Астрид Линдгрен
Дневникът на Брит-Мари (18)

10 февруари

Мила Кайса,

Значи ти си се отдала на удоволствия и ходиш на театър по няколко пъти в седмицата? Всъщност би трябвало да ти държа морална проповед и да ти напомня редовно да си пишеш домашните, да се грижиш повече за здравето си и тем подобни, но съм сигурна, че имаш достатъчно стари лели, които с удоволствие раздават съвети и предупреждения. Затова предпочитам да запазя укорите за себе си, още повече че и аз прекарах тази седмица във вихъра на забавленията. Ето какво е записано в бележника ми: на кино с Бертил, два пъти на кафе у момичета от класа и най-важното: рожденият ден на мама. Дебело подчертан.

Цяло чудо е, че нашата къща още стои здраво на краката си. Трябва да знаеш, че ние празнуваме рождения ден на мама много по-буйно, отколкото всеки друг ден от годината, а ние и без това сме от хората, които не пропускат нито една възможност да празнуват.

Татко разучи с нас хвалебствен химн. Изпълнихме го рано сутринта, когато занесохме закуската на мама в леглото. Сванте ни акомпанираше на хармониката. Татко изглеждаше много тържествено в дългата си бяла нощница и с цилиндър на главата.

Не ни остана много време за хвалебствия, защото по-голямата част от семейството трябваше да отиде на училище. Големият празник беше предвиден за вечерта. Програмата за маминия рожден ден всяка година е различна. Този път беше обявен бал с костюми. Знам, „бал“ звучи доста високопарно, но ние наистина танцувахме и наистина бяхме облечени в специални костюми и се забавлявахме великолепно.

Мама още преди месеци обяви, че трябва да се облечем или като исторически личности, или като герои от книги. Въпреки отчаяните си напъни да измисля нещо оригинално и въпреки дългите преговори с Майкен, не можах да реша дали ще съм по-добра като вещицата Помперипоза, или като императрица Клеопатра. Аз исках да съм Клеопатра, но Сванте заяви, че тогава съм длъжна да нося на шията си истинска змия. Понеже надали щял да ми намери истинска отровна змия, трябвало да се задоволя с някой по-голям слепок.

Сванте също не знаеше какъв костюм да си приготви и аз го посъветвах да се направи на Мечо Пух.

— Мечето с най-малко ум в главата — ти просто си създаден за тази роля.

Трябваше бързо да се наведа, защото щеше да ме улучи с дебелата немска граматика.

През седмицата преди рождения ден посвещавахме всяка свободна минута на балните костюми. Условието беше всеки да приготви костюма си сам, без чужда помощ. Разбира се, с изключение на Моника. На тавана имаме сандък със стари дрехи и всеки път, когато се качвах горе с надеждата да открия нещо интересно, някой вече ме беше изпреварил и се ровеше в съкровищата.

Дните минаваха и ние се държахме все по-тайнствено. След празничната вечеря всеки се оттегли в стаята си и въздухът в къщата затрепери от напрегнато очакване. Бяхме се уговорили точно в осем Алида да удари гонга. Дотогава всички трябваше да са готови и да се покажат в пълния си блясък и великолепие.

Бях толкова нервна, че едва се напъхах в панталона от копринено кадифе. След дълги и обстойни размишления реших да се представя като малкия лорд Фаунтлерой. Затова цял следобед седях с ролки. Уших си панталона сам-сама от една стара черна рокля. Алида ми помогна само да го пробвам. Намерих подходяща блуза от бяла коприна с дантелена яка и маншети. Най-сетне махнах ролките и косата ми напада по гърба и раменете на разкошни къдрици. Чудесен костюм!

Точно в осем Алида удари гонга, сякаш възвестяваше началото на Страшния съд. На стълбището се чуха бързи стъпки и само миг по-късно индиански вик процепи настъпилата отново тишина. Седящият бик нададе бойния призив на племето си. Йеркер бе намерил най-простото решение: да облече любимия си индиански костюм и да нарисува по лицето си кървавочервени ивици. В същото време от стаята на Майкен излезе прекрасната Червена шапчица с кошничка в ръка.

В дневната се събрахме всички, освен Майкен. Татко бе съшил няколко чаршафа, за да изобрази Сократ. Мама му предложи приготвения от самата нея черешов ликьор, за да не замръзне, но той не обича сладки питиета и я отблъсна тържествено:

— Нима искаш още сега да ми подадеш чашата с отрова?

Сванте наскоро беше чел „Доктор Джекил и мистър Хайд“ от Стивънсън и когато ужасният резултат от това четиво се появи в дневната, миличката Червена шапчица изпищя ужасено. С помощта на черна наметка, широкопола шапка, пластир на окото и огромен стърчащ зъб той се бе превърнал в толкова достоверен мистър Хайд, че отказах да го призная за свой брат. Сванте обаче заяви, че костюмът му е извънредно практичен.

— Ако по-късно благоволят да ни дадат сладолед, ще извадя зъба и за разнообразие ще стана за малко мистър Джекил.

Помолих го най-учтиво да си остане през цялата вечер доктор Джекил, за да щади чувствата на Червената шапчица, но той остана непреклонен.

Татко каза, че мама била длъжна да се яви като Ксантипа, съпругата на Сократ, но тя отказала. И е права — коя жена би искала да бъде Ксантипа? Мама беше облякла рокля от миналия век, принадлежала на майката на татко, и твърдеше, че е Ибсеновата Нора, но ако ни харесва повече, можем да я наричаме Елеонора Дузе^[1] или Мадам Кюри^[2].

Умна както винаги, Майкен изчака всички да се съберат в дневната, преди да се появи. Точно когато започнахме да се питаме къде е, Алида отвори вратата и обяви:

— Нейно Величество кралицата на Франция Мария Антоанета.

Майкен застана на прага и всички зяпнахме смаяно. Да, аз знам, че голямата ми сестра е много сръчна, но ми се струваше невъзможно да е изработила толкова елегантен, толкова разкошен костюм от XVIII век от стари завеси и дантели. Косата й беше вдигната и напудрена. Честно казано, не вярвам истинската Мария Антоанета да е изглеждала толкова прекрасна. Ако е била такава, никой не би посмял да я екзекутира. Само Сванте се показа равнодушен.

— Кога най-сетне ще я обезглавят? — попита с надежда дяволският мистър Хайд.

Без да го удостои дори с поглед, кралицата обиколи стаята, за да й се възхитим.

Скоро пристигнаха и гостите. Един колега на татко, костюмиран като „Чичо Брезиг“. Анастина с фрака на баща си — тя пък бе прочела наскоро книгата „Момичето във фрак“. И родителите на Анастина, най-старите приятели на мама и татко. Майката на Анастина заяви, че е вдовицата от „Макс и Мориц“, но никой не й повярва, защото е твърде стройна за добре охранената героиня на Вилхелм Буш. Само дето беше с кърпа на главата. Чичо Йохан, бащата на Анастина, обясни, че нямал време да се преоблече, но в скоро време възнамерявал да издаде книга със заглавие „Обикновеният швед и неговите уши“ и днес олицетворява главния герой.

— Вижте ме, аз ли съм, или не съм? — извика той и започна да мърда ушите си. Той владее това изкуство до съвършенство. Йеркер ужасно му завидя и се упражняваше да си мърда ушите чак докато стана време за лягане.

Искаш ли да знаеш какво ядохме? За радост на всички — огромни количества сладолед и торта, за възрастните вино, кафе, сладки, черешов ликьор.

После танцувахме, макар че кавалерите бяха малко, особено след като Сократ, Чичо Брезиг и обикновеният швед седнаха да играят скат. Сократ обърка раздаването и започна надълго и нашироко да обяснява защо, но Чичо Брезиг го спря с думите:

— За Сократ защитната ти реч е доста плоска.

Възмутеният Сократ нарече Чичо Брезиг хулител. Как смеел да омаловажава защитната реч на Сократ! Впрочем Сократ много скоро измръзна под двата чаршафа и понеже от време на време има ревматични атаки, побърза да отиде в стаята си и да се преоблече.

Сванте през цялото време съжаляваше, че обществото не може да ни види, и каза на Майкен:

— Ще ти дам петдесет йоре, ако излезем да се разходим по главната улица.

— Много щедро предложение, но рискувам да си навлека някое белодробно възпаление.

— Страхливка! — изсъска Сванте. — Страх те е да не срещнем някого. При това знаеш, че по това време на нощта главната улица е абсолютно пуста.

Беше малко след единайсет, а в нашия град хората си лягат рано.

Майкен пак отказа, но Сванте е дяволски упорит. Молеше я, подиграваше я, а накрая прибягна дори до шантаж.

— Ако не излезем, ще покажа на всички къде береш пачи крак!

Сванте изобщо не обича пачи крак, затова заплахата му прозвуча достоверно и Майкен я прие като удар под кръста. Вярно е, че ще минат месеци, преди да излязат гъбите, но само мисълта, че някой ще отиде на тайното й място под хълма, я разтрепери.

Не знам дали тази заплаха надделя над страха й, или Майкен все пак е била привлечена от идеята на Сванте да се разходят по главната улица в костюмите си. Във всеки случай тя се съгласи. Мистър Хайд нахлупи шапката ниско над очите си, хвана Мария Антоанета подръка и двамата излязоха в нощта. Само Анастина и аз бяхме посветени в плана. Йеркер и Моника вече спяха, а възрастните не подозираха нищо — сметнахме, че не е нужно да им казваме.

Какво се е случило по-нататък, знам само от разказа на най-важния свидетел.

Мистър Хайд и прекрасната кралица на Франция изобщо не стигнали до главната улица. За да стигнат дотам, най-напред трябва да минат по нашата малка уличка, оградена от двете страни с вили и градини. Когато необичайната двойка изминала неколкостотин метра, вратата на една от вилите внезапно се отворила и на прага се появил мъж, който с бързи крачки се запътил към улицата. Негодникът мистър Хайд толкова се уплашил, че се метнал зад живия плет и Мария Антоанета останала без кавалер. Обърнала се, за да побегне, но нали не е свикнала да се движи в костюм на кралица, стъпила накриво и си изкълчила крака. Ако не бил непознатият да изтича до нея и да я прегърне (това звучи като в роман, нали?), щяла да се строполи на паважа.

— Какъв негодник! — изплакала Майкен.

Сванте лежал зад живия плет и чувал всяка дума.

Той, естествено, знаел, че „негодник“ се отнася за него, но непознатият мъж нямал представа.

— Мен ли имате предвид? — попитал изненадано той.

— О, не, разбира се, че не… Прощавайте… Моля, пуснете ме. — Майкен била много объркана. Мъжът я пуснал и тя отново се олюляла. Не можела да стъпи на крака си. И, ако може да се вярва на Сванте, сега тя се хвърлила в прегръдката на непознатия.

— Това е подла лъжа — възмути се Майкен, като чу историята.

Не знам на кого да вярвам, но вероятно истината е някъде по средата.

— Вие сте или сън, или призрак! — въздъхнал непознатият.

— Аз съм бедно, нещастно човешко същество с по-малък брат, който заслужава един хубав бой! — проплакала Майкен.

И как завърши романсът? Мария Антоанета се върна в бащиния дом, но не на собствените си крака. Непознатият я пренесе през прага, остави прекрасния си товар и много учтиво се представи на всички присъстващи. Казвал се Алмквист и бил новият участъков лесничей. Нищо по-естествено от това да го поканят на рождения ден. През остатъка от вечерта Майкен лежа на дивана, а той през цялото време седя до нея като вярно куче.

Междувременно се прибра и мистър Хайд, за всеки случай през задния вход. Много скоро обаче безгрижно се смеси с гостите, без да се трогва от гневните погледи на Майкен.

— Ако правилно тълкувам ситуацията — каза ми той и хвърли многозначителен поглед към дивана, — тази вечер се появи Луи XVI.

Мисля, че той е прав. От деня на маминия рожден ден трезвата Майкен вече не е същата. Куцука из къщи със замечтано лице и поражда в сърцето ми най-лошите опасения. В деня след празненството получи от спасителя си огромен букет лалета. Той се обажда всеки ден, за да се осведоми за състоянието й, защото непременно иска да се срещнат, щом тя започне да ходи малко по-стабилно. Ако Майкен не е на път да преживее любовен романс, аз съм готова да изям метлата.

Преди рожденият ден да свърши, се случи още нещо и, както обикновено, сензацията дойде от Сванте. Химията е единственият предмет, който го интересува, и когато всички се приготвиха да си тръгват, той отвори широко вратата и извика:

— Какво е рожден ден без салют?

Салютът дойде само след секунди — и беше страхотен! Мисля, че Сванте е надценил знанията си по химия и е подценил действието на ракетата, която бе измайсторил сам. Когато жените престанаха да пищят и димът се разсея, Сванте стоеше между парчета мазилка и се взираше замаяно в раната на дясната си длан. Мистър Хайд изведнъж бе заприличал на коминочистач.

— Какво ще правим сега? — попита Сванте, когато най-сетне разчистихме отломъците и го превързахме.

Тогава Майкен се намеси с обичайната си енергичност:

— За днес достатъчно, скъпи ми братко! Ще ти бъда много благодарна, ако спреш да вършиш глупости, докато къщата е още цяла и поне един от семейството стои здраво на краката си.

При което лесничеят Алмквист й хвърли многозначителен поглед и рече:

— Според мен не всичко, което прави Сванте, има лоши последствия.

И така, Кайса, това беше рожденият ден! С него приключвам забавленията за седмици напред.

Чао!