Майер Б. Дейвидсън, Дебра Л. Гордън
Енциклопедия на диабетика (6)

Глава 3
Диабетът и вашето тяло

В тази глава ще научите:

• колко важни са хормоните

• какво представлява хомеостатичната система

• как работи панкреасът

• как клетките използват инсулин и глюкоза

• нещата при диабет тип 2 не са добре

 

 

Трудно е да се разбере как се развива диабетът и как се държи тялото ви, докато не разберете нещо за анатомията и психологията, които са свързани с болестта, или как засегнатите органи работят или не работят. Но не се тревожете. Ние ще опростим нещата и ще ви дадем само онази информация, която ще ви помогне да разберете основното. В края на краищата не сте се записали да учите в медицински университет. Само се опитвате да се образовате и да научите повече за своята болест!

Това е просто една система, глупчо!

Докато четете тази глава, винаги помнете, че нито една от частите, които описваме — панкреас, черен дроб, мускули или хормони не съществуват поотделно и сами за себе си. Всяка е част от едно цяло, от една система, която, когато работи правилно, съществува в баланс — нито прекалено много, нито прекалено малко. Този баланс се нарича хомеостаза. Когато той се наруши, се появяват проблеми като диабет или усложнения, свързани с него.

Дефиниция

Анатомията изучава частите и структурите на човешкото тяло. Психологията изучава как функционират тези части. Когато частите и техните функции са в баланс, казваме, че тялото или определени системи от него, се намират в хомеостаза.

Друг начин да мислим за хомеостаза е да си представим една поточна линия, конструирана да се движи с определена скорост, така че всяка част върху нея да може да бъде внимателно прикрепена към друга част. Ако лентата започне да се движи прекалено бързо, инспекторът забавя темпото; ако се движи плавно, всичко се развива добре и автомобилът (или играчката, или консервата с боб) излиза в края на линията. Но ако една част от монтажната линия започне да се движи прекалено бързо, без някой да намали скоростта, в другия край ще изпадат незавършени детайли.

Помните ли сцената от „Обичам Люси“, когато Люси и Етел работят във фабриката за бонбони и конвейерната лента започва да се движи толкова бързо, че те не могат да смогнат? Започнаха да пълнят устата си с шоколади и накрая им прилоша. Точно това не искаме да се случи с вас.

Един орган е съставен от няколко тъкани, които имат една или повече специфични функции. Някои органи съдържат жлези, които са структури, произвеждащи химични вещества. Когато тези вещества напуснат жлезата, за да действат някъде другаде в тялото, те се наричат хормони.

Хормони, хормони, хормони, навсякъде хормони

Хомеостазата, така критична при диабета, се контролира преди всичко от ендокринната система, която координира и направлява активността на всички клетки на тялото. Тя прави това чрез освобождаването на хормоните, които са химическите съобщения, изпратени в кръвта от различните жлези през цялото тяло. Хормоните пътуват до различните части на тялото, където доставят специфичните инструкции до органи и клетки, наречени целеви органи и целеви клетки.

Хормоните контролират почти всеки аспект от нашия живот: репродуктивността, растежа, развитието, имунната система, химическия баланс на кръвта и производството на енергия. Точно този последен механизъм е в нашия фокус.

Да се вгледаме в панкреаса

Има някои органи, които, въпреки че са важни, спокойно можем да минем и без тях. Например като сливиците и апендикса. Но не е така с панкреаса. Един германски лекар на име Оскар Минковски открил тази удивителна новина през 1879 година, когато решил да отстрани панкреаса на куче. Неочаквано кучето почнало да пишка в клетката. Когато изследвал урината му, открил, че е пълна със захар. Voila! Той станал първият човек, причинил диабет в друго живо същество.

Това откритие — че панкреасът играе роля при диабета, е панирало пътя за повечето от следващите открития, свързани с тази болест.

Внимание!

Поддържането на хомеостазата или нормалния баланс, не само помага за предотвратяване на болестта, но е особено важен фактор за овладяването й. Ако го нарушите, когато имате диабет (тоест ако нивата на кръвната ви захар станат прекалено високи или прекалено ниски), ще изпаднете в опасност. Ако нивото на кръвната захар остане прекалено високо, това увеличава риска от усложнения. Ако са много ниски, организмът ви може да не функционира нормално. Освен това, ако имате висока кръвна захар, ще страдате от споменатите по-рано симптоми като често уриниране, жажда и вероятно замъглено зрение. Ето защо Националната организация на диабетиците в Англия, използва колибри за свое лого. То символизира баланса и контрола, който трябва да упражнявате, когато имате диабет.

 

 

Вие казвате орган, аз казвам жлеза

Панкреасът, който е разположен близо до стомаха в коремната кухина, има структура, подобна на палачинка, която лежи почти в две трети от ширината на коремната кухина. Това всъщност е жлеза, което означава, че произвежда хормони.

И въпреки че панкреасът играе роля в развиването на диабет, регулирането на кръвната захар е само част от неговата функция. Първостепенната причина за съществуването му е да помогне на храносмилането чрез производството на ензими, които да разтворят храната, която поемаме, на по-малки единици, след като тя напусне стомаха, така че те да навлязат в кръвния поток. Но тъй като тук няма да се занимаваме с храносмилането, ще оставим тази функция на панкреаса и ще се фокусираме върху ролята му за диабета. За да направим това, ще посетим част от него, наречена островчета на Лангерханс, на името на изследователя, който пръв ги е открил.

 

 

Островчета на Лангерханс

Технически повече не използваме този термин, въпреки че той е много подходящ за описване на онова, което сега познаваме като панкреатични островчета. Тези малки маси от тъкан, произвеждаща хормони, които съставляват само един процент от панкреаса, са пръснати из всички части на панкреаса, които произвеждат ензими.

Те произвеждат и изпускат два хормона, които работят в две противоположни посоки — инсулин и глюкагон. Инсулинът се секретира, съхранява и накрая освобождава чрез специални клетки, които в панкреатичните островчета се наричат бета-клетки. Глюкагонът се секретира, съхранява и освобождава чрез алфа-клетките в същите панкреатични островчета. Те работят едни срещу други, но заедно помагат нивата на вашата кръвна захар да бъдат нормални.

Захар с друго име: глюкоза

Какво се случва, когато бензинът в колата ви свърши? Колата спира, нали? Същото се случва, когато нивото на кръвната захар падне много ниско. Чувствате замаяност, имате проблем с правилното мислене, чувствате, че треперите и сърцето ви бие силно в гърдите. Ако кръвната ви захар стане прекалено ниска, може дори да припаднете.

Ето колко важна е глюкозата, или т.нар. кръвна захар. Всеки път, когато ядем, храната, която поемаме, се разгражда на по-прости елементи, които клетките могат да използват, и един от най-основните е глюкозата — прост въглехидрат.

Дефиниция

Въглехидратите са органични съединения (химични елементи), съставени от няколко химични вещества — въглерод, кислород и водород. Нишестето, захарите и целулозата са въглехидрати.

Неразрушимата верига: регулиране на кръвната захар

Въпреки че някои части на тялото могат да съхраняват глюкозата в различни форми, за да я използват по-късно, мозъкът и други части от нервната система се нуждаят от постоянно и редовно захранване. Един от начините за постигане на това е да ядем въглехидрати през цялото време.

Разбира се, не е практично, и освен това сигурно ще станете над 250 кг, ако го направите. Така че тялото е разработило сложна система за поддържане на постоянното снабдяване на мозъка и другите органи с глюкоза.

 

 

След хранене

Около 10 минути след началото на храненето вашата храносмилателна система започва да разгражда храната на по-малки нутриенти (хранителни химични вещества, от които се нуждае организмът, за да живее) за вашето тяло, в това число и глюкозата от въглехидратите. Тези нутриенти навлизат в кръвния поток.

И така цялата тази глюкоза плува и циркулира в кръвта ви. Всъщност, ако сте здрав, количеството й е колкото една чаена лъжичка през цялото време. Но в кръвта тя не върши нищо добро, защото трябва да влезе вътре в клетките.

Обзалагаме се, че не знаете:

Колко известни хора с диабет тип 2 можете да посочите? Ще ви подскажем — актрисите Делта Бърк и Холи Бери, боксьорът Шугър Рей Робинсън, бейзболната звезда Джаки Робинсън и писателят Хърбърт Уелс — това са само няколко имена. Приятно е да знаете, че имате добра компания, нали?

 

 

Влизане на глюкозата в кръвта

Глюкозата достига до някои тъкани (мозък, други части на нервната система, черен дроб, червени кръвни клетки, клетки на бъбреците), които се нуждаят от енергия, като се прикрепя към „кофички“, наречени транспортери на глюкоза. Те лежат от външната страна на клетъчната мембрана и действат като фериботи, пренасящи глюкозата във вътрешността на клетката, където тя се превръща в енергия.

По-голяма част от останалата в кръвта ви глюкоза се натрупва в мускулите и черния дроб, и малка част в мастната тъкан. В мускулните и мастните тъкани транспортерите на глюкоза са вътре в клетката, а не върху външната мембрана. Тяхната цел е да стигнат до външноклетъчната мембрана, така че да извлекат оттам глюкозата и да я пренесат към клетките. В черния дроб транспортерите на глюкоза вече са върху външната мембрана.

Дефиниция

Транспортери на глюкоза са протеини, които пренасят молекулите на глюкозата през клетъчната мембрана. Външният слой на една клетка се нарича мембрана.

 

 

Инсулинът идва на помощ!

Ключът за поддържане на нивата на глюкозата в кръвта в норма е инсулинът. Чрез сложна система от сигнали вашият панкреас получава сигнал, че храносмилателната система преработва храна и в кръвта ви се е събрала глюкоза. Сигналите биват предадени на бетаклетките, които започват да отделят инсулин.

Той се отправя заедно с кръвния поток, търсейки мускули, черен дроб или мастни клетки. Когато стигне до тях, се затваря в специалните рецептори на тези клетки, наречени инсулинови рецептори, за да създаде един отключващо-заключващ механизъм — рецепторите са катинарът, а инсулинът е ключът. Какво става след това зависи към коя тъкан се е прикрепил инсулинът.

Ако е в черния дроб, той предпазва този орган да не произвежда глюкоза, докато в същото време глюкозата влиза в кръвния поток от храната, която ядем.

Когато се прикрепи към рецепторите върху мускулни и мастни клетки, транспортерите на глюкоза вътре в клетките са свободни да се придвижат към външната мембрана. Там тези малки фериботи действат както при другите органи — пренасят молекулите на глюкозата през клетъчната мембрана към вътрешността на клетката.

Дефиниция

Рецептори са специални протеини вътре в клетката или върху външната й страна, създадени да се свързват с някои химикали в тялото.

 

 

Какво да правим с излишъка

Когато глюкозата навлезе в някоя клетка, тя се използва за енергия, с която да се поддържа работата на клетката. Излишната глюкоза, която не е нужна за енергия, се съхранява като друга форма на въглехидрат, наречена гликоген. (Да не се бърка с глюкагон.)

Тъй като мускулната и чернодробната тъкан могат да използват и друг тип гориво, наречено мастни киселини, за енергия, тези тъкани не се нуждаят от много глюкоза. Поради тази причина те съхраняват повечето глюкоза, която получават, като гликоген.

И тъй допълнителната глюкоза, която влиза в мастните клетки, се променя във… е, добре, нека си го кажем направо, в тлъстина. Запомнете това: то ще бъде важно по-нататък, когато ще говорим за връзката между тегло и диабет.

Дефиниция

В повечето клетки много глюкозни молекули се свързват заедно и се съхраняват като гликоген. Когато той се превърне обратно в глюкоза, тя може да се използва за енергия.

Какво става между храненията?

Между храненията, когато няма източник на глюкоза, задачата на черния дроб е да произведе достатъчно, че да поддържа работата на мозъка. Това е единственото време, когато черният дроб произвежда глюкоза, защото, ако получавате захар от него и от храната, нивата на кръвната захар ще бъдат прекалено високи.

Черният дроб получава сигнал дали трябва да произвежда глюкоза или не чрез една прекрасна малка верига за обратна връзка. Тя работи по следния начин: когато глюкозата в кръвта започне да се вдига над нормалното, бетаклетките произвеждат малко повече инсулин, който отива до черния дроб и му казва да намали производството на глюкоза.

Веднага след като глюкозата в кръвта започне да пада под нормалното, бетаклетките спират да произвеждат инсулин и алфа-клетките в панкреаса (помните ли ги?) освобождават глюкагон. Той също се отправя към черния дроб и му казва да произведе малко допълнително глюкоза.

По този начин се осъществява ежеминутна регулация между инсулина и глюкагона, които работят в противоположни посоки, за да запазят нивата на кръвната захар между храненията и което е по-важно, през нощта, когато човек не се храни.

А какво става в мастната тъкан?

Глюкагонът има някакъв различен ефект върху мастната тъкан, където той стимулира клетките да разградят натрупаната мазнина (наречена триглицериди) на мастни киселини и глицерол, друг тип захар, която се различава от глюкозата.

И къде отиват глицеролът и мастните киселини? Едното място е черният дроб! Там глицеролът се превръща обратно в чиста захар, глюкоза. Освен това мастните киселини стимулират процеса на метаболизъм, който обединява и други строителни блокове за глюкоза, започвайки целия процес отново. По този начин човек има един постоянен източник на енергия, без да е необходимо да яде постоянно. Може да видите как работи всичко това в следващата илюстрация на веригата за обратна връзка между глюкагона и инсулина.

Дефиниция

Глицерол е форма на захарта (една половина от молекулата на глюкозата), произведена, когато мастните клетки разградят триглицеридите.

Нарушаването на нормалния баланс = диабет

И така, това е начинът, по който нещата би трябвало да действат нормално. Сега да видим какво става във вашето тяло.

При диабет тип 2 вашето тяло все още произвежда инсулин вероятно едно доста задоволително количество, особено ако сте с наднормено тегло или затлъстяване. Това обаче не е достатъчно, за да държи нивото на кръвната захар в норма. Ако сте слаб и имате диабет тип 2, то най-вероятно тялото ви не произвежда достатъчно инсулин.

Проблемът е, че вашето тяло не отговаря нормално на този инсулин. С други думи инсулинът няма желания ефект върху вашите мускулни клетки. Те, от своя страна, не задвижват онези малки транспортери за глюкоза от вътрешността на клетката към клетъчната мембрана от външната страна. А това означава, че глюкозата се натрупва в тялото ви.

В по-голямата си част действието на инсулина във вашето тяло е наследено от родителите ви, но не знаем как става това. Знаем, че ако инсулинът не работи добре, това състояние се нарича инсулинова резистентност. Дори ако имате такава, докато вашите бетаклетки могат да произведат достатъчно инсулин, за да преодолеят резистентността, то няма да развиете диабет. Въпреки това ще имате ниво на инсулина в кръвта, което е по-високо от нормалното, и това състояние, наречено хиперинсулинемия, може да бъде опасно само по себе си.

Още нещо: ако бета-клетките не могат да се справят с допълнителното изискване към тях, те започват да умират и вие развивате диабет тип 2. Не знаем защо и как бета-клетките изчерпват енергията си само при някои хора с инсулинова резистентност, а при други не, но и това (както изглежда) също е по наследство.

Каквато и да е причината, няма достатъчно инсулин, който да вкара глюкозата в мускулите и в мастните клетки. Няма достатъчно инсулин, който да каже на черния дроб да спре да произвежда глюкоза. Вследствие на това нивата на вашата кръвна захар стават прекалено високи и вие сте в опасност.

Дефиниция

Инсулинова резистентност се проявява, когато тялото не може да използва инсулина, който произвежда панкреасът.

Дефиниция

Хиперисулинемия се проявява, когато човек има повишени нива на инсулин в кръвта, понеже бета-клетките са произвели прекалено много инсулин. В някои случаи това става, защото черният дроб не си е свършил работата за отстраняване на излишния инсулин.

Какво стои зад симптомите на диабета

Сега, след като разбрахте как работи системата и какво става, когато тя не работи, да потърсим причината за симптомите, които ще имате, ако нивото на кръвната глюкоза стане прекалено високо. Тялото ви се опитва да ви каже нещо.

• Жажда и често уриниране. Един от първите признаци, че кръвната захар е прекалено висока, е, че непрекъснато ви се пишка. Това става, защото кръвта циркулира нормално през бъбреците, които отделят непотребните вещества за изхвърляне. В същото време те обикновено връщат глюкозата, която преминава през тях, обратно в кръвния поток. Но вие имате големи количества глюкоза в кръвта и бъбреците ви не могат да се справят с нея. Излишната просто отива в урината. Цялата тази излишна захар се поглъща от водата така, както оризът абсорбира течност, когато го готвим. Излишната вода отива в урината и в резултат уринирате повече и по-често. Това води до дехидратация (няма достатъчно течност в кръвния поток), което ви принуждава да пиете повече, с други думи, предизвиква повишена жажда, което води до повече уриниране и т.н. и т.н.

Обзалагаме се, че не знаете:

Чудили ли сте се защо нивото на кръвната ви захар е толкова високо сутрин, когато дори не сте закусили? Обяснението е просто: тъй като бета-клетките продължават да се изчерпват, произвеждайки все по-малко и по-малко инсулин, те не изпращат достатъчно количество към черния дроб, за да му кажат да спре да произвежда глюкоза. Така дробът помпа глюкоза цяла нощ, без значение колко високи са нивата на кръвната ви захар, защото няма достатъчно инсулин, който да спре производството й. След това вие изяждате закуската си, изпращайки още повече глюкоза в кръвния си поток, и нивата на кръвната захар скачат още по-високо. Е, и какво става? Познахте: възниква проблем.

• Умора. Обяснението е просто. Ако клетките ви не получават енергията, от която се нуждаят, чрез глюкозата, те не могат да произвеждат енергия, и дори една разходка около блока ще ви накара да се чувствате, все едно сте тичали в маратон.

• Замъглено зрение. Ако нивото на кръвната захар е много високо, в очите се натрупва захар. Тя насища течността, променяйки формата на лещите в окото и причинява замъгляване на зрението.

• Повишено чувство за глад и загуба на тегло. Това обяснение също е просто. Ако клетките не получават достатъчно глюкоза за енергия, тялото получава сигнали да достави повече глюкоза, т.е. да яде повече. Но тъй като глюкозата от храната не може да бъде използвана за енергия, тялото изпраща сигнали за разграждане на натрупаната тлъстина за енергия, и това води до намаляване на теглото.

Обзалагаме се, че не знаете:

Въпреки че никой не знае със сигурност какво причинява диабет тип 2, има няколко теории:

• Нещо не е наред с бета-клетките. В ранната фаза на болестта те не освобождават достатъчно бързо инсулин, след като човек се нахрани, така че нивата на глюкозата в кръвта (от храната) стават прекалено високи. В по-късен стадия, тъй като бета клетките са по-слаби и уморени, те не произвеждат достатъчно инсулин.

• Човекът няма достатъчно бета-клетки.

• Човекът е наследил някаква генетична мутация от единия или и двамата си родители, която прави поразии в системата за обратна връзка, регулираща нивата на кръвната захар. Определено съществува някакъв вид генетична причина. Просто помислете, че ако някой има диабет тип 2, децата му са застрашени 25-30% да развият диабет, особено ако имат наднормено тегло или затлъстяване. Ако и двамата родители страдат от диабет, този шанс нараства на 50-75%.

 

 

Какво трябва да запомните:

• Ако тялото ви не се намира в постоянен баланс или хомеостаза, може да се проявят болести като диабета.

• Повечето пациенти с диабет тип 1 и 2 имат инсулинова резистентност, която се развива, когато бета-клетките не могат да се справят с допълнителните изисквания към тях вследствие на инсулиновата резистентност.

• Панкреасът — жлезата орган, която играе огромна роля при диабета, произвежда два важни хормона: инсулин, който се освобождава, когато нивата на кръвната захар са високи, и глюкагон, който се освобождава, когато тези нива са много ниски.

• Инсулинът е необходим, за да вкара глюкозата в мускулните и мастните клетки и да накара черния дроб да престане да произвежда глюкоза веднага след хранене.

• Инсулинът е важен, защото нарежда на черния дроб да произведе достатъчно глюкоза между храненията и през нощта, за да запази нивата на кръвната захар нормални.