Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (30)

4.

ТАМАРА ИЗГЛЕЖДАШЕ така, сякаш цял живот се е занимавала с актьорско майсторство, което — като се замисли човек — си беше почти така. Професията на кол-гърла е далеч по-добра подготовка за актриса, отколкото актьорските студиа. Сваля обектива, яде киселото си мляко с такава сладост, като че ли целият й живот зависи от това. Никога не е изглеждала по-сияйна, отколкото в тази изкуствена средиземноморска трева, пренесена във Флорида.

— She’s THE girl of the new century^[1], заявява осъдително местен продуцент на момичето, което снима „making of“. Мисля, че той иска: 1) да я представи на Джон Казабланка от Elite, 2) да я чука отзад. Може би не в този ред.

Преди да инвестираме в медиатичното пространство, ние навлизаме на чужда земя. Кампанията Слабѝна ще се върти на екрана до 2004 и ще бъде на билбордове, на ракети, в женската преса, плакати на местата на продажба, промоционални брошури, игри с плажни конкурси, трактове за дистрибуторите, интернет сайтове, промо-щендери и купони с отстъпки при представяне на доказателство за покупка. Тамара, ти ще си навсякъде, ще направим от теб емблемата на лидера за киселите млека без мазнини в цялото Шенгенско пространство.

Пием коктейли Cape Cod, като си говорим за Аспен с гримьорката. Разминаваме се с няколко кльощави крави (така наричаме анорексичните момичета, тип гръндж, които търсят своя герой по „Уошингтън Авеню“). Пред къщата на Джани Версаче симулираме смърт след престрелка. Туристите ни снимат как се въргаляме на земята. Въргаляме се в белите пердета на хотел Delano: Тамара става Шехерезада, а аз Каспар, добрият дух. Около нас хората са толкова нарцистични, че правят любов само със себе си. Как изглежда сполучливият ден в Маями? Една трета ролери, една трета екстази, една трета мастурбация.

На снимачната площадка тревата отново жълтее от слънцето. За да позеленее, декораторките я пръскат с оцветител за храна. Тази вечер на площада на „Линкълн Роуд“ ще има битка на drag-queens: върху монтиран ринг те ще си скубят перуките. „Nothing really matters“, пее Мадона. Тя прави добро резюме на проблема. Обичам Тамара, обичам и Софи; със заплата на творчески директор спокойно мога да имам и двете. И все пак няма да приема предложение, което изцяло отрича първата страница на тази книга, там, където писах: „Пиша тази книга, за да бъда уволнен“. Или ще го поправя и ще напиша: „пиша тази книга за да ме повишат“… Тамара прекъсва мислите ми:

— Какво искаш: кафе, чай, или мене?

— И трите в устата ми. Кажи ми, Тамара, коя е твоята най-любима реклама?

— „LESS FLOWER. MORE POWER“ Това е слоганът на New Beetle на Volkswagen.

— Не се казва „слоган“, казва се „хедлайн“. Запомни го добре, ако искаш да те сменя.

Прекарваме следобеда пред видео монитора Sony, който показва всеки заснет кадър: Тамара на терасата, Тамара на стълбите, Тамара в градината, Тамара в общ план, Тамара в крупен план, Тамара естествено изкуствена, Тамара гледа камерата, Тамара дегустира продукта (отваряне на фолиото, падане на лъжицата в кофичката, устна наслада), Тамара и нейния вълнуващ лакът, Тамара и нейните цици като на картинка Тази Тамара, която аз предпочитам, ми е резервирана това е Тамара гола, само с прашки, на терасата на моята стая, с пръстен на палеца на левия й крак и татуировка „роза“ над дясната й гърда. Тази, на която посмявам да кажа:

— Не искам да правя любов с теб, ги ме омагьосваш. Мисля, че те обичам, Тамара. Имаш големи крака, но те обичам. По-добра си с компютърните корекции, отколкото на живо, но те обичам.

— Познавам много лоши, които се преструват на добри, но ти си много рядък екземпляр: един добър, който се преструва на лош. Целуни ме, този път е безплатно.

— Ти си моята забранена мечта, моето единствено мъчение и моята единствена надежда. Ти си моята единствена музика, която кара звездите да танцуват върху дюните.

— Пак думи, винаги думи.

 

 

Кадърът с опитването на продукта винаги е най-гадната работа: след закуска, когато слънцето пече най-силно, милата мароканка трябваше да симулира около двайсетина пъти екстаза, след като вкарва в устата си пълни лъжици със Слабѝна. След няколко заснети кадъра, на нея й се гадеше. Асистентката донесе съд, в който тя плюеше киселото мляко, веднага след като Енрике извикваше: „Стоп!“ Ето, това е една малка тайна, която споделям с вас, не я раздухвайте много: всеки път, когато виждате един актьор да се наслаждава на хранителен продукт, знайте, че никога не го гълта, а изплюва продукта в специален съд, предназначен за това, веднага след като камерата спре да снима.

Чарли и аз седим на пластмасови столчета, с килограми junk-food за единствена компания. На всички снимки на рекламни клипове, винаги е един и същи цирк: паркират творците в някой ъгъл, като ги глезят с видима неприязън и се надяват, че няма много да си отварят устата под претекст, че са автори на кампанията. Чувстваме се унижени, ненужни и глезени със сладкиши, накратко, още по-нещастни от обичайно.

Ние ще станем богати и несправедливи.

Ние ще уволним старите си приятели.

Ние ще си играем на топло и студено, за да тероризираме всичките си подчинени.

Ние ще си присвояваме идеите на по-нисшестоящите.

Ние ще се срещаме с млади режисьори, за да смучем пресните им идеи, като ги караме „да се подготвят добре“, след което зад гърба им сами ще свършим работата.

Ние ще отказваме да пускаме в отпуска служителите, преди да сме си взели нашата на островите Морис.

Ние ще бъдем мегаломани и безскрупулни.

Ние ще запазваме най-добрите бюджети за рекламни кампании за нас, а най-хрускавите ще даваме на творците на свободна практика, за да депресираме всички с безсрочен договор.

Ние ще настояваме портретите ни да бъдат в бизнес страниците на Figaro, a после журналистката ще бъде уволнена, ако материалът не е достатъчно хвалебствен (като заплашваме Figaro да не купуваме повече страници за реклама).

Ние ще олицетворяваме новата вълна във френската реклама.

Ние ще платим на някое пресаташе, за да каже на страниците на Strategies^[2], че:

„трябва добре да се различава концепция от перцепция“.

Ние ще употребяваме много често глагола „овластен съм“ (в юридическия смисъл на думата).

Ние ще бъдем свръхзаети и ще е невъзможно да се доберат до нас; за да се срещнат с нас, ще трябва да чакат поне по три месеца (за да могат да се насладят на арогантната секретарка, която в последния момент ще отложи срещата)

Ние ще закопчаваме ризите си до последното копче.

Ние ще предизвикваме нервни депресии, парче по парче. Ще говорят лошо за нас, но никога пред нас; защото ще се страхуват.

Ние няма да се камуфлираме със зелени клонки, но всичките ни близки ще престанат да ни виждат.

Ние ще бъдем страшилища и хиперненужни.

Ние ще дърпаме конците на модерното общество.

Ние ще оставаме „на сянка“ дори „в пълна светлина“.

Ние ще бъдем горди да сме толкова важни и безотговорни.

 

 

— Доволни ли сте от грима?

Нашият мечтателен делир е прекъснат от гримьорката, която има нужда от обстойното ни мнение. В подходящия момент, тя ще бъде назначена за шеф на гримьорките на R&W, защото прозря важната ни роля, още преди да бъдем назначени.

— Нещо съвсем естествено би било прекрасно, казва Чарли с повелителен тон, тя трябва да има здравословно-уравновесен-динамично-автентичен вид.

— Ок, само ще сложа малко glossy^[3] блясък на устните, няма да пипам тена й, тя има прекрасна кожа.

— Не glossy — настоява Чарли с необходимата сигурност на един бъдещ шеф, аз предпочитам shiny^[4].

— Разбира се, shiny е по-добре от glossy — побързвам да наддам — иначе рискуваме да нарушим цветовата хармония.

Гримьорката се отдалечава с уважение от тези експерти в грима на устните — явно професионалисти, пред които евтините номера не минават. Остава само да се правим на сноби пред кулинарната стилистка и всичко ще върви по мед и масло.

Тамара подпалва целия екип. Всички я обожаваме, разменяме си съучастнически намигвания пред нейната величествена красота. Можехме да бъдем щастливи, ако не прекарвах времето си в мисли за друга жена. Защо трябва винаги да желая хората, които не са тук? От време на време, Тамара слагаше ръце върху лицето ми, действаше й успокоително. Имах нужда от доза лекота. А ето какво би могло да ни осигури резервен вариант за слоган: „СЛАБЍНА. ВСЕКИ ИМА НУЖДА ОТ ДОЗА ЛЕКОТА.“ Записвам я, кой знае, може и да послужи.

— Какво реши, ще приемеш ли всички тези пари, които ти предлагат?

— Парите не правят щастието, Тамара, и ти го знаеш много добре.

— Благодарение на теб, сега го знам. Преди не бях сигурна. За да знаеш, че парите не правят щастието, трябва да си минал и през двете: парите и щастието.

— Искаш ли да се ожениш за мен?

— Не, всъщност… да, само при условие, че на сватбата ни ще има хеликоптер, от който ще валят червени рози.

— А с белите какво ще правим?

— Ще ги изядем!

Защо ли свежда погледа си? И двамата сме притеснени. Взимам ръката й, украсена с фигури от кана.

— Какво има?

— Не си мил, като си толкова мил. Предпочитах, когато се преструваше на лош.

— Но…

— Стига. Знаеш, че не ме обичаш. Бих искала да бъда несериозна като тебе, само че на мене ми писна да играя, знаеш ли, мислих дълго и ми се струва, че бях дотук. С парите от клипа на Слабѝна ще мога да си купя малка къща в Мароко, трябва да отгледам дъщеря си, оставих я при майка ми, а тя ми липсва толкова много… Слушай ме внимателно, Октав, трябва да намериш годеницата си и да се грижиш за детето ви. Тя ти е направила най-хубавия подарък: приеми го.

— Мамка му, ама какво ви става на всички? Щом станем добри с вас, веднага започвате да говорите за бебета! Вместо да отговорите на въпроса какъв е смисълът на живота, вие предпочитате да възпроизведете проблема!

— Престани с твоята евтина философия. Не трябва да се шегуваш с това. Моята дъщеря няма баща.

— Е, и? Моят баща също не се е грижил за мен, не ме е отгледал, ама не го драматизирам!

— Чакай, вглеждал ли си се в себе си? Изоставяш гаджето си, което носи в утробата си твоето дете, за да прекарваш нощите си при проститутките!

— Да, добре… но поне съм свободен.

— Свободен?! Ти бълнуваш! Не това, Октав, не ти! Nadinamouk! Прекалено си второто хилядолетие! Погледни ме в очите, казах очите. Детето, което ще се роди, МОЖЕ да има татко. За първи път в живота си можеш да послужиш за нещо. Колко дълго ще издържиш така, да се влачиш по долнопробни клубове, да слушаш едни и същи вулгарни шеги, разказвани от едни и същи дебилни безпомощни рапони. Колко време, мамка му? Това ли наричаш свобода, Глупако?

Има психотерапевти по 150 евро на сеанс, Тамара е моралистка за 460 евро на час.

— Разкарай се с тъпите ти моралистични уроци!

— Престани да си толкова агресивен или ще спукам кръвоносен съд. Моралът може да изглежда старомодно, но това е най-доброто нещо, което сме открили за да различаваме доброто от злото.

— Е, и? Предпочитам да бъда гадняр, но свободен, отколкото етичен, но затворник! „Свободни човече, завинаги ще тачиш горчивината!“. Разбирам какво искаш да ми кажеш, но представи си, че семейното щастие е още по-патетично от една тъпа похотлива история, разказана от един пиян загубеняк в шест сутринта, чаткаш ли? И как искаш да се грижа за едно дете, като се влюбвам на всеки две минути, мамка му? Упс.

Точно тук прекрачих основно правило с Тамара: само тя има право да използва псувнята „мамка му“, ако някой друг го направи, тя го приема като обида. Тя се разплаква. Опитвам да замажа положението.

— Недей да плачеш, извинявай. Ти си светица, казвал съм ти го сто пъти. И без това бях единственият мъж, който плаща на курвите без да спи с тях, а сега съм и единственият, който разрева една от тях. И това ако не е постижение. Подай ми мобилния, веднага трябва да предупредя Книгата на Рекордите, ало, да? Свържете ме с рубриката „Най-непохватния мъж“, ако обичате.

Победа: тя леко се усмихва; гримьорката само трябва да оправи спиралата за очи. Продължавам с автоанализата:

Мила моя емигрантска любов, обясни ми само едно-единствено нещо: защо в момента, в който обичаме една жена и всичко върви по мед и масло, тя пожелава да ни превърне в детегледачки, иска да постави между нас една армия с дечица, за да реват в краката ни и за да ни пречат да оставаме насаме? Нима е толкова ужасяващо да останем само двамата? Аз бях доволен да си бъдем просто двойка DINK (Double Income No Kids — Двоен Доход Без Деца), защо да се превръщаме във FAMILLE^[5]? Не намираш ли за жалко това да имаш деца? Всички тези романтични двойки, които говорят само за ако? За секси ли ги намираш братята Галахър, които избърсват децата си? Трябва да си лайнолюб, за да харесваш това! На всичкото отгоре няма място за бебешка седалка в моето BMW Z3!

— Ти си жалък. Ако майка ти не е имала деца, сега нямаше да си тук да бълваш тези идиотщини.

— Нямаше да е кой знае каква загуба!

— Затваряй си устата!

— Ти си я затваряй!

— И ПОСЛЕ ПРЕСТАНИ С ТВОЙТЕ УДИВИТЕЛНИ ЗНАЦИ!!!!! — изкрещява тя, подсмърчайки.

Духа си носа. Боже, колко е красива, когато плаче. Ако мъжете причиняват толкова мъка на жените, то е, защото те са толкова красиви, когато плачат.

Тя повдига тавата си и намира думите, които да ме убедят.

— Може да продължим да се виждаме по-полека.

Да живее тоя морал! Блез Паскал го е казал: „Истинският морал е този, който не взема на сериозно морала“. И докато поемах сълзите й с моята сламка от Seven Up, и двамата си мислехме за едно и също нещо.

— Знаеш ли защо между нас никога няма да се получи?

— Да, знам, — отговорих. — Защото аз не съм свободен, а ти си прекалено свободна.