Флора Спиър
Весела Коледа, Карол (16)

Глава шестнадесета

Излязоха от къщата един по един или на двойки. По настояване на Ник, Карол щеше да тръгне с лейди Огъста и малко по-късно щеше да се срещне с Пен и Джо.

— После аз ще те напусна — тихо й каза лейди Огъста, за да не може никой да я чуе.

— Няма ли да бъдеш на площада? — изненадано попита Карол. — Да не би Ник да ти е доверил някакъв таен, магически начин, чрез който да изпълниш мисията си? Всички са убедени, че си магьосница. Сигурно и аз щях да повярвам, ако не знаех, че си призрак — понижи глас тя.

— Ще направя това, което трябва — бе единственият отговор на лейди Огъста.

— Отново загадки — промърмори младата жена. — Никога не знам кога ще се появиш или какви са плановете ти за мен. Но те предупреждавам, не се опитвай днес да ме спираш или да ми пречиш, защото в противен случай намеренията ти да ме промениш ще се окажат безуспешни. И тогава къде ще бъдеш през цялата вечност? — Лейди Огъста не изглеждаше разтревожена от заплахата. На устните й заигра лека усмивка и тя се обърна, без да каже нищо.

Карол си сложи плетена маска на лицето. Ник настоя за това, а Лу, който бе излязъл по някаква тайнствена задача доста преди разсъмване, каза, че времето е много студено и повечето от хората ще имат подобни маски на лицата. Така че Карол нямаше да се различава от останалите граждани на Лонд. Тя не бе уверена, че маската ще я предпази от проницателния поглед на командира Дръм, но не го сподели с Ник. Не искаше той да промени решението си и да й забрани да се присъедини към Пен и Джо.

— Кар! — Той сложи ръце на рамото й. — Моля те, пази се.

— Ще се пазя. Ти също се пази. — Не чувстваше страх. Той бе изчезнал в мига, в който Ник се съгласи, тя да се присъедини към тях. Това, което младата жена чувстваше, бе вълнение, примесено с очакване. Бе учудващо спокойна, когато пожела довиждане на Джо, Пен и Бас, които напуснаха къщата. И тя като приятелите си щеше да направи това, което се изискваше от нея, и се молеше начинанието им да се увенчае с успех. Повечето от останалите мъже бяха вече на площада и чакаха сигнала за началото на бунта. Карол изгаряше от нетърпение да се присъедини към тях.

— Тръгвай, Лу — каза Ник.

— Ще се видим след час. — Лу се ухили на Карол. — Надявам се, че ще харесате илюминациите, които съм подготвил. — След шеговит поздрав към Ник и бързо ръкостискане с Бас, Лу се измъкна навън.

— Ние сме следващите, Ник — каза Бас няколко минути по-късно. — Ог и Кар ще излязат последни. Ог, погрижи се преградата да е добре залостена. Знаеш как. Не бих искал като се върнем, къщата да е пълна с цивилна охрана.

— Късмет — усмихна му се Карол. — Скоро ще се срещнем.

— Да, — кимна Бас. — Ще се срещнем.

Ръката на Ник стисна рамото й. Карол знаеше, че той няма да я целуне, но погледът, който си размениха, струваше колкото дузина целувки. За миг тя покри ръката му със своята. После Ник излезе, последван от Бас, и Карол и лейди Огъста останаха сами в кухнята. Младата жена искаше да попита призрака дали Ник и приятелите му ще бъдат в безопасност през следващите няколко часа, но знаеше, че лейди Огъста едва ли щеше да й отговори.

— Време е да вървим — рече лейди Огъста и даде знак на Карол, че трябва да излезе първа.

Карол чу как преградата се затвори зад нея. Бързо слезе по стълбите и прескочи натрупаните тухли и камъни и се обърна назад, за да подаде ръка на лейди Огъста. Ала тя не беше зад нея.

— Дали това е добър знак, или лош? — промърмори Карол. Огледа се, но привидението не се виждаше никъде.

Тънката снежна покривка се бе превърнала в сивкава киша от стъпките на цивилните стражи, които крачеха из площада и привидно небрежно наблюдаваха гражданите. Не се движеха на групи, а по един или по двама, и най-много обикаляха центъра на площада, където се бяха скупчили зяпачите.

Старата шумна машина и същата група работници, които Карол бе видяла през първия си ден в бъдещето, отново бяха край Дървото на Света. Също както тогава сивото мрачно небе бе надвиснало над площада, ала този път работниците демонтираха Дървото на Света.

— Предполагам, че това играе ролята на изкуствено коледно дърво, което се монтира в началото на празниците и след това се разглобява — каза си Карол. — Чудя само се дали клоните се развинтват от стъблото, или пък цялото го съхраняват в някакъв склад.

Вниманието й не се задържа за дълго върху работниците. Те, изглежда, не бързаха, а тя трябваше да мисли за своите задължения. Щеше да се присъедини към Джо и Пен и да им помага. Видя приятелките си няколко метра по-нататък да разговарят с Лин. Хвърли последен поглед към Дървото на Света и се запъти към тях, като се опитваше да се държи естествено, като обикновен зрител.

— Къде е Сю? — попита Карол, като хвърли бърз поглед към цивилния пазач, който стоеше наблизо.

— Отиде за няколко дни при сестра ми — отвърна Лин и леко й намигна, за да покаже, че разбира необходимостта да се преструват, че говорят за обикновени неща. — Имам да наваксвам с работата си, която изоставих по празниците. Като съм сама, ще имам повече време.

— Сигурно за ден-два ще се справиш — обади се Джо. — О, погледнете, Дървото на Света пада.

Мъжете, които управляваха старата машина, най-после стигнаха с дългия ръждясал лост до стъблото на Дървото на Света. От края на лоста се разтвориха челюсти, които обхванаха стъблото, за да го повдигнат от фундамента. Всички на площада затаиха дъх, дори и пазачът, застанал до Карол и трите й приятелки. Това бе моментът, който чакаха, тъй като вниманието на пазачите бе отвлечено от свалянето на Дървото на Света. Всички участниците бунта бяха притихнали по местата си, готови за действие, и също наблюдаваха демонтирането на дървото.

Джо направи бърз знак с ръка и Пен приближи към най-близкия пазач. Карол знаеше, че Пен държи в ръката, скрита в гънките на палтото, пистолет, зареден с патрони с упойващ газ. Газът не беше смъртоносен, но за няколко часа щеше да държи пазача в безсъзнание. Когато се събуди, всичко ще бъде приключило и ще му предложат, ако иска, да се присъедини към бунтовниците. Ник бе казал на Карол, че много от стражите не поддържат сегашното правителство, но остават лоялни заради страха от репресии спрямо тях и техните семейства. Ник вярваше, че обезвредените пазачи ще преминат на страната на бунтовниците веднага щом стане ясно, че правителството няма да удържи положението.

— Изненадата на Лу закъснява — промърмори Джо. Карол за пръв път я видя да показва признаци на безпокойство.

— Нека да почакаме още малко. На Лу може да се разчита. — Гласът на Лин бе тих, но вероятно Пен я чу, защото се обърна назад и дяволито намигна на Карол. Карол се усмихна и въздъхна облекчено, благодарна на Пен, че успя да разведри напрегнатата обстановка.

Когато се разнесе тътенът, в първия миг Карол си помисли, че нещо се е повредило в машината до Дървото на Света, но бързо осъзна грешката си. От клоните на дървото се издигнаха кълба дим, а след тях избухнаха червени и сини пламъци. От мястото, където се намираше Карол, изглеждаше като че ли металните пръсти на дървото мятаха мълнии и светкавици. Грохотът бе много силен, но не приличаше на гръмотевична буря.

Карол не знаеше как Лу бе успял да предизвика тези светлини и звуци, но ефектът бе точно такъв, какъвто двамата с Ник възнамеряваха да постигнат. Мъжете, заети с демонтирането на Дървото, предпазливо се отдръпнаха назад, разменяйки уплашени погледи. Тогава ръждясалата машина започна да повдига Дървото, а работниците се разбягаха във всички посоки.

Очите на струпаните на площада хора бяха приковани в машината и Дървото на Света. Настъпи моментът за действие. Пен дръпна предпазителя на пистолета си, насочи го към най-близкия от пазачите и го повали на земята още с първия изстрел. Няколко секунди в ушите на Карол отекваше дразнещото ехо от изстрела. Пазачът лежеше, напълно вцепенен, на мръсния площад. Джо се наведе и изтръгна оръжието му от вкочанените му пръсти. Оставиха го на мястото, където се бе строполил, изпаднал в кома, но без телесни повреди. Подобни сцени се разиграха по четирите края на огромния площад, но в първите секунди никой не реагира. Карол видя как Ник, на десетина метра от нея, също се наведе, за да грабне оръжието на един от охраната, когото преди пет секунди бе изпратил в царството на сънищата.

— Прогонете зяпачите в страничните улички! — заповяда Джо. — Да се махнат от площада тези, които няма да се сражават на наша страна. Не трябва да пострадат невинни хора.

— Виж! — засмя се Лин. От Дървото на Света във, всички посоки се разпръснаха златисти фойерверки.

— Това са фойерверките, за които Лу говореше — промълви Карол. — Наистина блестяща идея, за да отвлече вниманието на охраната.

— Но няма да е за дълго — отбеляза Пен. — Обаче не бива да позволяваме Лу да отвлече и нашето внимание. Виждам две възрастни жени, които трябва да изведем от площада. Имаме само газови пистолети, а пазачите са въоръжени до зъби и няма да се поколебаят да убият всеки, който се опита да ги нападне. — Пен тръгна напред и Карол я последва.

С крайчеца на окото си младата жена забеляза как един от цивилната охрана до стъблото на Дървото насочи оръжието си и се прицели в една от огнените въртележки. Синкав блясък обви стъблото на дървото.

Карол не бе направила и две крачки, когато оглушителна експлозия отекна на площада. Застина на място, неспособна да помръдне. Видя как машината в подножието на Дървото се разпръсна на хиляди парчета и по паважа се посипаха късове ръждив метал, сеещи паника и смърт. Тогава втора експлозия разтърси площада и Дървото на Света избухна в пламъци.

— Да бягаме! — изкрещя Пен и сграбчи Карол за ръката. — Да изведем оттук онези старици и децата!

— А къде е Лин? — уплашено извика Карол и се огледа с ужасен поглед. Лин лежеше по очи в подножието на стъпалата пред една от разрушените къщи. От гърба й стърчеше къс метал. Джо се наведе над нея, вдигна главата й и заплака.

— Нищо не можем да направим за нея — простена тя, без да се опитва да скрие мъката си. Избърса сълзите си и се изправи. — Знаехме, че ще има жертви, но нека да се опитаме да ги ограничим до минимум. Трябва веднага изведем от площада всички случайни минувачи.

Те се опитаха да прогонят от площада ужасените и разплакани възрастни хора и майките, притиснали малки деца към гърдите си. Много хора бягаха хаотично във всички посоки, спъваха се и падаха един връз друг. Карол, Пен и Джо се затичаха отново към центъра на площада, където цивилната охрана безуспешно се опитваше да възстанови реда. Пазачите бързо губеха контрола върху ситуацията. Един по един падаха в безсъзнание, повалени от газовите пистолети на приятелите на Ник.

Карол не разбра в кой миг започна стрелбата с огнестрелни оръжия. Въздухът внезапно се изпълни със свистенето на куршуми и писъците на жертвите, долитащи от всички посоки.

— Залегни! — Джо рязко я бутна и двете се намериха на земята. Само след миг огромен камък от полуразрушената съседна къща се стовари зад тях и се пръсна на хиляди късчета.

— Какво стана с Дървото на Света? — изкрещя Карол. — Защо експлодира машината?

— Онзи глупав пазач улучи складираните заряди на Лу и те избухнаха — отвърна Джо. — Лу бе близо до дървото, зает с възпламеняването на фойерверките. Не вярвам да е оцелял.

— О, Господи, не и Лу — прошепна Карол. — А къде е Пен? Само преди миг беше до нас.

Карол се огледа. Видя Ник и Бас, залегнали зад купчина камъни, ала не забеляза нито един от останалите от групата. Може би се бяха прикрили наблизо.

— Кар, мисля, че Пен е ранена — обади се Джо. — Да се опитаме да се доберем до нея.

Притичаха приведени към мястото, където Пен лежеше сгърчена на земята, с пребледняло лице, хванала лявото си рамо с ръка.

— Това не е от газов пистолет — изстена Пен. — Един от онези проклетници ме улучи. Имах късмет, че не ме улучи по-ниско и не ме уби.

— Можеш ли да ходиш? — попита я Джо. — Кар и аз ще те заведем вкъщи, но след това ще трябва сама да се погрижиш за себе си, защото ние трябва да се върнем на площада.

— Ще се оправя някак — процеди през зъби ранената жена. Лицето й се сви в болезнена гримаса, когато се опита да повдигне лявата си ръка. — Знам къде са медикаментите и превръзките. Мога да се превържа сама.

— Тогава да вървим. Кар, помогни й да се изправи. Аз ще осигурявам тила ви. Мога по-добре от теб да си служа с газовия пистолет.

Карол обви ръка около кръста на приятелката си. Пен изохка още веднъж, но стисна зъби. Трите се насочиха към Марлоу Хаус. Докато приближаваха към къщата, Карол чу гърмежи в далечината, извън площада. Явно бунтът бе обхванал и други части на града.

— Чуваш ли? — обърна се тя към Пен. — Ние не сме сами. Другите бунтовнически групи са се присъединили към нас, така, както бяха обещали.

— Имаме нужда от тяхната помощ — простена Пен, спря и дръпна Карол към себе си. Двете смаяно се втренчиха в бронираните коли, които се задаваха от четирите краища на площада. На броните им бяха изписани отличителните знаци на правителствените войски. От всички страни на бронираните коли застрашително стърчаха дула на оръдия.

— О, не! — изкрещя Пен. — Какво е станало със сапьорските групи? Те трябваше да ликвидират бронираните коли на правителството.

— Очевидно нещо не е наред. — Карол се опита да поведе приятелката си към къщата.

— Ал бе в една от тези групи — отпаднало промълви Пен.

— Може би просто са закъснели — опита се да я успокои Карол. Спътницата й се бе отпуснала с цялата си тежест върху рамото й, а това означаваше, че навярно няма сили да стигне до къщата.

— Хайде! Побързайте! — провикна се Джо. — Ще има голяма битка и искам Пен да е в безопасност.

От бронираните коли изскочиха десетки войници. Зад тях залегнаха оцелелите мъже от цивилната охрана. Новодошлите се разпръснаха ветрилообразно из площада, стреляйки във всички посоки. Сред хаоса, дима и виковете на ранените, от предната машина бавно слезе една добре позната фигура в кафява униформа, сякаш слизаше от лимузината си, за да отиде на приема в чест на Великия вожд Фал.

— Командир Дръм. — Карол усети как ледена ръка я сграбчи за гърлото. — Пен, хайде. Можеш ли да вървиш?

— Не мога. Краката ми… — Пен се отпусна на колене. — Остави ме. Бягайте в къщата, Кар. И ти, Джо.

— Да не си полудяла? — извика Карол в лицето й. — Ние никъде няма да отидем без теб. — Хвърли поглед към мястото, където бе видяла командира Дръм и се опита да повдигне Пен от земята.

— Не мога… — Гласът на младата жена бе едва доловим. — Цялата ми лява страна е изтръпнала. Не я чувствам.

— Ал ни предупреди, че пазачите са въоръжени с някакви нови оръжия със специални куршуми — припряно се обади Джо. — Според думите му тези куршуми парализират жертвите. Пен, ще те носим на ръце.

— Не! Моля те, Джо, остави ме! Вече не мога да помогна в борбата, но ти и Кар все още можете.

— Млъквай, Пен. Никъде няма да отидем без теб. — Карол я хвана под лявата мишница, а Джо я подхвана от другата страна.

— Няма да можем да я свалим по онези стълби — задъхано рече Джо, докато влачеха Пен към къщата. — Но Ник и Бас са се прикрили зад онези камъни. По-добре да се присъединим към тях.

Когато Джо и Карол, които влачеха Пен, се приближиха към мъжете, залегнали зад каменната барикада, от другата страна на площада се появи тичешком Ал, като се привеждаше, за да избегне куршумите на охраната. Залегна зад камъните до Ник и Бас. В следващия миг се взривиха две от бронираните коли.

— Видя ли? — изкрещя Карол в ухото на Пен. — Ал е жив и здрав. Само след миг ще бъдеш при него.

Пен не отговори. Бе като изпаднала в безсъзнание, неподвижна и напълно безпомощна, но Ник ги бе видял и изскочи иззад прикритието.

— Улучи я един от онези парализиращи куршуми — обясни му Джо. — Не знам дали ще оцелее.

— Вие двете залегнете зад камъните — заповяда Ник и вдигна сестра си на ръце.

Приведени към земята, двете жени се затичаха към укритието. Когато Ник я остави на земята, Пен глухо простена. Ал се наведе над нея и й прошепна нещо успокоително.

— Не можем да останем тук — рече Ник. — Ал, какво стана с другите две бронирани коли?

— Ще избухнат всеки момент — отвърна Ал. — Тогава ще използвам суматохата, за да занеса Пен в къщата. Съжалявам, че експлозията закъсня, но, за разлика от Лу, нямам много опит с взривовете.

— Той е мъртъв — обади се Джо. Това не беше въпрос, а мрачна констатация.

Ал кимна.

— Когато дървото се взриви, Лу бе разкъсан на парчета. Не успя да се отдръпне навреме. — Докато Ал говореше, две страхотни експлозии разтърсиха въздуха. — Това трябва да са останалите две бронирани коли. — Притисна Пен към гърдите си. — Прикривай ме, докато се добера до къщата.

Ал не бе направили три крачки, когато наоколо засвистяха куршумите. Той извика от болка, рязко спря, изпусна Пен и се свлече до нея.

— Пен! Не! — Без да мисли за куршумите, Ник изскочи от заслона и коленичи до сестра си.

Следващите няколко минути й се сториха като забавени сцени от филм. Карол притича до Ник, наведе се, прихвана Пен и двамата започнаха да я теглят към стъпалата на Марлоу Хаус. Джо и Бас ги прикриваха с ожесточена стрелба. Повалиха петимата преследвачи.

Но Ал беше мъртъв. Карол знаеше това и без да го докосва. Нямаше никакво време за губене. Не трябваше да мисли за смъртта на Ал, трябваше да се опитат да спасят Пен.

Ник взе сестра си на ръце й тръгна към стъпалата, когато Карол чу вика на Джо. Обърна се и видя как падна по очи. В същия миг Бас застреля мъжа, убил любимата му. Сетне се отпусна върху тялото на Джо. От крака му бликна кръв и Карол се запита с ужас дали ще оцелее. Погледна към Джо и косите й се изправиха от ужас при вида на сцената зад гърба на приятелката й.

Студеният и бездушен поглед на командира Дръм се плъзна покрай Карол, без да я познае. Плетената маска скриваше лицето й и в този миг Карол мислено благодари на Ник, че бе настоял да си я сложи. Ник беше безпомощен с отпуснатата в ръцете му Пен. Карол видя блясъка на смъртта в черните очи на Дръм. Разбра, че той ще убие Ник и Пен с един изстрел от сивия метален пистолет, който нехайно размахваше в дясната си ръка.

Никога досега не бе мислила, че убийството може да носи наслада, но бе явно, че командирът Дръм обичаше да убива. Все още ужасяващата сцена се въртеше като в забавен кадър.

Очевидно Ник знаеше, че не може да избегне смъртта и направи единственото, което му оставаше. Обърна се с лице към командира Дръм и закрие тялото си безпомощната Пен. Командирът Дръм бавно вдигна оръжието си и грижливо се прицели.

Ник! Ще убие Ник! Нейният любим. Нейният единствен любим. И Пен, нейната сестра и приятелка. Карол нямаше време да мисли. Обзе я необяснимо спокойствие. Това, което стори, го стори с радост, с ясно съзнание и леко сърце, от чиста и непреодолима любов, убедена, че Ник и Пен не заслужават да умрат.

— Спрете! — Карол се хвърли между Ник и командира Дръм и разпери ръце. Първо трябваше да убие нея. — Няма да ви позволя да направите това! Трябва да спрете!

Командирът Дръм повдигна вежди, но с нищо друго не издаде учудването си. Погледна Карол в очите и тя разбра, че я е познал. Най-после разбра защо им бе предопределено от съдбата да се срещнат в това време… и знаеше, че и командирът Дръм също е разбрал.

— И така — бавно изрече той, почти нежно. — Моята отмъстителка. Познавам те отдавна, но ти повече няма да ме преследваш.

— Кар! — Зад гърба й проехтя отчаяният вик на Ник. Карол видя как от дулото на пистолета на Дръм изригна пламък. Видя смъртта в студените очи на командира.

Бас стреля с газовия си пистолет в гърба на командира, който се свлече в безсъзнание върху паветата. Бас също рухна, вперил очи в Карол.

Остра, изгаряща болка прониза гърдите й. Не можеше да си поеме дъх, земята се завъртя под краката й, и мъчителен вик се изтръгна от устните й.

Изкрещя и в този миг забавеният кадър спря. Всичко около нея започна да се движи нормално, дори прекалено бързо. Ник се хвърли към нея и я взе в прегръдките си. Главата й се отпусна върху ръката му, видя как сълзи се стичаха от очите на скованата Пен, видя неколцина от приятелите на Ник, а зад тях — бунтовниците от другите групи… Всички бяха насочили оръжията си към цивилните пазачи и стреляха с газовите си пистолети, за да не позволят на враговете да се приближат към нея и Ник. До слуха й достигаха изстрели и викове в далечината.

— Кар… — Лицето на Ник бе мокро от сълзи. — Кар, защо го направи? Предпочитах аз да умра вместо теб. Как ще живея без теб?

Дишаше тежко, сякаш стоманен обръч бе стегнал гърдите й, а болката не си отиваше. Тогава усети как гореща, лепкава течност бликна от лявата й страна, но нямаше сили да повдигне ръка.

— Ник… — Изричаше с мъка думите. Лицето на Ник се замъгли пред погледа й, по начина, по който вече го бе виждала преди… много, много години.

— Кар… любов моя. — Гласът му звучеше накъсано и отчаяно. Искаше да го прегърне и да му каже, че всичко ще бъде наред, но не можеше да се помръдне. — Не ме напускай!

— Обичам те. — Не бе сигурна дали я чуваше. Наоколо кънтяха десетки гласове, ехтяха изстрели, а тъмнината я обгръщаше от всички страни.

Карол усети как влачат тялото й по земята, но не чуваше гласа на Ник. И болката… никога досега не бе изпитвала такава жестока, пронизваща болка.

Можеше да понесе болката. Нямаше да трае дълго, а Ник и Пен бяха живи. Сега само това имаше значение, нейните страдания оставаха на втори план. Дробовете я боляха, въздухът не й достигаше. Опита се да поеме дъх, но не успя.

Тъмнината около нея ставаше все по-гъста, притискаше я, изсмукваше живота от гърдите й. Последното нещо, което чу, бе агонизиращият рев на Ник, трептящ от болка по загубената мечта за любов.

— Кар! Нееее!