Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (12)

1.

ТАЗИ ВЕЧЕР е една от безсънните. Откакто Софи си тръгна, уикендите винаги са тъпи. Страдаш от недостиг на сяра. Гледаш предаването The Grind по MTV. Хиляди момичета в бикини и прекалено къси тениски, шават по огромния подиум на пистата на открито небе, без съмнение някъде в South Beach, Miami. Чернокожи мускулести мъже търкат в тях коремите си от квадратни шоколадови лъскави плочки. Концепцията на предаването е пластична красота и техно пот. Бъди вечно на 16 години. Трябва да си красив, млад, със спортно тяло, с тен, засмян и ритмичен. Подчинен и дисциплиниран, твоето задължение под слънцето е да се забавляваш. Задължително е също така да носиш дрехи по теб. The Grind — това е един друг свят — райският плаж, танца на невинността. Което е доста иронично взимайки пред вид английското значение на думата „Grind“, МЕЛАЧКА. Тази предписана младост ти напомня на Триумфа на Волята на Лени Рифенстал или на скулпторите на Арно Прекер.

От време на време, момиче на заден план, което не знае, че камерата го снима, се прозява изтощено. В момента, в който забелязва обектива на камерата, тя отново става предизвикателна и започва да се прави на порнозвезда, да смуче пръстите на ръцете си с фалшиво невинно изражение. Цял един безкраен час ти съзерцаваш този балнеоложки фашизъм, смъркайки линийки кокаин. За да не тече кръв от носа ти, поставяш пудрата върху огледалце и внимателно я стриваш с кредитната ти карта. Превръщаш кристалите в пудра захар. Колкото по-фина е пудрата, толкова по-малко дразни кръвните съдове. Животът ти се движи по релси.

Смъркаш я със сламка от масивно злато, отмяташ глава назад, за да предизвикваш колкото се може по-малко синусите ти. Чувстваш вкуса в гърлото, изпиваш на екс голяма водка с тоник, за да спреш кихането. Заедно с хремата, която се дължи на алергията, развиваш нова болест: хремата на коката (ноздри с некроза, течащ нос, тикове на ченето, разядена кредитната карта). Така прекарваш уикенда, като полет над себе си.

Лека-полека видя как наркотиците се приближават към тебе. В началото само чуваше да се говори за тях:

— През целия уикенд бях с Корин^[1].

После приятели ти предложиха да пробваш:

— Искаш ли нещо за нослето?

После приятели на твоите приятели ти станаха дилъри.

Последва смърт за единия, и затвор за другия. В началото взе само да пробваш, ей така от време на време, след това като добавка към секса през уикендите. После, за да пробваш да се забавляваш и през седмицата. После забрави, че служи за забавление и започна да взимаш всяка сутрин, за да останеш нормален. И ти се сере, ако е мешана с разслабително, а носа ти те подлудява от сърбеж, ако е мешана със стрихнин. Не се оплакваш: ако не смъркаше кока, щеше да скачаш на ластик облечен в зелен фосфоресциращ комбинезон, или да караш ролери с гротески наколенки, или да ходиш на караоке в китайски ресторант, или да изповядваш расизъм заедно със skinheads, или да имаш психоаналитик диван, или да играеш покер с лъжци, или да сърфираш по интернет, или да си садо-мазо, или да си на диета, или да си алкохолик, или да се занимаваш с градинарство, или да практикуваш екстремно ски спускане, градска филателия, буржоазен будизъм, джобна мултимедия, „направи си сам“ курсове с група, анални оргии. Всеки има нужда от хоби, за да отпуска така да се каже, ти знаеш обаче, че това е вид защитна реакция.

Откакто живееш сам, прекалено често мастурбираш пред видеото. Непрекъснато имаш парченца носни кърпички полепнали по върха на пръстите. Когато разкара Софи, ти все пак й каза, че предпочиташ проститутките.

— Верен съм ти. Ти си единственият човек, на който искам да изневеря.

Каква беше историята? А, да, вечеряхте в ресторант, когато изведнъж тя ти съобщи, че е бременна. Този кадър назад във времето не представлява приятен спомен. Изненадващо от твоята уста излезе един дълъг монолог. Изтърси и това, което всички мъже по света мечтаят да кажат на всички бременни жени:

— Толкова много ми се иска да те напусна… Прости ми… Моля те недей да плачеш… Мечтая само за едно нещо — да се разделим… Да пукна сам като куче… Разкарай се, започни нов живот докато си още млада и красива… Махай се далече от мене… Опитах се, повярвай, направих всичко, за да се получат нещата между нас… Задушавам се, не издържам на щастието… Желая самотата и само временни връзки с жени… Мечтая за ергенски пътешествия в непознати градове… Не мога да отгледам дете, аз самият съм едно дете… Аз съм баща на себе си… Всяка сутрин раждам себе си… Не съм имал баща, как искаш да стана такъв… Не искам любовта ти… Аз…

Прекалено много от изреченията ми започваха с „АЗ“. Софи ми отвърна:

— Ти си едно чудовище.

— Да, аз съм чудовището, което обичаш, а ти си толкова тъпа, колкото годеницата на Франкенщайн.

С един поглед Софи те сканира, става от масата, за да излезе от живота ти без дори да си поеме дъх. Странно, но когато тя излезе плачейки, ти си даваше сметка, че този, който бяга си ти. Вдиша, издиша и почувства „подлото облекчение“, което следва при всички раздели; тогава ти записа на хартиената покривка: „любовните раздели са Мюнхенски договори“, и също: „нежността е страх от раздяла“ и още: „с жените винаги е едно и също: или не ти пука за тях, или те е страх от тях“. Ако ти пука, значи си ужасен.

Когато една жена каже на един мъж, че е бременна, въпросът, който той си задава не е: „Искам ли това дете?“, а „Искам ли да остана с тази жена?“ В крайна сметка, свободата не е нищо друго, освен един лош преходен момент. Тази вечер решаваш да отидеш в твоя любим публичен дом, Biturique Bar. Във Франция бордеите са забранени, и все пак само в Париж има около петдесетина, когато влезеш в един от тях, момичетата те обожават. Всички те имат по две златни качества:

1) Те са красиви.

2) Те не ти принадлежат.

Поръчваш бутилка шампанско, наливаш им, и те започват да галят косите ти, да лижат врата ти, да впиват нокти в ризата ти, да докосват ципа на панталона ти, който се издува, да шепнат деликатни мръсотийки в ухото ти:

— Много си сладък, ужасно ми се иска да ти го смуча. Соня, погледни го само. Колко е красив! Нетърпелива съм да видя изражението на лицето му, когато гълтам спермата му, да усетя ръката му в подмокрените ми гащичките. Клиторът ми вибрира, ела, дай си пръста, усещаш ли как пулсира?

Ти вярваш на всяка тяхна дума. Забравяш, че им плащаш. Дълбоко в себе си знаеш, че Юана се казва Жанин, но не ти пука докато не свършиш. Ти си един задоволен буржоа — петел отишъл на посещение при кокошките на лукса. В подземието на Biturique Bar смучеш силиконови биберони. Ти си тяхното дете. Дългите им езици покриват лицето ти. Оправдаваш се на висок глас:

— Когато ти се спука тръба, викаш водопроводчик. За да построиш къща — добър архитект. Когато се разболееш отиваш при компетентен лекар. Защо само при физическата любов нямаме навик да се допитваме до специалисти. Всички сме проститутки. За 1500 евро, 95% от хората ще се съгласят да преспят с тебе. За по-малко от половината, всяко гадже ще ти духа. Ще се прави на обидена, няма да се похвали на приятелките си, но за хилядарка, можеш да правиш с нея каквото си поискаш. Дори за по-малко. Можеш да имаш когото си поискаш, само въпрос на цена е: ще откажете ли да направите свирка за един милион, десет милиона, сто милиона? В по-голямата част от времето любовта е лицемерна: красивите момичета, уж случайно се влюбват (истински, от все сърце така си мислят те) в мъже фрашкани с пари, способни да им осигурят луксозен живот.

Това не е ли проституция? Естествено, че е.

Юана и Соня, са съгласни с размишленията ги. Винаги са съгласни с твоите остроумни теории. Които си приличат, се привличат: ти също си се продал на Големия Капитал.

В момент, когато единственото нещо, което можеш да изцедиш от мозъка си е следната магарешка мисъл: „Не гледай сламката в ноздрата на твоя съсед, а гредата, която седи в панталона ти“, това са единствените момичета, които могат да те надървят, дори с ноздри задръстени от кока и пишка обвита с презерватив.

Играеш си на провокатор, който е над всичко, но ти не си такъв. Ти не отиваш при проститутките от цинизъм, съвсем не, ти си при тях, защото те е шубе да обичаш. Те правят секс с теб, без да имат чувства. Те ти доставят удоволствие, без да ти причиняват болка. „Истината е момент от лъжата“, е написал Guy Debord, след Хегел, а те са били много по-интелигентни от теб. Тази фраза много точно описва бордеите. С проститутките, лъжата е момент от истината. Най-накрая можеш да бъдеш себе си. Когато си в компанията на една „нормална“ жена трябва да полагаш усилия, да се хвалиш, да се усъвършенстваш, тоест да лъжеш: мъжът играе ролята на проститутката. Докато в бордеите, мъжът е такъв, какъвто е, не се налага да се харесва, да се представя за по-добър от колкото е. Това са единствените лъжливи места, където той най-накрая е прям, слаб, красив и крехък. Някой трябва да напише роман, озаглавен: „Любовта струва само 500 евро“.

Момичетата на удоволствието ти струват скъпо, но за сметка на това ти спестяват много. Прекалено си изнежен, за да рискуваш да се влюбиш отново. Емоциите, които следват, ще ти дойдат в повече: разтуптяване на сърцето, резки разочарования, апогей на скандали. За теб, върхът на романтиката е да отидеш при курвите. Само най-чувствителните хора имат нужда да плащат, за да се предпазват от страданието.

Веднъж минал тридесетте, всеки се залоства: след няколко несполучливи опита за любов, жените бягат от опасността, те започват да излизат с дърти глупаци, които им осигуряват спокойствие; мъжете повече не искат да обичат, забиват или лолитки или курви, всеки си влиза в черупката; вече не искаме да позволяваме да бъдем нещастни или осмени. Страдаш по годините, в които любовта не болеше. На 16 години излизаше с момичета, ти ги зарязваше или те тебе, без никаква драма, за две минути и нещата се изглаждаха. Защо по-късно изведнъж всичко придобива такава важност? Логично е да става точно обратното: драми в юношеството, междучасия на тридесетте. Не става така. Колкото повече остаряваме, толкова по-изнежени ставаме. На 33 вече сме прекалено сериозни.

След курвите, когато се прибереш в къщи, взимаш Лексомил^[2] и не сънуваш. Само тогава, нещастник такъв, в промеждутъка от няколко часа, ти успяваш да забравиш Софи.