Алекс Кош
Игра на маски (6)

Глава 5

Утро. Слънчевият лъч пробяга през прилежно подредената стая, препъна се в лежащата на пода раница и падна на постелята.

Алекс мигновено отвори очи и с едно плавно движение скочи от леглото. После се протегна така, че цялата стая се огласи от изпукването на ставите му, и бързо навлече блуза с дълги ръкави. За съжаление му се налагаше да е внимателен и да крие от погледите на семейството си това, което не трябва да виждат. По-нататъшните му действия отдавна вече се бяха превърнали в своеобразен ритуал:

Сто лицеви опори.

Включване на компютъра.

Тридесет набирания.

Проверка на пощата.

Разтягане.

От кухнята вече се разнасяха апетитни миризми и весело цвърчене на яйца, което накара Алекс да побърза с тренировката.

Майка му надникна в стаята.

— Добро утро.

— Добро — усмихна се Алекс, докато полуизвърнат към вратата се разтягаше в шпагат. Разбира се, той предварително беше заел такава поза, че майка му, имаща навика да влиза сутрин при него, да не види синината, разкрасила лицето му. Алекс отлично знаеше, че раните му зарастват много бързо и до вечерта от синината няма да остане и следа, но сега по-добре да не я афишира излишно.

— Ех, на тази акробатика ви подготвят направо за командоси — изнедоволства пълничката жена, макар че явно изпитваше гордост от атлетичния си син. — Поне хапваш за двама и това е добре.

Зад гърба й се появи сънливата физиономия на червенокосата му сестра.

— Да, спортист — направи недоволна гримаса и изчезна от полезрението на Алекс, най-вероятно хукна да окупира банята.

„Ама че пикла — реши Алекс. — Ако щеш цял ден се плескай там: момичетата и без това не ме поглеждат, а и преди сбирката довечера ще имам време да си взема душ в спортната зала.“

Прегледа набързо любимите си форуми, посветени на паркур и бойни изкуства, после се задържа на сайта „X-Force“, където изчете отзивите за последната Игра, и накрая отстъпи място на Алексей. А той с характерната за него педантичност събра подготвените за днешните лекции материали, спортния екип, и накрая дори отвори порносайт! Виж го ти малкия келеш!

Всеки делничен ден точно в осем нула нула цялото семейство на Селин се събираше около масата. А някъде в осем нула пет Маргарита Селина хукваше на работа. Майка му работеше като главен счетоводител в малка фирма за монтаж на прозорци. Водеше цялото счетоводство и затова при поредното предаване на месечни отчети или проверка тя едва ли не спеше в офиса. Въпреки това оставаше любяща и грижовна майка, която незнайно как успяваше да съчетае напрегнатата си работа с домакинските задължения. Маргарита Селина не само с лекота въртеше цялото счетоводство, но също така поддържаше реда и чистотата в апартамента и редовно глезеше домочадието с изискани собственоръчно приготвени ястия.

Алексей специално се задържа пред компютъра, за да отиде да закуси след като майка му е тръгнала. Не искаше да я тревожи излишно. Довечера ще се прибере у дома прекалено късно, когато тя вече ще спи, а на следващата сутрин синината почти сигурно няма да я има — на Алекс винаги всичко му минаваше като на куче. Може би това се дължеше на определени техники и методи, набити в неувиращата му глава от Сенсеич, или просто беше вродено качество на организма му. Във всеки случай синините изчезваха за около денонощие, а по-сериозните травми — за седмица-две. Само дето едва минала една травма, и мястото й се заемаше от нова. Какво да се прави, особеност на екстремните спортове…

Преди да излезе, майка му отново надникна в стаята. Той, както обикновено, се пулеше в монитора.

— Иди да хапнеш, че всичко ще изстине.

— Ей сега — без да се обръща, отвърна Алекс, като мислено се помоли в майка му да не възникне желанието да целуне сина си преди тръгване.

Размина му се.

— Чао, ще тичам.

— Чао. Успех с отчета, мамо! — извика след нея.

Хлопна входната врата и Алекс побърза към кухнята — гонеше го вълчи глад. Както обикновено избута сестра си и се плъзна на любимото си място — в ъгъла, образуван от една от стените и хладилника.

— Какво има за закуска?

— Ще ядеш каквото ти дадат — ехидно изсумтя Аня. — Тръгнал да избира, хрантутника.

— Виж кой го казва — влезе й в тона Алексей. — Кой изобщо ще те вземе тебе? С дни киснеш в кухнята, всичко омиташ и насита нямаш.

Е, тук той малко преувеличи — фигурата на сестра му говореше по-скоро за недояждане, отколкото за прекомерна лакомия. Повечето си свободно време любимата му сестричка запълваше с диети, салони за красота, фитнеси и прочие глупости.

Баща им постави пред тях чинии с овесена каша и яйца с бекон и седна на масата.

— Хайде, яжте.

— Сълзите на войника — изсумтя Алексей. — Така наричат тази каша в армията.

— Ти пък откъде знаеш, мърморко доморасъл? — едва не се задави от смях Аня.

Алексей направи много сериозна физиономия.

— Висшето образование е по-важно.

Още дълго щяха да продължат със закачките на ръба на скарването, ако баща им не беше усилил звука на телевизора.

— Тази вечер беше извършено ново убийство от Битцевския маниак. Мъртво момиче на седемнадесет години бе открито в гората със следи от изнасилване и тежки телесни повреди.

Алекс спря лъжицата пред устата си.

— Какво?! В нашия парк?!

— Братле, ти както винаги не си в час с последните събития — почти сериозно каза сестра му. — Това е вече четвъртото убийство за месец. Аз от вкъщи до работа сега само с кола се придвижвам.

— Аха — автоматично кимна Алексей. — А опашката от желаещи да ти бъдат шофьори е километрична, предполагам.

— И още как — с чисто женска гордост потвърди Аня. — Почти до бой стигат.

Но Алексей вече не слушаше отговора й, а замислено въртеше лъжицата в ръце, напълно забравил за закуската. В главата му плъзнаха мисли в изключително агресивни краски.

Ако някое изперкало копеле убива жени и все още никой не може да го спре… Такива трябва да се убиват с особена жестокост! Каква ти там доживотна присъда или смъртно наказание, тук трябва да черпиш вдъхновение от книгата „Изтезанията при Инквизицията за начинаещи“.

Алекс почти мигновено стигна до мисълта, че отсега нататък ще се прибира само през парка. Току-виж извадил късмет да хване насилника.

Ей, това е идея! Защо да не опита да патрулира нощем в парка? Ще извика момчетата от залата и ще хванат тази твар.

— Ей, за какво се замисли? — полюбопитства Аня, внимателно следяща изражението на лицето му. — С такива темпове ще закъснееш за първата лекция.

— Точно така — механично отвърна Алексей, имайки предвид своите мисли, а не думите на сестра си.

Очите им се срещнаха и Аня неволно потрепери. Алексей бързо сведе поглед, опитвайки се да не я плаши с поредния изблик на агресия. Неслучайно казват, че очите са огледало на душата и в тях можеш да прочетеш наистина много неща. Например затаената болка на момиче, претърпяло насилие…