Майер Б. Дейвидсън, Дебра Л. Гордън
Енциклопедия на диабетика (11)

Глава 7
Време е за лекарства

В тази глава ще научите:

• какви лекарства има за диабет

• колко важен е вашият аптекар

• как да използвате безопасно лекарствата

• седемте класа неинсулипови лекарства за диабетици

 

 

Ако имате диабет тип 1, не е нужно дори да четете тази глава, тъй като за вашата болест има едно-единствено предписано лекарство — инсулин. Без него ще умрете, защото тялото ви не произвежда никакъв инсулин самостоятелно. Това е ясно. Но когато имате диабет тип 2, тогава имате повече възможности, включително и неинсулиново лечение.

Тази глава разкрива какво трябва да знаете за лечението на диабета: лекарствата, начина и времето за приемането им, техните минуси и плюсове, и как да свикнете по-лесно с лечението. Дори ще ви дадем няколко съвета как да станете приятел с аптекарката (намек: цветята никога не са излишни).

Да си спомним основните неща за диабет тип 2

Но преди да стигнем прекадено далеч в различните теми, нека накратко да прегледаме какво е положението при човек, болен от диабет тип 2. Всичко има значение в темата за лечение.

Вместо да ви караме да прочетете отново глава 3, ще ви представим кратката версия на бележките на главния редактор:

• Повечето хора с диабет тип 2 имат инсулинова резистентност, което означава, че мускулните, мастните и чернодробните клетки не реагират нормално на инсулина, който произвежда панкреасът.

• Панкреасът не изпраща достатъчно инсулин, за да преодолее инсулиновата резистентност. Всъщност, когато болестта е вече диагностицирана, той произвежда само половината от количеството, което е нужно на организма.

• С развитието на болестта нивата на захар преди и след хранене се влошават. Ето защо тялото не обръща внимание на нормалните сигнали, давани от инсулина. Мускулите не събират и не съхраняват глюкоза от въглехидратите, които сме погълнали, а черният дроб произвежда прекадено много глюкоза, както преди, така и след хранене.

Как един човек реагира на лечението зависи от това от колко време има диабет. С времето панкреасът произвежда все по-малко и по-малко инсулин. Високата кръвна захар не причинява симптоми, докато не стане прекалено висока. Повечето хора си живеят с диабет тип 2 години наред, преди да бъдат диагностицирани. Така че как пациентът реагира на лечението зависи от това колко инсулин му е останал.

Ако не е много, той ще се нуждае от повече от едно лекарство, наречено хипогликемичен агент, или инжектируем инсулин. Ако панкреасът все още произвежда някакъв инсулин, повечето доктори вероятно ще предложат на пациента първо неинсулинови лекарства. Повечето са под формата на хапчета; но някои може да се нуждаят от инжекции.

Голяма част от лекарите обаче започват веднага с инсулин, ако пациентът е загубил тегло по време на диагнозата (знак за по-сериозен диабет) или има сериозни сигнали за висока кръвна захар.

Целта на лекаря (вж. Глава 11) е да свали нивото на кръвната захар колкото е възможно по-близко до онова, което има човек без диабет, и ако лечението, което използва, не действа, да премине на друго — различно лекарство или на инсулин, възможно най-скоро.

Обзалагаме се, че не знаете:

Американската асоциация на диабетиците препоръчва вашият доктор да започне да ви лекува с лекарство, наречено метформин (Glucophage), когато ви открият диабет, за да помогне да се регулира кръвната захар (освен ако няма някаква причина да не го вземате). Необходимо е още да промените диетата си и да повишите физическата си активност.

Да се върнем на онова, което ни води към същността на тази глава: кое неинсулиново лечение е най-доброто за вас? Със седем различни класа лекарства, от които можете да избирате, около 15 орални и различни други комбинации, които докторите могат да използват, как да откриете кое е най-доброто за вас?

Дефиниция

Един клас лекарства се композира от няколко отделни, които работят в една и съща посока, но може да имат различни влияния в тялото и да дадат различни странични ефекти.

Лечение? За мен? Я, забрави за това!

Не, не може да забравите за това! Няма значение как се чувствате, нито какво е отношението ви към лекарствата — били те хапчета или инжекции. Бъдете благодарни, че днес има такива отлични лекарства за лечението на вашата болест. Само си помислете как преди не повече от 80 години диагнозата диабет е означавала смърт. След като човек е престанал да произвежда инсулин, или да произвежда достатъчно от него, той тръгвал само в една посока — надолу, към края.

Днес обаче има многобройни възможности. В тази глава ще се фокусираме върху неинсулиновите лечения; по-нататък ще говорим и за инсулин.

Обзалагаме се, че не знаете:

Дори след като един пациент е на инсулин, той може да бъде в състояние да се върне към неинсулиново лечение или да използва по-малко инсулин в комбинация с тези лекарства. Това обикновено зависи от стриктното изпълнение на диетата, физическата дейност и сваляне на теглото.

Добре дошли в чудния свят на лекарствата

Това със сигурност не е Дисниленд. Сега, след като сте на лекарства, трябва да следите за страничните ефекти, да координирате лечението с храната и упражненията (в зависимост от онова, което вземате) и да поддържате постоянен контакт с вашия лекар.

Никога не забравяйте да си вземете лекарството

Първото правило е: пийте редовно лекарството си! Звучи очевидно, нали? Да, обаче проучванията показват, че много пациенти с диабет вземат по-малко от предписаните им лекарства, били те неинсулинови или инсулин. Едно изследване на пациенти с тип 2 показва, че само 63% от тях изпълняват предписаните им дози. Две други изследвания пък откриват, че колкото по-често хората с диабет не вземат предписаните им лекарства, толкова по-често свършват в болница, и накрая лечението им струва много по-скъпо и имат по-страшни усложнения.

Един човек е по-склонен да взема лекарства, когато те са малко и когато не ги взема често. Ето защо повечето фармацевтични компании излизат на пазара с „лекарство за един ден“ комбинирайки два типа диабетично лечение в едно хапче. Те се надяват да подобрят вземането му. Така че попитайте лекаря си дали може да обедини лекарствата, които вземате. Може да вземате таблетки с удължено действие или всичките си лекарства (освен тези за диабета) в едно и също време, обикновено преди ядене.

Защо е важно да вземате редовно предписаните ви лекарства? Освен моментално възникващите трудности при контролиране на кръвната ви захар, мазнините в кръвта и кръвното налягане (което накрая ще доведе до усложнения и високи цени на лечението), има и други причини. Като види вашите нива (защото не си пиете хапчетата, както е по предписание), вашият доктор може да реши, че сте привикнали към дозата, и да ви предпише по-високи дози или да смени лекарствата, за да открие кое ще действа по-добре. Това е досадно, неудобно, обременително, скъпо и потенциално опасно — особено ако не вземате и новите предписани ви лекарства.

Дефиниция

Предписанието „придържане“ означава да вземате редовно предписаното ви лекарство. Удължено действие означава лекарство, в което активната съставка се освобождава много бавно, и това позволява на пациента да взема само една доза на ден.

Чувство за захар

Опитайте тези трикове, за да не забравяте да вземате лекарството си (дори и без пословичната чаена лъжичка захар):

• Дръжте лекарствата си на видно място, където можете да ги виждате, например близо до четката за зъби или до хладилника (но далеч от деца, разбира се). Някои диабетични лекарства трябва да се вземат преди ядене, така че очевидното и явно място в кухнята е добра идея.

• Настройте часовника, компютъра, мобилния телефон да звънят, когато е време за приемане на хапчета.

• Направете си график за всяко лекарство и за времето, в което трябва да го приемете. Закачете графика на вратата на хладилника.

• Определете си една кутийка за хапчетата за едноседмичен прием. Ако трябва да ги вземате по няколко пъти на ден, нека да са отделни кутийки за всеки път; например една за закуска, една за обяд и една преди лягане. Попълвайте ги всяка събота вечер.

Няма магически куршум

Второто правило е — хапчетата не са вълшебни. Те не ви извиняват да не спазвате диетата и да не правите физическите си упражнения. Те не означават, че болестта ви е на път да изчезне. И просто защото ги пиете не значи, че все още не сте сериозно болен.

Освен това — което наистина е важно, вземането на лекарства не означава, че може да не проверявате кръвната си захар толкова често, колкото ви е препоръчал докторът (вж. Глава 11.) Хапчетата също така не са по избор; просто защото се чувствате добре или защото кръвната ви захар е била нормална при теста, не значи, че може да прескочите или да спрете лекарствата.

Внимание!

Прекалено много лекарства ли вземате? Много е вероятно. Изследванията показват, че по-възрастните хора (а е много вероятно да имате диабет, ако сте над 50 години) съставляват около 13% от населението, но консумират около една трета от всички предписани лекарства, като повечето ги вземат по няколко пъти на ден. Нарича се полифармация и може да бъде опасна, ако лекарствата си взаимодействат. Уведомете доктора си — всъщност уведомете всички ваши доктори. Те трябва да знаят какви медикаменти вземате, в това число обикновените, билките, витамините и другите добавки.

Вашият фармацевт е вашият нов най-добър приятел!

Ако обикновено изпълнявате рецептите си в някоя безименна, безлична верига и не виждате един и същ аптекар два пъти или пък не обменяте повече от едносричен разговор с него, сменете аптеката. Ще ви кажем защо.

Добрият фармацевт е повече от изпълнител на рецепти. Той трябва да проследи лечението ви чрез компютризирана програма, която ще покаже предупрежденията относно взаимодействията между лекарствата, и ще отбележи, ако промените някое от тях и преминете към ново. Аптекарят може да ви даде съвет; задайте му своите въпроси за възможните взаимодействия с лекарствата, продавани без рецепта, добавките, билките или витамините и така ще си осигурите съвет или препоръка от него относно други диабетични продукти, в това число и хранителни добавки.

Чувство за захар

Когато отивате на лекар или пътувате, винаги носете със себе си факса и телефонния номер на аптекаря си. По този начин от кабинета на доктора може да проверят дали рецептата ви е изпълнена преди да отидете и да не чакате. Когато пътувате, всяка аптека извън вашия град ще може да се свърже с вашия аптекар за информация, която им е необходима.

Закупени онлайн лекарства? Това не е добра идея

Ако приличате на много американци с хронични болести, може да решите да си поръчате лекарствата чрез интернет или дори да пътувате до Канада и Мексико, за да ги купите по-евтино. Според нас идеята не е добра, освен при специални обстоятелства.

Преди всичко това е нелегално. Освен това е невероятно опасно. През лятото на 2003 Американската администрация за храни и лекарства направи проверка на влизащите в страната лекарства. Оказало се, че близо 90% от вносните лекарства съдържали съставки, които не били позволени в САЩ. Някои били изтеглени от пазара поради съображения за сигурност. Други били неподходящо опаковани в торби, хартиени кашони или пликове — понякога пристигали смачкани и счупени. Най-често лекарствата имали неадекватни етикети и инструкции за съхранение и използване. Понякога етикетите и указанията не били на английски, а друг път липсвала основна информация, като правила за дозировка.

Всъщност, според оценката на Световната здравна организация от 5% до 8% от всички фармацевтични продукти са фалшиви, като тази цифра в някои части на света достига 70%.

Много често се случва при продажбата на продукти онлайн, да се съобщава на хората, че вносът на лекарства не е незаконен, защото Американската администрация по храните и лекарствата прави изключения за лични и специални нужди. Обаче това изключение съществува само за определени случаи, когато състоянието на пациента е сериозно и за него няма подходящо лечение в САЩ. В тези случаи със сигурност не са включени вносни лекарства като орални неинсулинови хапчета за диабет.

Как да пазарувате безопасно чрез интернет

Ако не можете да устоите на цените или по ред други причини предпочитате да пазарувате лекарствата си онлайн, поне спазвайте следните препоръки, за да си осигурите лекарства, които са законни и сигурни:

• Убедете се, че сайтът е законен и ратифициран от националната Асоциация на фармацевтите. Можете да проверите одобрените фармацевти, като влезете на www.nabp.net или като се обадите на тел 847 391–4406.

• Убедете се, че сайтът изисква рецепта от лекар или друг лицензиран здравен работник. Пазете се от сайтове, които изпълняват заявката ви за лекарства просто така.

• Убедете се, че сайтът осигурява директен достъп (телефон и имейл) до регистриран фармацевт.

Какъв е вашият проблем?

Преди да опишем седемте класа лекарства, нека да обсъдим някои основни правила за това как да решим кое лекарство да използваме. Вашият доктор вероятно ще обмисли четири неща, когато задава този въпрос.

• Колко ефективно е то? Какъв е най-добрият ефект, който очаквате, ако вземате това лекарство? Оказва се, че всички седем класа от орални неинсулинови лекарства са почти напълно еднакви като въздействие.

• Какви са страничните ефекти? Не забравяйте, че нито едно лекарство не е абсолютно безрисково и безопасно.

• Колко лесно е приемането на лекарството? Например, да пиете веднъж на ден е по-лесно, отколкото да го правите два или три пъти. А пиенето на лекарството е по-лесно, отколкото биенето на инжекция или друго лечение.

Колко струват лекарствата? Както вероятно знаете, генеричните лекарства са много по-евтини от марковите, които все още са скрити под изключително скъпи патенти.

Дефиниция

Генерично лекарство е онова, което има същите активни съставки като марковото, но не е защитено с патент. По този начин всяка фармацевтична компания може да го произвежда, без да плаща данъци на оригиналния му създател, което значи, че тези версии са много по-евтини от своите, защитени от Марката, братовчеди.

Вашият доктор трябва да има предвид няколко неща, докато определя правилното лекарство или лечение за вас:

• Имате ли алергии към някое лекарство? Например, ако сте алергични към сулфанилни антибиотици, вероятно не бива да вземате каквито и да е сулфанилурейни лекарства.

• Имате ли наднормено тегло? Някои лекарства може да причинят увеличение на теглото.

• Имате ли бъбречна или чернодробна болест? Чернодробното увреждане може да въздейства върху това как тялото ви ще метаболизира или усвои лекарствата. Бъбречно увреждане може да повлияе на това как тялото ви може да елиминира лекарството или да разгради продуктите.

• Какви други лекарства вземате? Някои може да имат опасни взаимодействия с оралните неинсулинови диабетични лекарства.

Тъй като вашият лекар ще вземе всички тези предпоставки предвид, когато решава какво лекарство (лечение) да ви предпише, той със сигурност ще се погрижи да разберете потенциалните странични ефекти на всяко новопредписано от него лекарство.

Обаче, колкото е важно да му дадете цялата информация, от която се нуждае, за вашето състояние и начина ви на живот (за да може да вземе правилното решение), толкова важно е и вие да получите всички отговори за лечението, преди да си тръгнете от кабинета му.

Дефиниция

Тялото ви метаболизира лекарствата, като ги разлага (обикновено в черния дроб) и сетне пречиства остатъка от лекарството и получените в резултат химикали от тялото ви обикновено чрез бъбреците (урината) и понякога чрез червата.

Възхвала на сулфанилуреите

Това са най-старите орални неинсулинови диабетични лекарства, още от времето на Втората световна война. Всъщност до 1996 са били единствените, което сме имали за лечение на диабет, освен инсулина.

Те дължат своето откритие на изследователи, които тествали нов антибиотик върху кучета и забелязали, че някои от тях (които пиели лекарството), умирали от хипогликемия. В него имало нещо, което сваляло кръвната захар у животните. След още повече изследвания — бинго! Първото неинжектируемо лекарство за третиране на диабет било предложено на пазара през 1954.

Сега, след повече от половин век присъствие на пазара, може да се намерят много различни сулфанилуреи, първо и второ поколение. Всяко от тях (познати като SU) действа по един и същи начин: провокира производството на инсулин от панкреаса, така че той произвежда повече, което помага да се намали нивото на глюкозата в кръвта. Обаче лечението е ефективно само ако панкреасът все още произвежда някакъв инсулин.

Внимание!

Всички сулфанилуреи може да причинят ниска кръвна захар, особено при по-възрастните, при хората с бъбречни проблеми и онези, които не спазват редовна хранителна програма. Ако приемате едно от тези лекарства, винаги носете със себе си някакъв вид закуска или напитка с високо съдържание на захар и винаги бъдете нащрек при първите сигнали за хипогликемия (вж. Глава 8).

 

 

Недостатъкът

Сулфанилуреите по принцип имат един не особено привлекателен ефект: наддаване на тегло (което прави усилията ви да отслабнете по-трудни) и хипогликемия.

Освен това, ако имате значително увреждане на бъбреците, само три от тях са безопасни: толбутамид („Ориназе“), глипизид („Глюконтрол“) и глимерипид („Амарил“).

Кога и как да го приемаме

Днес ще ви предпишат само онова, което се нарича „Т второ поколение“ сулфанилуреи, които са по-безопасни от оригиналите лекарства от този клас. Всички лекарства от първото поколение, които са на разположение в търговски форми, включват толбутамид („Ориназе“), толазамид („Толиназе“) и хлорпропамид („Диабинезе“) и ацетохексамид („Димерол“).

Въпреки че всички действат еднакво и имат доста близки странични ефекти, има и неуловими различия. Например „Ориназе“, една кратко действаща формула, може да бъде отлична за възрастни и хора с чернодробна или бъбречна болест, чиито тела не метаболизират добре лекарството. Но то трябва да се взема три пъти на ден.

Хората обикновено приемат сулфанилуреи преди хранене, за да избегнат хипогликемията, която може да се прояви, ако пропуснат хранене. „Глюконтрол“ обикновено е по-ефективен, когато се вземе 30 минути преди хранене; от друга страна човек може да вземе „Глюконтрол XL“ с храната. „Диабинезе“ е дългодействащо лекарство от същия клас. Така че човек може да пие само едно на ден, което е плюс за онези, които не обичат хапчетата. Обаче то най-много причинява хипогликемия.

Обзалагаме се, че не знаете:

Около 15% от хората, които вземат „Диабинезе“ или негови производни компоненти, когато пият алкохол, се зачервяват в лицето. „Диабинезе“ е единственият SU, който причинява това. Така че, ако имате подобна реакция към лекарството, или не бива да пиете алкохол, или помолете лекаря да ви даде друго.

Голямата работа

Най-често предписваното лекарство, от класа, известен като Бигваниди, е относително ново в САЩ. Никой не е напълно сигурен как действа метформинът, макар да знаем, че няма нищо общо с инсулиновото отделяне. Основният му ефект се състои в намаляване на количеството на глюкозата, която черният дроб произвежда, когато почувства инсулин. Също така помага на инсулина да вкара глюкозата в мускулните клетки. Известен е като инсулинов сенсибилизатор.

Дефиниция

Един инсулинов сенсибилизатор подобрява начина, по който тялото реагира на инсулина чрез повишаване на неговия ефект както върху вкарването на глюкозата в мускулните клетки, така и в ограничаване на количеството глюкоза, която черният дроб отделя.

Добър ли е метформинът?

Преди да обсъдим страничните ефекти на метформина, трябва да споменем няколко положителни. При някои хора вместо увеличение на теглото, той може да причини първоначално отслабване (или най-малкото ненаддаване на тегло) тъй като потиска апетита. Понеже не кара панкреаса да освобождава инсулин, не причинява хипогликемия. (Но ако се прибави към инсулин или сулфанилурея, както става често, може направо да бъдете издухани от ниска кръвна захар.) Има също така случаи, когато диабетици, които приемат метформин, страдат по-рядко от инфаркт.

Едно изследване, което разглежда възможността метформинът да намали дълготрайните усложнения от диабет, открило, че пациенти с наднормено тегло, които приемат лекарството, имат 32% по-малка вероятност да получат свързани с диабета усложнения, 42% по-малка вероятност да умрат от причинени от диабета усложнения и 36% по-малка вероятност да умрат по време на изследването, отколкото онези, които следват обикновена терапия с диета или лечение със SU.

 

 

Недостатъкът

Винаги има недостатъци. Страничните ефекти на метформина включват гастрит и неговите проявления като подуване, болки в корема, повдигане и диария. Тези ефекти се отчитат при половината от пациентите, които вземат лекарството. Те също така може да забележат оловен или метален вкус в устата си. Тези странични ефекти може да се намалят, като се започне с малки дози, които постепенно се увеличат, и чрез приемане на метформин по време на хранене. Гастритните симптоми обикновено се подобряват и често изчезват за седмица-две.

Ако докторът повиши дозата обаче, може да откриете временно възобновяване на гастритните симптоми. Около 15-20% от хората с диабет не могат да понасят метформин поради тези симптоми, а други успяват да се справят само с малки дози.

Също така има и други причини хората да използват метформин. Те са свързани със слаб риск за лактатна ацидоза — проблем, който през 70-те години изкарал негов братовчед на пазара. При лактатната ацидоза балансът между киселините и основите в тялото се нарушава, което може да причини много проблеми. Ако имате някои от следните симптоми, значи съществува голям риск за лактатна ацидоза и вероятно не бива да започвате лечение с метформин:

• Бъбречна болест: Само бъбреците може да елиминират метформин, така че ако не работят нормално, той може да достигне ненормално високи нива в кръвния поток.

• Чернодробна болест: тъй като черният дроб метаболизира млечната киселина, тя може да се акумулира в кръвния поток, ако дробът ви не работи нормално.

• Алкохолизъм: когато черният дроб е зает да метаболизира големи количества алкохол, млечната киселина има склонност да се събира в кръвния поток (въпреки че средното приемане на алкохол не представлява проблем).

• Старост: Колкото повече остарявате, толкова повече функцията на бъбреците запада. След като преминете 80-те години бъбреците може да не работят достатъчно добре, че да изхвърлят метформина.

 

 

Кое лекарство да изберем и как да го приемаме

Напоследък метформинът, разпространяван под имена като Фортамет, Глюметца, Глюкофаг, и Глюкофаг XR е единственият бигванид на пазара. Той се предлага в две формулировки: редовен (Глюкофаг), който трябва да се приема два или три пъти на ден с храната и бавно действащ (Глюгфаг XR, Фортамет и Глуметца), които могат да се приемат веднъж на ден с храната. Единствено Глююкопаг може да се намери в генерична форма.

Алфа-глюкозидни инхибитори (AGI)

Този клас лекарства бяха произведени през 1986 и действат много различно от другите два класа лекарствени средства. Вместо да карат тялото да реагира на инсулин, те забавят разлагането на въглехидратите в червата след ядене. Това забавя абсорбирането на глюкозата в тялото ви, което изравнява пиковете на кръвната захар след хранене.

 

 

Колко са добри?

Сравнени със SU или метформин, те са по-малко ефективни. Но трябва да кажем, че представляват голяма възможност, ако човек е склонен към високи нива на кръвната захар след хранене. Освен това няма да ви подложат на риск от хипогликемия. И като допълнителен бонус, няма да доведат до повишаване на теглото.

 

 

Недостатък

Алфа-глюкозидните инхибитори може да причинят газове, подуване, диария и дискомфорт в корема заради всички онези несмлени въглехидрати, които остават в червата. Понякога страничните ефекти са толкова лоши, че хората спират да ги вземат. Симптомите все пак се подобряват и изчезват за няколко седмици. Така че говорете с доктора си как да сведете до минимум страничните ефекти, като започнете с малки дози и постепенно ги увеличавате.

Също така не бива да приемате алфа-глюкозидните инхибитори, ако имате гастроентерологични проблеми, като възпаление на червата.

 

 

Кое лекарство да пием и как

Напоследък одобрени за продажба в САЩ са: „Прекос“ (акарбоза) и „Глюсет“ (миглитол). Тъй като те забавят абсорбцията на въглехидрати, всяко трябва да се приема три пъти дневно с първата хапка храна, въпреки че докторът може да ви препоръча в началото да ги вземате не толкова често, докато тялото ви свикне с ефекта им.

Внимание!

Ако приемате алфа-глюкозидните инхибитори заедно със сулфанилурейни или инсулин и развиете хипогликемия, вземете глюкозна таблетка, за да повишите нивото на глюкозата си. Една храна или напитка, която съдържа въглехидрати, няма да работи достатъчно бързо, защото алфа-глюкозидните инхибитори ще понижат абсорбирането на тези въглехидрати.

Оказва се, обаче, че алфа-глюкозидните инхибитори не въздействат на разграждането на въглехидратите в млякото, така че може да ползвате мляко, за да поддържате ниска кръвна захар, ако приемате този вид лекарства.

Под подозрение: тиазолидинедиони

Този клас лекарства (понякога ги наричат за кратко гликазони) изглежда действат чрез промяна на грима на гените, които регулират обмяната на въглехидратите и мазнините. Това, от друга страна, помага на мускулите да приемат повече захар, което намалява инсулиновата резистентност и, разбира се, нивата на кръвната захар. Тези лекарства също така свалят и количеството глюкоза, което черният дроб произвежда до известна степен.

 

 

Допълнителен бонус

Тиазолидинедионите може да имат още един ефект върху панкреаса. Помните ли, че той произвежда все по-малко инсулин с времето, независимо от лечението? Хората, които приемат тиазолидинедиони, може да бъдат важно изключение от това.

Ранните изследвания показват, че тиазолидинедионите може да забавят отслабването на дейността на панкреаса. Ако е истина, това може да позволи на пациента да остане на неинсулинови лекарства по-дълго време. Изследванията продължават.

Други потенциални предимства от приемането тиазолидинедионите са, че те обикновено повишават добрия холестерол, който започва да намалява при хора с диабет тип 2. Върху лошия холестерол обаче те имат по-сложен ефект.

За да се разбере този ефект, трябва да знаете, че холестеролът се пренася в кръвта от известни протеини. По-малките и по-гъсти протеини, пренасящи лош холестерол, причиняват увреждане на кръвоносните съдове, докато по-големите и по-тежки протеини не причиняват това. Тиазолидинедионите помагат тези протеини да станат по-леки и по-плаващи.

Макар че тиазолидинедионите увеличават количеството на тези протеини и така повишават нивата на лошия холестерол, те също така го правят не толкова опасен, като променят техния размер.

Накрая те може да свалят кръвното налягане, макар и малко.

Обзалагаме се, че не знаете:

Тиазолидинедионите имат основен ефект върху мускулите и минимален ефект върху черния дроб, докато метформинът прави точно обратното; той има основен ефект върху черния дроб и минимален върху мускулите.

 

 

Недостатъкът

Един недостатък на този клас лекарства е, че може да започнете да ги пиете и чак след четири месеца ще се види максималния ефект.

Още по-голям недостатък е, че те могат да повишат теглото, дори повече отколкото сулфанилурейните препарати. Така че човек, който приема тиазолидинедиони, трябва да бъде по-внимателен по отношение на диетата.

Те могат също така да причинят подуване на краката при около 10-15% от пациентите, един страничен ефект, който по принцип е вреден, ако пациентът приема и инсулин. Ако имате някакво задръстване на артерии или сърдечна болест, определено не бива да приемате тиазолидинедиони.

Обзалагаме се, че не знаете:

Ако сте жена в пременопауза, която приема тиазолидинедионите, бъдете внимателни. Те могат да променят хапчетата за контрол на раждаемостта и да намалят действието им, дори да отключат и върнат овулацията, ако вече нямате такава. Така, ако не сте влезли в менопауза (трябва да са минали 12 месеца от последния ви период), ако сте на хапчета и не искате да забременеете, използвайте друга форма за контрол на раждаемостта, докато приемате тиазолидинедиони. (Метформинът също може да отключи овулацията, но няма влияние върху противозачатъчните лекарствени средства.)

 

 

Кое хапче да изберем и как да го вземаме

И момента на пазара има два вида тиазолидинедиони — „Авандиа“ (розиглитазон) и „Актон“ (пиоглитазон), които се вземат един или два пъти на ден. Това е единствената основна разлика между тях (освен възможността за повишен риск от сърдечен удар при приемането на „Авандиа“). „Актос“ намалява нивата на триглицеридите, често срещани при хора с диабет тип 2, докато „Авандиа“ изглежда няма ефект върху тях.

Пълна бъркотия при меглитинидите

Този последен клас лекарства понякога се наричат не-сулфанилурейни секретагоги. Този термин отразява факта, че тези лекарства карат панкреаса да работи, или да произвежда повече инсулин. Те работят подобно на сулфанилуреите, но стимулират повече бета клетките за кратки избухвания, вместо за по-дълги периоди от време. Повишават секрецията на инсулин, когато кръвната захар е висока, но не и когато е нормална, и със сигурност не и когато е много ниска. Това намалява риска от хипогликемия.

Меглитинидите се вземат преди хранене, така че са подходящи за хора с редовна хранителна програма. Сулфанилурейните препарати може да причинят хипогликемия, ако сте гладни, след като пиете едно от тях, но меглитинидите повишават производствата на инсулин само след ядене и нивата на кръвната захар започват да растат. Така че ако пропуснете едно ядене, няма да има повишено освобождаване на инсулин и никаква хипогликемия.

На пазара има два меглитинида: „Прандин“ (репаглинид) и „Старликс“ (натеглинид).

 

 

Колко са добри?

Меглитинидите представляват слаб риск за хипогликемия, но може да доведат до увеличение на теглото, макар и по-малко от сулфанилуреините.

И притежават един голям недостатък, защото трябва да се вземат по-често, отколкото другите лекарства, т.е. преди всяко хранене и дори преди закуска.

Да ви представим инкретините

Едни от най-новите класове неинсулинови лекарства в света на диабета се наричат инкретини. Тяхното откритие произтича отчасти от въпросите, възникнали преди повече от 50 години — защо неинсулинова глюкоза, приета през устата, води до по-висок инсулин в кръвта в сравнение с глюкозата, инжектирана във вените, макар че нивата на кръвната захар били едни и същи.

Изследователите се чудили и умували над въпроса, смятайки, че нещо в гастроинтестиналния тракт — т.е. стомах, тънки черва и дебело черво подпомага неинсулиновата глюкоза да причини производството на инсулин. Те нарекли това нещо инкретин. И се оказало, че били прави. Инкретин е хормон, наречен глюкагон пептид (GLP-1). (Въпреки че съдържа в името си глюкагон, той работи напълно различно от глюкагона, произвеждан от черния дроб.) Произвежда се само за минути след като човек започва да се храни, от клетки (наречени L-клетки), разположени близо до края на тънките черва. GLP-1 кара панкреаса да произвежда повече инсулин, но слава богу, само когато има съответстващо увеличение на нивото на кръвната глюкоза. Ако нивата на глюкозата са близо до нормалните, не се произвежда никакъв допълнителен инсулин. GLP-1 също така предпазва панкреаса от производството на глюкагон (спомнете си, че глюкагонът разгражда гликогена от черния дроб, съхранената форма на глюкоза), притъпявайки всяко повишение на глюкозата след ядене. Както при стимулацията на инсулинова секреция, потискането на секрецията на глюкагон може да се случи само когато нивата на глюкоза в кръвта са повишени.

Дефиниция

Инкретините са хормони, произвеждани от тънките черва, когато човек се храни. Те предпазват кръвната захар от пиково повишение след хранене чрез стимулиране на панкреаса да произвежда инсулин. GLP-1 също предпазва алфа-клетките на панкреаса да не произвеждат глюкагон, (който освобождава глюкоза от черния дроб) и намалява скоростта, с която храната напуска стомаха и влиза в тънките черва, намалявайки големия прилив на глюкоза в кръвния поток след ядене. Проблемът е, че GLP-1 работи само за няколко минути, преди да бъде разграден от ензима DPP-4.

Накрая, GLP-1 намалява също и скоростта, при която стомахът позволява на храната да навлезе в тънките черва, притъпявайки допълнително всяко повишение на глюкозата след ядене. Допълнителната полза е, че той е средство за потискане на апетита.

Преди изследователите да създадат лекарство, което да имитира инкретин обаче, те трябвало да се преборят с един основен проблем: как да запазят хормона достатъчно дълго да си върши работата. Естествените инкретини съществуват в кръвния поток около две минути, преди един ензим на име DPP-4 да ги разгради.

И тук на помощ идва чудовището хила (gila) — един огромен гущер, открит в Югозападните щати и Северно Мексико. Оказва се, че слюнката на чудовището хила съдържа една молекула, която е много подобна на GLP-1 с едно изключение — че DPP не може да я разгради. Учените успешно са изолирали и тествали тази молекула и сега тя е налице като лекарство, наречено Екзенатид („Байета“), което напоследък се продава на пазара за лечение на диабет тип 2. Най-голямата сила на „Екзенатид“ е, че предпазва от скачане на глюкозата след ядене. Също така намалява по някакъв начин нивата й, дори когато човек не се храни. И тъй като намалява апетита, много хора с диабет откриват, че свалят теглото си. Което повишава тяхната инсулинова чувствителност и подобрява поддържането на кръвната захар.

 

 

Недостатък

Един основен недостатък на лекарството е, че се приема под формата на инжекция. Биете си инжекция точно преди закуска или вечеря. Инжекциите се продават под формата на писалка, така че няма нужда да се тревожите за игли и спринцовки. И всяка писалка съдържа достатъчно за 30 дни.

Също така може да се използва заедно с инсулин в някои инсулинови помпи.

Да изберем правилното лекарство

Ако си мислите, че сте объркани, помислете как се чувства докторът ви. Вие четете само няколко страници за всяко лекарство, а той трябва да изучава и чете безброй статии, презентации и наръчници за тези лекарства, създадени от производителите, за да го накарат да предпише точно тяхното лекарство на пациента. Така че как вашият лекар да избере, особено като се има предвид, че повечето от оралните лекарства са еднакво ефективни.

Той по принцип започва с онова, което е известно като начално лечение на заболяването. Това е лекарство, което е показало, че е относително безопасно, ефективно и има само няколко странични ефекта. Американската асоциация на диабетиците препоръчва всеки човек с диабет тип 2 да започва с метформин, когато му е поставена диагноза, комбинирано със здравословен начин на живот (диета и физически упражнения). Когато се стигне до орално приемане на лекарства за хора, които са с наднормено тегло, лекарството трябва да бъде метформин, освен ако не е противопоказно.

Ако метформинът е противопоказен или ако не можете да го вземате поради стомашно-чревни странични ефекти, вторият избор обикновено е сулфанилуреен препарат. Обаче инсулин, тиазолидинедиони или инжектиран екзенатид също са подходящ избор. Тъй като ситаглиптин — инхибитора DPP-4, не е на пазара от много дълго време, асоциацията на диабетиците все още не го е включила в официалните си препоръки. Обаче много лекари са започнали да го използват в начален стадий на тази болест, тъй като оплакванията за странични ефекти са прекалено редки.

 

 

Комбиниране на хапчета

Ако първото лекарство не контролира кръвната захар достатъчно добре, повечето доктори ще прибавят второ лекарство от различен клас. Тъй като лекарствата във всеки клас работят чрез различен механизъм, не е изненадващо, че две вероятно ще имат по-голям ефект от едно.

Ако и две не вършат работа, докторът може или да прибави трето, или просто да започне да дава инсулин на пациента. Обикновено в такъв случай първоначалното приемане на инсулин е само вечер преди лягане (вж. Глава 8), като продължава оралното приемане на неинсулинови лекарства.

Дефиниция

Начално лечение на заболяване са онези лекарства, които се използват първи за лечение на състояние или болест поради тяхната безопасност и ефективност.

Едно лекарство е противопоказно, ако имате някакви медицински състояния, които може да увеличат отрицателните странични ефекти или да причинят други проблеми.

 

 

Две хапчета в едно

Няколко фармацевтични компании произвеждат орални неинсулинови лекарства за диабет, които съдържат по две лекарства, всяко от различен клас. Това може да бъде полезно, тъй като много хора с диабет трябва да пият по няколко, а комбинираната таблетка намалява броят им.

Комбинираните таблетки, които днес са на разположение, са „Глюковане“ (глибурид/метформин); „Метаглиб“ (глипизид/вегформин) и „Авандамет“ (аванда/ветформин), „Актоплюс Мет“ (пиоглитазон и метформин) и „Авандарил“ (просиглитазон и глимерипид). Ако имате ко-пей^[1] за вашето лечение, комбинираните лекарства може да намалят цената. От друга страна, нито едно от тях не е генерично, така че може да струва повече да вземате едно комбинирано хапче, вместо две отделни. Проверете как стоят нещата с цените!

 

 

Какво трябва да запомните:

• Има седем класа неинсулинови лекарства за диабет.

• Всяко неинсулиново лекарство работи по уникален начин с всички свои ползи и недостатъци.

• Вашият лекар може да ви предпише повече от едно неинсулиново лекарство или евентуално да комбинира неинсулиново с инсулин.

• Винаги приемайте лекарствата както са ви предписани.

• Дори ако сте на лечение, пак трябва да поддържате диета и режим на физически упражнения.