Карлийн Брадфорд
Кралица за девет дни (16)

Епилог

Бащата на Джейн, херцогът на Съфолк, беше екзекутиран на 24 февруари 1554 година. Майка й, херцогинята на Съфолк, отново си възвърна благоволението и приятелството на кралица Мери и скоро се омъжи за много по-младия от нея Ейдриън Стокс. Това предизвика скандал в двореца.

Бракът на Катерина с лорд Хърбърт беше анулиран с възкачването на кралица Мери на трона. Осем години по-късно тя тайно се омъжи за Едуард Сеймор, граф Хартфорд. Елизабет I, която стана кралица след смъртта на Мери през 1558, беше бясна заради този брак. Тя си даваше сметка, че двете живи сестри Грей може да претендират за трона и не желаеше те да се задомят. Елизабет хвърли в Тауър Катерина и Едуард с изричната заповед да не им позволяват да се виждат. Въпреки това те се сдобиха с двама сина, по-големият от които е прародител на кралица Елизабет II.

Най-малката сестра на Джейн, Мери, се омъжи за Томас Кийс, дворцов вратар. Кралица Елизабет се разгневи и от този брак и прати Мери под постоянно наблюдение в провинцията, като я местеше ту в една, ту в друга къща. След смъртта на съпруга й на нея най-после й разрешиха да живее при втория си баща и неговата жена, защото по това време майка й бе вече умряла.

Тялото на Джейн остана недокоснато на ешафода, докато в двореца се чудеха какво да правят с него. Тъй като беше протестантка, не се разрешаваше да я погребат в отново станалия католически параклис „Св. Петър във Винколи“. Накрая такова разрешение обаче беше издадено и там, редом с двете клети съпруги на Хенри, кралиците Ан Болейн и Катерина Хауърд, тялото й най-сетне намери покой.