Йон Айвиде Линдквист
Когато мъртвите се пробудят (32)

15 Август

Спешни изследвания: експеримент 3 (спиране на вливането)

(До Министерството на труда и социалните грижи — конфиденциално)

Вливането на хранителни вещества на пациента 260718–0373 Бенгт Андершон бе прекъснато на 15.08.2002 година в 08,15 часа.

Системите със солен и захарен разтвор бяха премахнати с цел проследяване реакцията на пациента.

Към 09,15 часа няма признаци за подобряване на цялостното състояние на пациента. ЕКГ — права линия. ЕЕГ — без промяна.

В 09,25 часа бяха забелязани серия спазматични пристъпи. Те продължиха около три минути, след което пациентът се върна в предишното си състояние.

До 14,00 часа не бяха констатирани нови гърчове или каквито и да било други реакции.

Изводът е, че соленият и захарният разтвор са безполезни. Слабите жизнени показатели на пациентите нито се покачват, нито се понижават.

(Из програмата „Студио едно“, 16,00 часа)

Журналист: … резултати показват, че пробудените нямат нужда от храна. Професор Халберг, как учените са достигнали до този извод?

Ленарт Халберг: Самите изследвания все още са секретни, но предполагам, че просто са спрели да им вливат солен разтвор, за да проследят реакцията им.

Журналист: Това позволено ли е?

Ленарт Халберг: Да не забравяме, че в чисто юридическо отношение пробудените все още се намират в един вид сива зона. Мисля, че ще мине доста време, преди да получим напътствия как да се отнасяме с тях в етичен план. Освен това все още не можем да изключим възможността от разпространяване на евентуална зараза, което ни дава… определени правомощия.

Журналист: Как е възможно някой да живее без храна?

Ленарт Халберг: (смее се) Да, точно това е въпросът. Преди една седмица щях да ви отговоря, че е невъзможно от физиологическа гледна точка, ала сега… Бихме могли да предположим, че съществува източник на енергия, който все още не познаваме.

Журналист: Какъв би могъл да е той?

Ленарт Халберг: Нямам никаква представа.

(„Дагенс Нюхетер“, Дебат)

(Откъс от статията „Могат ли мъртвите да ни помогнат?“ от Ребека Лильевал, професор по философия в Лундския университет)

… досега непозната възможност да разгадаем тайните на живота. Трябва ли да прилагаме към „пробудените“ същите етични правила като към „нормалните“ пациенти?

Сегашното ни законодателство ни дава съвсем прост отговор на този въпрос: „Не.“ Всеки човек, обявен за починал, попада извън границите на закона, с изключение на правото му да не бъде поругаван след смъртта. В този случай обаче не е сигурно, че и това право може да бъде спазено.

Вероятно законът скоро ще бъде променен, за да обхване и пробудените. Може да ви прозвучи цинично, но докато това не се случи, те могат да бъдат подлагани на тестове и експерименти, които впоследствие ще се окажат забранени. Според мен лекарите трябва да бъдат поощрявани да се възползват от момента.

Евентуалните страдания, причинени на пробудените, следва да бъдат съпоставени с ползата, която ще извлече от тях цялото човечество. През последните два дни в Стокхолм починаха 65 души, без да се събудят. За това време в целия свят са умрели 300 000 души.

Затова едва ли мога да бъде обвинена в неетичност заради мнението си, че изследванията на малцината пробудени са нужни, за да можем да предотвратим случаите на преждевременна смърт в бъдеще.

Нима не си струва да платим тази цена?

(„Дагенс Нюхетер“, читателско писмо)

Аз съм един от хилядите роднини, които вече втори ден очакват ясна информация за това, какво ще се случи с нашите мъртъвци. Кому е нужна подобна тайнственост? Какво се опитват да скрият?

Като верен поддръжник на Социалдемократическата партия трябва да призная, че съм дълбоко разочарован от поведението на правителството. Убеден съм, че не съм единствен, и това определено ще се отрази на вота ми на предстоящите след месец избори. Разговарях с много хора и всички са на едно и също мнение — ако правителството не е в състояние да ни осигури начин да се срещнем с близките си, то трябва да си отиде.

(„Експресе“, Розата на деня)

Розата на деня е за всички онези лекари, медицински сестри и полицаи, които благодарение на бързите си действия успяха да приберат мъртвите от улиците.

Едва ли само аз мисля, че би било ужасно неприятно да ги оставят да се разхождат наоколо.

Хиляди благодарности!

(Из „Документите отвътре“, СВТ 1, 22,10)

Журналист: Вера Мартинез, през изминалите дни работехте като медицинска сестра в болница „Дъндерид“. Доколкото разбирам, персоналът често се е сменял?

Вера Мартинез: Да, в общи линии всички, които са на работа там в момента, са наети от фирми за набиране на кадри. Никой друг няма сили да продължи. Щом в някоя стая се събере по-голяма група от пробудени… човек изпада в шок. Връхлитат те странни мисли и чувства, някой сякаш те принуждава да помагаш, но накрая вече не смогваш.

Журналист: Включихте ли им метрономи, които като че ли ги успокояваха?

ВМ: Не ни остана нито един. Разглобиха ги всичките. Успяхме да ги залъжем за ден, но след това… Ами да, разглобиха ги. Сега опитваме с по-стабилни предмети… Които също се движат.

Журналист: Как според вас следва да се постъпи?

ВМ: Трябва да ги разделим. Не може да останат в болницата. Силите ни са на привършване.

Журналист: Карин Пил, вие работите като експерт към Министерството на труда и социалните грижи. Доколкото разбирам, планирате да преместите пробудените?

Карин Пил: Както Вера вече каза, ситуацията започва да излиза от контрол. От вчера работим върху едно временно решение, но засега не мога да разкрия подробности.

(„Сутрешно ехо“, 21,00)

Десните партии внесоха общ вот на недоверие срещу правителството. Подобен ход бе напълно неочакван в навечерието на предстоящите избори, но лидерът на партията на модератите обясни действията им по следния начин:

Партиен лидер: Да, действията ни могат да бъдат определени като извънредни. Но никой не може да отрече, че подходът на правителството към проблема е изключително непрофесионален. Няма никакво съмнение, че роднините на пробудените имат право да се срещнат с тях.

Коалиционните партньори на правителството все още не са дали гаранции, че ще продължат да го подкрепят.

Спешни изследвания: опит 5 (разложение)

(До Министерството на труда и социалните грижи, конфиденциално)

Регулирането на температурата на пациент с номер 320114–6381 Грета Рамберг бе прекъснато на 15 август 2008 в 9,00 часа.

Пациентката бе изолирана в отделна стая. Температурата на въздушната струя на климатика постепенно бе увеличена до деветнайсет градуса.

Пациентката бе под постоянно наблюдение с цел откриването на симптоми на ускорено разложение на тъканите. Тъй като такива не се появиха, температурата бе покачена до 25 градуса.

Към петнайсет часа нямаше осезаемо влошаване на състоянието на пациентката. Анализът на чревната флора показа, че за момента бактериите в тялото на жената са спрели да се размножават.

Все още не можем да обясним този феномен, но изводът ни е, че телата на пробудените не се нуждаят от охлаждане, каквото е съществуващата практика.

(„Сутрешно ехо“, 22,00)

… властите потвърдиха, че загиналият в станцията на метрото в близост до болница „Дъндерид“ е Стен Бергвал, един от главните лекари, работещи там. Полицията няма подозрения за извършено престъпление.

(Електронно писмо до централния офис на верига магазини за играчки „БР“)

… с настоящото писмо бихме искали да потвърдим поръчката на 5000 (пет хиляди) екземпляра с артикулен номер 3429–21.

Молим ви да изпълните поръчката ни по възможно най-бързия начин. Транспортните разноски са без значение. Ако е възможно, бихме желали стоката да бъде изпратена с въздушна поща…

(„Сутрешно ехо“, 23,00)

Целият персонал вече напусна болница „Дъндерид“. Пред различните входове има скупчени автомобили с военна маркировка. За момента няма информация за случващото се, но министър-председателят насрочи пресконференция за утре в седем часа сутринта…