признат за виновен и осъден от пет до десет години затвор в Синг Синг. Пуснат на свобода под наблюдение. Изчезва от наблюдението на контролните органи през декември 1947 г.

Това бяха върховите моменти в биографията на Еди, точките от пунктираната линия, която проследяваше живота му от престъпното детство до трагичната смърт. Светът обаче едва ли щеше да усети загубата.

Феликс се наведе към рамото ми:

— Мистър Тагърт е във вилата си, господине.

— Събудил ли се е?

— Да, в момента се облича.

— Може ли и аз да получа закуска? — обади се Грейвс.

— Да, господине.

Грейвс се обърна към мен:

— Откри ли нещо интересно вътре?

— Само едно нещо, за което не съм твърде сигурен. Ласитър е имал сестра на име Бети, която е била обвинена с него за афера с наркотици. В Лос Анджелис живее една жена на име Бети, в чиято биография също са замесени наркотици. Свири на пиано в бардака на Трой. Представя се като Бети Фрайли.

— Бети Фрайли? — каза Феликс, наведен над печката.

— Това не те засяга — начумерено му отвърна Грейвс.

— Почакай! — казах аз. — Какво искахте да кажете за Бети Фрайли, Феликс? Познавате ли я?

— Не, нея самата не познавам, но съм слушал плочите й при мистър Тагърт. Забелязах името, когато чистех прахта.

— Истината ли говорите? — попита Грейвс.

— Защо да ви лъжа, господине?

— Я да видим какво ще ни каже Тагърт за това! — каза Грейвс и се изправи.

— Чакай, Бърт. — Сложих ръка на рамото му, което се беше стегнало от напрежение. — Ако прегазваме всичко по пътя си, няма да стигнем доникъде. Дори и Тагърт да притежава плочите на тази жена, това все още не означава нищо. Та ние дори не сме сигурни дали тя е сестрата на Ласитър. Човекът може да е просто колекционер.

— Той притежава доста богата колекция — поясни Феликс.

Грейвс продължаваше да упорства.

— И все пак смятам, че трябва да хвърлим един поглед.

— Но не сега. Тагърт може и да е виновен, но няма да върнем Сампсън, ако слепешката се нахвърлим върху него. Ще го оставим да излезе и тогава аз ще ида да хвърля поглед на плочите му.

Грейвс се остави да го бутна отново върху стола. Той разтърка уморените си клепачи с пръсти.

— Този случай ме натопи в най-забърканата каша, за която някога съм могъл да мечтая — каза той.

— Така е. — Грейвс знаеше само половината от всичко. — Дадена ли е обща тревога за Сампсън?

Той отново отвори очи.

— От десет часа снощи. Съобщихме на патрулите по магистралите и ФБР, обадихме се и на всички полицейски участъци и местни шерифи от тук до Сан Диего.

— Не е зле отново да хванеш слушалката — казах аз — и да обявиш още една всеобща тревога. Този път за Бети Фрайли. Пусни я по цялото крайбрежие.

Той се усмихна иронично и издаде напред масивната си челюст.

— Това не влиза ли в категорията на действията, извършени слепешком?

— В конкретния случай така се налага. Ако не се доберем бързо до Бети Фрайли, ще ни изпреварят. Дуайт Трой я е взел на прицел.

Той въпросително ме погледна:

— Откъде знаеш всичко това, Лу?

— Сдобих се със сведенията по възможно най-трудния начин. Миналата нощ поговорих със самия Трой.

— Значи той е забъркан в тази работа.

— Вече е забъркан. Мисля, че иска стоте бона само за себе си и знае у кого са те в момента.

— В Бети Фрайли? — Той извади едно тефтерче от джоба си.

— Така предполагам. Черна коса, зелени очи, правилни черти, среден ръст, между двадесет и пет и тридесет години, известна склонност към кокаин, слаба, но добре сложена, дори красива. Издирва се по подозрение за участие в убийството на Еди Ласитър.

Той вдигна глава от бележките и остро ме изгледа:

— Това ново предположение ли е, Лу?

— Така да бъде. Ще предадеш ли съобщението?

— Незабавно.

Той стана и се насочи към килера.

— Не по този телефон, Бърт. Той е свързан с този във вилата на Тагърт.

Той се закова на място и се обърна със сянка на раздразнение върху лицето:

— Ти изглеждаш почти сигурен, че Тагърт е нашият човек.

— Ще те заболи ли сърцето, ако се окажа прав.

— В никакъв случай — каза той и се запъти към вратата. — Ще използвам телефона в кабинета.