Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Britt-Mari lättar sitt hjärta, 1944 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Ваня Пенева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Астрид Линдгрен
Заглавие: Дневникът на Брит-Мари
Преводач: Ваня Пенева
Издание: първо
Издател: ИК „Пан“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: шведска
Редактор: Цанко Лалев
Художник: Таня Колева
Художник на илюстрациите: Мирослава Николова
Коректор: Василка Шишкова
ISBN: 978-954-660-034-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6259
История
- — Добавяне
По-късно
Кайса,
Само да знаеш колко ми е добре. Алида запали печката. Мама и татко дойдоха в стаята ми да пием чай. Изобщо се чувствам добре — с изключение на течащия ми нос. Но ако не беше той, сега щях да седя над уроците.
Така че и в лошото има добро.
Татко видя купчината списания, донесени от Йеркер, и каза иронично:
— Чети внимателно списанията, за да знаеш какво става в истинския живот.
Думите му ме накараха да се замисля. Колко е прав. Така наречените истински истории в списанията нямат нищо общо с нормалния живот. Те разказват за медицинската сестра с най-красивите крака, която си хванала главния лекар, и за секретарката със сладко нацупена устичка и буйни руси къдрици, спечелила любовта на шефа си — и милионите му. Като че ли най-важното в живота е да си хванеш мъж. Съществата от женски пол нямат нужда от други знания и умения, достатъчно е главите им да са пълни с бръмбари.
Ще ти кажа нещо, Кайса. И аз като момичетата от лъжливите истории в списанията искам да се омъжа, да имам съпруг, хубав дом и много деца. Но първо трябва самата аз да постигна нещо!!! Ще уча много, ще имам професия, ще бъда самостоятелна. В никакъв случай няма да разчитам на доста приличните си крака, защото един ден непременно ще се появи някоя с още по-красиви и ще ми отмъкне любимия. Рискът е твърде голям.
Вече знам каква искам да стана. Журналистка!!! Затова ще работя, ще работя и пак ще работя. За щастие няма да започна още днес. Защото съм смъртно уморено и мога само да прошепна „лека нощ, мила Кайса“.