Астрид Линдгрен
Дневникът на Брит-Мари (15)

Втори ден от празниците

Мила Кайса,

Не смяташ ли и ти, че цялата суетня около Коледа — елхата, празничното ядене и подаръците — е безмерно преувеличена? Тези мисли ми идват всяка година на втория ден от празниците, докато седя и не правя нищо и имам чувството, че ще се пръсна, толкова съм преяла. Тежко на онзи, който се осмели да ми предложи шунка или наденица! Е, не се стига до бой, защото нямам сили да замахна, но поне с поглед давам да се разбере колко неприлично предложение ми се отправя.

Е, не искам да бъда неблагодарна. Прекарах великолепна Коледа, не мога да отрека това дори в състояние на пресищане. Да ти разкажа ли как празнувахме? Понеже нямаш възможност да кажеш не, ще се възползвам от привилегията си. И така, започвам.

На 24 декември се събудихме в истинска коледна обстановка. Докато ние сме спали, мама и Майкен са извадили всички неща, без които Коледа не е Коледа и които се появяват всяка година на този ден: червени дървени фенери, снопчета слама, смешното картонено джудже, което татко е донесъл от дома на родителите си, коледните ангелчета, гълъбчето, което ще кацне на върха на елхата, яслите с детето Христос, накратко, всичко, което помня от първия си коледен празник. Моника направо се прехласна, като видя украсите, но най-голямо въодушевление предизвикаха яслите.

— Миличкият, сладкият Исус! — извика тя и запляска с ръце.

Облякохме се с най-голяма бързина. Алида бе запалила камината в дневната и пихме кафе там, както винаги на този ден. Алида поднесе кафето в старата медна кана, която използваме само по Коледа. Кръглата маса беше отрупана с всевъзможни бисквити и сладкиши: меденки, пълнени венчета, бадемови мидички, захарни гевречета, ореховки. Всеки вид коледни сладки има своята традиционна форма. Веднъж Алида се опита да предложи нови форми, но модните й сладки бяха посрещнати с дълбоко недоверие и оттогава никой не смее да модернизира коледните печива.

Слънцето изгря и когато погледнахме през прозореца към градината, Сванте извика:

— Това е фантазия!

Навън цареше истинско коледно време! Много често се случва точно на 24 декември да няма сняг или да е мокро и мрачно. Тази година обаче нашата стара градина сияеше ослепително бяла, затрупана със сняг и огряна от ярко слънце.

След кафето отидохме на гробищата при баба и дядо. Това също е традиция. Между старите гробове цари тишина, всичко е бяло и мирно. Внезапно осъзнах какво означава казаното в Библията: „Покоят, който е по-високо от всеки разум“.

Вие кога украсявате елхата, Кайса? Ние едва сутринта на 24 декември. Върнахме се от гробището и веднага се заехме с тази важна работа. Всички познаваме добре старите коледни играчки. Ще ти разкрия само някои от съкровищата ни: ледена висулка от млечно стъкло, която е още от маминото детство, и няколко ангелчета от памук, които са видели по-добри дни и отдавна заслужават ордени за дългогодишна вярна служба.

С удоволствие бих ти разказала как изглеждаше коледният обяд на голямата маса в кухнята, как топяхме големи парчета пресен хляб в соса на шунката, как се натъпкахме със сушена треска, шунка и оризова каша, но ти си достатъчно интелигентна, за да знаеш какво представлява коледното ядене, а и аз все още не съм в състояние да говоря и да пиша за храна. Мога само да те уверя, че ядохме достатъчно и измисляхме безумни стихчета за оризовата каша, както изисква традицията. Какво ще кажеш например за майсторското произведение на Сванте, който беше ужасно горд от постижението си:

Чудна каша! Посветих

на готвачката й стих.

И накрай света да ида

готви най-добре Алида.

Уникалната готвачка много се смути от тази похвала, но после се почувства поласкана и яденето завърши в прекрасно настроение.

Постепенно се свечери. Йеркер остана много учуден и заяви, че вече бил изгубил надежда да дойде вечерта. Преди да отидем в дневната, съвестно измихме чиниите.

Запалихме свещите на елхата, на камината и върху масата. Мама седна на пианото, ние застанахме в кръг около нея и запяхме — о, как запяхме! Толкова е прекрасно да изпееш отново старите коледни песни! За момент настана тишина и татко отвори Библията. Не мога да си представя коледна вечер, ако татко не чете Евангелието. Като се върна към Коледите на детството си (защото вече не съм дете, нали?), установявам, че всеки път това е най-силното ми впечатление. Дори най-прекрасният, най-скъпият коледен подарък не се запомня така, както думите:

— „През ония дни излезе от кесаря Августа заповед — да се направи преброяване по цялата земя…“^[1]

Всеки път, щом чуя това въведение, ме побиват тръпки. Не познавам поезия, по-прекрасна и по-съвършена от тази на коледното евангелие.

— „В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си…“

Не се ли чувстваш пренесена далеч назад във времето, като слушаш тези прости слова?

После с Майкен изпяхме на два гласа „Сияй над морето и бреговете“ и „Искри ярка звездица“. Както обикновено Алида избухна в плач.

— Нямаше да е по-хубаво дори ако бяха долетели два ангела да ни изпеят тези песни — хълцаше тя.

Оценката й е малко преувеличена, не намираш ли?

Едва избърсахме сълзите на Алида и някой почука на вратата. Моника затрепери от вълнение. На прага застана Сванте, облечен като Дядо Коледа.

— Има ли тук послушни деца? — попита той както всяка година.

— Да, аз — отговори с пресекващо гласче Моника. — Но Йеркер понякога е много нахален — добави веднага тя. Хитра малка женичка!

— Нищо чудно при такава сестричка — изръмжа „Дядо Коледа“.

Все едно дали сме били послушни през годината, или не — всички си получихме подаръците. Какво получих аз? Сив панталон за ски (модел „Слалом“), червен пуловер, изплетен от Майкен, четири книги: „Шведите и техните крале“, „Гьоста Берлинг“, „Деди Лангбайн“ и сборник шведски новели. И още: портмоне от мека кафява кожа, плетени ръкавици, пижама от светлосиня батиста, хартия за писма… май това е всичко. О, не, как забравих! Марципаново прасенце от Моника и шишенце парфюм от Йеркер. Парфюмът мирише така ужасно, че ако изляза навън, половината град ще падне в безсъзнание, затова казах на Йеркер, че ще го използвам само при много специални случаи. Той обаче настоя да се напръскам веднага и понеже беше Коледа, сърцето не ми позволи да му откажа.

— О, прекрасно! — възхити се Сванте. — Ако изчезнеш някъде през празниците, ще проследим миризмата и ще те намерим.

По-късно танцувахме около елхата — не само защото така изисква традицията, а и защото Моника много обича да подскача, а ние искаме тя да е щастлива, каквото трябва да е всяко малко дете на Коледа. Опитахме се даже да хапнем орехи, бадеми и стафиди, но не се получи.

Мама позволи на Моника да остане с нас колкото иска. В осем и половина сестричката ни се скри в един ъгъл и се заигра с новата си кукла. Изглеждаше като малко, много уморено ангелче. Всички чухме как си каза тихичко:

— Много ми се иска да си легна, но още не бива да искам.

Отведохме я в стаята й. Скоро и ние си легнахме, защото на сутринта щяхме да отидем на църква.

Не мисля, че Коледната служба в Стокхолм е изпълнена с настроение като нашата. Права ли съм? Във всеки случай не е както при нас, в това съм убедена. Най-хубаво е човек да отиде на Коледна служба някъде на село или — още по-добре — да пътува с шейна, осветена от факли. Тази година ние вървяхме по прясно падналия сняг, утъпквахме пъртини по тесните улички, сподирени от ярко осветени прозорци, а после едва намерихме места в препълнената църква, за да чуем „Слава на Господа във висините“. Ето, това е за мен Коледната служба.

За обед имахме гости. Много гости. Мама винаги открива хора, които се нуждаят от грижи и внимание. Ако в околността има дори един нещастен, болен или самотен човек, тя със сигурност ще го намери и ще го доведе вкъщи. В първия коледен ден домът ни е винаги пълен. Първи винаги пристигат леля Зелена, леля Кафява и леля Лилава. Това, естествено, не са известните лели от книжките с картинки, макар че, когато бях малка, бях твърдо убедена в това. Лелите са три мили стари госпожици, които не млъкват нито за миг и си приказват само за болести и за семейни събития. Те познават симптомите на всяка болест и ако поседиш известно време с тях, ще ти открият поне пет-шест тайни болки и страдания, две от които непременно завършват със смърт. Седя и ги слушам и изпитвам сериозна тревога, че ще си отида от света още толкова млада.

Ако някой от нас случайно е болен и лелите дойдат на гости, сбръчканите им лица се зачервяват от съчувствие и загриженост. „Само без лекомислен оптимизъм!“ — повтарят те и мъдро клатят глави. Много добре си спомням как веднъж завариха Йеркер с болки в корема.

— Винаги съм казвала, че това момче е твърде добро за този свят — разплака се леля Лилава още преди да е влязла в стаята на болния.

Мама, която лесно се плаши, едва не припадна, но Майкен заяви рязко:

— Не говорете глупости! Хлапето ще получи супена лъжица рициново масло и утре отново ще е здраво и бодро!

Тази сутрин отидох на ски с Бертил. Той е получил за Коледа чисто нови, много хубави ски и поиска да ми ги покаже. Стигнахме чак до Скерсхулт. Има ли нещо по-прекрасно от това да караш ски в гората? И то с Бертил!

Когато се разделихме, той пъхна в ръката ми своя коледен подарък — поетичната сбирка „Гласът на Севера“. Отдавна исках да я имам и можеш да си представиш колко бях щастлива. Но и ужасно смутена, защото аз, глупачката, не се бях сетила да му купя нещичко.

Докато откопчавах ските си и почиствах снега от обувките, се чувствах толкова ободрена, толкова изпълнена със сили — а като влязох в кухнята, на масата чакаха шунка, пача, наденици и какво ли още не! Нали се сещаш какво последва! От утре ще карам само на чай и препечени филийки. Обещавам!

Сега най-интересното: вчера получих писмо от Мариан с покана! В плика беше сложено и писмо от майка й до моята майка с питане „дали ще позволите на вашата дъщеря Брит-Мари да погостува една седмица на нашата дъщеря Мариан и да ни зарадва с присъствието си“.

Мили боже, ама разбира се, че ще ги зарадвам! Знаеш ли, чувствам се едва ли не ухажвана. Ние с Мариан сме на път да станем истински приятелки. Анастина заминава тази вечер при баба си в Даларна, а Бертил също ще отиде на почивка със семейството си. Това означава, че нямам причина да остана тук.

— Отивай, отивай — посъветва ме великодушно Сванте. — Ще се опитаме да преживеем тук и без теб. Макар че готварското ти изкуство ще ни липсва ужасно.

Още ли не е забравил царевичния крем?

Така че следващия път ще ти пиша от имението в Снетринге.

Но първо ще чакам да разбера как си прекарала Коледа.

Дотогава всичко най-добро!