Йон Айвиде Линдквист
Когато мъртвите се пробудят (46)

Остров Гредьо, 17,45

Малер спря лодката при кея на остров Гредьо в шест без петнайсет. Забърза напред към магазина и успя да влезе вътре няколко минути преди да го затворят. Купи мляко с дълъг срок на годност, консерви със супа и няколко различни соса. Макарони и тортелини. Хляб и сирене крема.

Напълни тубите с прясна вода от чешмата зад магазина. В този миг си спомни, че на брега имаше количка с надпис „Магазин за хранителни стоки «Гредьо»“. Едва сега разбра за какво я използваха хората. Зачуди се как да постъпи — дали да се върне и да я вземе, или да се опита сам да свали двете четирийсетлитрови туби и торбите с храна.

Спря се на втория вариант.

След още четирийсет минути преполови пътя до пристанището — налагаше се да спира и да си почива на всеки две-три минути. Тогава реши да отиде за количката. С нейна помощ стигна при лодката за десет минути.

Минаваше седем и започна да мръква. Все още можеше да види гологлавото слънце да наднича над върховете на дърветата, но и то бързаше да се скрие. Нямаше време. Нямаше да може да намери обратния път в мрака, и то без карта. Натовари торбите и тубите в лодката, но отново се видя принуден да си почине, за да не получи сърцебиене.

След това се помоли набързо на Бог и дръпна връвта на мотора, който запали веднага. Подкара лодката към бензиностанцията, но установи, че е затворена. Завърза я, без да спира мотора, и огледа помпите. Нямаше автомат за банкноти или банкови карти. Можеше да купи гориво само ако се върне в магазина. Вдигна тубата за бензин и я разклати — беше наполовина пълна.

Погледна към пътя, водещ до магазина. Нямаше сили да го извърви отново.

Наличното гориво със сигурност щеше да му стигне, за да се върне на острова, но не и за да се прибере след това до къщи.

Може би в къщата на острова имаше гориво? Спомни се, че мярна една туба под кухненската мивка. Защо ли не провери дали е пълна? Все пак бензинът нямаше срок на годност. Сигурно щеше да има поне малко. Резерв за извънредни ситуации, като тази в момента. Да, да, нямаше съмнение, че там ще намери гориво. А даже и да греши, винаги можеха да използват греблата.

Положението изобщо не му харесваше. Трябваше да се върне в магазина. Без гориво щяха да бъдат оставени на…

На какво?

На милостта на природата? На произвола на съдбата?

Не, тубата под мивката просто не можеше да е празна.

Малер се качи в лодката и пое напред, далеч от континента и нормалния живот.

В осем и половина стигна до мястото, където трябваше да свърне на юг. Изобщо не му беше познато. От слънцето бе останала една-единствена кървавочервена ивица над хоризонта, а островите изглеждаха съвсем различно на фона на падналия здрач. Все още виждаше антената на остров Маншер, но като че ли твърде надясно.

„Сигурно трябваше да спра по-рано.“

Обърна лодката и се върна по същия път, откъдето бе дошъл. Все още не можеше да се ориентира. Светлината съвсем угасна. Стана му още по-трудно да преценява разстоянията. Как да различи един голям остров от няколко малки?

Захапа кокалчетата на пръстите си.

Нямаше морска карта, нямаше резервно гориво. Можеше да се ориентира само ако види познатите си острови, но те сякаш се бяха провалили вдън земя.

Намали скоростта, доколкото смееше. Не искаше моторът да изгасне. Опита се да се успокои и да огледа островите. Мислено се върна назад по същия маршрут, по който беше дошъл. Докато следваше пътя на фериботите, не можеше да се загуби. Отново се огледа. Фериботът от Финландия се приближаваше, целият осветен от безброй лампички. Движеше се доста бързо.

Не му се искаше да напусне морския път, но фериботът го принуди. Тръгна бавно към най-близките острови. Ако се сблъскат, никой няма да обвини капитана на големия съд. Малер нямаше дори фенер.

Фериботът премина. В осветените прозорци се мяркаха щастливи лица. Искаше му се да е при тях. Да влети през някой люк, да кацне на бара и да пие, докато съвсем изпразни портфейла си. Да слуша глупави поп-песни и да се заглежда по момичета, които никога не биха се съгласили да му правят компания. Можеше дори да попадне на някой самотен естонец, който да му разкаже тъжната си история, преди алкохолът да помътни съзнанието му с булото на прошка и забрава.

Светлинните на ферибота изчезнаха в далечината и Малер отново остана сам в мрака.

Погледна часовника. Минаваше девет. Повдигна тубата за бензин. Беше почти празна. Двигателят изпухтя, но продължи да боботи, когато Малер я остави обратно на дъното.

„Няма нищо фатално“ — опита се да си внуши той.

В краен случай щеше да му се наложи да прекара нощта на някой остров. Винаги можеше да продължи на следващата сутрин с греблата. Може би бе най-добре да го стори веднага, докато все още имаше малко бензин.

Ана и Елиас сигурно щяха да се притеснят, но щяха да се справят и без него.

Не, вероятно дори щяха да се зарадват.

Завъртя руля и насочи лодката към най-близкия остров.