Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пазители на скритите проходи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Crimson Sky, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2018)

Издание:

Автор: Джоел Розенберг

Заглавие: Пурпурно небе

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 954-17-0212-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4555

История

  1. — Добавяне

Глава 24
Сбогуване

Ториан Торсен местеше поглед по лицата на всички.

— Значи имам думата ви, на всеки един от вас. Нали няма да правите опити да ме проследявате? — Той срещна погледа на младия Ториан, без да мигне. Той щеше да бъде ключът.

— Имаш думата ми, татко — отвърна той. — Аз… ако смятах, че има някакъв друг начин…

— Би спорил с мен тук и сега, а нямаше да ми дадеш дума, която по-късно да нарушиш. — Той стисна устни. — Веднъж преди съм прекрачвал тържествено дадена клетва. Не мисля, че ще ти се отрази добре тормозът, който трябва да преглътнеш по-късно.

Това бе лъжа, но напълно правдоподобна лъжа. Това, че поруга клетвата си дадена на Стоманения Род, го притесняваше всеки ден, при това години наред, докато една слънчева сутрин не се събуди до Карин и не разбра, че има неща, които са много по-важни за него, отколкото честта, която бе предал.

По начина, по който постъпи, бе паднал в очите както на баща си, така и на бащата на баща си, но какво пък, така е било писано.

Стараеш се да запазиш онази чест, която ти е останала, но сам преценяваш къде свършва честта и къде започват по-важните неща. Орфиндел не заслужаваше всичко онова, което му причиняваха, и Ториан дел Ториан го бе измъкнал в момент, който самият той определяше като момент на слабост, момент, в който бе нарушил дадена клетва, бе престъпил честта си. А пък кражбата на златото на Негово Топлейшество бе — как казваха тук? — да покриеш тортата, не, крема на тортата. Точно така, кражбата тогава бе кремът на тортата.

Младият Ториан кимна.

— Да, щях да споря с теб, но преди това нямаше да съм се заклел. Ще остана тук.

Джеф Бйерке попипваше мустаците си.

— Тая работа никак не ми харесва, но май нямам друг шанс. Имаш думата ми, Ториан. — Двамата с Джеф се здрависаха, след което полицаят се тръшна на канапето и избягваше да го поглежда.

— Мен хич не ме гледай. Нямам никакво намерение да тръгвам след теб. — Били Улсън сви рамене. — Мили боже — каза той и повдигна малкия си пръст. — Аз съм келнер, не съм нито идиот, нито герой — каза той. — Не че между двете има кой знае каква разлика.

— Няма — очите на Маги бяха мокри. — Нищо няма да ти обещая…

— Маги. — Ториан дел Ториан пое ръцете й и ги стисна здраво.

Колко жалко; щеше да е прекрасно да я гушне и подържи до себе си, докато тя държеше детето на младия Ториан в ръце. Момченце, още един Ториан. Щеше да е наистина чудесно, но кой знае защо, бе сигурен, че ще бъде не по-малко щастлив, ако бебето бъдеше момиченце.

— Пази го — каза тихо той с наведена до ухото й уста. — Не чакай прекалено дълго, преди да го накараш да се ожени за теб — шептеше той. — Животът е прекалено кратък, мой кръвни братко; наслаждавай се на сладостта му, докато можеш, и не го изпускай.

Тя се притисна към него и в първия момент не отговори, но след това го отблъсна и кимна.

— Обещавам — каза тя, а кривата й усмивка разкри, че се е съгласила и с двете неща, които той бе поискал от нея.

Погледна първо на едната страна, след това и на другата и отново се извърна към Ториан. „И нея ще пазя“ изрече само с устни тя и скръсти ръце на гърдите си, сякаш му даваше дума, че ще изтръгне сърцето си, преди да наруши дадената вече дума.

Ториан дел Ториан кимна.

— Може би ще се видим по-късно — каза той.

Обърна се и тръгна към вратата, заслиза по стълбите и излезе в нощта.