Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Britt-Mari lättar sitt hjärta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Астрид Линдгрен

Заглавие: Дневникът на Брит-Мари

Преводач: Ваня Пенева

Издание: първо

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: шведска

Редактор: Цанко Лалев

Художник: Таня Колева

Художник на илюстрациите: Мирослава Николова

Коректор: Василка Шишкова

ISBN: 978-954-660-034-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6259

История

  1. — Добавяне

10 ноември

Мила Кайса,

Отдавна вече ходя на училище. И познай кого срещнах днес на път към къщи! Негово височество Стиг Хенингсон лично!

— О, виж ти кого срещам! Ледената принцеса Брит-Мари!

— Мога ли да се осведомя кой цвят на очите днес е най-прекрасният за високия господин?

— Пак ли се заяждаш! Ще позволиш ли да попитам дали едно хубаво парче торта ще смекчи сърцето на сладкото момиче?

Бяхме спрели точно пред сладкарницата на Йохансон. О, Кайса, само ако знаеш какви великолепни неща има там! Май още не съм ти писала, че съм луда по всичко сладко. Накратко, влязохме в сладкарницата и за нула време ометох три пастички със сметана. Естествено, веднага съжалих за глупостта си и на всичкото отгоре ме заболя стомах. Това състояние премина в дълбоко отчаяние, защото внезапно в сладкарницата влезе… Бертил! Купи си ментови бонбони и ни забеляза, ако не при първия, то със сигурност при втория поглед. Ние с него, естествено, не сме сключили договор да не ходим на сладкарница с друго момче или момиче, но все пак! Стана ми ужасно неприятно, а ако се съди по мрачното изражение на Бертил, и той се почувства зле. Излезе от сладкарницата, без да ни поздрави.

torta.png

Внезапно ми стана ясно, че този Стиг Хенингсон ми е крайно несимпатичен. Защо му позволих да ме покани и се възползвах безсрамно от ситуацията? Толкова ли важни са сладките неща? Той явно не се притесни от моя глад, защото извади дебело портмоне и преспокойно плати една според мен нечувана сума, това разглезено синче на богат баща.

Изпълнена с разкаяние, срам и торта, се сбогувах унило и се завлякох до къщи. Ала тихата надежда, че там ще намеря някой да ме ободри, се оказа измамна. Напълно неочаквано вкъщи цареше напрегната атмосфера. Татко бил на родителска среща, където му казали, че нещастният Сванте има три предупреждения по три различни предмета и на всичкото отгоре заплашват да му намалят поведението. Нашият винаги мил и търпелив татко беше ужасно кисел, мама изглеждаше много угрижена, а горкичкият Сванте беше направо съкрушен. Накрая всички седнахме на масата в мрачно мълчание. Алида влезе с надениците и веднага забеляза, че нещо не е наред. Това я уплаши и й затвори устата. Само ни огледа недоверчиво един по един и побърза да се върне в кухнята. Спасението дойде с Моника, която изведнъж извика високо и енергично:

— Говорете! Искам да говорите! Всички заедно!

Не изпълнихме веднага нареждането й, но поне на грешника Сванте му се развърза езикът и изрецитира тържествено думите на Мечо Пух:

— Обаче в последно време не сме имали земетресение.

Лицето му се разведри. Мама се закиска. По строгото лице на татко също се промъкна усмивка и настроението се размрази. Засмяхме се и се заехме с надениците на Алида. Заради тортата не можах да им окажа подобаващото внимание. След като малките си легнаха, татко ни покани на кино — включително Сванте, въпреки че, както каза той, подобна постъпка е в противоречие с разума и морала. Сванте тържествено се закле, че ще се поправи, но татко не изглеждаше особено впечатлен.

— Ти си от грешниците, които си мислят, че е достатъчно да поразлистят Библията половин час преди Страшния съд.

В отговор Сванте се ухили полузасрамено и полудяволито и тръгнахме да гледаме най-новата американска комедия.

 

 

Върнахме се преди малко. Филмът беше безумно смешен. Обичам филми, в които героите се замерват с торти, за моя вкус ги дават твърде рядко. Сигурно ще си кажеш, че това е детинско, и ще си права. Но аз веднага ще ти докажа, че можеш да се отнасяш с мен напълно сериозно и че съм вече доста „зряла“ за възрастта си. Преди няколко дни тръгнах да си търся работа. Ето как стана. Във вестника прочетох обява, че търсят машинописка за допълнителна работа вечер. Обявата бе подадена от ново бюро за машинопис.

Нали няма да ме попиташ как ми е хрумнало да си потърся работа? Отговорът е прост: защото искам да печеля пари.

Мразя да нямам пари. Но сигурно ти е ясно, че когато в къщата има пет деца, джобните не са много. Не мисли, че съм неблагодарна. Често си мисля за многото бедни деца по света, които дори не знаят какво означава джобни. Това обаче не променя факта, че искам да имам хиляди неща.

Мама винаги казва — и сигурно е права — че няма нищо по-лошо от това вечно искане. Че човек е най-доволен и щастлив, когато не иска онова, което не може да има. Аз много се старая да не мрънкам и да се задоволявам с това, което имам, и по принцип се справям. Но като видях обявата във вестника, желанието да си купувам разни неща веднага ме сграбчи. То е като болест.

Нали съм изкарала курс по машинопис, казах си. Проявих се като строга учителка на себе си. Защо пък да не се възползвам от шанса да си върна положените усилия в пари. А като си помислих, че ще си купя светлосинята блуза, която толкова ми трябваше…

Без да спомена пред някого за плана си, следобед отидох в бюрото. Посрещна ме дама с изражение на генерал и брадавица на брадичката.

— Наистина ли владеете перфектно машинопис, госпожице?

— О, разбира се — отговорих самоуверено и се опитах да си придам убедено изражение.

— Моля, напишете това за проба — заповяда дамата с брадавицата и ми показа къде да седна. После влезе в съседната стая, а аз се хванах на работа.

Може би знаеш, че когато се пише на машина, пръстите почиват върху средната редица от букви и оттам правят малки отскоци нагоре и надолу. Машинописката гледа текста. Очите й не бива да се лутат по клавиатурата, пръстите сами трябва да знаят коя буква къде се намира. Без да забележа, сложих пръстите си върху горната редица букви и започнах да пиша, сякаш от това зависи животът ми. Дано лелката в съседната стая ме чува. Дано повярва, че мога да пиша със скоростта на картечница.

След малко погледнах какво съм натракала. Върху финия бял лист хартия се бе изписал следният съкрушителен резултат от усилията ми:

Ы55уг48ож щ,ус8т 04 Зк кс94 ндуъ5 у9к с7Iо340нгш.

Никой не бива да каже, дори и на гроба ми, че не знам кога една битка е загубена. Разбрах, че с настъпил моментът за достойно оттегляне. Станах и излязох тихичко, без да губя време с излишни сбогувания. После обаче съжалих, че съм пропуснала да видя лицето на дамата с брадавицата, когато влезе да провери работата ми.

Вече ми е ясно, че, първо, изобщо нямам нужда от светлосинята блуза, и, второ, че няма никакъв смисъл да си търся допълнителна работа, след като учителките ни никога не ни оставят без занимания.

Освен това си намерих друга работа. Благодарение на Алида. Оказа се, че Алида отговаря на обяви за женитба. Една вечер, след като се потила дълго над отговора и не успяла да напише нищо по-разумно от следното изречение: „Доста съм дебела и се интересувам от всичко възможно“, решила да се обърне за помощ към мен.

Най-напред трябваше да положа свещена клетва, че няма да кажа на никого от семейството за вечерните й занимания. След това изслушах желанията й. Бедната Алида! Скоро ще навърши четиридесет и е толкова весела и мила. Много обича децата и наистина заслужава собствен дом и семейство, вместо да работи за нас от сутрин до вечер. Сега обаче ми изглежда твърдо решена да си намери мъж — каквото и да й струва това.

Започнахме да отговаряме на обявите. В момента преговаряме с един „вярващ мъж със собствено спално бельо“ и с друг, който е „опитал от живота“. Аз харесвам повече този със спалното бельо, но имам чувството, че другият, дето е опитал от живота, е впечатлил Алида по-силно.

Той пише, че „след всичките тези дълги години, които отминаха празни“, го обзел „див копнеж за мила малка женица“, която „ще ми чурулика весело край топлото домашно огнище“. Алида гори от желание да зачурулика. Налице са обаче признаци, че мъжът, „опитал от живота“, е добил сериозен опит и няма да проявява снизхождение към „женицата“, която ще му чурулика. Затова правя каквото мога, за да наведа Алида на по-добри мисли и да я насоча към вярващия.

Желая ти всичко хубаво!

Твоята Брит-Мари