Майер Б. Дейвидсън, Дебра Л. Гордън
Енциклопедия на диабетика (12)

Глава 8
След хапчетата: инсулин

В тази глава ще научите:

• какво е това инсулин

• как се инжектира той

• различните видове инсулин

• интензивна инсулинова терапия

• хипогликемия

 

 

Ако четете тази глава, значи вашият доктор или току-що ви е казал, че е време да минете на инсулин, или от известно време сте на инсулин и искате да знаете повече за него. Така или иначе, попаднали сте на правилното място.

Първо, не мислете, че сте се провалили или направили нещо лошо и затова докторът ви предписва инсулин. Дори хора, чиито нива на HGA1C никога не са надвишавали 6%, чието телесно тегло си остава перфектно и които спортуват всеки ден около час, може да се нуждаят от инсулин. Това просто означава, че бета-клетките в панкреаса просто са излезли от строя и че е време да ги върнем в правия път с помощта на цялата модерна медицина и всичко, което тя осигурява. А в наши дни е препоръчително докторът да предприеме тази стъпка по-добре по-рано, отколкото по-късно.

Приемете тази глава като пътна карта в света на инсулина. От най-добрите игли и спринцовки до най-добрият инсулин за вас — със сигурност ще намерите отговора тук.

Какво точно е инсулинът и защо не може да бъде под формата на хапче?

Инсулинът е едно модерно медицинско чудо, ето какво е той. Бил е изобретен преди близо 90 години и откривателите му са получили Нобелова награда. Помнете винаги това, всеки път, когато се готвите да си инжектирате доза.

Освен това имате пълното право да се смятате за късметлия, защото живеете в 21 век. В началото на миналия инсулинът е бил произвеждан от панкреас на прасета и крави. Това предизвиквало някои алергични реакции, което не било особено приятно. Понякога, макар и рядко, водело до реакция, която го правела безсмислен.

Усъвършенстването на производствения процес в средата на века премахнало най-лошите алергични реакции. Сега производството на рекомбиниран човешки инсулин направи днешният изключително чист и алергичните реакции са много рядко срещани.

 

 

Малко химия

Спомнете си две неща: инсулинът е протеин, а всички протеини са съставени от дълги вериги градивни блокове, наречени аминокиселини.

Днес използваме генно инженерство, за да превърнем една бактерия в малка фабрика, произвеждаща инсулин, доставяйки огромно количество човешки инсулин абсолютно еднакъв с този, който произвежда тялото.

Но генното инженерство може също така да нареди на бактерията да свърже няколко аминокиселини една към друга, или да добави една или две допълнителни, за да произведе аналози на инсулина, които работят като човешки, но просто променят скоростта, при която тялото го абсорбира.

Днес в САЩ има пет аналога — „Хумалог“ (лиспро), „Новолог“ (аспарт) и „Апидра“ (глулизин), ускоряващи процеса на абсорбция на инсулина, докато четвъртият — „Лантус“ (гларгин) и петият „Левемир“ (детемир) значително го забавят. Аналозите правят инсулина много по-подходящ и удобен за използване, защото имитира по-успешно естествения цикъл на човешкото тяло да произвежда инсулин.

Дефиниция

Рекомбинираният човешки инсулин използва генното инженерство, за да превърне бактерията в малки фабрики, произвеждащи инсулин. Аминокиселините са строителните материали на протеина. Някои от тях са променени чрез генно инженерство в инсулинови аналози, за да променят начина, по който тялото абсорбира инсулина.

 

 

Защо с игли?

Сигурно си мислите, че след като можем да изпратим човек на Луната (няколко пъти), да направим снимки на Марс, да изобретим цифровия видеорекордер, някой може да изобрети как да приемаме инсулина под формата на хапче. Вярвайте ни, по-лесно е да изпратим някой на Луната.

Забравихте ли, че инсулинът е протеин? И точно като протеина в рибата меч, която ядохте снощи, вашето тяло го разлага в червата, така че да може строителните блокчета от аминокиселини да бъдат абсорбирани.

Ако поемате инсулина с уста, когато преминава през храносмилателната ви система, той ще се препече като филийка в тостер (е, всъщност като грозд от аминокиселини), докато влезе в кръвоносната ви система. И със сигурност няма да действа повече като инсулин.

Когато се инжектира директно в тялото, това осигурява бързото му преминаване в кръвоносната система и кръвния поток, където ще действа по начина, по който трябва.

Не се тревожете; учените изследват някои доста хитри нови методи за доставяне на инсулин на тялото, като се почне от инхалиране и се стигне дори до, ура!, инсулиново хапче (вж. Глава 22).

Обзалагаме се, че не знаете:

Още преди години САЩ прекъснаха производството на инсулин от телета. Сега правят единствено свински. Днес един пациент, на когото е предписан инсулин, ще приеме или аналог на инсулина, или човешки. Свинският инсулин все още се произвежда и използва от хора, които са го приемали с години, но скоро и той ще бъде спомен както модел „Форд Т“ и телефона с кабел.

 

 

Добре, от колко инсулин се нуждая аз?

Това зависи от много фактори. Може да се нуждаете от инсулин само веднъж на ден, може и през нощта, може да сте в състояние да контролирате кръвната си захар през останалото време чрез орално приемани лекарства.

Може да се нуждаете от смес на различни видове инсулин, инжектиран преди закуска и преди вечеря. Или може да си инжектирате един вид преди всяко ядене и друг преди лягане. Може дори да си инжектирате една смес преди закуска, друга преди вечеря и трета преди лягане.

Зависи от вас и вашия доктор — трябва да действате заедно, за да намерите най-добрата комбинация.

Съществуват много възможности, когато става дума за дозиране. Колко инсулин ще вземете зависи от теглото, активността, диетата, целите, които са поставени по отношение на кръвната захар и как тялото ви отговаря на инсулина.

Инсулинът действа различно при всеки човек; онова, което действа отлично на съседа ви, може да не е най-доброто решение за вас. Освен това инсулинът може да действа различно в тялото ви днес и утре — в зависимост от онова, което се случва в живота ви. Менструация, ваканции, стрес, различия в храната — всичко може да повлияе върху количеството, от което се нуждаете.

Тъй като вашата нужда не е постоянна величина, най-добре е докторът или диетологът да ви обучат как да регулирате дозите въз основа на индивидуалните условия всеки момент.

Всичко това звучи твърде сложно, но ако работите съвместно с доктора си, не е толкова трудно, колкото изглежда. Крайната цел е да се имитира естественото действие на един здрав панкреас, осигурявайки достатъчно инсулин за балансиране на кръвната захар, но не толкова много, че да изпаднете в хипогликемия (вж. края на тази глава).

 

 

Каква е моята доза?

В САЩ инсулинът се продава в ампули от 10 мл при концентрация от 10 единици (обикновено означени с U) на милиметър.

За щастие, не е нужно да правите каквито и да е изчисления за това количество. Спринцовката, която използвате, има брой на единиците, маркирани върху нея. Вие просто изтегляте течност от ампулата до маркираната цифра 10 върху спринцовката. Тя се нарича спринцовка U-100 (да се използва с U-100 инсулин) и стига до 1 мл, което означава, че всяка спринцовка, ако е пълна, съдържа 100 единици.

Други страни обаче имат други концентрации, обикновено U-40, което е по-разводнена концентрация. Но те също така имат спринцовки U-40 с цифри на единиците, маркирани върху спринцовката.

Така че, много е важно да се използват само спринцовки U-100 с инсулин U-100, или спринцовки U-40 с инсулин U-40. Ако си купите инсулин U-40 в друга държава, трябва да потърсите спринцовки U-40. Ако не го направите, ще бъдете в беда.

Внимание!

Не вземайте горещ душ (или вана) един или два часа след приемане на инсулин. Топлата вода повишава кръвния поток към кожата, като причинява по-бързо усвояване на инсулина, което може да предизвика хипогликемия.

 

 

Да преодолеем фобията от иглите

Нека да си го кажем — никой не обича игли (освен може би производителите им). Но иглите за спринцовката за инсулин са много малки, така че да бъдат колкото е възможно по-безболезнени. Освен това върхът е много, много остър. Тя също така е покрита със силикон, една хлъзгава субстанция, която помага да се плъзне в кожата ви почти без да забележите.

Днес много марки инсулин се предлагат под формата на писалки. Те приличат на обикновена малка писалка, която вместо с мастило е пълна с инсулин. В края й има малка игличка, но не се пълни от ампула и няма видима игла. Просто трябва да завъртите циферблата, за да изберете желаната от вас доза инсулин, да натиснете копчето в края и готово! Получавате вашата доза.

Чувство за захар

Почти всеки може да преодолее страха от инжекциите и боцкането с тях. Обаче, ако все още имате проблем, опитайте следните техники:

• Определете си награда след всяка инжекция. Може да бъде любимото ви шоу по телевизията, парченце шоколад или излежаване с любимата книга.

• Използвайте въображението си да се отпуснете. Затворете очи и си представете, че сте на място, което ви прави щастлив и спокоен. Когато почувствате, че дишате по-бавно и сърцето ви бие по-бавно, отворете очи и се инжектирайте.

• Създайте си специално място вкъщи, където да правите инжекциите си. Поставете картина, която обичате, за да ви напомня защо е толкова важно да си биете инсулин, слушайте любими мелодии и вдъхвайте приятни миризми и нека има едно кошче за отпадъци.

Можете също така да отстраните иглите. Едно устройство, наречено инсулинов джет инжектор използва въздух под високо налягане за вкарване на фина струя инсулин през кожата. Достъпните на пазара марки са „Адвантаджет“, „Меди-джет“ и „Ин-джет“. Някои изследвания дори предполагат, че устройствата, които впръскват инсулин като фина струя, позволяват на хормона моментално да влезе в малките кръвоносни съдове, наречени капиляри, и да бъде абсорбиран по-бързо от кръвния поток. Обаче благодарение на разработването на аналог на инсулина, бързата абсорбция вече не е толкова важна както преди.

Освен това подкожната инжекция, наречена още инсулинов инфузер, осигурява допълнителни алтернативи. Вкарвате един катетър (тънка, гъвкава тръбичка) в тъканта точно под кожата и го прикрепите с лепенка към корема си. Тръбичката остава на мястото няколко дни, а вие инжектирате инсулин в отвора на инфузера вместо през кожата. Накрая, може дори да си купите устройство, което затваря като капаче спринцовката и да вкарате иглата в кожата си с бързо движение (все едно хвърляте стреличка за дарт).

Подготовка за инжекция

Ако вашият доктор ви е съобщил, че имате нужда от инсулин, сигурно ви е дал и урок по инжектиране. Но той вероятно е минал през едното и излязъл през другото ви ухо. Така че ето какво трябва да правите:

1. Измийте грижливо ръцете си.

2. Свалете капачето на ново шишенце инсулин. Ако използвате мътен разтвор, завъртете шишенцето между дланите си, за да го смесите. Уверете се, че утайката на дъното, която всъщност е инсулинът, се е смесила добре с останалата течност.

3. Забършете гуменото уплътнение и върха на шишенцето със спирт или памук, навлажнен със спирт.

4. Дръжте шишенцето в изправено положение върху масата или друга твърда повърхност, вкарайте иглата през центъра на гумения уплътнител.

5. Обърнете шишенцето надолу и се убедете, че върхът на иглата е покрит с инсулин.

6. Издърпайте буталото на спринцовката до предписаната ви доза (която е написана върху нея) и сетне го избутайте обратно. Повторете това два или три пъти, за да премахнете всякакви въздушни мехурчета от спринцовката. Те няма да ви наранят, но ще попречат да напълните спринцовката с точната доза инсулин.

7. Издърпайте много бавно буталото до предписаната доза.

8. Извадете иглата от шишенцето, като внимавате да не я докоснете. След като си инжектирате инсулина (подробности за това ще прочетете по-нататък в тази глава), приберете спринцовката на безопасно място.

Чувство за захар

Тази малка игличка може да изглежда безвредна, но се смята за медицински отпадък и трябва да бъде изхвърлена на безопасно място. За това ви трябва някакво оборудване, в което да държите и съхранявате иглата, и непрозрачна пластмасова бутилка с тапа или пластмасова или метална кутия, която да се затваря плътно. Не използвайте ножици; те може да запратят върха на иглата да излети. Когато кутията или бутилката се напълнят, проверете при местните власти за събиране на отпадъци къде е най-добре да я изхвърлите.

Не си внушавайте, че сте „възглавничка за карфици“

Вие не вземате спринцовката с инсулин и не забивате иглата в себе си. Важно е да си направите подкожна инжекция, което означава инжекция в мастния слой точно под кожата. Тя се различава от мускулната, която трябва да проникне по-дълбоко в мускула. Не го правете. Ако го направите, инсулинът ще се усвои много бързо. Избягвайте инжектиране и в близост до кръвоносните съдове, които прозират и се виждат под кожата.

 

 

Как да изберем правилното място за инжектиране

Идеалните места са коремът, краката, ръцете и бедрата. Ако изберете корема, използвайте мястото на около пет сантиметра под пъпа. Може да опитате в месестата задна част на ръката между рамото и лакътя или в горната част на бедрото на около 15 сантиметра под слабините и над коляното. Ако изберете бедрото, очевидно може да инжектирате само в частта, до която можете да стигнете.

Наистина има значение къде се инжектира инсулинът, защото той се абсорбира различно в зависимост от това къде попада дозата (освен при инсулините „Лантус“ и „Левемир“). Така че е най-добре да изберете едно място и да се придържате към него. Коремът е предпочитана област.

Но това не значи, че всеки път трябва да се инжектирате в една и също точка. По-добре сменяйте мястото с около два пръста всеки път, но използвайте една и съща част на тялото. Правете го последователно, без да се връщате към същото място поне една седмица. Например, ако сте избрали корема, започнете близо до едното бедро и постепенно се местете към другото, после се качете с един пръст нагоре и се върнете в обратна посока.

Дефиниция

Подкожна инжекция е тази, която се вкарва в слоя мазнина точно под кожата. Мускулна инжекция е тази, която влиза дълбоко в мускула. Ако уцелите мускул, обикновено боли повече.

Внимание!

Многократно инжектиране на едно и също място може да доведе до акумулиране на мазнина в тази точка, което прави абсорбирането на инсулина неправилно.

Важно е да се знае, че ако упражнявате мястото, където инжектирате инсулин (например инжектирали сте в ръката и сетне сте вдигали тежести), той ще се абсорбира по-бързо.

 

 

Да извършим инжектирането

Когато е време за инжекция и сте избрали мястото, направете следното:

1. Почистете мястото с натопен в спирт памук.

2. Ако сте слаб (щастливец!) прищипнете кожата с пръсти, за да повдигнете мастната тъкан от мускула под нея. Ако плътта ви е твърда, но с тлъстина, опънете кожата с ръка.

3. Дръжте спринцовката като химикалка, докоснете иглата до кожата си под ъгъл 90 градуса, като обърнато Т.

4. Вкарайте цялата дължина на иглата в кожата си.

5. Инжектирайте инсулина с постоянна скорост, нито бавно, нито бързо.

6. Отстранете иглата, натиснете памучно тампонче или кърпа със спирт върху мястото и го задръжте няколко секунди. Не търкайте мястото.

Чувство за захар

Ако инсулинът протече от мястото, където сте инжектирали? Може да сте го изтласкали много бързо, да сте освободили кожата, преди да сте извадили иглата, или да сте вкарали иглата под неправилен ъгъл, инжектирайки инсулина точно под кожата, вместо в мастната тъкан под нея.

Дълъг, къс, среден, висок… — как да изберем правилния инсулин

Броят на инсулиновите типове, както имената и изборът измежду тях е толкова голям, че може да ви причини главоболие. Има пет основни типа: бързодействащ, краткодействащ, среднодействащ, дългодействащ, наричан днес без пикове, и предварително смесен.

За всеки тип трябва да знаете три неща:

• начало на действие: колко време минава, преди инсулинът да достигне до кръвния поток и действието му да започне

• Пик-тайм (времето на върховното му действие): колко време след инжектирането му инсулинът ще си свърши най-добре работата (пикът за сваляне на кръвната захар). Два инсулина — „Лантус“ и „Левемир“, са безпикови, което, както се досещате, означава, че нямат пик. Те имат еднакъв ефект около 24 часа след инжектиране

• Времетраене: колко време инсулинът продължава да действа в тялото ви, за да свали кръвната захар. След пиковия ефект, той постепенно отслабва, докато действието му премине напълно

Дефиниция

Безпиковият инсулин има стабилен ефект върху кръвната захар, без върхове и спадове, които могат да доведат до хипогликемия.

Следващата таблица представя обобщение на инсулиновите препарати и времената им за действие. Забележете, че времената са в широк диапазон. Това отразява две неща: огромното разнообразие между отделните хора и техните реакции към инсулина, и трудността за точното измерване на времето, за което инсулинът започва да действа, достига своя върхов ефект и колко продължава това.

Ето защо трябва да обсъждате всичко с вашия доктор. Няма лесни правила, приложими за всеки, когато става дума за определяне на дозата инсулин, въпреки че има известни важни съотношения между това какъв тип се използва, кога се инжектира и кога трябва да тествате кръвната си захар, което ще определи как да бъдат определени дозите.

Приготовление на инсулин

Тип (генеричен)	Марково име	Начало на действие	Пик	Продължителност
Бързодействащ	„Хумалог“ „Новолог“ „Апидра“	5-15 мин	30-90 мин.	3-5 часа
Краткодействащ	„Хумулин R“ „Релион R“ „Новолин R“	30-60 мин	2-4 часа	4-6 часа
Среднодействащ	„Новолин N“ „Хумулин N“ „Релион N“	около 3 часа	6-12 часа	18-24 часа
Средно- и краткодействащ	„Хумулин микс 50/50“ „Хумулин микс 70/50“	зависи от индив. микс	зависи от индив. микс	зависи от индив. микс
Моментално и регулярно действащ	„Хумалог микс 50/50“ „Новолин микс 70/50“ „Новолог микс 70/30“	зависи от индив. микс	зависи от индив. микс	зависи от индив. микс
Дългодействащ	„Ултраленте“	4-8 часа	8-16 часа	36 часа
„Лантус“ (гларгин)		1 час	няма	24 часа

 

 

Бързодействащ инсулин: Дайте ми моя инсулин и ми го дайте веднага!

Напоследък на пазара се намират три бързодействащи инсулина: „Хумалог“, „Новолог“ и „Апидра“. Както подсказват имената им, бързодействащите инсулини започват да действат веднага, в рамките на пет до петнадесет минути след инжектирането. Ето защо те по принцип се приемат точно преди хранене, за да подпомогнат скока на глюкозата, който започва около 20 минути след началото на храненето и може да продължи три до четири часа.

Аналозите свалят кръвната захар в рамките на 45 минути до два часа. И като допълнително предимство продължават да действат само около няколко часа, така че е малко вероятно да доведат до хипогликемия. Едно изследване показва, че хора, използващи „Хумалог“, имат 25% по-малко проблеми със сериозна хипогликемия, отколкото онези, които използват обикновен инсулин. (Сериозна хипогликемия е ситуация, при която не сте в състояние да се справите сам и някой трябва да ви помогне.)

Бързодействащите инсулини предлагат гъвкавост, каквато хората с диабет преди не са можели да си позволят. В миналото, за да намалят скока на глюкозата след ядене, те трябвало да приемат краткодействащ обикновен инсулин 30 минути преди ядене. Да си признаем, повечето хора не са така добре организирани, и животът им не протича по подобна строга програма.

При инсулиновите аналози обаче човек може да си ги инжектира точно преди ядене. Може да бъдат вземани дори веднага след ядене: така че, ако ядете повече или по-малко, отколкото сте очаквали, може съответно да промените дозата.

Но най-голямото неудобство е, че тези инсулинови аналози (в това число дългодействащите „Лантус“ и „Левемир“) са значително по-скъпи, отколкото човешкият инсулин.

Чувство за захар

Объркахте ли се от разликата между краткодействащ и бързодействащ инсулин? Не сте само вие. Да го кажем просто — инсулиновите аналози се наричат бързодействащи, докато обикновеният инсулин се нарича краткодействащ.

Бързодействащите аналози започват да работят по-бързо, но действието им не продължава толкова дълго, колкото на краткодействащия обикновен инсулин.

Внимание!

Ако обичате да правите упражнения един до три часа след ядене, вземете по-малка доза от бързодействащ инсулин, за да избегнете риска от хипогликемия. Ако ще спортувате по-късно, не се тревожете относно дозата си.

 

 

Краткодействащ или регулярен инсулин: предсказуем и досаден, но ефективен

Двата най-често използвани краткодействащи инсулина в САЩ са „Хумулин R“ на „Ели Лили“ и „Новолин R“ на „Ново Нордиск“. След името и на двата има буква R: това е знак, че говорим за същински (регулярен) инсулин. Забележете и кои са производителите: „Ели Лили“ и „Ново Нордиск“. Това са доминиращи на пазара за инсулин фирми в нашата страна и всъщност в целия свят.

Краткодействащите инсулини, които винаги са чисти (каквито са бързодействащите), започват да действат в рамките на 30 до 50 минути след приемането им, достигнат върха си два или три часа след инжектиране и продължават около 4 до 6 часа. Както и бързодействащите инсулини, те се инжектират преди хранене.

Чувство за захар

Не вземайте предписания ви инсулин и не го хвърляйте на задната седалка на колата. Инсулинът е деликатен хормон и към него трябва да се отнасяме с уважение. Това означава да избягваме висока температура (в кола, на рамката на прозореца, близо до печката), да го разклащаме внимателно, когато го смесваме, и да го пазим от замръзване. Въпреки че остава пресен със седмици или дори месеци при стайна температура, ако купите наведнъж много, съхранявайте го в хладилника.

 

 

Среднодействащ инсулин: Не прекалено топло, не прекалено студено

Има две форми на среднодействащ инсулин: NPH и „Ленте“. NPH замества неутралния протамин на Хагедорн, от чието име може да ти се върже езика. Той има добавен допълнителен протеин, протамин, който забавя абсорбцията на инсулин от тялото. Другият тип „Ленте“ (L) се абсорбира по-бавно поради размера на инсулиновия кристал. И двата са мътни, което лесно ги различава от прозрачните бързо- и краткодействащи инсулини. Но запомнете, че безпиковият също е прозрачен и чист.

Тези NPH инсулини, които включват и марките „Хумулин“ N и L и „Новолин“ N и L започват да действат около три часа след приемането, достигат пика си около 6 до 12 часа и продължават действието 18–24 часа. По принцип трябва да ги приемате сутрин, за да контролирате нивото на кръвната захар през деня, или вечер, за да го контролирате през нощта.

Обзалагаме се, че не знаете:

Неутралният протамин на Хагедорн е кръстен на химика, който пръв свързал инсулина с протамина през 30-те години — Ханс Кристиан Хагедорн, датчанин. Той също така разработил първия метод за измерване на кръвната захар.

 

 

Дългодействащ инсулин: за дълги разстояния

Дългодействащите или безпикови инсулини се наричат основни, защото са конструирани да поддържат едно основно ниво през деня и нощта. Първият дългодействащ аналог „Лантус“ бе одобрен за разпространение в САЩ през пролетта на 2001. След като се инжектира, той се освобождава бавно в кръвния поток и е ефективен около 24 часа. При него се наблюдава по-малко нощна хипогликемия в сравнение със среднодействащия инсулин, приеман вечер. Един недостатък е, че поне до пролетта на 2008 Американската администрация по храните и лекарствата не го бе одобрила за смесване с други инсулини. Обаче изследователите правят клинични опити, за да установят дали може да се смесват безопасно. Ще видим!

Друга форма на дългодействащ инсулин, наречен „Ултраленте“ има по-големи кристали, отколкото инсулин „Ленте“, което прави абсорбирането му още по-бавно. „Ултраленте“ е ефективен около 36 часа.

Най-новият дългодействащ инсулинов аналог е „Левемир“ (детемир) от „Ново Нордиск“. Той е много подобен на „Лантус“, въпреки че, както изглежда, не допринася много за наддаване на теглото. Неговата уникална химическа структура води до по-бавна и по-стабилна абсорбция в мястото на инжектиране. Действието му обаче може да не продължи цели 24 часа, което създава необходимост някои пациенти да си правят по две инжекции на ден. Както „Лантус“, и „Левемир“ не може да се смесва с други инсулини.

Трябва да помните нещо много важно: „Лантус“ и „Левемир“ са единствените дългодействащи инсулини, които са прозрачни (като бързо- и краткодействащите). Среднодействащият NPH и дълго действащият „Ултраленте“ са мътни. Още едно нещо за помнене: говорим за смесване на бързо- и краткодействащи със среднодействащ в една и съща спринцовка. Дългодействащите обаче трябва да се инжектират отделно; те не бива да се смесват с други (поне засега).

 

 

Предварително смесени инсулини: малко от този, малко от онзи

Предварително смесените инсулини, които винаги са мътни, може да бъдат добра възможност, ако вземате повече от един вид, но не искате сами да смесвате два. Те се предлагат в смесен вид в ампулата, така че просто трябва да го изтеглите със спринцовката и да си го инжектирате. Предлагат се и под формата на писалка, която е много по-лесна и удобна за носене.

Повечето марки предлагат 70% NPH и 30% регулярна смес, въпреки че един от най-новите инсулини на пазара „Хумалог микс 75/25“ съдържа 75% лиспропротамин (с други думи лиспро прикрепен към протамин) и 25% бързодействащ инсулин „лиспро“. Конкурентът „Ново Нордиск“ има собствен аналогов инсулин от 70% аспарт протамин и 30% бързодействащ аспарт („Новолог микс“). Има също така два микса — 70/30 NPH и регулярен инсулин, съответно с имената „Хумулин микс“ и „Новолин Микс“.

Забележете, казахме, че предварително смесените инсулини може да представляват добра възможност. Те имат един сериозен недостатък — когато ги използвате, може да е трудно да поддържате кръвната захар близо до нормалното ниво през деня.

Обзалагаме се, че не знаете:

Хората с диабет, които живеят в арабските пустини без хладилници са се научили да заравят инсулина си в пясъка, за да го държат на хладно.

Инсулинов барман: инсулинови коктейли

Ако не си купувате инсулина предварително смесен, трябва сами да си го забъркате. Следвайте следните правила:

1. Измийте внимателно ръцете си.

2. Разтъркайте шишенцето мътен инсулин между дланите си, за да го размесите. Прозрачният няма нужда от смесване.

3. Избършете гумените запушалки и горната част на двете шишенца със спирт.

4. Задръжте шишенцето с чист инсулин в изправено положение върху масата или върху друга равна и твърда повърхност, вкарайте иглата през центъра на гумената тапа.

5. Обърнете шишенцето надолу и покрийте върха на иглата с инсулин.

6. Издърпайте буталото на спринцовката до предписаната ви доза чист инсулин. Сетне го натиснете обратно. Повторете това два-три пъти, за да премахнете каквито и да е въздушни мехурчета в спринцовката.

7. Изтеглете предписаната ви доза чист инсулин от шишенцето.

8. Извадете иглата от шишенцето, като внимавате да не я докосвате.

9. Вкарайте я в шишенцето с мътен инсулин.

10. Обърнете шишенцето надолу и издърпайте буталото на спринцовката много бавно, за да добавите точното количество мътен инсулин. Не забравяйте да вземете под внимание количеството чист инсулин, което вече е в спринцовката. Например, ако имате 10 единици чист инсулин в спринцовката и трябва да добавите още 40 единици мътен, трябва да издърпате буталото на спринцовката до деление 50.

11. Ако издърпате прекалено много мътен инсулин, изхвърлете цялото количество и започнете отначало. Не го връщайте обратно в бутилката; това ще замърси мътния с чист. И не се опитвайте да поправите грешката си, като изхвърлите част от инсулина от спринцовката. Единственото, което ще постигнете, е неправилна доза.

Внимание!

Помнете! Инсулините „Лантус“ и „Левемир“ са също чисти инсулини, но не ги смесвайте с други инсулини.

Чувство за захар

Ако смесването е твърде трудно за вас, помолете член на семейството да го прави за вас. Ако той не е вкъщи, когато се нуждаете да смесите и инжектирате инсулина, помолете сестрата от кабинета на вашия лекар да ви приготви известно количество или да намери човек, който да го прави.

Връзка между типа и времето за приемане на инсулина и нивата на кръвната захар

Има много важни връзки между типа на инсулина, който използвате, времето, когато си го инжектирате, и определяне на времето за тестване на глюкозата. Вашият доктор използва тези взаимодействия, за да реши как да определи правилната за вас доза. В глава 11 ще разгледаме тази тема подробно, но преди да завършите тази глава, трябва да научите за тези взаимоотношения.

Хората на инсулин по принцип правят своите инжекции преди хранене и преди лягане (кратко- и бързодействащият инсулин се вземат само преди хранене). Те също така се нуждаят от тест за глюкоза преди хранене и преди лягане. Следващата таблица показва кога да правите теста в зависимост от типа инсулин, който използвате.

Таблицата също така обяснява защо може да е по-трудно да сведете кръвната си захар близо до нормалната с предварително смесен инсулин. Да предположим, че тестовете показват напълно нормални стойности на глюкозата преди вечеря, но високи нива преди обяд. Значи трябва да увеличите сутрешната си доза така, че кратко- и бързодействащият инсулин да намали нивото на кръвната ви захар до времето, когато правите теста преди обяд. Но ако правите това, като използвате предварително смесен инсулин, по-голямото повишение ще бъде в среднодействащия инсулин, което може да причини прекалено ниски нива на глюкозата преди вечеря.

Инжектиране на инсулин и проверка на захарта

Тип на инсулина	Време на инжектиране	Тест за глюкоза
Бързо[1] и краткодействащ	преди закуска	преди обяд
Среднодействащ	преди закуска	преди вечеря
Бързо и краткодействащ	преди обяд	преди вечеря
Бързо и краткодействащ	преди вечеря	преди лягане
Среднодействащ	преди вечеря или лягане	преди закуска
Дългодействащ	по всяко време	преди закуска

Ако смесвате инсулина си сам, можете просто да повишите количеството на кратко- и бързодействащия, за да не допуснете високите стойности преди обяд, без да се излагате на риска от прекалено ниски стойности преди вечеря.

Сега сте на една страница^[2] с доктора. И с малко инструкции от него може да бъдете в състояние да настроите сами своите дози.

Чувство за захар

Ако вземате инсулин, трябва да хапвате малка закуска преди да си легнете вечерта, за да избегнете понижаването на кръвната захар през нощта.

Инхалиран инсулин: все още не сме готови за праймтайма!

През септември 2006 хората с диабет най-накрая видяха своето дълго мечтано желание да се сбъдва: откриването на инсулин, който не трябва да се инжектира, помпа или въвежда в кръвния поток по какъвто и да е начин. Но нали знаете старата поговорка? Внимавайте какво си пожелавате. Тя е напълно приложима и случая, защото „Ексубера“ — форма на инсулин за инхалация, производна от човешкия, пусната на пазара от фармацевтичния гигант „Пфайзер“ се оказа истинска катастрофа. Този вид не беше по-ефективен от инжектируемия краткодействащ инсулин и тъй като на пазара се доставя достатъчно инсулин в относително безболезнени писалки, консуматорите решиха, че допълнителната цена не си заслужава. Няколко месеца по-късно започнаха да пристигат съобщения, отразяващи възможността от повишаване на риска от рак на белите дробове при хора, които използват този вид инсулин. Дали рискът наистина съществува, предстои да се види, но заключението е да се изчака малко — а може и по-дълго, преди да открием друг инсулин за инхалиране. Всъщност, след като „Пфайзер“ изтегли „Ексубера“, други производители, които бяха тествали подобен инсулин, също прекратиха изследванията си. „Лили“ обявиха, че спират разработката на инсулин за инхалиране, макар да бе в краен стадий на тестване върху пациенти.

Дръжте ме здраво! Интензивна инсулинова терапия

Откакто бяха публикувани резултатите от изпитанията върху контрола и усложненията от диабет през 1993 стана ясно, че интензивен (с други думи сериозен) контрол на нивата на кръвната захар е най-добрият начин за предпазване от усложнения. Какво означава това?

Означава, че можем да използваме инсулин, диета и спорт, за да имитираме нивата на кръвната захар на човек без диабет — без значение какво правим. Защото нито един ден не е един и същ, а това значи да бъдете гъвкави при прилагане на своите инсулинови инжекции и да си правите редовно тестовете за кръвна захар.

Интензивната инсулинова терапия се осигурява по три основни начина. Първият се нарича базална/болус терапия. Вие си правите три или повече инжекции инсулин — кратко- и бързодействащ преди хранене и средно- или дългодействащ преди лягане. Тъй като приемате кратко- или бързодействащия преди хранене и техният ефект се изразходва сравнително скоро, времето за хранене може да варира.

Можете да получите интензивна инсулинова терапия с помпа, която осигурява повече гъвкавост. Помпичките са скъпи и изискват малко повече усилие от ваша страна (вж. Глава 9)

Трите начина, по който можете да постигнете сериозен контрол, е чрез режим на смесване/цепене. При този режим приемате смес от среднодействащ и или кратко-, или бързодействащ инсулин преди закуска (не предварително смесен, вие си го смесвате). Сетне приемате или някаква смес или просто кратко- или бързодействащ инсулин преди вечеря. Накрая, приемате среднодействащ инсулин преди лягане, ако не сте го приели преди вечеря. Недостатъкът на този режим е, че вашите упражнения и режим на хранене трябва да бъдат абсолютно еднакви всеки ден; с други думи, не съществува особено голяма гъвкавост.

Интензивното управление на инсулина не е за всеки. То вероятно не е и за вас, ако не ви харесват следните неща:

• Да спазвате строго определен режим на ядене, упражнения, инжекции и т.н.

• Да следите отблизо и редовно кръвната си захар (което означава много тестове).

• Да не забравяте да спортувате.

• Да следвате много стриктно хранителния си режим.

Интензивната инсулинова терапия има и своите недостатъци, а именно повишен риск от хипогликемия и наддаване на тегло. „Какво? — ще извикате вие, — наддаване на теглото ли?“ Е, това вече е ирония на съдбата, но по-добрият контрол на нивата на кръвна захар означават, че в клетките ви влиза повече кръвна захар. Ако не използвате тази енергия през деня посредством ежедневната си дейност и спорт, тя ще се превърне в мазнини. Съжаляваме! (прегледайте частите от Глава 6).

Колко дълго можете да живеете? Много, ако избягвате хипогликемията и се справяте с нея

Ако приемате инсулин, между вас и живота с нормални нива на кръвната захар стои само едно нещо — хипогликемията или ниската кръвна захар. Ще говорим за това в тази и в следващата глава, но нека сега да се фокусираме малко повече.

Хипогликемията не е състояние, което може се приеме повърхностно; то е въпрос от жизненоважно значение за хората с диабет и може да има дори фатален край.

Проблемът при хипогликемията се корени в необходимостта от постоянно снабдяване на мозъка с кръвна захар, която стига до него чрез кръвта. Когато нивата на кръвната захар са нормални или дори високи, мозъкът работи нормално и получава всичко, от което има нужда. Но ако нивата паднат под нормалните, мозъкът започва да се задъхва за глюкоза. Буквално започва да гладува. Следват слабост, треперене, главоболие, тревожност и объркване, които са симптомите на хипогликемията. Другите симптоми включват изпотяване, глад, прескачане на сърцето, изтръпване или усещане за изгаряне на кожата.

Страшното нещо при хипогликемията е, че тя може да се прояви неочаквано и много бързо. И тъй като един от ефектите е объркване, вие може дори да не разберете какво става. Ето защо толкова важно винаги да носите гривна „МедикАлерт“, която да информира хората около вас, че имате диабет. Важно е също да кажете на близките и колегите си, които виждате всеки ден, за своето състояние, в случай че стане нещо. Например един учител в начално училище извадил голям късмет, защото, когато получил сериозна хипогликемична криза, децата от класа му забелязали, че се държи странно, и се обадили за помощ.

Най-важното, не игнорирайте ранните сигнали на хипогликемията: треперенето и лекия световъртеж. Те няма да отминат от само себе си, напротив, ще се влошат.

Въглехидратите са ваши приятели

За щастие, лечението на хипогликемията е много просто и става съвсем бързо: захар. Нуждаете се колкото е възможно по-бързо от някои въглехидрати — най-чистият е най-добър.

Повечето хора с диабет, особено онези, които приемат инсулин или орални медикаменти, винаги носят някакви въглехидрати със себе си, било то сок, бисквити, мляко или таблетки глюкоза. Една начална доза от около 20 грама въглехидрати ще бъде достатъчна да ви накара да се чувствате по-добре; правете го на всеки 15–20 минути, ако симптомите не се подобрят. След като нивата на кръвна захар се повишат, хапнете нещо малко, а може и повече.

Добрите възможности за лечение на хипогликемията включват:

• шепа стафиди

• малко ментови или други бонбони (със захар!)

• 120–180 мл портокалов сок или обикновена сода

• половин чаша сметана

Ако сте склонен към сериозна и тежка хипогликемия и откриете, че е невъзможно да преглътнете каквото и да е, вашият лекар може да ви предпише форма на хормона глюкагон, който стимулира черния дроб да произвежда глюкоза, като се инжектира. Убедете се, че някой във вашето семейство и или колега знае да работи със спринцовка и къде държите запасите си. Може да ги пазите в хладилника с години, така че да ви бъдат подръка, когато ви потрябват.

Накрая, проследете своите случаи на хипогликемия — в това число и най-сериозните, какво сте яли преди тях, какъв инсулин сте приемали и какво сте правили. Това ще помогне на доктора да регулира режима ви за избягване на епизодите в бъдеще.

 

 

Какво трябва да запомните:

• Използването на инсулин не означава, че сте се провалили в третирането на диабета.

• Има няколко различни типа инсулин. Кои ще приемате и колко често, зависи от вашето медицинско състояние, начинът на живот и други фактори, които вашият доктор ще вземе под внимание.

• Инжекциите с игли са най-обикновената система за вкарване на инсулин в тялото, но може да се използват писалки и инжектори.

• Трябва да следвате специални стъпки, когато пълните спринцовката си с инсулин и си го инжектирате.

• Хипогликемията винаги е потенциален проблем, когато приемате инсулин. Така че бъдете готови да се сблъскате с нея.