Майер Б. Дейвидсън, Дебра Л. Гордън
Енциклопедия на диабетика (16)

Глава 11
Как да наблюдавате своите нива

В тази глава ще научите:

• как да изберете глюкомер

• как да осигурите точността

• кога и как да тествате захарта си

• други диабетични тестове

 

 

Както описахме по-горе, един от ключовете за ефективното управление на диабета е редовната самопроверка на кръвната глюкоза, известно също като самонаблюдение на кръвната захар.

Въпреки голямото разнообразие от тестове за проверка на нивата на кръвна захар, това е единственият, който ще ви даде истинска информация за дневните стойности и ще ви позволи да промените диетата, лекарствата и упражненията (физически режим). Тази глава ще ви даде информация как да изберете и използвате глюкомер, и най-важното, как да го включите в своя живот, така че да се справите по-успешно с диабета.

Дефиниция

Самонаблюдение на кръвната захар означава измерване в домашни условия на нивата на глюкозата, чрез използване на глюкомер.

Преди да има измервателни устройства

Преди първите глюкомери, единствените домашни тестове за хора с диабет е бил тестът с урина. Човек или потапял в урината си химически обработени тестови лентички, или поставял таблетки в урината си, за да провери за висока кръвна захар, но при тези тестове има няколко проблема:

• При теста с таблетки точната смес е критично важна — трябва да се използват точни количества урина и вода.

• Понякога те се провалят и не отчитат високо ниво на захар, особено при по-стари хора, при хора с бъбречна болест или високи нива на кетони в урината.

• Те не показват точно нивото на кръвна захар във времето на теста, а само приблизително ниво през последните няколко часа, когато урината се е събирала в пикочния мехур.

• Не могат да покажат дали кръвната захар е ниска, защото при ниски нива глюкозата не влиза в урината.

• Нивата на глюкоза се променят в зависимост от обема на урината; например при човек, който пие повече вода, обемът на водата може да бъде проблем за точното определяне на количеството на глюкоза.

Днес тестовете с урина се използват само от хора, които по различни причини не могат да използват домашен глюкомер.

Малко история

Въпреки че първите глюкозомери са патентовани през 1971, първите модели са стигнали до пазара едва след десетилетие, и това са били големи, скъпи и сложни устройства за приложение.

Много бързо обаче докторите осъзнали, че домашните глюкомери могат да революционизират борбата с диабета. За пръв път те поставят контрола на кръвната захар в ръцете на пациента, колкото и опасно и плашещо нещо да е това.

Все пак, трябваше да чакаме до 1986 преди Американската диабетна асоциация, центровете за контрол и превенция на болести, Администрацията за храни и лекарства и Националният здравен институт, цялата тежка артилерия в здравната политика, се събраха на конференция и препоръчаха на пациентите да използват Самонаблюдение на кръвната захар.

 

 

Той работи, наистина работи!

Следващото основно събитие в света на самонаблюдението за хората с диабет тип 2 бе публикацията на изследването на Кумомото през 1995. Това малко японско изследване ясно показало за пръв път, че строгият контрол над кръвната глюкоза, който е възможен с домашни глюкомери, може значително да намали риска от усложнения при хора с диабет тип 2, които използват инсулин. Едно много по-голямо изследване, публикувано през 1998 и потвърждава тези резултати.

По време на изследването хора с диабет тип 2, които контролирали редовно кръвната си глюкоза, намалили нивата на HGA1C и риска от усложнения при малките кръвоносни съдове (капиляри) с 25%. Много от тях, особено онези, които се нуждаели от инсулин, практикували самонаблюдение на кръвната захар.

Все още не може да се прецени ползата от глюкомера при хора, които контролират диабета с орални медикаменти, диета и упражнения. Смята се, че ако човек знае кръвната си захар, това може да помогне да се разбере как различните храни действат на тялото му, ако се тества след хранене. Ако човек открие, че нивото му е високо, може да се мотивира да следва диета и да спортува повече, за да го свали.

Обаче няма съмнение, че колкото по-добър е контролът върху кръвната захар, толкова по-добре се чувстваме и по-малки са шансовете за увреждане на капилярите и малките кръвоносни съдове, като тези в очите, бъбреците и периферните нерви, така често срещани при диабет.

Чувство за захар

Американската диабетна асоциация препоръчва човек да се тества сам три или повече пъти на ден, ако прави повече от една инжекция инсулин на ден или има инсулинова помпа. Дори ако си прави само една инжекция преди лягане, той пак се нуждае от тестване всеки ден преди закуска. Докторът може да ви препоръча тест и по друго време на деня.

 

 

Да се тествам или не… това е въпросът

Доказателството от тестването на кръвна глюкоза, ако човек приема инсулин, е ясно и става още по-ясно с времето. Едно голямо изследване при ветерани с тип 2, които вземат инсулин, открило, че тестването преди хранене и при лягане за 8 седмици е довело до около 30% спадане на нивата на HGA1C. Самото тестване има голямо влияние върху тези стойности, повече отколкото възрастта, пола, теглото, спорта, консумацията на въглехидрати или интензитета на лечение. За хора, които не са на инсулин… не толкова много.

И точно тук става объркването. Напоследък въпросът дали хора с диабет тип 2, които не вземат инсулин, трябва да се тестват или не, стана много противоречив.

Няма съмнение, че да си знаем нивото на кръвната захар действа образователно и мотивационно. Образователно, защото помага на човек да научи за влиянието на някои храни върху глюкозата. Всъщност, най-добрият начин да кажете какъв ефект има някаква храна върху нивото на глюкоза, е да я тествате преди да започнете да вечеряте и сетне час или два по-късно. Разликата директно отразява ефекта от храната.

Проверката действа мотивационно, защото, ако осъзнавате колко високи са нивата на глюкозата ви, може да сте по-мотивирани да следвате здравословна диета и да спортувате.

Можете да разберете, че измерването на захарта след ядене е най-добре по образователни и мотивационни причини; нивата ще бъдат по-високи (мотивация) и стойностите ще отразяват какво и колко сте изяли (образование). Обаче повечето лекари ще ви кажат да правите измерване преди ядене, което не е най-добрият начин да спестите километраж на хората, които не вземат инсулин.

Но точно тук е заровено кучето. Няма доказателства, че тестването при хора, които не вземат инсулин, подобрява нивата на HGA1C. И това, разбира се е в дъното на нещата.

Знаем, че тестването има потенциал да подобри HGA1C; няколко изследвания показват леки подобрения. Но повечето не допринасят никакви ползи, което е причина диабетичните общества да са разединени по въпроса дали да се правят тестове, или да не се правят, ако човек приема инсулин.

Всъщност поради липса на доказателства някои страни спорят дали трябва да плащат материалите за тестове на хора, които не приемат инсулин. Когато разберете, че системата „Медикеър“ изплаща повече от 500 милиона долара на година само за материали за тестване на диабет по домовете, ще разберете защо темата е важна.

 

 

Защо не трябва да се тествате?

Казвайки всичко това, допускаме, че ако се тествате, значи приемате инсулин. А ако приемате инсулин и не се тествате, значи приличате на човек, който обича грамофон и затова слуша само винилови грамофонни плочи. Повечето хора притежават два или три глюкомери, така че където и да отидат, винаги да имат един подръка.

И все пак, също като хората, които пушат и знаят, че е вредно, но продължават, някои хора с диабет, които приемат инсулин, знаят, че е лошо, ако не си правят измервания, но въпреки това продължават да не ги правят. Защо е така?

Преди всичко е скъпо. Не толкова уредите. Повечето струват между 10 и 30 долара, но лентичките струват всяка по 10 цента. Да ги прибавим към сметката, ако се тествате три-четири пъти дневно. Въпреки че „Медикеър“ и повечето здравни осигуровки покриват цените, ако нямате здравна осигуровка, сте в беда.

Друга причина повечето хора с диабет да не използват измерителни устройства е, че нито те, нито доставчиците на здравно осигуряване не получават достатъчно информация относно важността на тестването, или как да използват резултатите. За повечето доставчици това е въпрос на време. Но ако имате проблеми с тестването, трябва да знаете как да се справите. Така че помолете любезно, но твърдо доктора си да ви осигури обратна връзка относно резултатите.

Идва ред на проблема с иглите. Да се боцкате по няколко пъти на ден, особено ако вече вземате инсулин, определено не е най-приятното прекарване на времето. Говорейки за време, хората с диабет понякога мислят, че тестването отнема много време.

Нищо подобно. В днешно време тестването не отнема време и има много начини да се свалят цените. Първата ви работа е да изберете правилен уред за измерване.

 

 

Уред, уред, кой има уред^[1]?

Първата стъпка е да изберете правилния уред. Днес на пазара може да намерите повече от 40 вида глюкомери и както изглежда отличителните им характеристики и стил са еднакви. Също както при автомобилите.

Днешните уреди ни спестяват много действия — като сортиране и сгъване на прането. Могат да измерят кръвната захар, без да бодат кожата, звънят, за да ви напомнят кога е време за проверка, автоматично изпращат резултатите към вашия компютър, а после и към компютъра на доктора ви. Може да ги използвате с традиционно натискате на пръст или да вземете проба от други части на тялото си. Някои дори говорят — на английски и други езици.

Някои са едностъпкови — изисква се само една стъпка, за да вземат кръв, да я тестват и да покажат резултата. Други може да бъдат използвани с една ръка, трети осигуряват тестване на кръвни кетони и холестерол заедно с тестването за глюкоза, използват сензорни патрони вместо индивидуалните лентички за тест и дават резултатите за по-малко от 3 секунди.

Някои може да използвате навън, дори когато температурата е 32 градуса по Целзий или 122 по Фаренхайт, други изискват по-нормални температури, за да работят.

 

 

Непрекъснато действащи или ръчно задействани

Вероятно първото решение, което трябва да вземете, е да решите дали искате непрекъснато наблюдение на глюкозата или традиционния глюкомер с ръчно действие. Системите за постоянно следене на глюкозата правят отчитанията според часовника, като издават сигнал, ако отчитането е много високо или много ниско (вж. Глава 9).

До пролетта на 2008 на пазара имаше четири такива системи „ДекеКом Севън“, „Гардиън Риал Тайм“, „Абън Фристайл Навигейтър“ и „МиниМед Педиатрик Риал Тайм“. Всички те са малки, като използват малък катетър, наречен сензор, който да вкарате под кожата си. Един предавател позволява сензорът да напраща информация за нивата на глюкозата към малък приемник, който може да бъде върху тялото ви, в джоба или на няколко крачки от предавателя. Може да носите и двете устройства върху тялото или колана си. Те позволяват информацията да бъде предадена на компютъра и начертават графика, която показва какво се случва с вашата захар през деня. Мониторите „Фристайл Навигейтър“ осигуряват информация на всяка минута, тези на „Риал Тайм“ на всеки 5 минути (средното отчитане изисква 10 секунди), „ДекеКом Севън“ осигурява отчитания на всеки час в реално време.

Един от тях — мониторът „Мини Мед Педиатрик Риал Тайм“ е конструиран за деца от 7 до 17 години. Това не са евтини уреди. Струват средно по 1000 долара единият, а допълнителните сензори са от 35 долара нагоре. Сензорите трябва да се сменят на всеки 3 до 7 дни в зависимост от монитора.

Като имаме предвид цените, вероятно ще решите, че се нуждаете от постоянен глюкомер, освен ако не ползвате инсулин или инсулинова помпа.

 

 

Тогава кой е най-добрият?

За нещастие няма 100-точкова система за оценка на глюкомерите, както при виното. По-добре да обсъдите ситуацията, преди да си купите уред. Ето някои въпроси, които може да си зададете:

• Колко кръв е необходима за всяко изследване? Очевидно колкото по-малко, по-добре, защото по-малко кръв значи по-малко натискания с пръста. Някои уреди може да тестват една миниатюрна капка, колкото е точката в края на това изречение.

• Каква е скоростта на теста? Колко време трябва за отчитането? Вие сте зает човек и не искате да седите и да чакате данните да излязат. Днес някои монитори осигуряват резултата само за няколко секунди.

• Колко голям е уредът? Някои имат размерите на айпод или пейджър, но има и други, които са големи колкото портфейл, че дори и повече. Имайте предвид и силата на зрението си. Можете ли да разчитате ясно цифрови отчитания? Ако не, някои уреди осигуряват аудиоинструкции и резултати.

• Може ли да запомня резултатите в паметта му? Това е важно, ако не искате да тичате до компютър или да драскате върху малки листчета всеки път, когато се тествате. (Все пак трябва да пазите записите на хартия.) Характеристиката памет ще ви позволи да сваляте резултатите към вашия компютър и този на доктора, а в някои случаи и да ги принтирате.

• Колко струва? Както споменахме по-горе, цените варират значително.

• Колко ще струват иглите или патрончетата за тестване?

• Какъв е обхватът на измерване? Повечето глюкомери са в състояние да отчитат нивата на глюкоза в широк обхват от стойности. Повечето започват от 10 мг/дл и стигат чак до 600 мг/дл. Обхватът се различава, така че внимавайте как ще интерпретирате високите или ниските стойности. С други думи, ако вашият уред отчита прекалено високи или ниски стойности, сравнете ги с други отчитания и проверете уреда си.

Някои изследвания сравняват отделните монитори, но е необходимо огромно количество работа, за да бъдат сравнени всички. Едно изследване, публикувано през април 2008 сравнило точността на „Фристайл Флаш“ „Аку-Чек Адвантидж“, „Аку-Чек Компакт Плюс“, „Асценсия Контур“ и „BD Лоджик“ при 202 човека. Изследователите сравнили резултатите от монитора с лабораторни тестове. Най-точният монитор се оказал „Флаш“, който имал точност 96% в една група и 91% в друга. Следвал „Компакт Флаш“ със 75% точност и „Адвантидж“ с 69%. Всички имат почти еднаква цена.

 

 

Тестване без игли

В първото издание на тази книга писахме за устройство върху китката, което измерва кръвната глюкоза без игли. Нарича се „ГлюкоУотч“ и се състои от две части: часовник и автосензор. Часовникът, който се носи на китката, показва и съхранява резултатите от теста, направен от автосензора.

Устройството, произведено от „Сегнус Инк“ използва процес, наречен обратна йонтофореза, и може да бъде програмирано да тества автоматично нивата на глюкозата на всеки 10 минути, като сигнализира, ако те са прекалено високи или ниски.

Скоро след публикуване на книгата обаче, „ГлюкоУотч“ излезе от пазара, защото бе прекалено скъп, прекалено неточен, прекалено труден за програмиране и най-лошото от всичко, хората се оплакваха, че причинява раздразнение на кожата и възпаления.

В никакъв случай не се отчайвайте! Учените работят върху много версии на монитори без игли (които, както се оказва, са основната причина хората да не искат да си мерят захарта!). Например в университета „Бейлор“ в Тексас работят върху сензор за палец, който използва електромагнитни вълни, за да измерва глюкозата в кръвта.

Друга технология, която се разработва, измерва промените във флуоресцентните лъчения, които се получават, когато глюкозата се прикрепи към известни молекули в тялото (не знаехте ли, че тялото излъчва светлина?).

С този метод в кожата се имплантира тънко оптично влакно или мъниста и разчитането на резултатите се прави със специална светлина.

Друго експериментално устройство използва звукови вълни за измерване на кръвната захар. Има и още възможности, които използват радиовълни или инфрачервена технология за проверяване на глюкозата или за оценяване на плътността на флуидите в тъканите под кожата. Калифорнийски учени дори изследват процес, който анализира дишането на човека, за да определи нивото на глюкозата.

Обзалагаме се, че не знаете:

Който е решил, че върхът на пръста е идеалното място за вземане на кръв, сигурно не е знаел, че човек има повече нервни окончания на върха на пръста си, отколкото в която и да е друга част на тялото. Тогава защо е избран пръстът? Оказва се, че кръвта от върха на пръста показва промените в нивото на глюкозата по-бързо, отколкото кръвта от което и да е друго място на тялото.

Обзалагаме се, че не знаете:

Накрая тестването за глюкозата със скалпел може би ще остане в миналото. Учените изследват много други методи, включително осветяване на кожата с лъч светлина, измерване на енергийните вълни, които тялото излъчва, прилагане на радиовълни към върха на пръстите, използване на ултразвук или измерване на плътността на флуидите под кожата.

 

 

Къде искате да правите измерването днес?

Преди десетина години, когато ставало дума за измерване на глюкозата, имало само един избор: чрез убождане на пръста. Някои хора, особено с диабет тип 1, които трябвало да се тестват по няколко пъти на ден, бодели пръста си толкова често, че получавали мазоли и загубвали чувствителността на пръстите си.

За щастие производителите на глюкомери се взели в ръце и днес моделите „алтернативни места за тестване“ позволяват да вземате кръв от други места на тялото си, включително горната част на ръката, рамото, основата на палеца, корема, бедрото, където по принцип е по-малко болезнено.

Това звучи страхотно, но има и някои недостатъци. Първият е, че кръвта, тествана от различни места на тялото, може да покаже различни нива на глюкозата. Е, сигурно има причина убождането в пръста да бъде оригиналното място, избрано преди всичко. Кръвта във върха на пръста показва промените в захарта по-бързо, отколкото кръвта от други части на тялото.

Ето защо Администрацията за храните и лекарствата изисква производителите на уреди за различни места да ви предупреждават да вземате кръв от пръста, ако:

• Мислите, че кръвната ви захар е ниска.

• Не забелязвате симптомите на хипогликемията.

• Резултатите от мястото не отговарят на начина, по който се чувствате.

Чувство за захар

Винаги измивайте ръцете си преди тестване. Всякакви остатъци от захар могат да променят резултатите. Изсушавайте ги добре; в противен случай кръвта няма да оформи добра капка, а ще се разлее върху върха на пръста ви, което ще създаде трудност да бъде поставена върху лентичката.

Обзалагаме се, че не знаете:

Имате ли проблем с уреда? Почти всички компании имат отдели за обслужване на клиентите, които са на разположение 24 часа на ден, за да им се обаждате в случай на някакъв проблем. Може също да съобщавате за проблеми с уредите за измерване на глюкоза и други медицински устройства на Администрацията за храните и лекарствата чрез тяхната програма „Медуотч“. Просто потърсете www.fda.dov./medwatch/how.htm за инструкции.

Помнете обаче, че Администрацията няма да ви помогне за проблема, те просто събират информация.

 

 

Използвайте ги правилно!

Измерителните уреди са добри, само докато ви дават информация. Ако не са калибрирани или ако не ги използвате правилно, тогава нивата, които измервате, няма да бъдат верни.

В едно изследване върху 280 пациенти с диабет тип 1 и 2 например, един от пет уреда не бил точен. Сред най-често срещаните причини била липсата на периодична оценка, неправилно използване на контролни течности за калибриране на уреда, недобре измити ръце и непочистени уреди.

Ето защо е толкова важно да калибрирате своя уред.

При някои това може да бъде направено автоматично, други изискват да използвате специален чип, лентички или течности.

Носете уреда си при лекаря поне веднъж в годината, за да се убедите, че резултатите, които получавате, съвпадат с резултатите от клиничната лаборатория.

Чувство за захар

Ако смените марката на глюкомера, застъпете използването им. С други думи, известно време използвайте двата едновременно и сравнете резултатите, защото единият може да покаже по-високо отчитане от другия.

 

 

Кога да правите измерване

Говорете с лекаря и хората от екипа ви, за да определите правилната програма за тестване. Ако вземате инсулин, вашият доктор вероятно ще ви помоли да правите тестове преди хранене и преди лягане. Без тази информация той не може да настрои дозите инсулин.

Както дискутирахме по-рано в тази глава, ако не вземате инсулин, тестването преди и след хранене може да е полезно, тъй като разликата между двете стойности ще ви каже как храната, която ядете, действа върху кръвната ви захар. Това ще ви подскаже какво трябва да ядете, или да го кажем по друг начин — какво не трябва. Разбира се, помнете, че много често количеството (или размерът на порцията, която ядете), е виновно за скачането на кръвната захар. Измерването преди и след спорт може да ви подскаже колко важна е тази дейност и как влияе върху вашата кръвна захар, и да помогне на лекаря ви да определи най-подходящите за вас упражнения.

Обзалагаме се, че не знаете:

Винаги преди да си легнете да спите, хапнете нещо дребно: малка закуска, ако приемате инсулин, за да избегнете нощната хипогликемия.

Има случаи, когато вие искате или докторът ви препоръчва да правите по-чести тестове:

• Когато сте болни, тъй като кръвната захар може да скочи (вж. Глава 12).

• Ако лекарствата ви за диабет са променени или вземате и други.

• Ако сте сменили режима на приемане на инсулин.

• Ако промените диетата.

• Ако промените упражненията или физическата си дейност. Например, ако сте във ваканция и спортувате повече, отколкото обикновено.

• Ако стресът в живота ви нарасне (например, ако сте в развод).

• Ако имате симптоми на хипогликемия или хипергликемия.

Чувство за захар

Избягвайте всичко, което ще ви попречи да направите теста си. Например, ако живеете в двуетажна къща, нека на втория етаж има още един глюкомер. Дръжте един в офиса си и дори в колата. Но ако използвате повече от един уред, нека са от една търговска марка, за да бъдат резултатите съпоставими.

 

 

Как да правим теста

Вече сте избрали глюкомер, занесли сте го вкъщи и сте го извадили от кутията, така че какво следва? Прочетете инструкциите. Всеки уред има различни инструкции. Повечето производители осигуряват безплатен телефон и подробни уебсайтове за информация. Много доктори имат медицински сестри в кабинети, които могат да ви покажат как да ползвате уреда.

Но без значение какъв уред ще ползвате, предлагаме ви няколко основни инструкции:

1. Измийте ръцете си с топла вода и сапун, не със студена; топлата вода помага кръвта да се придвижи към повърхността. Изсушете се добре. Ако наблизо няма вода, почистете мястото със спирт и го изсушете. Изсушете спирта добре, защото инак ще щипе, когато влезе под кожата ви. Може да използвате и някой от антибактериалните почистващи препарати за ръце на спиртна основа.

2. Убодете пръста си с ланцет. Обикновено са прикрепени към пружинно устройство, така че единственото, което трябва да направите, е да поставите платформата върху пръста си и да натиснете бутона.

3. След като ножчето пробие пръста ви, наведете ръката си и стиснете пръста, докато се появи малка капка кръв. Оставете я да падне върху тестовата лентичка.

4. Следвайте инструкциите, за да вкарате тестовата лентичка, и използвайте уреда. При някои уреди лентичката ще бъде в машината, при други ще трябва да я вкарате, след като капката падне отгоре й.

5. Запишете резултатите в дневника.

Дефиниция

Ланцет е малко устройство с остра игла в края, използва се за пробиване на кожата.

Чувство за захар

Ако имате деликатна кожа, изберете ланцет с по-дълго покритие (което значи по-къса игла) за плитко проникване. Можете също така да намерите устройства, които предлагат няколко различни начини за проникване — от плитки до дълбоки. Важно е защото може да се окаже, че се нуждаете от различни прониквания в зависимост от мястото за тестване и температурата на кожата ви. По-добре заложете на автоматични устройства, които използват пружинно зарядно устройство за пробиване на кожата.

 

 

В търсене на точното ниво

И така, каква е целта ви? Каква трябва да бъде кръвната ви захар? Ние имаме доста специфичен отговор.

Въз основа на изследвания, за които споменахме по-рано, Американската диабетична асоциация препоръчва на повечето възрастни с диабет тип 2 да се стремят към нива на глюкоза между 90–130 мг/дл преди хранене и под 180 след.

Сега вашата храна може да варира. Ако сте със сериозна хипогликемия, ако сте възрастни и боледувате често, тогава нивата трябва да се променят. Ето защо е толкова важно да поддържате постоянен контакт с доктора си.

 

 

Проследяване на резултатите

Днес проследяването на резултатите от кръвните тестове е по-просто от всякога. Повечето уреди имат памет, която съхранява десетки, дори стотици резултати от тестове. Няколко от тях са в състояние да свалят данните към компютъра ви и да ги качат на онлайн програма, която може да осигури диаграми и графики, подреждайки всички цифри в перспектива.

Все пак за всеки случай добре е да водите дневник с резултатите. Тази тетрадка, обикновено предоставяна от доставчика на здравната услуга, има графи за вашите резултати и дейности (ядене, спане, спорт и др.). В края на краищата уредите може да се загубят, да се развалят, да се счупят и т.н., а вие не искате резултатите от три седмици да изчезнат за една нощ, нали?

По-важното е, че вашите бележки ще улеснят доктора да реши дали някои стойности трябва да бъдат взети под внимание за решенията му. Например, представете си, че приемате сулфамилурея или инсулин и имате ниска глюкоза, но бележките ви показват, че не сте се хранили. Без бележките докторът може да помисли, че приемате прекалено много лекарства и това е довело до ниските нива на глюкоза.

 

 

Грижата и захранването на вашия глюкомер

Няма да си купите нов мобилен телефон и просто да го захвърлите на боклука, нали? Да, вашият уред заслужава същата любов и внимание, които полагате за всяко електронно устройство. Това значи редовно почистване, обикновено със сапун и вода, използване на влажна кърпа върху чувствителните части.

Бъдете внимателни към фактори, които може да повлияят върху работата на уреда. Те може да въздействат върху точността на резултатите. Например:

• Витамин С. При някои уреди високите нива на витамин С в кръвта може да дадат в резултат фалшиво високи отчитания.

• Надморска височина. По-високата надморска височина води до по-нисък процент на кислорода в кръвта ви, което може да доведе до фалшиво ниски резултати.

• Температура. Ако е прекалено горещо или студено някои уреди не функционират правилно.

• Влажност. Дори влажността в банята може да повлияе върху тестовите лентички, както и влажната ръка.

• Тестови ленти. Използвайте само препоръчаните за специфичния уред, не използвайте ленти с изтекъл срок на годност. При някои уреди трябва да въведете код, който е написан върху всяка нова опаковка, за да получите точни резултати. Пазете кутийката затворена, за да не се овлажнят, което ще въздейства на точността.

Тестване в кабинета на доктора

И така, след като извършвате тестването у дома си, защо докторът иска да го правите и в неговия кабинет? За да е сигурен. Оборудването за проверка в кабинета е далеч по-прецизно от малкия глюкомер, който носите в джоба на сакото или чантата си. Приемете го като доказателство, че вашият уред работи точно.

Освен това докторът ще направи тестове, които не можете да извършите у дома. Те ще осигурят допълнителна информация, а не само нивото на кръвната захар в определен момент от деня.

И когато докторът прави контролните тестове, той е сигурен, че са точни и верни. Няма никаква измама!

 

 

Няма място за криене: тестване за гликиран хемоглобин

Ако си мислите, че можете да преметнете доктора си, че сте добре с един или два уреда за измерване на кръвната глюкоза, помислете още веднъж. В наши дни докторите правят тест за гликиран хемоглобин. Той има още много други имена, в това число гликозилиран хемоглобин, глюкохемоглобин, HBA1C или A1C. За простота ще продължим да го наричаме HBA1C, както през цялото време в тази книга.

HBA1C работи като пътешественик във времето, осигурявайки на вас и на вашия лекар картина за нивата на глюкозата ви през последните три месеца.

Чувство за захар

Носете глюкомера със себе си, когато посещавате лекарския кабинет, и направете своя тест, докато техникът също прави измервания. Проверете дали двата теста са еднакви. Това ще ви докаже, че уредът работи правилно.

Дефиниция

Хемоглобин е онази част от червените кръвни клетки, която пренася кислорода.

Тестът измерва количеството глюкоза, прикрепена към молекулите на хемоглобина. С времето част от глюкозата в кръвта ви се свързва или прикрепя към хемоглобина. След като се свърже, тя се нарича A1C и количеството е свързано пряко със средното ниво на кръвната ви захар през последните три или четири месеца.

Американската диабетична асоциация препоръчва тестът да се прави поне два пъти в годината, ако поддържате добър контрол на кръвната захар, и четири пъти годишно, ако сменяте лечението или не постигате целите на терапията. Докторът може да реши да ви тества, ако сте сменили лечението скоро.

Изследванията показват, че ако HGA1C е по-малко от 7%, това значително може да намали риска от усложнения на малките капиляри в очите, бъбреците и периферните нерви. Най-добре е обаче да се стремите към ниво, което е близко до нормалното, т.е. по-малко от 6%, както и да не изпадате в хипогликемия. Долната таблица показва как вашия HGA1C се сравнява със средното ниво на кръвна глюкоза през последните три месеца.

Сравняване на ябълки и портокали

HGA1C процент	Средно ниво на кръвна глюкоза мг/дл
6	135205
7	15705
8	2051805
9	21405
10	275405
11	2703105
12	345005

Както сами можете да видите, всеки 1% промяна във вашия HGA1C отразява промяна от 305 мг/дл в средното ниво на кръвната глюкоза.

Обзалагаме се, че не знаете:

Ако имате желязодефицитна анемия (която причинява силно кръвотечение по време на периода ви или кръвотечения от други части на тялото), сърповидно-клетъчна анемия или други състояния, които определят колко дълго червените кръвни клетки остават в кръвния поток, това може причини фалшиви ниски отчитания на HGA1C. Кажете на лекаря си за тези свързани с кръвта ви състояния.

Съществуват няколко одобрени от Администрация за храните и лекарствата домашни теста на A1C. Те изискват просто една капка кръв върху лентичка и сетне я изпратете на производителя. Резултатите се получават онлайн по пощата, по телефона или по факса до вас или до доктора ви. Но след като трябва да правите този тест само на три месеца, защо се тревожите? Медицинското ви осигуряване ще покрие теста в лекарския кабинет.

 

 

Тест за фруктозамин

Ако HGA1C осигурява дългосрочен поглед върху глюкозата, а домашният глюкомер — мигновен поглед, тогава тестът за фруктозамин е нещо като среден поглед, който дава информация относно последните две до четири седмици. Тестът измерва количеството глюкоза, свързано с протеините, преди всичко албумина в кръвта, който формира глюкозирани продукти.

Високите нива означават, че вашата кръвна глюкоза е била висока през последните няколко седмици. Този тест е отличен за проследяване на краткотрайни промени в нивата на кръвната захар по време на бременност или след важни промени в лечебния план.

Ако имате назначен подобен тест, за един ден стойте далеч от витамин С. Високите нива може да попречат на точното отчитане.

Дефиниция

Глюкозиране означава свързване на глюкозата с протеинови продукти. Албуминът е протеин, произведен от черния дроб, който се намира в плазмата — течната част на кръвта.

 

 

Тест за кетони

Както обсъдихме по-рано, ако вашето тяло няма достатъчно инсулин и не вкарва глюкозата в клетките, то започва да гори мазнини за енергия. Това от своя страна освобождава киселини, наречени кетони, които са отровни за тъканите на тялото.

Кетоните преминават през тялото в урината, което обяснява защо тестването на урина често се използва за откриването им. Високите нива на кетони може да доведат до диабетична кетоацидоза, което води до гадене, повръщане, коремни болки и в най-лошите случаи кома и смърт.

Ако имате диабет тип 2, обикновено не е необходимо да праните тест за кетони, докато не се почувствате зле поради стрес, или ако имате симптоми за кетоацидоза.

Може да проверите с уринов тест, използвайки стик за потапяне или домашен кръвен тест. Засега и двата се смятат за надеждни. Обаче, тъй като натрупването на кетони у хора с диабет тип 2 става рядко, повечето лекари не искат от вас да правите тест за тях.

 

 

Ранно откриване на бъбречна болест: тикроалбуминов тест

Друг тест, който докторът трябва да направи, е за ниски нива на албумин в урината ви. Този проблем се появява в урината само ако бъбреците не работят правилно. Ако се открият малки количества, значи имате микроалбуминурия. Важно е да знаете своите нива, защото има лекарство, което може да помогне на бъбреците да не се влошат. Дори може да ги върне към нормално функциониране (вж. Глава 18!)

Дефиниция

Микроалбуминът е протеин, който, ако се изпусне в урината, може да е индикация за ранна бъбречна болест.

Какво трябва да запомните:

• Купете си глюкомер, който подхожда най-добре на вашия начин на живот.

• Настройвайте вашия уред толкова често, колкото е препоръчано в указанията.

• Правете тестовете толкова често, колкото е наредил докторът.

• Подлагайте се на тестове и в кабинета на лекаря, особено за нивата HGA1C.