Том Брадби
Господарят на дъжда (9)

8.

— Допускаме, че очистиха портиера, защото е видял убиеца — каза Капризи и огледа оперативната зала на Криминалния отдел. — Чен обиколи апартаментите в блока и околните сгради и всички твърдят, че не са видели никого да влиза или да излиза. Убиецът обаче е дошъл по някое време вечерта.

Нямаше още девет часът, но пред кабинета на Маклауд вече чакаха няколко души и Фийлд се радваше, че е подранил.

— Къде се намесва Лу? — попита Маклауд.

— Той е собственик на апартаментите — обясни Капризи. — Подозираме, че неговите хора са отговорни за отвличането на портиера.

— Кой твърди, че са те?

— Чен.

Всички погледнаха китаеца.

— Добре — продължи Маклауд, — но защо му е да убива момичето?

— Апартаментът е негов, момичето е негово. Направил го е за удоволствие — отвърна Капризи.

— Не е ли по-разумно първо да я откара във Френската концесия?

— Може би си е изпуснал нервите, макар Марецки да твърди, че убийството е извършено хладнокръвно. — Капризи вдигна рамене. — Може би Лу вече е толкова самоуверен, че си въобразява, че ще му се размине.

Маклауд кимна.

— Трябва да поискаме от френските власти разрешение да го разпитаме официално.

— Да.

Маклауд говореше с решителен тон, но нервно подръпваше верижката на врата си. Често поглеждаше Фийлд (на младежа му се струваше, че всички го гледат подозрително — още му нямаха доверие).

— Значи мислите, че може да е бил самият Лу? — продължи началникът.

— Възможно е — отвърна Капризи, — но дори да не е, със сигурност знае кой е убиецът и го закриля. Затова се отърваха от портиера. Това без съмнение беше чистка. Нямаме оръжие на убийството и отпечатъците по белезниците са заличени.

Маклауд сведе очи към пода, подръпвайки верижката.

Напомняше на Фийлд за баща му, притежаваше същата практичност и твърди морални убеждения.

Капризи извади бележника си и обобщи:

— Значи, искаме разрешение от французите и разпитваме Лу. Отново ще се опитаме да научим нещо от живеещите в сградата и Наташа, съседката, която отказа да ни съдейства.

— Наташа и Лена са били приятелки — намеси се Фийлд. — Танцували са заедно в кафене „Маджестик“.

Другите трима мъже го изгледаха изненадано.

— Добре — каза Капризи, — понеже ни липсват преки доказателства, нека се поровим в живота на Орлова. Била ли е проститутка? Имала ли е постоянен любовник? Била ли е собственост на Лу? Заемал ли я е той и на други мъже? И после това.

Капризи извади дебелата книга с кожена подвързия и я разтвори. Маклауд взе бележника и го разлисти.

— Имена на кораби, дати на отплаване и дестинации — обясни Капризи.

— Виждам.

— Не знаем дали е важно, но ако Лена е била от момичетата на Лу, може да е свързано с него или с убиеца.

Маклауд затвори бележника и го върна на Капризи.

— Добре, дръжте ме в течение — заключи. — Общинските власти искат да следят хода на разследването, а комисарят нареди да го информираме редовно.

Капризи се обърна и излезе, Фийлд понечи да последва него и Чен към бюрото на американеца.

— Фийлд — спря го Маклауд, — ще играеш ли в сряда?

— Предполагам, че да, сър.

— Грейнджър разправя наляво и надясно, че си истински талант.

— Никога не ме е виждал да играя.

— Във форма ли си?

— Да.

— Сигурен ли си? — усмихна се Маклауд.

— Да.

— Капризи, постарай се този младеж да си счупи крак. — Маклауд се приближи към Фийлд и протегна ръце над главата му. — Той е добър играч, да знаеш, твърде добър за американец.

— Всички така говорят.

* * *

Инструктажът в десет часа се провеждаше в голяма мрачна стая зад кабинката на дежурния на първия етаж. Фийлд седна зад Капризи на последния чин, същия като онези в училището му. Някой беше издълбал: „Смит да го духа.“ На дървената ламперия отстрани имаше още непристойни надписи, боята на стените се белеше. В помещението нямаше украса и двата вентилатора, висящи на метални пръчки от тавана, не работеха. Бюджетът на полицията явно не стигаше за поддръжка. Цялата сграда сякаш се разпадаше.

Старият стенен часовник между двата матови прозореца в дъното на стаята беше наклонен на една страна, но прилежно показваше времето и Фийлд ясно виждаше, че инструктажът отново закъснява. Той се облегна на стената от едната си страна и затвори очи, шумът го приспиваше.

Когато ги отвори, в стаята влизаха група мъже със защитно облекло. Соренсън, тъмнокос дребосък от Охайо, свали тежката си бронирана жилетка и шумно я пусна на пода. После я изрита заедно с каската и автомата си до стената. Той се държеше враждебно към Фийлд от самото начало и сега дори не го удостои с поглед. Мина покрай него и се настани при един китаец.

Капризи запали цигара и неочаквано хвърли пакета през рамото си в скута на Фийлд.

Капитан Смит влезе. Шеговито потупа Капризи по главата с една бежова папка и се отдалечи към катедрата. Беше висок мъж, около метър и осемдесет и пет, с изпито лице и бяла коса. Като повечето мъже в стаята носеше синя лятна униформа със сребърна значка на ревера над табелката с името му. Потърка носа си, сведе поглед към папката и каза:

— Добър ден, господа. Днес първо ще дам думата на господин Грейнджър.

Грейнджър стоеше мълчаливо до вратата и сега бавно излезе напред с цигара в уста. Качи се на катедрата, притвори очи зад струйката издигащ се към тавана дим и заговори:

— Бородин отново е в града. Беше на юг, за да организира червените и да уреди финансирането им, но снощи е пристигнал на Централна гара. В момента има само една стачка, в Путон, но не е зле да си отваряте очите на четири. Ще проверяваме и другите гари, но на централната вероятността за разпространяване на позиви и за спонтанни събирания е най-голяма. Ще използват студенти за мръсната работа. Искам да действате светкавично и мисля, че няма нужда да ви напомням какво става, когато тълпата излезе от контрол. — Той огледа присъстващите. — Това ще ни бъде приоритет. Разбира се, Градският съвет настоява да запазим твърдата линия от миналата година. — Отново дръпна от цигарата си и попита: — Има ли въпроси?

В стаята цареше тишина, нарушавана само от нервно потропване на крака. Смит отново излезе напред:

— Добре. Соренсън оглави отряда, който пое случая с обира на бижутерийния магазин на „Бун“ тази сутрин, за което вероятно вече сте чули. Почеркът отново е на приятелите ни от Зелената банда, но са действали по-бързо от обичайното. При пристигането на нашите хора вече са били изчезнали. Носили са маски, затова свидетелите не могат да ги разпознаят, но имаме номера на колата им: В4563. Моля да си го запишете.

Униформените полицаи около Фийлд прилежно записаха номера в бележниците си.

— Тази сутрин е извършено и отвличане. От „Бъблинг уел“ близо до италианското консулство. Жертвата е единайсетгодишно момче с тъмна коса. Бащата заема висок пост във „Фрейзърс“. Китаец е, разбира се. Нямам представа защо са подали сигнал. Сигурен съм, че в крайна сметка ще платят. Още няма искане за откуп, но вероятно пак е дело на Зелената банда. При вратата съм закачил снимка на детето, погледнете я на излизане. Така… вчера беше убита една рускиня. Жилищна кооперация „Щастливи времена“ на улица „Фучоу“.

Капитан Смит се подсмихна при тези думи и мъжете в стаята зашушукаха. Соренсън подсвирна.

— Давам думата на детектив Капризи.

Капризи стана и излезе на катедрата, а колегите му продължаваха да дюдюкат и да подсвиркват. Тъй като той беше сериозен, те се умълчаха.

— Жертвата се казва Лена Орлова — заговори той. — Била е вързана за леглото и прободена двайсетина пъти с нож. Няма следи от сексуално насилие.

— Сигурно не е могъл да отключи белезниците — провикна се Соренсън и другите се засмяха.

Капризи сякаш не го чу:

— Някой има ли информация за подобни случаи? Не убийство, а просто насилие срещу рускини?

— Лично аз имам хиляда случая — обади се Соренсън.

— Аз имам две хиляди — провикна се друг и отново последва гръмогласен смях.

— Апартаментите са собственост на Лу — обясни Капризи. — Жените, които ги обитават, също. Вчера портиерът беше екзекутиран и всички съседи твърдят, че не са видели нищо.

Фийлд забеляза, че Марецки е влязъл и стои намръщен до стената.

— С Чен търсим преки улики — продължи Капризи, — заедно с Ричард Фийлд от Специалния. Нуждаем се обаче от всякаква информация за подобни случаи.

— Ще ти дам две хиляди — каза Соренсън. — Две хиляди руски курви, които ядат бой… две хиляди случая… не, три хиляди.

Последва още кикот. Марецки излезе, на лицето му се четеше отвращение.

— Тук не е Охайо, момче — обърна се Капризи към Соренсън, пъхна ръце в джобовете си и слезе от катедрата.

— Това е — завърши Смит.

Разнесе се тътрене на столове и чинове и всички станаха. Соренсън вдигна бронираната жилетка и шлема си. Беше брадясал и е обръснатата си глава приличаше на затворник.

— Никога ли не си използвал белезници? — обърна се той към Капризи.

— И още как, Капризи я е чукал — вметна Прокопиев и застана до Соренсън. — Малко рускинче, малко садо-мазо…

— Друг път не си губи ключовете, старче.

— Аз, разбира се, също я чуках — продължи Прокопиев, — беше танцьорка в „Маджестик“, нали? Как пищеше само разглезената принцеска.

Капризи стоеше неподвижно, с наклонена на една страна глава. Прокопиев пристъпи крачка към него. Беше огромен мъж, с телосложение на борец, къса, щръкнала коса, голям нос и дебели устни.

— Стой настрана, Прокопиев — каза тихо Фийлд.

Руснакът го изгледа втренчено:

— А, новакът. — Всички гледаха Фийлд. — Ти сигурно и чекия не можеш да си направиш, а може би… а, сега разбирам… Такава била работата, Капризи, също като Слъгър, също като стария…

Капризи скочи и с все сила удари руснака в корема. Прокопиев не очакваше, препъна се в един чин и падна върху полицаите, които се бяха събрали зад него. Фийлд пристъпи напред, видя как Соренсън се извръща и предвиди удара. Бързо се наведе и нанесе силно ляво кроше в лицето на нападателя, който падна върху Прокопиев.

— Стига! — Грейнджър разбута мъжете и изправи Соренсън на крака. — Престанете с тези глупости. Всички. Ставай, Прокопиев.

Руснакът се изправи и гневно изгледа Фийлд и Капризи. Младежът се почуди дали Грейнджър ще ги накаже, но началникът просто измърмори:

— Сякаш нямаме достатъчно неприятности.

Обърна се и избута американеца към вратата. Той погледна Фийлд и му даде знак да го последва. Двамата мълчаливо се заизкачваха по стълбите. Спряха пред Криминалния отдел на третия етаж.

Капризи се наведе, сякаш не му стигаше въздух, и каза:

— Дай ми една минутка. Всъщност нека да е един час.

— Добре.

Американецът се изправи и погледна през прозореца към виещия се над покривите дим.

— Ако имаш нужда от мен, ще ме намериш тук.

Фийлд извади цигарите си и му предложи, но той поклати глава.

— Какво намекваше Прокопиев за този Слъгър? — попита младежът.

— Няма значение.

— Добре. — Фийлд се отдръпна. — Значи… ще дойда след час.

Тръгна нагоре по стълбите.

— Дик. Къде си се научил да се биеш така?

— От баща ми.

— Благодаря.

— Трудно е — започна Фийлд, — когато човек не знае…

— Нищо не разбираш, нали?

— Какво да разбирам?

Капризи го изгледа удивено:

— Май наистина не знаеш.

— Какво да знам?

— Ще ти кажа, когато му дойде времето, Фийлд.

Американецът му махна и се отдалечи с усмивка.