Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 99 francs, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Анна Стоянова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- gdi009 (2011 г.)
- Разпознаване и корекция
- sam (2011 г.)
- Форматиране
- yanosh.k (2012 г.)
- Допълнително коригиране и форматиране
- NomaD (2017 г.)
Издание:
Автор: Фредерик Бегбеде
Заглавие: 9,99 лв.
Преводач: Анна Стоянова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: Френски
Издание: Първо
Издател: Издателство „Пулсио“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Тип: роман
Националност: френска
Редактор: Милко Стоянов
Художник: Стефан Касъров; Яна Блажева
ISBN: 954-91389-1-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2622
История
- — Добавяне
4.
ГРУБО КАЗАНО, планът им беше да разрушат горите и да ги заместят с коли. Това не беше съзнателен, замислен проект. Беше по-страшно. Те не знаеха накъде отиват, но вървяха натам, тананикайки си, а след тях се лееше потоп (или по-скоро киселинни дъждове). За първи път от съществуването на планетата, хората имаха една и съща цел: да печелят достатъчно пари, за да приличат на образа от рекламата. Останалото беше без значение, те нямаше да са тука, за да понесат последствията.
Нека направя едно малко уточнение. Аз не се самокритикувам, не правя и психоанализа на публиката. Пиша изповедите на едно дете на хилядолетието. Употребявам думата изповед в католическия й смисъл. Преди да си замина, търся спасение за душата си. Нека да си припомним думите от евангелието на Лука: „В небесата ще има повече радост за един грешник, който моли за прошка, отколкото за деветдесет праведни, които нямат нужда от разкаяние.“ Отсега нататък, единственият човек, с който се наемам да подпиша безсрочен договор, е Господ.
Моля да бъде отбелязано, че се опитах да се противопоставя, дори да знаех, че участието ми в техните събрания е вид сътрудничество. Това, че приемаш да седнеш на тяхната маса, в тяхната гнусна мраморна климатизирана стая, те прави съучастник в общото промиване на мозъци. Войнственият им речник ги издава: те говорят за кампании, за мишени, за стратегии, за импакт. Те планират обективни цели, първа вълна, последвана от втора вълна. Те се страхуват от канибализацията на собствените си марки и се отказват от вампирството. Казаха ми, че в Марс (фабрикантите на шоколадови изделия с името на Бога на Войната) разделяли годината на 12 периода от по 4 седмици; те не казват 1-ви април, а „П4 С1“! Те са военни, които водят Третата Световна Война. Нека все пак ви припомня, че — ако рекламата е вид техника за мозъчна интоксикация, открита от американеца Албърт Ласкър през 1899 — тя най-вече е била развита по много ефективен начин от така известния Йозеф Гьобелс, който през тридесетте я използва превъзходно за да убеди германския народ да изгорят всички евреи. Гьобелс е един виден идеолог-редактор: „DEUTSCHLAND UBER ALLES“, „EIN VOLK, EIN REICH, EIN FUHRER“, „ARBEIT MACHT FREI“… С рекламата шега не бива — никога не го забравяйте.
Разликата между „консумирам“ и „изяждам“ не е много голяма.
В един момент повярвах, че мога да бъда зрънцето в ангренажа. Въстанник в корема на звяра; войник на първа линия в пехотата на глобалния пазар. Казвах си: „Не можеш да промениш траекторията на един самолет отвънка, промяната идва отвътре, както казва Грамши“ (Грамши е по-готин от Троцки, нищо че проповядват едно и също). Можех да цитирам Тони Блеър или Даниел Кон-Бендит. Отвътре можех да свърша мръсната работа. През 1968 година хората първо правеха революцията, после продължиха с рекламата. Аз исках да направя обратното.
Представях си се като един либерален Че Гевара, един разярен протестант с яке Gucci. Ето на, бях подполковник Gucci! Супер марка. Запомня се добре. На пръв поглед виждам само два проблема:
1) Gucci почти се римува с „дуче“
2) най-големият революционер на 20-ти век не е Че Гевара, а Михаил Горбачов.
Имаше вечери, когато в моя огромен апартамент мислех за бездомните и не можех да заспя. Всъщност, коката ме държеше буден. Металният й вкус се качваше в гърлото. Мастурбирах в мивката, преди да глътна приспивателно. Събуждах се към обяд. До себе си вече нямах жена.
В началото ми се искаше да правя само добро. Това не стана възможно поради две причини: защото ми попречиха и защото се предадох. Хората с най-добрите намерения винаги се превръщат в чудовища. Днес вече зная, че нищо няма да се промени, невъзможно е, прекалено е късно. Не може да се бориш срещу един навсякъде присъстващ, виртуален и безболезнен противник. Противопоставям се на Пиер дьо Кубертен и твърдя, че в наши дни най-важното е да не взимаш участие. Трябва да изчезнеш — като Гоген, Рембо или Кастанеда. Това е всичко. Да изчезнеш безследно на остров е Анжелика, която маже с плажно олио циците на Жулиана, която ти смуче кура. Да си засадиш марихуана в градината, надявайки се, че ще умреш преди края на света. През Третата Световна Война марките спечелиха срещу човеците. Характерното за Третата Световна Война е, че всички страни са губещи. Ще ви кажа една скандална тайна: Давид никога не е побеждавал Голиат. Бях наивник. Невинността не е качество, което може да придобиете в тази корпорация. Добре се хванах в капана им. Това е единствената ми прилика с вас.