Карлийн Брадфорд
Кралица за девет дни (4)

3. Кралска сватба?

Пиршеството, последвало коронацията, продължи часове наред. Накрая на Джейн вече й се искаше да не я бяха канили на тържеството. Отначало се вълнуваше, макар да я бяха накарали да седне в компанията на ято шумни кискащи се момичета и най-низшите сред придворните дами. Всяко ястие биваше внасяно в банкетната зала на Уестминстърския дворец под звуците на тромпети и за огромна изненада на Джейн, беше предвождано от двама благородници, яхнали коне.

Джейн беше толкова гладна, че напълно забрави изисканите си обноски, а се нахвърли лакомо върху всичко на масата, до което можеше да се добере. На това празненство добрите маниери очевидно не бяха най-важното нещо. Еленски бутове, подноси с пернат дивеч, рибни плата със сложна украса — всичко това изчезваше на мига, в който докосваше масата. Дамите около Джейн лапаха с не по-малко настървение и пръстите на всички лъщяха от мазнина.

След като засити глада си, Джейн взе да клюма уморено. Събитията от последните два дни я бяха изтощили като никога досега. Прислужниците продължиха да поднасят пайове с месо, гълъби, печени прасета, но тя вече ги наблюдаваше в полусън. Дори маскарадът, последвал пищната гощавка, който представяше историята на Орфей в подземния свят, не успя да я впечатли особено, докато една от стотиците свещи на сцената не се прекатури върху хартиените цветя, поставени за украса по нея. Лумналите пламъци придаваха на подземния свят още по-голяма достоверност, но Джейн вече бе прекалено уморена, за да се изплаши истински, въпреки че нейните сътрапезнички се разкрещяха и побягнаха да се спасяват. За щастие един от прислужниците се оказа достатъчно съобразителен, че да плисне кана вино върху огъня и той бързо утихна. След това маскарадът продължи, като единствената щета до края си остана един полят с вино демон.

Малко след като бяха изречени и последните реплики от представлението, крал Едуард се изправи на крака. По неговото лице също започваха да личат следите от умората и напрежението, които отдавна вече мъчеха Джейн. Кралят се поклони на своите гости.

— Благодаря ви, добри дами и господа. Ние сме възрадвани, че присъствахте на нашата коронация и показахте любов и преданост към нашата личност. Ще се радваме да ви видим отново утре заран.

После напусна залата.

Джейн колебливо стана, все още несигурна какво точно е редно да направи в този момент. В последвалата суетня тя изгуби от поглед лейди Франсиз, която доскоро седеше до нейно величество кралица Катерина. Внезапно нечия ръка докосна рамото й.

— Ще ме последвате ли, милейди? — Беше един от прислужниците, които обслужваха гостите на кралската маса.

Без да знае какво има да става, Джейн тръгна подире му, проправяйки си път сред тълпата. Той я поведе зад завесите, спуснати над вратата към тясно вито каменно стълбище, което водеше нагоре. На върха прислужникът отметна тежкия гоблен и направи път на Джейн да мине първа. Тя се озова в уютна стая, където огънят приветливо бумтеше в огнището. Пред него лежеше малко кученце. На един стол наблизо, протегнало крака само по чорапи, за да се наслади на ласкавата топлина, седеше момче, което галеше кученцето по корема. На Джейн й трябваха няколко секунди, за да разпознае в това момче своя братовчед.

— Ваше Величество! — ахна тя и тутакси се наведе в дълбок поклон.

— Стани, братовчедке! Последният път, когато се видяхме, не се държеше толкова официално.

Джейн вдигна глава и видя закачливите пламъчета в очите на Едуард. Сега вече позна своя роднина. В този момент той повече приличаше на момчето, което постоянно я дразнеше заради нейните лунички и й дърпаше плитките.

— Последния път, когато се видяхме, ти още не беше крал! — Думите излетяха от устата й още преди да успее да ги обмисли.

В единия от ъглите на стаята се чу нечие ахване. Едва тогава Джейн си даде сметка, че не са сами. Високо момиче с непокорна огненочервена коса стоеше край нишата на един от прозорците. Принцеса Елизабет!

Опитвайки се едновременно да се изправи и отново да се поклони, Джейн залитна и едва не се просна по очи на пода. Елизабет вдигна вежди при нейната несръчност.

— Виждали сме се и преди, нали, лейди Джейн? — промълви тя.

— Така е, Ваше Височество — заекна Джейн.

— О, Елизабет, недей да се държиш толкова превзето — нетърпеливо възкликна Едуард. — Не по-зле от мен си спомняш нашата братовчедка. Хареса ли ти коронацията? — с жадно любопитство попита той, обръщайки се отново към Джейн. — Не беше ли великолепна?

— Наистина беше такава, Ваша Светлост. Ненадмината по великолепието си. Благодаря, че ме поканихте. — Умората на Джейн се беше изпарила като по магия и тя постепенно възвръщаше добрите си маниери. Най-сетне се изправи след дълбокия поклон и застана пред Едуард с лъчезарно изражение, отправяйки към Елизабет малко по-плаха усмивка.

— Държах да присъстваш. А сега пратих да те повикат, защото нямах търпение да те видя отново. Добре си прекарвахме заедно, нали?

— Така е — пламна лицето на Джейн. — Помните ли как бутнахте прислужника в езерото?

Едуард се разсмя.

— Помня, милейди, но не го направих нарочно. Той просто се изпречи на пътя ми, а аз не можех да позволя вие да спечелите конното надбягване!

— Но въпреки това именно аз го спечелих, нали?

— Вярно — призна с неохота Едуард. — А помниш ли как каза на бедната глупава лейди Брамптън, че старата крава, която се тътреше след нея, докато бяхме на пикник, е разярен бик?

Джейн се изкиска, вече напълно спокойна в присъствието на коронования си роднина и напълно забравила за Елизабет.

— Никога не съм виждала някой толкова бързо да се катери по плет. А вие?

— Нито преди, нито след това.

Джейн прекара половин час в компанията на Едуард и имаше чувството, че са се разделили едва преди няколко дни, а не са минали месеци от последната им среща. Едуард извика един от своите пажове и му нареди да донесе столче за Джейн, за да се настани тя близо до него. В светлината от трепкащите пламъци на огъня приликата между двамата изпъкваше особено. И двамата имаха бледа кожа, съчетана с деликатни черти. Двамата отдавна вече бяха забравили за присъствието на принцеса Елизабет и трепнаха от изненада, когато тя заговори.

— Според мен, благородни братко, вече е време лейди Джейн да се върне при своите родители. Убедена съм, че отдавна я чакат.

— О, Джейн, прости ми. Станало е много късно, а и аз те задържам вече твърде дълго. Сега си върви, а утре ще се видим отново на турнира. — Той й протегна ръка. Джейн я целуна, набързо се поклони и тръгна да си ходи. Гласът на Елизабет я върна насред път.

— В коя пустош са ви възпитали толкова зле, милейди, та не сте обучена как е редно да се покланяте пред своя крал?

Джейн пламна и с приковани в турския килим очи направи дълбок и почтителен поклон пред Едуард. Цялата гореше от срам. Как можа да забрави това?! Майка й я беше обучавала дни наред как трябва да се държи, когато срещне Едуард за първи път след неговото коронясване.

— С ваше позволение, Ваша Светлост, сега ще се оттегля.

Сякаш за да посрами още повече Джейн, Елизабет направи цели пет реверанса, отстъпвайки почтително с гръб към вратата. Джейн остана като вкаменена с превит в дълбок поклон гръб, докато тя се оттегли. Едва тогава се осмели да погледне в очите Едуард. За нейна изненада и огромно облекчение, той се усмихваше широко.

— Леле-мале, днес Киселата лейди е наистина в чудесна форма — отбеляза той. — Лека нощ, Джейн. — И тъй като и той тепърва трябваше да свиква с новото си положение, едва след това доби сериозно изражение и добави с официален тон. — Ще очакваме с нетърпение вашето идване утре.

* * *

Катерина едва успяваше да овладее своето вълнение. Двете с Джейн и майка им щяха да споделят ложата на кралица Катерина, откъдето да наблюдават двубоите и състезанията. Но в мига, когато пристигнаха на полето, където предстоеше да се проведе турнирът, тя бе обзета от внезапна срамежливост, та трябваше Джейн буквално да я влачи към ложата на кралицата. Джейн бе толкова погълната да вдъхва кураж на сестра си, че самата тя се оказа неподготвена, когато кралицата внезапно се извърна към тях и им кимна да се приближат. Събирайки набързо диплите на роклята си, Джейн се завтече напред да засвидетелства верноподаничеството си. Тя се приведе в дълбок поклон пред своята владетелка, доволна, че поне днес е успяла да стори това с изящество и според етикета.

Кралица Катерина пристъпи напред и внимателно й помогна да се изправи.

— Стани, мишленце, нека добре да те огледам. Май наистина си едно малко и слабо мишленце, а?

— Да, Ваша Светлост — отвърна Джейн. — Но много се надявам да порасна.

Кралицата се разсмя.

— Убедена съм, че ще пораснеш. А какво ще кажеш да дойдеш да живееш в моя дворец, дете? — Гласът й звучеше приятелски и предразполагащо.

— Ваша Светлост е твърде добра към мен и ми оказва голяма чест — бързо отговори Джейн. — Затова съм много благодарна на Ваша Светлост. — Тя смутено се усмихна и лицето й порозовя от вълнение. Кралицата отвърна на нейната усмивка. В този миг между двете възникна връзка, която щеше да остане здрава чак до смъртта им.

— Ти ще си моя дъщеря — възкликна кралица Катерина, — а аз ще се считам за щастлива майка с толкова прекрасно дете като теб. Двете с принцеса Елизабет с нетърпение очакваме да се присъединиш към нашия двор.

— Благодаря, Ваша Светлост — отвърна Джейн, но сърцето й се сви при споменаването на принцеса Елизабет. Джейн не бе твърде сигурна, че тя също като кралицата очаква с нетърпение нейната поява в двора.

„Но какво от това — рече си Джейн. — Конфузията от миналата вечер скоро ще бъде забравена. А от днес нататък аз трябва да съм колкото се може по-дружелюбна, така че, сигурна съм, двете бързо ще се сприятелим. Но въпреки това никога повече няма да допусна да ме обвинят в липса на уважение“ — прошушна на себе си тя. По всичко личеше, че принцесата много държи по-нисшестоящите да й засвидетелстват своето уважение и Джейн щеше да се подчини.

В този миг тромпетите засвириха и крал Едуард влетя на кон на полето на турнира, заобиколен от своите приближени благородници. Той зае мястото си точно над ложата на кралицата и даде знак състезанията да започнат.

Джейн се огледа за принцеса Елизабет и принцеса Мери, но и двете по различни причини бяха решили да не присъстват на турнира. Джейн знаеше, че тяхното положение в двора все още е неясно, макар че според завещанието на крал Хенри двете бяха негови наследници веднага след Едуард. Въпреки това официално все още се водеха извънбрачни деца на краля. Докато беше още жив, старият крал ту ги приласкаваше, ту ги отблъскваше. Бяха познали какво е семеен живот, единствено докато кралят бе женен за Катерина Пар. Тогава по нейно настояване се върнаха в двора и намериха там своя истински дом, където ги посрещнаха с любов. Сега принцеса Елизабет щеше да остане с кралицата, но Мери предпочиташе да се върне час по-скоро в имението си в Хъндсън, щом приключат тържествата, съпътстващи коронацията. По всичко личеше, че католичката Мери не се чувства добре в двор, където протестантите постепенно вземаха връх.

Останалата част от деня се превърна в пъстро и зрелищно празненство, а първенците на кралството мериха сили и умения в различни двубои и състезания. Флаговете и знамената, увенчани с фамилните гербове на участниците, весело плющяха на вятъра. Едуард постоянно се надвесваше от мястото си, за да изрежда имената на състезателите и да им разкаже по нещо за всеки от тях.

— Ето сега излиза моят чичо, Томас Сеймор — извика внезапно той. — Обзалагам се, че скоро ще направи своите противници на пух и прах. Малцина са онези, които могат да се мерят с него.

По-младият брат на регента препусна на състезателното поле. Беше покрит с броня от глава до пети, въоръжен до зъби и уверено яздеше своя кон. Потвърждавайки прогнозата на Едуард, той веднага свали от седлото първия си противник. Вторият обаче се оказа костелив орех. При началния сблъсък техните пики с глух тътен срещнаха противниковите щитове и макар другият рицар да се залюля на седлото, все пак успя да се задържи на коня. Двамата препуснаха към противоположните краища на полето и се приготвиха за повторна атака. След подадения знак пришпориха конете и се хвърлиха един към друг — с насочени хоризонтално пики, а конските копита хвърляха настрани късове земя.

— Този път дали ще победи, Ваша Светлост? — Катерина бе толкова завладяна от битката, че забрави своето стеснение и лично се обърна към кралица Катерина.

Отговор обаче не дойде. Джейн откъсна очи от бойното поле и бясно препускащите по него ездачи и погледна кралицата. После се ококори. Лицето на Катерина бе побеляло като на смъртник и тя трескаво хапеше устни. Пръстите й несъзнателно късаха носната кърпичка и пред очите на Джейн я превърнаха в куп парцалчета. Очите на кралицата бяха приковани в Томас Сеймор. Когато сблъсъкът отмина и той все още седеше победоносно върху коня, тя се отпусна и лъчезарно се усмихна. Бузите й постепенно възвърнаха цвета си, а после станаха алени, когато братът на регента се извърна, свали шлема си и се поклони пред крал Едуард. Оказа се, че е красив мъж с гъста брада и искрящи сини очи. Джейн беше готова да се закълне, че макар и устремени към краля, тези очи виждаха единствено кралица Катерина. Тя се зачуди и за миг я обзе неясна тревога, но скоро забрави за този случай, защото на полето вече излизаха други двама противници.

Този път единият от тях бе самият херцог на Съмърсет, лорд регентът. А докато той се готвеше за схватка под знамената с неговите цветове, Джейн тутакси разпозна човека, който му помагаше. Беше същото момче, което тя помнеше от процесията преди коронацията на Едуард. По време на пиршеството предишната вечер го бе видяла да седи редом с Едуард, но не посмя да попита кой е. Сега обаче нямаше да пропусне шанса си. Кралица Катерина бъбреше с лейди Франсиз и Джейн зачака да настъпи кратка пауза в разговора. Това обаче изглеждаше невъзможно, щом единият от събеседниците бе майка й. Най-сетне тя млъкна, за да си поеме дъх, и Джейн неуверено се изкашля.

— Нейно височество ще благоволи ли… — започна тя.

Майка й я стрелна с поглед, но кралица Катерина бързо и, както се стори на Джейн, с видимо облекчение се извърна към нея. Момичето добре я разбираше. Понякога лейди Франсиз ставаше наистина непоносима.

— Какво има, мишленце? — попита с любезна усмивка кралицата.

Джейн реши да рискува.

— Момчето, което помага на херцога на Съмърсет, Ваша Светлост — кое е то? Зърнах го и вчера по време на процесията.

— Охо, значи вече се е намерил някой, който да грабне сърцето ти — подразни я кралицата.

Джейн се изчерви чак до ушите.

— Съвсем не, даже напротив — възпротиви се тя, — просто се чудех…

— Това е лорд Едуард, графът на Хартфорд — отвърна кралица Катерина, все още засмяна. — Най-големият син на лорд регента и голям приятел на негова светлост краля. Убедена съм, че занапред често ще го виждаш. Всъщност — продължи тя, — ние сторихме така, че това наистина да се случва редовно. Той е добра партия за теб, малкото ми мишленце, и ние май наистина ще трябва да започнем да се оглеждаме за кандидати, а?

Джейн имаше чувството, че някой е подпалил страните й.

— О, Ваша Светлост, аз не съм и помисляла…

Кралица Катерина потупа Джейн по рамото, после се извърна към лейди Франсиз, която вече приличаше на буреносен облак. Но щом кралицата заговори, лицето й отново се проясни и тя с видимо усилие успя да изцеди една фалшива усмивка.

Едва късно през нощта Джейн успя да каже лека нощ на родителите си. Тя тръгна нагоре към стаята си, но насред път я спря пискливият глас на майка й. Той звучеше така, сякаш тя цял ден е била принудена да потиска чувствата си и едва сега им даваше воля — при това, след като Джейн се е скрила от погледа й, но все още може да я чува.

— Брак с графа на Хартфорд, как ли пък не! — почти крещеше лейди Франсиз.

Джейн замръзна на място, осъзнавайки, че трябва незабавно да продължи, но краката й не я слушаха. В този миг нямаше сила, която да надделее над нейното любопитство. На всяка цена държеше да чуе какво още ще каже майка й.

— Моето уважение към кралицата, но аз имам на ум друг, по-високопоставен жених от този.

— Може би си поставяте твърде висока цел, милейди.

Гласът на бащата на Джейн звучеше помирително, но бе и някак припрян.

— Твърде висока ли?! Тогава доколко високо ми е позволено да се целя? Във вените на Джейн тече кралска кръв. Защо тогава да не е достойна за брак с кралска особа. Това би било съвсем подходящо и напълно логично, като се имат предвид обстоятелствата.

Джейн замръзна на мястото си. Едва ли бе възможно майка й да има точно това предвид. Кръвта сякаш спря да тече във вените на момичето. Внезапно я обхвана ужасяващо предчувствие и тя побягна да се скрие в стаята си, сякаш самият дявол я преследваше по петите.