Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 99 francs, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Анна Стоянова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- gdi009 (2011 г.)
- Разпознаване и корекция
- sam (2011 г.)
- Форматиране
- yanosh.k (2012 г.)
- Допълнително коригиране и форматиране
- NomaD (2017 г.)
Издание:
Автор: Фредерик Бегбеде
Заглавие: 9,99 лв.
Преводач: Анна Стоянова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: Френски
Издание: Първо
Издател: Издателство „Пулсио“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Тип: роман
Националност: френска
Редактор: Милко Стоянов
Художник: Стефан Касъров; Яна Блажева
ISBN: 954-91389-1-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2622
История
- — Добавяне
6.
СЛЕД НЕВИДИМИЯ МЪЖ, непобедимата жена. В един друг самолет, който летеше в обратната посока, Софи четеше картичката на Октав и не я намираше за забавна. Тя беше бременна от него, но вече не го обичаше. Тя му изневеряваше от един месец с Марк Мароние, който беше решил да продължи престоя си в Сенегал.
Тя отиваше при него.
В началото страдаше като мъченица. Да напуснеш някой, когото обичаш, при това носейки неговото дете в корема си, изисква свръхчовешка храброст, не, поправка — нечовешка, храброст на животно. Нещо като да си срежеш крака без упойка с ръждясала пила, ама по-дълга. После поиска да му отмъсти. Любовта й прерасна в омраза, за това тя се обади на шефа на Октав, за който беше работила преди години. Той я покани на обяд, и там, пред него, тя не издържа, разрева се и му разказа всичко. Мароние току-що се беше разделил с последната си манекенка, така че това точно съвпадаше с неговия сантиментален тайминг. Той беше поръчал морски деликатес от миди с лимонов сок, кориандър и сос от пресни зеленчуци. Октав се обади на Софи по мобилния, докато Марк вече й пускаше крак под масата:
— Ало, Софи? Защо никога не отвръщаш на обажданията ми?
— Вече нямам номера ти.
— Как така ми нямаш номера?
— Изтрих го от телефона си.
— Но защо?
— Отнемаше ми памет.
Тя затвори и изключи телефона си. После се остави да бъде целуната над шоколадовото суфле. На другия ден си смени телефона.
Софи изтриваше това, което й отнемаше памет.
Октав не знаеше за връзката й с Марк и би трябвало да се чувства щастливец: да ти сложат рога с твоя работодател беше еквивалентно на индиректно уволнение. Самолетът на Софи също не се разби. Мароние я чакаше на летището в Дакар. Те правеха любов по един път на ден, в продължение на осем дни. Той започваше да навлиза в години, за които и това беше прекалено. Никой от тях не страдаше. Изведнъж всичко им изглеждаше така просто, така ясно. Остарявайки, не ставаме по-щастливи, просто поставяме летвата по-ниско. Ставаме по-толерантни, казваме това, което ни притеснява, ставаме по-спокойни. Всяка секунда на затишие заслужава да бъде изпитана. Марк и Софи не си подхождаха, но се погаждаха, което се случва много по-рядко. Нещото, което най-много ги гризеше, е да носят името на един остарял сериал: „Марк и Софи.“
Но нали не заради това решиха да умрат. А може би да?